Показват се публикациите с етикет 23. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 23. Показване на всички публикации

вторник, 7 януари 2014 г.

Еликсирът на вечната младост?


Ако човек реши да се вгледа малко по-силно от обичайното във времето и неговата цикличност, ще забележи своята дълбока обусловеност от тях.

Вчера беше Коледа, вече мина Богоявление, преваля Ивановден, заформя се периодът на влюбените-пияндури, и т.н. по Кръга.

Отвъд ясната обусловеност, прозира още една - обусловеността на обусловеността. Всъщност, по този начин може да се кара до безкрай, но във всичко това има нещо стряскащо.

Какво имам предвид? Броенето и бройните системи са нещо твърде интересно. Какво ли би станало, ако нашите предци не брояха една пълна обиколка на Земята около Слънцето за една година?

Ами ако предците ни приемаха за една година десет пълни обиколки? Или дванадесет? Хайде, може и 13! Че дори и 23 - фаталното и особено 23, обозначаващо броя на хромозомите, с които всеки един човек участва в процеса на размножаване. Общо стават 46 - двамата дават по 23...

Смея да мисля, че ако брояхме 23 обиколки за една година, то тогава и ние щяхме да остаряваме за 23 обиколки само с една година... Изкушавам се да кажа, че и самата идея, обвързваща натрупването на години с остаряването, е глупавичка - но по тази тема - друг път.

Ирационално и абсурдно на пръв поглед, горното предположение не е съвсем лишено от смисъл. Донякъде доказателство в негова подкрепа е различното възприятие за време при децата и възрастните. Детето живее в безвремие - докато не порасне и не се убеди, че всички стареят и умират. Това убеждение е прието за вярно, но ключовата дума тук е "прието". Т.е. то не е вярно, просто е прието.

Така, де! Човек е това, което е приел...

...

07.01.2014г. Аеиа

петък, 28 юни 2013 г.

Бълнуваници на Космическия Нострадамус (от орбиталната лудница)


Казват, че "няма утре" и че има "само сега". Стоя си в орбита около Земята, като сущий сателит, и се чудя как е възможно да има "едно единствено сега" върху кълбо. В една част на кълбото "сега" е 10:00 часът, в друга част, по "същото време", е 23:00 часът.

За едни "сега" е слънчев ден, за други - слънчевият ден е тъмна звездна нощ. За олигарха-космополит "сега" е целия свят, за умиращите от глад дете и старец "сега" е липса на целия свят и осезаемо усещане за живота, който някак все убягва (прости ми, Господи!).

Казват - "историята се пише от победителите". Езикът никога не лъже. Няма такова нещо "история". Всъщност, има, но е само писмена. Нещо, не по-различно от увлекателен булеварден роман. Но прието за вярно, за "учителка на живота". Историята е обратното на Коржибското "картата не е територията". Знам, че говоря от лудницата, затова мога да кажа - историята е карта, обявена за реална територия. А всъщност - напълно ограничена лъжа. Защото животът не може да влезе в такава рамка. И не само историческа - и биологическа, и физическа, и социална, и психическа. Животът е нещо с главно "Ж". Нещо доста по-голямо от всички, породени на Земята представи, за да може да бъде вкарано в една от тях и дори в набор от хиляди представи.

Тежки са условията на планетата Земя. За да оцелееш физически, са необходими много материални средства. И сякаш цялата "история" се върти около това кой да владее всички тия средства. Има царе, те държат всички богатства, после главите им падат, и богатствата се вземат от други. Които вече не се наричат царе, но това е без значение.

Един конкретен пример. Социалистическият блок, формиран през 20 век, беше под оксиморонното мото "диктатура на пролетариата". Когато този блок се разпадна, "пролетарските" водачи се възродиха - сущи феникси - вече като олигарси. По времето на соца те владееха неформално богатствата, след него - вече съвсем формално. И обединено с доскорошните "врагове" - капиталистическите олигарси.

Населението на Земята расте, независимо от трудните условия. В досегашната позната "история" няма данни да е било толкова много, 8 милиарда. Огромен брой от тях живеят в абсолютно нечовешки условия. Живеят така тия, от които няма никаква икономическа изгода, т.е. хората, които не могат да бъдат използвани за повишаване на "контролния пакет" богатства, държан от владетелите на света.

Нали пиша от лудницата, мога да кажа, че има един Шегаджия, който, гледайки алчността човешка, нарочно започна да изпраща на Земята все повече и повече души - иска да види как ще се справят с такава конкуренция и "какво ще стане накрая" - дали алчността ще бъде победена, или ще възтържествува.

Виждам "Рога на Изобилието". Държат го хората, владеещи света. Другите им се кланят, работят им (защото иначе са убедени, че ще умрат от глад) и твърдят, че има само "сега". Рогът на Изобилието, Свещеният Граал, и други разни такива нещица - те са едно и също нещо - онова, обединяващото, около което се върти цялата "история" на човечеството.

...

P.S. Напуснах замалко земната орбита и сега съм на оздравителен полет към Плутон (летя, щото не ми се минава през чревоядина, няма да усетя пътя и няма да имам файда от него, т.е. той няма да е оздравителен). Все пак да кажа, че Рогът на Изобилието е невидим, защото е твърде цялостен (холограмен, холистичен). Същото е и с Врага. Човечеството е поставено пред невидим Враг. Бори се срещу нещо, ама като не знае какво е то - ми не знае!

28.06.2013г. Аеиа