Вдигнах чашата - кехлибарено бяло вино - и точно се готвех да отпивам, когато усетих странни вълни, започващи някъде около пъпа и разпространяващи се радиално из цялото ми тяло.
В един момент те станаха толкова силни, че съвсем осезателно почувствах как тялото ми е доста по-голямо и обемно, отколкото си представях.
После станах колкото всичко наоколо. Особено усещане - хем имаш съзнание за "Аз" като отделна единица, хем знаеш и чувстваш, че "Аз" е всичко, и друго няма!
- Егати виното! - мислех, паралелно с новите усещания. - Нима е възможно да действа така още преди да е отпито?
Не се наложи да мисля много в тази насока. Защото пред себе си видях пещера. Знаех, че от хиляди години никой не беше я намирал, нито влизал в нея.
Никой човек.
Пещерата също беше част от мене. Това, обаче, не ми попречи да вляза в нея и да се озова в старинна стая.
Да! Намерих я най-сетне!
Там, в тази древна стая, на древно легло се мъдреше нещото, което търсех от много отдавна.
Дори често изпадах в отчаяние, осъзнавайки с част от себе си, че то не съществува, че е мое бълнуване - напълно идиотско и невярно.
Ех! Понякога най-неочаквани неща могат да бъдат катализатори на процеси, които да те доведат до пътеводната ти звезда. Кехлибареното бяло вино явно бе такъв катализатор.
На леглото лежеше "възглавницата-мозък"!
...
Това е една възглавница, наглед съвсем обикновена, която се превръща в свръх-главен мозък за всеки, който легне върху нея. Някога, много отдавна, и отново по странни пътища, аз разбрах за съществуването на тази възглавница. Малкото хора, които знаеха за нея и които аз издирих с разход на доста усилия и пространство-време, ми бяха казвали, че дори да я открия, няма никакви гаранции, че тя ще проработи за мене.
- Така, де! - нареждаше един модерен племенен жрец. - И без това не ползваш изцяло и обикновения си мозък - всяко дете вече го знае. Не можеш да очакваш, че ще ползваш адекватно свръх-мозъка си - дори да го откриеш, дори да го имаш!
Да, де... Ама аз знаех нещо, което другите, знаещи за възглавницата, не знаеха.
Ключът към главния мозък е свръхмозък. Ключът към свръхмозъка е свръх-свръх-мозък. И така.
Да знаеш какво или кое е ключ към някоя мистерия - това е решението й. Това ти позволява да я осъществиш. Аз знаех...
Легнах върху възглавницата. Тя моментално се ови около главата ми - превърна се в мой свръх-мозък.
...
Едно от нещата, които разбрах с негова помощ бе, че не знам кой може да създава "материя". Аз не можех да създам дори един-единствен атом. Никой от познатите ми също не можеше. Самите атоми също не се самосъздаваха.
...
Сега търся Създателя на Атомите.
...
06.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа
