Преди година, ако не се лъжа, във Фейсбук имаше големи обсъждания и оплювания на "позитивното мислене", породени от статия на някакъв "корифей" в областта. Сега няма нищо по въпроса, никой известен не пуска никакви "зарибявки" по темата, така щото социалните мрежи "да гръмнат" - и аз страдам!
Но ще си пиша в блога по въпроса, ама ха!
Всъщност, само ще обясня това "явление" от моя си гледна точка.
Та, в позитивното мислене няма нищо мистично и бабино-деветино. То просто е мислене, свързано с личната ни увереност в самите нас си.
Да, много от "ваятелите" на хората биха искали да изфабрикуват неуверени и страхливи човечета. Затова и им втълпяват, че, ако случайно им хрумне, че биха могли да направят нещо, то най-добре веднага да си помислят:
НЕ! АЗ НЕ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ ТОВА!
А не да се лигавят с простотии, от сорта на:
ДА! АЗ МОГА! И ЩЕ ДЕЙСТВАМ!
Защото, къде е по-голяма вероятността човек да направи нещо реално - в случая, когато е убеден, че няма да може, или когато си мисли, че ще може?
Разбира се - второто. Ако си пред-убеден, че никога няма да се научиш да свириш на пиано - ти наистина никога няма и да се докоснеш до този инструмент. Това се отнася и за успеха, и за щастието, и за любовта, и - за всичко под небето (не само за пианото).
В това за мен е есенцията на т.нар. "позитивно мислене"
...
29.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа
