Хората обичат пророчествата и понякога - пророците. Безброй са те, някои са достигнали до нас през времето, което, казват, не съществувало. За квантовата частица време няма, той/тя/то се движи и напред, и назад, и тук, и там. Какво говоря - той/тя/то!? Частицата няма пол, форма и възраст. Има други параметри, някои от тях - напълно неизвестни.
Ако се движиш със скоростта на светлината, за теб времето изчезва. Светлината, за която казват, че е съставена от "неща" които са хем частици, хем вълни, не е подвластна на времето. Изкушаващо е да мислиш, че включвайки крушката в тока, ти пращаш извънвремеви сигнали. А какво е токът? Електричеството? И то няма форма, пол, възраст. Неправилно го наричам "то". За него няма местоимение - реално. И електричеството е нещо, стоящо извън времето. Софтуерът - и той не ги притежава тия, уж всеобщи, параметри. Нематериален е.
Както се твърди на много места, ако наистина няма "време", такова, каквото го "усещаме", то действително пророчествата са възможни - всяко едно нещо съществува винаги. Няма време - има вечност. Чиито параметри привидно са минало, настояще и бъдеще.
Защо всяко едно поколение мисли, че пророчествата на известните пророци се отнасят именно за неговото "време"? Въпрос, на който засега няма отговор.
Добре де, защо никой никъде не разтълкува, че някое пророчество се отнася за съвременните банки и банкова система?
Защо никое пророчество не говори за Интернет? За глобалната електрификация? За глобалната информация?
Все важни неща... Твърде важни, сложни и определящи развитието на човека и обществото му.
Веднага ще кажат - ами те, пророците, не са знаели как се казват тия работи и затова са говорели в алегории и притчи.
Дали? Или просто пророчествата не са това, което са. Възможно е състоянието на пророкуващия да е подобно на това на светлината, или на електричеството, или на глобалната мрежа, или на софтуера.
Пророкът получава своето "видение", изказва го, без да знае какво значи и за кое нещо се отнася. Вкарва във форма "светлината". И тя престава да бъде светлина. И не служи за нищо.
Хората, които са активирали "третото си око", или каквото е там, името не е от значение, знаят, че щом затворят очите си, виждат "вътрешната си светлина". Тя е там постоянно - понякога бляска като светкавици, друг път свети като огън, трети път - като студена постоянна светлина - и т.н. Дали тази вътрешна светлина е случайна? Игра на вечно играещия мозък?
Или и той, подобно на крушката, не изпраща своите вечни сигнали във вечността?
Сърцето, което се движи от едно тайнствено електричество - дали и то не запраща постоянно своите послания там някъде, във вечността? Защото електричеството е неподвластно на времето, формата, пола и смъртта...
...
01.02.2013г. Аеиа
