Магически разкази
ПЕСЕН ЗА МАЙСКИЯ ОГЪН
.
Сред зелените майски огньове,
там нейде сред полята
Слънцето преплете своя Огън
с Огъня прекрасен на Луната.
.
Огън е Живота тайновечен;
Огън през пространства и еони;
Тайнствено запален –
гори вечно
във Звезди,
Планети,
Хора,
Клони.
.
.
...
01.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа
Някога, много, много отдавна, всичко тънело в непрогледна тъмнина. Нито Слънцето, нито звездите светели - светлина нямало никъде и отникъде. Жителите на Слънцето и на Земята живеели в постоянен страх, хаос и мрак. Животът им бил непоносим и тъмен. Преди време се били опитвали да се борят с мрака, но той винаги побеждавал..
Това тежко състояние траяло до момента, когато при тях дошъл бог Буда. Той им казал:
- Не се борете срещу тъмнината! Безсмислено е! Достатъчно е всеки да запали своята малка свещичка, и тъмнината ще се отдръпне!
Чули слънчевите хора този простичък съвет, послушали го. Запалил всеки своята малка свещичка. И Слънцето огряло всичко наоколо...
Съветът на Буда бил чут и от земните хора. Видели те как Слънцето светнало и как осветило и тяхната Земя. Решили и те да последват съвета на бога. Но били различни от слънчевите жители. Вместо всеки да гледа и да се грижи за своята свещичка, земните хора се вторачвали в свещта на съседа, на приятеля, на ближния. И ако неговата свещичка се окажела по-светла, по-красива или по-голяма - това будело страшна завист в сърцето на земния човек. Той мигом забравял за своята свещичка и започвал да мисли как да угаси чуждата, за да не засенчва тя неговата. Засенчване нямало, защото светлината не може да засенчи светлина, но очите на завистта го виждат навсякъде. То това е и значението на думата "завист" - виждаш несъществуващи неща. Така започнали люти борби на Земята, тежки войни. Никой не можел да запали своята свещичка, без да бъде подложен на гонения и дори - на унищожение. И Земята си останала черна.
...
Все пак, светлината от свещичките на Слънчевите хора огрява черната Земя, и тя дава Живот. И животът на всеки земен човек е наполовина светъл и наполовина тъмен - редуват се ден и нощ. Ако не бяха Слънчевите хора, животът на Земните още да е тъмнина...
...
...
15.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Каквото и да се:
каже, напише, помисли, чуе, усети,
направи, види, сътвори, опише, опакова,
навие, развие, приземи, пипне, докладва,
складира, преведе, нарисува, начертае, потопи,
извади, съхрани, унищожи, скрие, разкрие
за Любовта -
винаги ще е напълно недостатъчно.
И това не е двойно отрицание, което да значи потвърждение.
За тази най-велика и изначална Сила вероятно са изписани и измислени най-много неща във всички възможни Вселени.
Даже често предполагам, че Вселените са създадени основно за това - да събират писания, открития, изводи и наблюдения за Любовта.
И "когато" - което е в кавички, защото Време и Пространство не владеят Любовта, тя е по-отдавнашна от тях - та, "когато" информационното поле на вселените се пренасити с открития за Любовта, тя ще се почувства доволна и в един "момент" ще изплува от привидното си укритие и всеки ще може да Я види.
(Или най-малкото - да разбере, почувства, съзнае, че Той е Любов.)
Тук ще разгледам един напълно частен, дори не едностранен случай, свързан с Любовта. Да, често нещата изглеждат двустранни и дори - едностранни. Но има и случаи, когато липсва дори една страна! И това не е известната вече "сингулярност", т.е. състоянието син регулация, без правила.
Ето го, най-сетне, и днешното ми безстранно откритие за Любовта. Една анаграма - на латинската дума за Любов - AMOR.
AMOR съдържа две интересни и много важни срички.
ОМ
и
РА
ОМ - всеизвестна е, първичната, творящата, най-силната сричка сред сричките. В частност - вероятно тя дава сила на кокичето, това най-нежно малко цвете, да пробие ледовете и да цъфне сред студ и сняг!
РА - Слънцето в древен Египет, а и вероятно не само там - Слънцето си е Слънце... Без Него Кокичето не би цъфнало и не би било Кокиче...
Извод:
Безстранно в Любовта намираме ОМ и СЛЪНЦЕ!
...
...
22.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА
Той бе прекрасен пожарникар - напълно отдаден на призванието си професионалист-огнеборец. Огънят бе неговата стихия, огънят бе вярата, надеждата и любовта му. Е, донякъде дори може да се каже - Огънят бе неговата Мъдрост. Познаваше той тази плазмена тайна, и интуитивно, и логически, и беше спасил много хора от нейните наднормени дозировки. Той не бе никак философски настроен, но, ако би бил, то със сигурност би мислил по следния начин за тази своя Стихия:
"никое живо същество, в частност - човекът, не може да съществува без Огън. Затова имаме телесна температура, затова тя се повишава, когато сме нападнати от зловредни агенти - за да ги унищожи, без да унищожава нас, защото Тя е част от нас! Обаче, когато около човека завилнее огромен огън, неговият не може да се справи с този голям пламък, както би се очаквало да стане според хомеопатичния принцип - подобното се лекува с подобно, и тогава влиза в сила другата древна медицинска максима: дозис фацит вененум (дозата прави отровата). Та, на голямата доза Огън може да се противопостави единствено голяма доза Вода. И да, както човек, превишил дозата вода, просто умира, т.е. водата е и отрова за него в по-голяма доза, така и Огънят, като получи по-голямо от необходимото му количество хаш две о, изгасва! Ако получи дозис оптима - се разпалва, обаче! "...
Само че той не мислеше по такива схеми. Той обичаше основно да действа. И само щом чуеше, че нещо гори - веднага хукваше да го изгасва! Бе помогнал на много Хора... И добре, че не беше от мислещите, защото с мислене трудно можеш да спасиш човек, попаднал в горяща сграда...
Такъв беше и като малък. Не мислеше много. Даже понятийно бъркаше "физика" с "физическо" - но по някакъв интуитивен път успяваше да избяга точно от часа по физика, а на физическото винаги бе първи!
И случи се така, че в един от почивните си дни той пусна телевизионния си приемник, и попадна на предаване за Космоса. Загледа се, стана му интересно. Когато, обаче, там споменаха, че на Слънцето постоянно горял водородът, той скочи! На Слънцето имаше огромен пожар!!! То цялото бе в пламъци! Алармаааа!
Как е възможно колегите-огнеборци да гледат такова предаване и да не реагират!
Втурна се към Службата си и вдигна моментално на крак Дежурната група!
Те, както винаги, моментално се подготвиха. Само чакаха колегата да им подаде адреса и мислено се възхищаваха на неговите самоотверженост и безкомпромисен професионализъм.
- Не! Подгответе всички коли! Една няма да стигне!
- Но къде ще ходим, Колега! Защо толкова коли?! Как е възможно да има такъв огромен пожар и никой да не се е обадил, а само Вие да сте го видели?
- Ще гасим Слънцето!!!
...
- Слънцето?!?!?!
- Че малко ли е?!
- ... - началникът бе загубил ума и дума...
Тогава се обади един друг колега-огнеборец, всеизвестен зевзек:
- Ами ще ни стигне ли водата на планетата?!
...
14.06.2012г. Аеиа
