(безсмислено-природно-любовно)
Над дивна пропаст аз вися
веч цели денонощия.
Капани слагам, дебна с оптика,
окачам пълномощия.
И с нощно зрение се зверя
в блестящата тъмница,
и чакам, мисля, и треперя -
размътена водица.
...
И знам - все някак ще го хвана,
дори и век да трябва
над тази пропаст своенравна
да си вися със брадва.
...
Но векът мина -
аз вися, и чакам като пламък,
а вън е тъмно - се ла ви,
и чак се пука камък.
...
Тогава глас от облак сух
до мен едвам достигна:
"На лов се ходи без парфюм!" -
Избяга и намигна.
...
О, бях забравила за век
аз таз природна мъдрост:
"На лов се ходи без парфюм!"
А само с капка дързост.
...
И после - върна се Гласът:
"Със тоз парфюм - еони
над тази пропаст ще висиш -
не ще да го догониш!"
...
Не ща да го догонвам аз -
извиках в залисия.
На лов съм тук, ужасен Глас,
и чакам на пусия!
Не гоненица е това,
а лов, прекрасен, вечен,
и няма да сведа глава
дори да стане течен!
...
Гласът тогава замълча -
дали не бе обиден?
Ала парфюмните слова
запомних с уклон свиден.
...
14.01.2013г. Аеиа
