говореше си със реката
и стори ми се смешно.
Заслушах се, сдържах смеха -
той щеше да ме чуе
и, може би, гласът му в миг
обувки да обуе -
невидими, таквиз едни, и никак нечуваеми -
а думите му - силен вик -
за мен неразумяеми
да станат заради смеха...
...
И тъй, на стихналия бряг
аз думите разбирах,
о, да! о, да! Тоз странен тип
в шаманство подозирах
и през словесната редица
провиждаше се чудо,
и си течеше таз речица,
и слушаше го лудо.
...
След туй разбрах -
не бе човек
тоз речен заклинател.
Река бе той,
река-лечител
и върл иносказател.
...
Реките, казват,
могат днес
на хора да се сторват,
и няма как да разбереш -
веднага те оборват,
решиш ли да разкриеш, зер,
таз тяхна маскировка...
Човек-Река,
Река-Човек,
и няма маркировка!
...
06.06.2013г. Аеиа
-->
