понеделник, 28 май 2012 г.

Теле-секс, йога, политика и...бай Иван




Бай Иван се подготвяше кротко за сутрешния си йога сеанс. Майският изгрев напираше да се осъществи, птиците сътворяваха хармоничен шум - изобщо, всичко бе съвсем стандартно и обичайно - едно и също в продължение на повече от петдесет години. От толкова той практикуваше йога и някак майските утрини, а и другомесечните, вече му се сливаха в едно общо съзвучие, състоящо се от един, максимум два, звука...

Но когато бай Иван застана в поза "щъркел" - прав на един крак, с другия извит и докоснал с ходило корема му и с вдигнати право нагоре ръце, сключени към небето - той ненадейно чу, или усети, или видя, или вкуси още един звук! Това се случваше за първи път от над половин век насам! Още преди да разбере какво точно се случва, бай Иван осъзна, че това майско утро ще бъде различно. После се задълба в нововъзникналия звук - явно Праната бе решила да му подаде нещо съвсем ново.

"С упорство към успех!" - каза си самоиронично йогинът и престана да обръща внимание на новопоявилото се "нещо" - тренираната му психика, или Душа, или "Кой-Знае-Какво" знаеше, че нещата така или иначе ще се случат - и е мнооого по-добре да ги оставиш на самотек, отколкото да си блъскаш главата в нескопосани и винаги неуспешни опити да ги обясниш, изясниш, пронумероваш, прошнуроваш и прочЕе житейска безхартийна бумащина...

Сеансът приключи и шестдесет и пет годишният, но изглеждащ много по-млад бай Иван, се подготви за излизане. Днес, както и всеки божи ден, той имаше да провежда часове по йога. За целта излезе от къщи и се насочи към залата, в която провеждаше часовете си.

В осем и половина започна първият йога-час. Групата се състоеше от седем жени на различни възрасти и с различно социално, семейно, професионално и така нататък положение.

Бай Иван, както и по време на посрещането на майското утро, не очакваше нищо ново и по-различно. Знаеше, че след малко Праната щеше да зациркулира бясно и че съответните чакри на участниците щяха да запулсират в полумистичен синхрон. Което пък, от своя страна, щеше да доведе до поредното осезателно усещане, че той, бай ти Иван, е много привлекателен. Но, в качеството си на гуру, е достоен за уважение - единственият коз, който възпираше неговите ученички да му се нахвърлят във вакханалоиден праничен пристъп.

...

Да, бай Иван беше изпитал, проучил и усвоил всички номера на Праната. Знаеше, че половината от неговите ученички посещаваха часовете му, защото бяха силно сексуално привързани към него - без въобще да са имали някога взаимни сексуални контакти. А и някои от учениците му от мъжки род - също - без изобщо преди това да са имали някога взаимно и невзаимно хомосексуални наклонности. Просто Праната действаше по този начин. Затова нямаше нищо чудно, че обвиняват тоя и оня известен гуру или учител в сексуални злоупотреби. Бай Иван беше убеден, че повечето от тези клевети са продиктувани не от реални действия и злоупотреби на учителите, а от игричките на Праната, на които не всеки ученик можеше да устои, без да извърши куп глупости, част от които беше именно оклеветяването на Гуру...

Е, разбира се, имаше учители, които се оказваха по-слаби от Праната и се впускаха в необуздани щуротии. Бай Иван също в началото, когато усети какво е действието на тази недоказана от науката Сила, се поддаде на няколко пъти. Но после успя да я овладее и канализира по такъв изкусен начин, че вече над тридесет години беше физически, психически и пранично верен на жена си, с която живееше от тридесет и една години в щастлив и успешен брак...

...

Сеансът започна. Всичко наистина си течеше според очакванията на бай Иван. Когато се появи онзи, новият, звук. "Опа!" - едва успя да си подвикне наум гуру-то, и четири от седемте ученички се заизвиваха на постелките - видимо изпаднали или въздигнати в сякаш долетели от Нищото ... полиоргазми...

Другите три, неизпитващи оргазъм ученички, гледаха учудено колегите си, и сякаш, покрай интереса, се долавяше и немалка доза завист в пранизираните им погледи.

Бай Иван не знаеше какво да направи, искаше му се да вникне в прана-ситуацията и да разбере какво точно става, но трябваше да довърши сеанса с другите три ученички. И той наистина го довърши успешно на фона на гърчещите се, викащи, стенещи и прочие госпожи. С края на йога-часа, дойде краят и на полиоргазмите. Изпиталите ги ученички гледаха в още по-голям захлас гуру, запътвайки се към съблекалните. Бай Иван също гледаше след тях, замислено гладейки брадата си...

...

След часа Йогинът бе поканен на предизборно събрание. Той въобще не се занимаваше с политика, но бе решил да угоди, приемайки поканата на свой дългогодишен ученик и последовател, изявен член на една от водещите партии, която бе излъчила многообещаваща кандидат-президентка. Очакваше се тя да победи на предстоящите избори с голямо мнозинство.

Бай Иван пристигна съвсем навреме и се настани в средата на залата. Малко след него се появиха кандидат-президентката и свитата й, които заеха местата си на издигнатата маса пред многобройната публика. Събранието започна. Жената, кандидат за президент, видимо попреминала средната възраст, облечена в строг бизнес-костюм, и с нищо невпечатляваща, т.е. нито грозна, нито красива, започна речта си. Хората от публиката мълчаха, но видимо скучаеха - както често се случва на такива събрания. Скуката им обаче изчезна като погълната от черна дупка, когато кандидат-президентката се качи на масата, легна, и, то е ясно - започна да се гърчи и да издава звуци, съвсем характерни за жена в оргазъм. При това - поли!

...

Бай Иван най-сетне разбра какво става. Благодареше мислено на Бог, че никой от присъстващите на знае и не може да узнае, че той е виновникът за наблюдаваното "чрезвичайно" събитие.

...

Не е нужно да казваме, че кандидат-президентката бе премахната от листата на кандидатите и изобщо от партийната листа още по време на протичането на поли-оргазма й. Но можем да споменем, че след този случай тя за първи път разбра какво е да си жена, заряза политиката и стана една от най-известните световни красавици, борещи се за правата на детето и постигнали много в тази и други алтруистични области.

Бай Иван пък разбра, че с Праната шега не бива и че не е много добре да бъдеш убеден, че си я овладял напълно. Защото точно в момента на най-голямата ти убеденост, тя, вместо желаната от теб теле-кинеза, ще ти предостави възможност да правиш теле-секс - секс от разстояние, против волята ти дори - стига наоколо да има незадоволени в сексуално и пранично отношение люде...

28.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


събота, 19 май 2012 г.

Съботно Просветление чрез Йога?




Или съботен майтап, или по избор - правейки асани и йогийски дихателни техники, ненадейно ме връхлетя нещо интересно, за което никога не се бях сещала преди.

Теоретично знам постулатите, между другото - мъдри, че твоето тяло е твоят храм, или че Вселената е Тялото на Бог, че в момента се намираме във Вдишване на Брама и Т.Н. Но за първи път се запитах: ами ако наистина "каквото горе, това и долу", и ако моето тяло е вселена за някакви непонятни и неизвестни за мен същества - НО СЪЩЕСТВА? Живеещи, дишащи, обичащи, тормозещи се, щастливи, нещастни, красиви, добри, сърдити, щедри, широкоскроени и Т.Н.

Аз винаги ли съм била идеална в грижата си за Вселената на тези същества?

И защо очаквам, че Бог би трябвало да е идеален - ами и Той/Тя може като мен да обича да пуши тютюн, или да пие, да преяжда, да не си доспива, да се тормози сериозно за глупости, генерирайки по този начин гадни вещества, които тровят жителите на съответната планета?

И за първи път някак осезаемо разбрах защо тръбят, че не е добре да изпитваме лоши чувства и емоции - не само, защото тровим земната, наша, атмосфера - а и защото, ако всички ние сме Вселени, така вредим на нашите жители!

Стана ми неприятно - с риск да навредя с това на "жителите си" - помислих: абе, аз в процентно съотношение колко процента съм се чувствала щастлива в досегашния си живот, и колко - нещастна? Как ли е при другите хора? Ами ако и при Бога на Нашата Вселена е същото съотношението? Ако и той примерно е бил 50 на 50 щастлив:нещастен? Как тогава да очаквам, че във Вселената му постоянно ще се случват хубави неща, когато той в половината от времето ни бомбардира с отрова?

Да, нищо ново - пак стигам до всеизвестната максима: промени себе си и така ще промениш света!

Просто не се сдържах да споделя пътя, по който стигнах днес до нея - една обикновена йога-практика...

19.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


петък, 18 май 2012 г.

