Тя, Космическата Пакостница, беше позната на твърде малък брой хора.
По неизвестни причини, хората, макар и знаещи, че времето тече по съвсем различен начин на Земята и в открития космос, не се възползваха масово от това, и твърдяха, че "времето е непобедимо" и че "ходът му е неотклонен и неумолим".
Космическата пакостница обаче беше една от малкото, които се ползваха практически от това знание.
Тя често излиташе и напускаше Земната орбита, а и Слънчевата система. После се връщаше на Земята, а там вече бяха минали, например, един милион години.
Всъщност, ако човек пробва да излезе извън орбита, то той ще види, че от там може да избира - дали да отиде напред в земните години, или, съответно - назад...
Но, както споменахме в началото - повечето хора не бяха излизали извън орбита...
И още едно "всъщност". Така наречената еволюция може да се направи в открития космос. Ето как твореше еволюция Космическата Пакостница:
Взимаше някой човек, по негово съгласие, разбира се - и хоп! В Космоса. Там тя пренареждаше гените му по начин, който да му позволи да развие съвсем нови свойства и умения. И го връщаше на родната му планета, където вече бяха минали петстотин хиляди години. А за генетичното творене се изискваха само няколко седмици! (не че в открития космос има такова нещо - седмица!).
Хората на Земята, отказвайки да признаят дейността на Космическата Пакостница, и изобщо - развивайки пълна слепота спрямо нея - твърдяха, че това било еволюция. За която били нужни милиони години.
Нужни са, я! Но само, САМО на Земята...
...
...
27.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа
