Тази вечер предстоеше празникът по случай започването на лятото. Направиха големи приготовления. Щеше да се отбележи по стародавна традиция. Е, поне самото отбелязване трябваше да е по старовековен модел. Какви точно ритуали е имало, какви тайнства са се изпълнявали и какво се е постигало при кулминацията, тя не знаеше с точност. Черпеше информация години наред за тези обичаи, имаше голяма база данни за начините на отбелязване на празника при много народи, отдавна изчезнали и все още живи, и се надяваше най-сетне да осъществи и тя Прехода, наричан Празник. Макар и по свой начин, макар и на базата на събраните данни, но да го осъществи.
Събитието беше планувано за осъществяване на едно място, считано за свещено от съвременни медиуми и екстрасенси. Исторически и туристически обект, на който посетителите се чувстваха наистина особено, всеки по свой начин. Отне им много технологично време и средства да го организират. На него и нея. Винаги правеха всичко заедно. От много години. Откакто се срещнаха.
...Когато се запознаха имаха само себе си. След това се имаха един друг. Явно това притежание беше особено, защото то отключи един постоянен Възход на Късмета. Всичко, каквото поискаха, ставаше. Реализираше се, материализираше се – ако беше материално. Само едно нещо не можеше да се материализира. Да си родят дете. Години, години. Не можаха и да си осиновят. Все нещо се случваше и заплануваното осиновяване не можеше да се осъществи. В навечерието на Посрещането на Лятото отдавна се бяха отказали от детето, дори някак го бяха забравили...
Идеята за организирането на Посрещането беше нейна. Къде се коренеше и защо беше възникнала още преди години, тя не знаеше. Може би никой не би могъл да каже със сигурност. А може би някой можеше? Засега това стоеше във Великото неизвестно.
...Когато тя сподели с него желанието си за организиране на Преход, той възторжено поде идеята и всячески й засъдейства. Но Кой реално стоеше зад всичко това? Кой поражда идеите? Кой одухотворява хората да ги осъществяват? Това в случая не беше важно. Както не е важно и в никой случай. Хората просто действат – и нещата стават...
Красивата нощ, бележеща прехода между пролет и лято, се спусна над археологическо-туристическия обект. Празненството започна. Ритуалите тръгнаха. Тя играеше ролята на Висшата жрица. Много гости бяха дошли на тържеството и искрено се забавляваха. Най-различни хора, с различни интереси, професии, характери. Всеки възприемаше по различен начин празненството и представяните ритуали. Но общо погледнато – беше си тържество като тържество, с театрален привкус.
Тя се чувстваше във вихъра си. Беше щастлива от тази своя публична изява, усещаше възхищението на присъстващите. Като актриса, участваща в успешна театрална постановка. И само толкова. Независимо от еуфорията си, усещаше, че нещо липсва. Че не става това, което е очаквала. А дори не знаеше какво очаква. Имаше някакви мъгляви представи за „изпадане в особено състояние на съзнанието”, каквото би трябвало да отключи този древен ритуал у Висшата жрица, но само това. А „постановката” си продължаваше. Наближаваше полунощ. Прехода...
...В покрайнините на най-близкото населено място се раздвижи нещо във въздуха. Три момичета, живеещи в противоположните краища на селото, се измъкнаха бързешком от къщи и се затичаха, привлечени като от магнит, към въздушното раздвижване. И трите знаеха за Празника, на който присъстваше цялото село – такава атракция на село не се случва всеки ден – но нарочно не отидоха, успяха да се оправдаят пред близките си. Сега се канеха да отидат, в полунощ, но първо трябваше да видят Раздвижването.
Пристигнаха на Мястото. Един зелен хълм, с храсти на върха, стоящи като венец. В центъра на венеца – трева. Промъкнаха се през Венеца и загледаха Въздуха. Той бе образувал клокочещо кълбо, около метър в диаметър. В него святкаше и трещеше. Момичетата се спогледаха захилени, хванаха се за ръце, направиха кръг около кълбото и се завъртяха бясно в посока обратна на часовниковата стрелка. Въртяха са така няколко минути, кълбото все повече и повече трещеше, докато накрая в него не се образува пролука, от която се подаде глава на розово прасенце.
Въпреки голямата скорост, с която се въртяха, момичетата успяха да избухнат в луд смях при вида му. То сякаш се стресна от това и набързо изскочи от кълбото – скочи на земята и се разтърси. Имаше крила. Добре че беше пълнолуние, та всичко се виждаше. След изскачането на прасенцето момичетата спряха лудото въртене, а кълбото се издължи и сякаш бясно се вряза нагоре, в нощното небе.
