...
...
Още от предстоящата ми книга - във Фейсбук:
...
29.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа
Магически разкази
Показват се публикациите с етикет тайна. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тайна. Показване на всички публикации
четвъртък, 29 май 2014 г.
петък, 11 април 2014 г.
Тайните на Летящата Котка
Във вечно тайната Вселена,
там, нейде във Безкрая,
цветенце нежно се опитваше
Земята да пробие.
Тя чувстваше невнятна болка
от тези опити за пробив,
но някъде дълбоко знаеше,
че нежното Цветенце -
щом над Земята се разкрие -
ще стане част от Нейните Криле,
с които ще открие
дълбокия неведом Порив,
вездЕ присъстващ и отсъстващ,
обединил в единно цяло
дори самата Единица;
Искрата Първа и Последна;
Вечерната Зорница.
...
- Ако ви се е случвало да ви никнат криле, вероятно знаете, че това нещо боли!
Така отпочна Котката своята импровизирана лекция пред сбраните от кол и въже дечурлига. Иначе диви и непоседливи, в този момент децата стояха мирни, вперили очи в Летящата Котка и попивайки всяка една нейна дума. Дори фактът, че тази котка можеше да говори, не струваше нищо пред наличието на Крила на гърба й и нейната способност да лети. Децата просто не регистрираха като достойна за отбелязване подробността, че котката говореше на човешки език - искаха час по-скоро да разберат каква е и откъде е, и, най-важното - тя бе казала, че ще избере един от тях, на когото ще позволи да й седне временно на гърба и с когото ще извърши "една разходчица до най-великите Тайни на Вселената".
...
...
11.04.2014г. Соня Петрова Аеиа
сряда, 9 април 2014 г.
Завоалираната връзка между ЗНАНИЕ и БУДНОСТ
Коренът –budh- в санскрит, от който произлиза и името „Буда”, и българският глагол „будя”, означава основно „знам, будя”. Да, знанието от всякакво естество често се свързва и сравнява с буденето или будността. Но знаем ли наистина що е „будност” и що е „знание”, „знаене”? Защо всички известни ни учения и традиции пледират за постоянна „будност”? Какво ли значи това? Да спиш осъзнато и да си буден и в съня си ли?
Ако можеш да бъдеш осъзнат в съня си, т.е. да знаеш, че сънуваш... Хоп! Ето го! Появи се знаенето! Някак от това може да се направи пряката връзка между „будене” и „знаене”, та дори и тези две състояния да се видят като едно-единствено.
Та, ако можеш да бъдеш осъзнат в съня си, ако когато сънуваш ЗНАЕШ, че сънуваш, със сигурност можеш да бъдеш осъзнат и в реалността си. Ще можеш да ЗНАЕШ реалността. Да познаваш реалността. Познаването на нещо предполага владеене на това нещо. Който е имал осъзнати сънища знае, че той самият е пълен владетел на сънната реалност и че може да я модифицира напълно според своята си Воля... Да владееш вероятно означава и „да сътворяваш”, да имаш достатъчно власт, за да можеш да действаш.
Разбира се, и така наречената ти „реалност” също е сън. Вероятно в това е част от разковничето...
Разковниче за какво?
Да, и това е интересен въпрос - от вида минаване през поредица от безкрайни врати – отваряш една, за да попаднеш на следваща.
Виждайки пред себе си една врата, ти я виждаш само от едната й страна. Практически ти не знаеш какво има оттатък. Не знаеш дори дали от другата си страна това „нещо” е „врата”. ТИ НЕ ЗНАЕШ! Отново се връщаме към или пристигаме при ... ЗНАЕНЕТО.
Напълно реалистично погледнато, без капка мистика и фантазии, можем да твърдим, че каквото и да виждаме/гледаме – виждаме го само от страната, от която е обърнато към нас... Ние де факто не виждаме гърбът на човек, който е обърнат с лице към нас. Само предполагаме, че той има нормален, стандартен гръб. Но реално не можем да знаем дали е така. Само си въобразяваме, че, виждайки пред себе си затворена врата, тя е врата и от другата си страна...
