Уважаеми Приятели, да вА светна за моето „просветнато” мнение за самоиронията. Наскоро разговаряхме за нея с една приятелка, и аз осъзнах нещо в тази връзка. Та, в световен мащаб и конкретно – във Фейсбук – е пълно с хора, практикуващи самоирония. Аз също съм горд редник в тази самоиронизираща се гвардия. Но, за себе си установих нещо, с което не обвързвам никого от „съгвардейците” си.
Практикувайки самоирония, аз все едно казвам:
- Със себе си мога да се подигравам и да се иронизирам само и единствено аз!
(което в превод значи: никой да не си позволява да се подиграва с мене! Или да ме иронизира! Всъщност, иронизирането е изтънчена проява на подигравката. Само аз имам това свещено право, и, ако някой го наруши, ще усети силата на моя гняв, и подобни нещица.)
Това пък ме навежда на мисълта, че за подобни на мен самоиронизиращи се, би трябвало да се прилагат постоянно външни подигравки! За да се излекуват от излишната си самоирония.
Мда! Дори и самоиронията в свръхдоза вреди! Даже си позволявам да мисля, съвсем хипотетично и неангажиращо отново никого, че прекалената самоирония показва прекалено силно, потискащо Духа, его.
Няма да губя време! Отивам да направя нещо, което ще ми докара масови подигравки от ближните! Искам да видя като как ще ми се отразят! ;)
...
30.01.2014г. Аеиа
