понеделник, 19 септември 2011 г.

Какво ще открие Ной след Потопа 3

Още преди съвсем да се оттеглят водите, Ной решил да подсигури предстоящата си дейност срещу вмешателства и саботажи, като обяви на всеослушание... – „Гълъбът долетя – Имате поща! – да, Пощите Ноеви вече били тръгнали и се развивали с бясна скорост –... че се оттегля от активна дейност и че ще се установи пенсионерски в една от резиденциите си, където ще пише своите мемоари. По тази причина много издателства започнали помежду си война кой да го издаде, известна в историята на Земята като Издателски войни, но кой знае защо в историята на двайсети и двайсет и първи век никой не споменава  за тези големи събития. А те от своя страна докарали разцвет на едва кретащите оръжеен и вестникарски бизнес... но ако тръгнем да проследяваме до какви последици водела всяка една стъпчица на Ной, няма да можем да стигнем до Разкритието или Апокалипсиса, или Откровението. Рептилиите продължавали да следят изкъсо рода човешки, но както бе споменато преди, Ной бил със съвсем нестандартно мислене, а и по принцип човеците били напълно различни от Рептилиите, така че Драконите се ограничавали просто със „следене изкъсо” и нищо повече...`

Подсигурил дейността си, Ной зачакал оттеглянето на водите, радвайки се, че платформите му били така изкусно планирани и изпълнени, че нямало значение дали са на вода или на земя. Чакайки обаче великото събитие, той не стоял със скръстени ръце, а усилено мъдрувал „като как точно да открие документацията, оставена от Ануннаките”. Идея си нямал дори как ще стане това и този факт го дразнел безпрецедентно. Сънят и апетитът му се нарушили, престанал да възприема каквото и да е, единствено този въпрос  светел епилептично в съзнанието му... Докато един ден физиката си казала думата и Ной задрямал под един от оцелелите от Потопа вековни Дъбове, озовал се неизвестно как в Ноева градина.

Поради особеното състояние на съзнанието, в което бил изпаднал (или се въздигнал?) Ной, Дъбът успял да влезе във връзка с него и да му даде отговор на епилептичния въпрос. По-късно,  от този случай произлязла традицията в Античността – а и преди това - да се заформя култ към Дъба и да се установяват оракули около тези дървета. Наистина е много чудно как и откъде-накъде едно просто дърво би могло да знае толкова неща и то неща, свързани с човешкия свят. Ной също се чудел. Дори в знаменателната си дрямка, когато за пръв път влязал в комуникация с Дъба, Ной първоначално проявил вопиющо недоверие, така щото ако Дъбът беше човек неминуемо щеше да се обиди смъртно и историята на Земята щеше да бъде съвсем друга от сегашната. Сегашна история – звучи малко не на място – но това е положението – място няма... Дъбът не се обидил ни най-малко от обидното поведение на Ной, а благо му обяснил, че поради своята структура – която е разположена в Земята,  във Въздуха, в Небето и чрез Водата, и поради своя дълъг живот, на него му е дадено да „владее стихиите и да знае това-онова”. Ной бил запознат отпреди това със Стихиите и веднага се опитал да парира Дъба:

-                Е, хубаво де, но пропускаш основна стихия – Огъня...- знаейки, че огънят е голям враг на дърветата, Ной се радвал, че е хванал на тясно „това самодоволно същество”.
-                Няма такова нещо – захилил се по дъбски Дъба – Небето къде го слагаш? То е Огъня, спомни си за светкавиците, мълниите и небесния огън...
-                Ааа... да – поизчервил се Ной, той бил на уважавана възраст, а имал усещането, че някакъв си Дъб се държи с него като със сополив малчуган.
След още известно време размяна на подобни реплики, Дъбът преминал към „гвоздея на програмата” като подхвърлил на Ной, че ще му каже как и къде да намери лелеяната документация. Казал му също, че тази документация няма да е това, което изглежда.
-                Не те разбирам... А какво ще е тази документация? – недоумявал Ной.- Няма ли да са каменни и глинени плочки, изписани на ануннакски език, или нещо подобно? Аз съм полиглот, ануннакския ми е като втори майчин, така че няма проблем...
-                Ох, ох, ох, вай, вай – затюхкал се Дъбът . – Мисля, че и да ти кажа, няма да разбереш съвсем, а още по-лошото е, че няма да повярваш...
-                Ти кажи, пък аз ще му бера грижата! – настоявал, вече извън кожата си, Ной.
-                Не, не, за вас човеците вярата е от изключителна важност, хм... Ако не повярваш, няма и да го направиш... А освен това цялата тази история е съпроводена с много неизвестни, с огромно количество перипетии, с „прецакване на разума”, с „пътуване във времето” и още доста подобни придружаващи нещица, които могат лесно да те откажат... Ти си млад де, но като знам, че внуците ти те наричат „дядка”, просто съм поставен на кръстопът...От една страна – ти си единствен от рода човешки, който се е заел с тази задача, от друга си стар за човек...
-                Карай по същество! – не се сдържал Ной, чудейки се какво е това „прецакване на разума” и „пътуване във времето”, а и думата „дядка” го раздразнила неимоверно. „Ще ги науча аз тях, само да ми паднат! Ще преосмисля завещанието си май!”

Е, на края на този странен разговор Дъбът казал на Ной къде и по какъв начин да открие „документацията” и му дал последващи инструкции какво да предприеме  след откриването й. На раздяла още веднъж му напонил че „нещата не са това, което изглеждат”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар