Бълхата може да скача 18 хиляди пъти по-високо от собствения си ръст. А по колко пъти на ден прави тия скокове - това нито Гинес, нито някой друг е установил. Бълхата е невероятно издръжливо и спортно създание! Не е расистка, обича всички топлокръвни. Изобщо - тя е нещо като еталон за обичащо същество. Същество, което не мрази, не завижда, само малко пие кръв, но това може да се приеме за кръвопускане - преди време то е било основен лечебен метод, при това - помагащ. Бълхата, обаче, почти никой не я обича. Освен други бълхи, може би.
А тя е толкова интересно Божие създание. С нейната способност да скача толкова високо си е направо символ на неограничени възможности. Но повечето същества, дори и свещените Кучета, нямат очи да видят "Божието послание чрез Бълхата". Възможно ли е Бог да ни праща послание-пример чрез нея? А ние да го приемаме не като послание, а вторачени в гадните ухапвания и сърбежи, да псуваме пряко бълхата, да я мразим и гоним по цели нощи, само и само да я сплескаме между ноктите си? Бог често се шегува с нас. И ние, приемайки себе си твърде насериозно, гоним ли гоним бълхи, и покрай тая а-а-любовна гонитба, не виждаме "посланието"...
Прието е, че човек не може да скочи на височина 18 хиляди по ръста си. Прието е за истина и това, че човек не може да разговаря с животни и прочие фауна, пък и флора.
Обаче може. Всеизвестно е, че когато си убеден, че нещо не може да стане или да правиш - ти наистина не можеш. Например - убеден си, че не можеш да свириш на пиано - и нито пробваш, нито изобщо се докосваш до пианото - е, наистина никога няма да можеш да свириш на него. Такъв е "принципът", може би.
Някои обаче знаят, че Съзнанието е безгранично и че имаме честта да участваме активно в Него. Да сме Него. И бълхите, и хората са Съзнание.
...
Веднъж една Бълха взе ЛСД и поиска да бъде човек, да види какво е да не можеш да надскочиш 18 хиляди пъти ръста си с един скок. Друга постигна същата "опитност" с йога. Трета бълха усети тази Нютонова невъзможност посредством песен - тя обичаше да пее, а всеизвестно е, че като пеем Съзнанието ни се разширява и може да постигне чудеса - и в личен, и в по-общ план.
...
Друг път един човешки магьосник - шаман на едно племе - успя да внуши на всичките битуващи с племето бълхи, че всъщност са хора. Той умееше да играе с "частното" Съзнание. Което само показва колко силно, гъвкаво и многообразно нещо е Съзнанието - щом може да се управлява и щом има сметка да се прави това - ами да! То и само То дава Власт - не го ли управляваш - Власт над Другите не можеш да имаш. Велик бе този магьосник! Така омагьоса бълхите да си мислят, че са хора, че дори и самите хора бяха убедени, че това не са бълхи, а хора, като тях. Обаче измежду бълхите имаше една, която бе нещо като бълха-магьосник. Тя, пребивавайки в човешка илюзия, някак успя да осъзнае, че може да надскочи 18 хиляди пъти ръста си. И скочи. Видяха го това другите бълхи и хора - и скочиха и те.
Истинските хора, извършвайки този акт, освен че се извисиха много над "нормалното", видяха и "посланието". И отново стигнаха до всеизвестната максима - понякога, за да видиш, разбереш, усетиш, чуеш, сдобиеш нещо - първо трябва да скочиш!
...
01.04.2013 г. Аеиа
