Доказателство за ръководната роля на Ума в Материалните неща

Условно разделям "материално" от "духовно" или "ментално" - в наше време дори официално приетата науката започва да твърди, че между тези неща няма разлика и че те са "ЕДНО". Макар все още да се спори как духовното контактува с материалното, като това би трябвало да са напълно различни неща и между тях не би било резонно да има някаква връзка, все пак вече има много хора, за които този спор е напълно безсмислен. И едно уточнение - под "Ум" не разбирам единствено това, което днес се смята, че е в главата - умът може да е Сърцето, и всичко друго - комбинирано.

Ето го и доказателството. Всеки, който е наблюдавал прохождането на малко детенце знае, че когато то е все още нестабилно, ако се случи така, че държи в ръцете си играчка, или нещо подобно - то ходи с нея така, все едно че държи възрастен за ръката. Носейки играчка в ръка, малкото дете се чувства стабилно и изобщо не пада!?

Защо? Всеки може да си отговори. "Умът" на детенцето мисли, че то се е хванало за някого - и действа така, все едно наистина се е хванало за здрава опора. А играчката е малка, и практически виси във въздуха.

Умът на детето държи стабилно неговото телце в материята.

...

05.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Вишудха: Бебето се роди облечено!

Моментът на раждането му бе назрял. Всички го очакваха с нетърпение. Той знаеше това, но още преди да слезе бе заявил категорично, че не желае чужди хора да го виждат гол и да го размятат насам-натам веднага след преминаването на родовия канал.

- Ама какво толкова? - бе запитал Шефът. - Нито ще ти е за първи път, нито някой ще се впечатли от голотата ти - всички бебета-хора се раждат напълно голи! Много повече ще се впечатлят, ако си облечен! И тогава ще те размятат къде ли не като "чудо на природата"!

- Или ще се родя облечен, или просто няма да се въплъщавам! Точка!

- Не! - отсече безапелационно Шефът.

- Тогава и аз - не!

...

Той беше много стар дух, бе почти "набор" на Шефа. Бяха близки. Той бе лявата му ръка, а често и дясната. Знаеха мислите си един на друг, познаваха се до последния божествен ген - и сега Шефът не можеше да спре да се чуди, откъде у Приятеля му се беше появила тази напълно абсурдна и инфантилна прищявка. А бе наложително да се роди и да живее точно в този човешко-божествен момент от моменти.

- Остави другото - така ще посееш опасни семена в обществото! То не е готово да вижда бебета, които се раждат облечени!

- Ама аз точно затова искам да се родя облечен - искам обществото да започва да става готово!

- Ооооффф, глупости! То не е готово да започва да става готово!

Спорът продължи дълго. Продължаваше и в назрелия момент на Раждането.

...

Бебето бе тръгнало да излиза, но родилният процес неочаквано спря. Настана паника. Детските тонове спряха да се чуват. Лекарите се подготвиха за спешно секцио.

Никой не подозираше, че Бебето спори с Бог!

- Ето, сега ще те извадят! Няма мърдане! - хилеше се Шефът.

- Шефе, за последно! Моля те, нека съм облечен!

...

Докторът се канеше да започва разреза, когато на Шефа най-сетне му щукна, че може да си позволи този опасен експеримент. "Какво пък! Да го послушам - може да е за добро!"...

...

На следващия ден всички медии гръмнаха: "В град Х се роди облечено бебе! Настъпва краят на времената!"

"Да бе, край! - мислеше си Той. - Виж какви асоциации могат да създадат едни обикновени памучно-ленени бебешки дрешки, ха ха! Дрешки!"

...

02.10.2012г. Аеиа

Добави в Svejo