Очите ни – те също възприемат информация с една единствена своя повърхност! А биха могли да приемат информацията поне от ... шестте си повърхности.
Ние възприемаме триизмерно. Опростенчески, но не съвсем, може да се каже, че възприемаме така, защото очите ни са две и всяко от тях възприема с по една своя повърхност.
Една повърхност + Една повърхност + Една Обща от Двете = Три Повърхности
Ето ти Трите Измерения! Времето, което се брои за четвърто измерение – него ние не го виждаме, макар често да забравяме и тази „подробност”.
А как вижда мухата? Тя възприема със – условно - четири от шестте си възприятно-очни повърхности. Значи, вероятно мухата вижда ... деветизмерно.
По време на медитация до мен долетя въпрос – каква ли картина на света ще види моят зрителен анализатор, ако рецепторите ми, т.е. очите, възприемаха околния свят с всички свои страни? И видях картината – разбира се, това не бе нито дву-, нито триизмерно изображение. Не мога да го опиша, защото езикът ни също е четири-измерен. Не мога и да го нарисувам – на плоския лист това е невъзможно – на него едва се сколасва да се направи триизмерен образ... За скулптиране също ще е трудно.
Между другото, дори и скулптури да наблюдаваме пред себе си, никога не можем да ги видим „в цялост” от един поглед и от един ракурс.
Знание, наука, мъдрост – на санскрит една от основните думи за тези понятия е: vijjana. Коренът „-виж-” се забелязва веднага. Вероятно това не е случайно, както не е случайна и връзката между „знание” и „виждане”.
И още нещо любопитно – коренът –бодх-, с който започнах, означава още и „сини очи”. Просветлени, осветени очи... Връзката отново е очевидна.
В заключение, без претенции за каквато и да било меродавност, ще скоча отново на "езика" и ще направя опит за обяснение на гореописаните завоалирани "връзки". Ние, хората, бидейки същества, които възприемат зрително три-измерно, независимо че например чуваме доста по-високоизмерно, оперираме и мислим основно на някакъв език - който, от своя страна, също е триизмерен, като допуска и може да описва и четвъртото измерение. Всичко останало ни е "тъмна Индия". Възприемайки реалността три-четири-измерно и описвайки я отново в същите измерения, ние трудно можем да прекрачим "отвъд" и да видим "разгърнатата, цялостна Реалност". По същия начин, ако се опитваме да нарисуваме една скулптура на плоския лист, ние няма да можем да я нарисуваме цялата. Съответно, ако някой няма възможност да види оригиналната скулптура, а гледа нашата картина на плоския лист, колкото и виртуозно нарисувана да е тя - този някой няма да добие пълна представа за тази статуя. Точно това прави езикът с нашето мислене и нашите възприятия. Всъщност, той накъсва реалността. Но "пионерите накъсвачи" са реално очите ни... Казват, че преди време писането на езика (словото) се е считало за кощунство и единствено ценно е било изговореното слово. Говорът се възприема чрез слуха/ушите, които възприемат по-високи измерения от очите. Писменото слово се възприема от очите. Разбира се, досега все още никой не знае как е възникнал езикът. Той е една от великите ни загадки, които обаче ползваме ежесекундно. Ако се окаже, че и с език, и с очи не може да се оперира с повече от четири измерения, то би могло да е възможно езикът някога да е бил създаден на базата на зрението (а не на звука/слуха/осезанието). Възможно е и да е имало някакъв велик Общ ПраЕзик, който да е бил създаден на базата на всички видове възприятия, и съответно да е бил и по-високо-измерен. После, по неизвестни пътища, зрението би могло да е станало водещо, да е изтласкало всички други възприятия на заден план, и самото то да се е ограничило - поради някакви неизвестни причини - ставайки три-измерно.
...
09.04.2014г. Соня Петрова Аеиа
събота, 1 март 2014 г.
ЕЛИКСИР СРЕЩУ ЗАБРАВА
В потайна, светеща Дъбрава
извърших чуден ритуал.
И еликсир срещу забрава
получих, махайки с воал -
отдавна долетял при мене,
но изоставен в древен скрин,
забравен за незнайно време,
но чакащ знак един.
...
Потаен жител на Гората,
подаде този Знак.
Воалът в миг Крила размята –
при мене долетя
във чудната дъбрава горска,
там нейде в тъмен лес,
далече от гълчава хорска –
и „утре” стана „днес”.
...
Тоз еликсир срещу забрава
поръсих над Света.
Летях в Небесната морава,
и пеех Песента
за Коня чуден, с форма странна
на пухче от глухарче,
на спора от потайна гъба,
на птиче-коприварче.
...
Мени си формите,
но често в Гората се явява,
и който го познае, може
със него да развява
блестящата си, красна грива,
обемаща Всемира;
да помни, пее и възпява,
и „Аз-А” да намира.
...
Допълнение: противно на общоприетото мнение, че растенията са в голямата си част неподвижни и инертни, пленени от земята, всъщност те са едни от най-подвижните. Защото се размножават летейки – из въздуха. Просто не винаги можем да видим „дървото” или „тревичката” глобално, холистично, многомерно – защото дървото е и семе, което лети... Лети самостоятелно или с някоя птица. Дървото е и прашец, който също лети. Воал от Прашец. Затова и в много шамански традиции се използват растения – хората с тях могат да летят... Защото ние, Хората, сме същност основно Водни. Растенията са и Въздушни...
...
...
01.03.2014г. Соня Петрова - АЕИА
неделя, 26 януари 2014 г.
Алхимикът срещу Божествената Криеница
След много години митарства и повторения на едни и същи, водещи до необятна лудост, опити, той разбра основното: Всичко бе в Природата.
Записано, залегнало, заложено, имплицитно и експлицитно - всякакво...
Защо бе нужно всичко това да бъде скрито?
Защо Той-Тя-То не желаеше никой да знае Законите?
Защо, ако някой ги разбереше, ставаше велик, богат, но отделен от света?
Всъщност, тия "защо"-та не бяха негови. Той знаеше "защо", научи отговорите на всяко едно "защо".
...
Казват, че истинската цел на алхимика не е да получи митичния философски камък, с който да може да трансформира елементите един в друг. Този Камък е последствие от главната цел, която е именно промяна на самия себе си - ти си длъжен да станеш този Камък. Тогава си постигнал практически, фактически, теоретично и реално всичко! Постигайки Себе Си, можеш да трансформираш и елементите, но тогава това вече ти изглежда напълно ненужно. И е такова! Да, затова Законите са скрити...
Всичко им се подчинява, те са пред очите на всички - и въпреки това са скрити.
...
Сперматозоидите летят към лелеяната Яйцеклетка. Един от тях ще успее да се слее с нея, ще проникне в Тайната на Живота и ще катализира сътворяването на Ново Същество.
...
Години, години, години той се опитваше да влезе в контакт с Разума на Семето. Да разбере тази Велика Тайна на Живота. Но Семето пазеше ревностно своята тайна... Тя дори не беше негова, беше му поверена, от Него-Нея, от Безименния Всеименен.
Яйцето също охраняваше Тайната - дори още по-отявлено от Семето. Пробив при Яйцето беше невъзможен.
До Момента, когато Материята проблесна пред взора му.
...
Наричаха го просветление, сън на Бога, посещение. Имаше безброй имена, но ставаше дума за едно и също нещо. За вечните стремеж и цел на алхимици, психонавти, ученици, отдадени, призвани, посветени...
...
В разговор по време на "посещението", Алхимикът каза:
- Какъв е смисълът законите Ти да ги има и да действат, и всички да са ВЪВ тях, а всъщност никой да не ги знае? И отвреме-навреме някой да открива даден закон, и да се превръща във велик учен, творец на цивилизации и технологии? И нещата да тръгват отначало, отново с незнание, непознаване и постоянно криене?
Той-Тя-То отговори:
- Всеки открит закон си остава скрит. Всяка човешка книга е мъничък откъс и неточно копие от Книгата-Природа.
...
26.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА
събота, 4 януари 2014 г.
Говори Аз - от дъното на гравитационния кладенец
Ако ти се случи да успееш да се отделиш от планетата си, да излетиш в открития Космос, то ти ще усетиш, съвсем осезаемо, безсмислието, несъстоятелността и несъществуването на всичките си ядове и притеснения.
Те са свързани с мястото, на което живееш. Махнеш ли се от планетата - махат се и тормозещите те неща.
Изчезват обаче и работите, които обичаш, които те вълнуват, ентусиазират и които цениш - по-високо или по-ниско.
Оставаш Ти.
Но коя част от тебе остава?
Трябва да го видиш на практика, за да го осъзнаеш.
Все пак, тогава ще разбереш, че всъщност ядовете, притесненията, ценните придобивки, светините ти - всичко това е било част от тебе.
Защото, отдалечавайки се от Земята, ти усещаш себе си невероятно по-лек. И не само заради липсата на гравитация.
Хората по планетите живеят на дъното на гравитационни кладенци - земният кладенец например е дълбок над 3000 километра. Пребивавайки на това дъно, ние мислим, че сме на планета, на кълбо. Че имаме свобода и прочие. Смях! Как може дъно да бъде сбъркано с кълбо? Може, може!
Дъното привлича, улавя, събира всичко, което успее. И никак не е лесно да се измъкнеш от гравитационните дънни лапи - те държат неописуемо здраво.
Огромна част от твоя, така наречен, "АЗ", всъщност не е нито твой, нито аз. Да се правят аналогии със сравнения между жители на най-дълбоките пещери и обитатели на стратосферата е несъстоятелно и напълно погрешно, но все пак, би могло да се направят, с цел - да се обясни що е то да живееш на дъното на кладенец и в даден момент да излезеш от там, мислейки преди това, че дъното е целия свят...
Някой ще каже: пещерните жители няма да имат нужните възприятийни рецептори, с които да видят и оценят новата реалност. Ако успеят да излязат на бял свят - дори да стоят само на повърхността на планетата, а не да полетят към стратосферата - то те няма да разберат нищо от новия за тях свят, и дори ще страдат за изгубената си, обичайна реалност.
Този някой няма да бъде прав - това е още една от илюзиите на гравитационния кладенец.
...
Едно от малкото неща, което не е илюзия в гравитционния кладенец, е Животът.
Дънните жители го приемат за даденост и за нещо "по подразбиране" - това вече е типичната, отново, кладенчова илюзия.
Другото истинско нещо в кладенеца, то се знае, е Любовта.
Тя и единствено Тя може да породи Живот.
...
Една малка част от дънните жители вярваха, че Бог и само Бог може да вдъхне Живот във вече умряло тяло. И че Бог и само Бог може да създаде Живот. Бяха прави - просто ползваха неправилната дума - вместо Бог, бе редно да казват: Любов. И макар че много Пратеници на свободните селения им бяха казали пряко: "Бог е любов!" - дънните хора приемаха това за алегория, за метафора, за "бог" знае какво - само не и за пряката Истина.
...
04.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА
вторник, 10 декември 2013 г.
Необичаен автостопаджия
Нечакано във късен следобяд,
старик един качих в колата.
Закъсал беше, слаб и бляд -
край пътя зимен край житата,
покрити с преспи сняг.
...
Старикът стопли се завчас
и разговор подхвана,
по-точно монолог - на глас,
и интересно стана.
...
Материята той описа,
и каза, че наблизо, тук,
до таз "материална риза"
намира се креатор друг,
който оформя световете,
и, без да е материален той,
съдържайки материя в ръцете,
твори света - и мой, и твой.
...
Материята - нематериална -
въртяща се на всичките нива,
тя всъщност граница била е,
и между мене, тебе и света,
и между бог, човек и рая,
и между всичките неща;
И още колко ли - не зная
небивалици изплющя,
тоз странен старец
от житата,
във късен следобяд.
Край нивите летяхме
със колата,
покрити в преспи сняг.
...
10.12.2013г. Аеиа