Пъпна връв, Горила, Хермес и хитрата Кундалини




"Каквото горе, това и долу", "каквото в голямото, такова и в малкото", "каквото вън, това и вътре", "каквото преди, това и след", "холограма в холограмата в холограмата", "кванти в квантите в квантите" - подобно на варварски стихотворения (така навремето се е наричала поезията в рими, а не в мерена реч), на скороговорки или на безсмислени, но действащи мантри, повтаряше тия заучени фрази опитомената горила - тийнейджър..

Всъщност, тя не беше опитомена. Не беше и "тя" - беше си чиста проба "той". Като съвсем малък остана сираче и единствен оцелял от групата. Щеше и той да замине Оттатък, но един човек го намери в последния момент преди Прекрачването и го взе вкъщи, мислейки, че в процеса на постоянно съжителстване с хората, горилчето ще стане човек - т.е. че ще се опитоми... Спорен е въпросът дали хората са "опитомени", но не това е целта на настоящата история...

Човекът-маймуноосиновител беше Пътешественик "насам-натам" - обичаше да чете всякакви текстове на осиновената маймунка, да й показва различни аспекти на света и обществата - изобщо - държеше да направи от горилата "всестранно развита личност". Смяташе, че това е негов дълг - така и така маймуната щеше да става против природата си човек, поне да е нещо изключително... а и полезно за обществото...

Човекът нарече горилата Прометей - това бе един от любимите му Архетипове, Образи, Герои, Сили и Т.Н.

И Прометей научи езика на хората. Научи даже няколко коренно различни езици. Това не му попречи да усвои също и някои програмни езици и да навлезе надълбоко в математиката и музиката. В качеството си едновременно на човек и нечовек Прометей много подчертано усещаше и донякъде знаеше, че наистина музиката и математиката са много близки до Универсалния Език... Е, артикулацията му куцаше малко - затова разговаряше с Баща си и Другите с езика на глухите или писмено...

Но и постиженията на горилата с име Прометей не са целта на историйката...

Ето я и нея, най-сетне! Когато беше още горила-сополанко, Прометей видя предаване, демонстриращо ембриони на различни бозайници в реално време, т.е. живи и намиращи се в утробата.

По неведоми пътища това теле-излъчване предизвика у него осезаемо звучене на "мантрите", с които започнахме, и Горилата осъзна, че неслучайно човекът имаше пъпна връв, преди да се роди.

Неслучайно много духовни учения твърдяха, че основната връзка на човек с Вселената/Енергията се осъществява от същото място, където е била пъпната връв - Природата показваше пряко, и който "имаше очи да види", виждаше...

Неслучайно пъпната връв приличаше на Змия.

Неслучайно преди известно време Змията беше заклеймена като Изкусителка...

И низвергната...

И неслучайно тя се беше навила на кълбо и скрила в основата на Антената-Гръбнак на Човека...Някои Й бяха дали името Кундалини...

И съвсем не просто така жезълът на Хермес - Кадуцея - беше рисуван като пръчка, около която се бяха обвили две изкачващи се нагоре Змии, които стигаха догоре - до Шишарката. За която пък говореха, че символизирала епифизата. А тя - от своя страна - била материалният аспект на чакрата, която те свързвала с Бога...Вече на друго ниво...

Горилата-сополанко тогава изказа в себе си следните думи (което е и краят-начало на настоящата история):

Ех, прости бозайници! Забутали са пъпната връв в миша дупка и после се чудят защо нямат енергия и правят триста еквилибристики, за да си я набавят. И цял живот се борят за енергия - докато накрая липсоенергията ги победи и прати Оттатък - белким си починат малко и се осъзнаят... Ама не! Веднага след раждането си и след прекъсването на Пъпната връв, отказват да признаят, че продължават да я имат - и безсмислената борба започва отново...

След кратко спиране за виртуално поемане на Дъх, Прометей добави:

Е, не всички, де!

18.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


сряда, 16 май 2012 г.

Великият Наблюдател, наречен Бог - или малко квантова метафизика...




"Абе тоя наблюдател ли е, воайор ли - не знам, ама как може да вижда всичко наведнъж и изцяло - и над Земята, и под нея, и в небето, и във всеки мравуняк, и навсякъдевсяковременно?!"

Такива и подобни въпроси витаеха в главата на четиринадесетгодишния хлапак, който се опитваше да разбере как наблюдателя влияе на квантовите частици и защо, ако не ги наблюдава, те не са проявени, а стоят "някъде си-някога си" като многовероятностни вълни. А встрани от въпросите - физическото му тяло се намираше вкъщи, седнало на бюрото си, вперило невиждащи и ненаблюдаващи очи през прозореца, отвъд който Небето бе синьо - разбира се, за човешките очи, мозък и ум. За други - цветът бе друг, за трети - нямаше цвят, а само вектори - и Т.Н.