Последва кратък разговор с прасето.
– Във вашия свят аз съм символ на нещо абсолютно невъзможно – каза Прасето.
Но в света, от който идвало - продължи то – а той бил съвсем близо, в така нареченото съседно измерение, съседна вселена - крилато прасе било нещо напълно нормално и възможно. Каза още, че го праща една много специална жена, с поръчение да се срещне с главната героиня и организаторка на близко провеждащото се тържество. И че трябвало да се срещне с нея в полунощ.
На момичетата, които бяха виждали какво ли не, им се стори абсурдно и смешно. Те знаеха, че прасето беше излязло от „въздушното кълбо” и че не е от „този свят”, но вида му, тъй смехотворен и несериозен ги караше да се кикотят и да му кажат, че само ще стане за смях, ако се яви на тържеството пред такава голяма публика. Хората, освен това, можело да не забележат крилата му, някой да го хване и то да свърши в тава, с резенче лимон в зурлата.
– Хората често не забелязвали много неща - натърти едно от момичетата.
Сега беше ред на прасето да се засмее. То ги успокои, че носи отговорност за всичко, тяхната работа била да го заведат при организаторката на празненството, която играела роля на Висшата жрица и да не умумат много-много. „И хайде, че ще изпуснем полунощ – а този час ми е важен!”. Момичетата, въпреки смешната ситуация, се почувстваха някак заставени да действат и поведоха прасенцето. То подхвръкваше весело около тях.
Пристигнаха. На сцената Висшата жрица беше във вихъра си. Оставаха три минути до полунощ. Никой от публиката не видя прасето. И никой от изпълнителите. То литна към Висшата жрица. Оказа се, че могат да го виждат само трите момичета и Тя...
...Тя изпълняваше Главния ритуал – така, както го беше намерила и сглобила от различните източници, от които бе черпила информация. Точно започваше да прави действието, което ознаменуваше върха на ритуала, който щеше да отвори Дверите, за да влезе Лятото... и видя прасето, което литна към нея. Вцепени се от изумление. За публиката изглеждаше, че изпада в транс. Когато прасето се приземи в краката й, вече съвсем изглеждаше в транс.
Само изглеждаше. Прасенцето започна разговор с нея. След няколко уводни думи, основно с цел представяне и запознаване, й каза, че ще я свърже с нея самата, но такава, каквато е в съседната вселена... Настъпи полунощ. Лятото дойде. Тя се свърза със Себе си.
Но този неин аспект бе напълно отделна личност. Това бе тя – но съвсем друга, еднаква само по външност. Единственото друго, освен външността, по което си приличаха в този момент, беше, че Другата от Съседната вселена беше реална Висша жрица в своята реалност.
Тя успя да се овладее от обзелите я емоции и да разбере всичко, което й говори тази истинска Висша жрица. А то бе интересно. Оказа се, че Висшата жрица искала отдавна да се свърже с нея, но все не намирала начин и възможност. Стана ясно, че идеята за организиране на това тържество, възникнала преди години, й е внушена от същата тази Висша жрица, в един бегъл момент на връзка между световете. Тя дори си спомни кога е бил този момент – след като Висшата жрица й подсказа. Случи се по време на едно много силно сексуално изживяване с любимия. Тогава тя не го осъзна като направена връзка между световете, но това беше достатъчно на Жрицата, за да пусне идеята. А всичко това дотук беше направено с цел да може Висшата жрица да й каже как да се сдобие с детенце. И й каза...
...На сцената Висшата жрица излезе от транса си. Всички присъстващи възторжено посрещнаха лятото. Заваляха цветя. Започна веселата част – коктейла. Хората доволни се отдадоха на ядене, пиене и весели разговори. Макар и след полунощ, всички се чувстваха много бодри...
...Нейната половинка също се беше впуснал в коктейла. Тя, както си беше с дрехите на Висша жрица, отиде при него и му каза, че иска веднага да се приберат в къщата, която бяха наели заради тържеството в близкото село. Той се съгласи. Зарази се моментално от възторга й. Тръгнаха тичешком. Беше пълнолуние. Малко след тях тичаха към къщи и трите момичета...
...След девет месеца се роди Дъщеря им...
Няма коментари:
Публикуване на коментар