Заглавието - по избор. :) Възможно е и така: "Умната жена може да глади и зле, и знае кога да го прави."
Може да е и "Съпругата и Любовницата", като също е възможен избор - "коя коя е?". Няма правила тук. :)
...
...
05.03.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Заглавието - по избор. :) Възможно е и така: "Умната жена може да глади и зле, и знае кога да го прави."
Може да е и "Съпругата и Любовницата", като също е възможен избор - "коя коя е?". Няма правила тук. :)
...
...
05.03.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Условно разделям "материално" от "духовно" или "ментално" - в наше време дори официално приетата науката започва да твърди, че между тези неща няма разлика и че те са "ЕДНО". Макар все още да се спори как духовното контактува с материалното, като това би трябвало да са напълно различни неща и между тях не би било резонно да има някаква връзка, все пак вече има много хора, за които този спор е напълно безсмислен. И едно уточнение - под "Ум" не разбирам единствено това, което днес се смята, че е в главата - умът може да е Сърцето, и всичко друго - комбинирано.
Ето го и доказателството. Всеки, който е наблюдавал прохождането на малко детенце знае, че когато то е все още нестабилно, ако се случи така, че държи в ръцете си играчка, или нещо подобно - то ходи с нея така, все едно че държи възрастен за ръката. Носейки играчка в ръка, малкото дете се чувства стабилно и изобщо не пада!?
Защо? Всеки може да си отговори. "Умът" на детенцето мисли, че то се е хванало за някого - и действа така, все едно наистина се е хванало за здрава опора. А играчката е малка, и практически виси във въздуха.
Умът на детето държи стабилно неговото телце в материята.
...
05.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа
Извратенячка съм! Е, не по моите критерии, разбира се - просто така ме определят повечето други. Това, обаче, малко ме засяга, защото разбрах къде ми е проблемът и сега търся начин или място, където ще мога да науча как да го реша. Да, дааа! Знам, че въпросът "как?" е глупост и че начинът не трябва да се търси, а да се намира!... Хм! За когото трябва, е ясно - тия неща не могат да се изразят с думи по друг начин, така че да са що-годе разбираеми за повечето...
Помня момента, в който разбрах, че мога да правя секс само с ума си! Глупости! Какъв ти момент! Не помня никакъв момент всъщност! Даже не знам как изглежда един момент, че да го и помня! А как звучи моментът? Ха! За да не моментосвам повече, ще кажа: помня случая, в който разбрах за своята умствена сексуалност. Но... няма да го разказвам. Разказаният случай не е самият случай. Егати! И преживеният случай май не е самият случай. Иди го разбери!
Но стига със случаите и моментите!
Умът си иска своето!
...
Всъщност, аз го имам. И той ме има. Отстрани изглеждаме като идеалната двойка. И не само изглеждаме, наистина сме такава. Рядкост! Но и нещо типично. Иначе светът нямаше да съществува... Единственото, което не ми достига е това, че не правим секс с умовете си. Не че той не е съгласен! Просто не може. Не го може.
Но аз открих къде се учи това. Разбира се, в друга реалност... Е, ще успея да уредя някак да се прехвърлим за известно време там. Но пък в тази реалност не са запознати с телесния секс - и на твърдите тела, и на фините - на никои!
Ха! Ще взема да създам там "Училище за телесен секс"! На обменни начала. А в нашата реалност ще докараме "Училище за умствен секс"...
Изглежда съмнително, изглежда и че надали би имало кандидати и клиенти, ама... опита ли веднъж човек взривовете от сливането на умовете, ще разбере, че телесното е само бегъл отзвук на тия усещания. И че фразата на гения "най-красивото е невидимо за очите" се отнася именно за невидимия, неосезаем и нечуваем Ум.
...
22.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Снощи един Приятел ми каза, че като видя за първи път през телескопа пръстените на Сатурн или Юпитер, или мъглявината Орион, акълът ще ми изскочи от главата. Убедена съм, че е така. А тази негова илюстрация - кратка и ясна - ме накара да усетя, някак в цялост, за какво става дума.
Замислих се. Винаги, когато видим някоя част от Творението, която не можем да видим с "просто око", се случва това нещо с ума ни. Той изскача.
Този израз, както и повечето други, крие в себе си много значения. И, пак както всички други, не е случаен.
Изкуших се да си представя, че Умът наистина напуска своето удобно, но ограничено "гнездо", вижда безкрайните възможности, и избира накъде да тръгне. И да те поведе.
Много традиции твърдят, че умът трябва да бъде спрян, за да можело съзнанието да "види" Вселената и Творението. Често съм съгласна с тях. Но често и не съм. Този инструмент, Умът, си го представям като заключен в съответната глава (или където там обитава). Като Духът в Бутилката. Като Енергията в атомното ядро.
И когато някое от сетивата, неговите верни слуги, прескочи "бариерата" - той се освобождава. И полита.
Може би, сетивата и умът, които много от традициите твърдят, че трябва да бъдат спрени, всъщност трябва да се използват. Т.е. - да се пуснат на воля. Да се освободят. Може би това "да бъдат спрени" е всъщност да спрат да стоят на едно място и, осъзнавайки, че има много други места, да разкрият на Съзнанието Тайнството на Творението.
Те са инструментите, които ще открият нови сетива и нов ум. Или Универсалния Ум.
АТ-ОМ, УМ, АУМ, ОООММММ
...
04.09.2012г. Аеиа