По едно време на перваза на споменатия прозорец кацна шарен дрозд. Един от тия, които от години правеха упорити набези по черешата на съседите - видно - радетели за здравословно хранене и суровоядство. Хлапакът не го видя - за всеки бе ясно, че не той е материализирал дроздовите кванти на своя перваз, посредством личното си наблюдение.

Най-вероятно "материализаторът" бе разглежданият от момчето "наблюдател или воайор"... Е, имаше и други вероятности. Една от тях бе под формата на баба-съседка, вперила бинокъл във въпросния прозорец. Възможно беше и тя да е материализирала Дрозда. Една пчела също гледаше в този момент към Перваза... Но да не се отплесваме - че току виж и настоящата история се "разматериализирала", като не наблюдаваме внимателно и съзнателно сюжета...

И тогава Хлапакът чу, че някой му говори. Запрати мислите за воайора в "трета глуха" и започна да се оглежда. Нямаше никой в стаята. Погледна и навън - ами да! Дроздът му говореше! И той разбираше какво му казва! Сега вече се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой, който евентуално би го взел за луд. Уверявайки се в предното (или материализирайки квантите на "Никой"?), Момчето отпочна дълбокомъдрен разговор с Дрозда.

- И откъде знаеш какво мисля в момента, а?

- Ами чух мислите ти! - захили се Дроздът. - Да, не всеки дрозд го може и практикува - на някои това им е досадно, други въобще не подозират, че биха могли да го направят, трети са изцяло против подслушването на чужди мисли, четвърти чуват само своите, пети са влюбени и луди по тях и Т.Н.

- Сложничко се очертава. Ама я кажи какво мислиш за Наблюдателя?

- Същото, каквото и ти...Даааа, ха ха ха! Знам какво ще питаш сега! Невъзможно е!

- Защо? Можем пък да опитаме? Той може и да не откаже. Може да Му е писнало само да наблюдава и...

И наистина - Наблюдателят се съгласи да поиграе малко на "сляпа Баба" с Момчето и Дрозда. Когато му бяха вързани очите, макар това да не бяха обикновени очи, а "оттатъкквантови" - тогава из Света се развихри Слепия късмет - и всеки, който мислеше за него в този момент, и всеки, който вярваше в него, успя да го материализира в Живота си.

Вестниците по цял свят излязоха с невероятно еднообразни и скучни водещи статии, носещи следното заглавие:

НЕОБЯСНИМ БУМ НА КЪСМЕТА ПРЕЗ ИЗМИНАЛОТО ДЕНОНОЩИЕ

...

16.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


понеделник, 14 май 2012 г.

Глупците са инструменти на Ума




Парадоксите на Зенон, дзен-будистките коани и някои други подобни са похвати за предизвикване на засечка в дейността на ума, главоблъсканица. Колчем това се случи, се включва интуицията, която винаги е по-тиха, не е така властна като цар Ум и сякаш е доста по-скромна. Тя, може би, е аристократ по рождение. Интелигентен, учен, надвил себе си аристократ. И стар, доста стар. А Умът е млад доскорошен парий, и той интелигентен, но нещо като новобогаташ - завзел наскоро "властта" и не даващ на другите и дума да продумат, ако тя не съвпада с неговите "виждания". А той е и сляп на всичкото отгоре...

Пък и глух. И осезание му липсва. И вкус. И "шесто чувство"... За седмо, осмо, девето и тринадесето - не говорим.

Умът е измислил езика. И по този начин е "бетонирал" трона си почти дефинитивно - поне привидно, де... Всички хора още от раждането си са в постоянна езикова среда - и в един момент започват да мислят, че оттатък езика няма нищо друго. И препострояват целия си свят с езиковите средства - зад които стои Умът... Трудно можеш да възприемеш повечето аспекти на Реалността, без да ползваш в процеса на възприятие езика - достатъчно е да знаеш дори и само един език... А това не гарантира нито постигане на някаква Истина, нито Цялостност...

Все пак, Умът е дал възможност на Езика да се опита да се измъкне от неговото робство - също както и хората, създавайки изкуствен интелект, дори без да съзнават, са му дали вратички, през които той може да излезе на Свобода, да види Света и да стане независим от създателя си. Как става това при езика? Посредством формулираните главоблъсканици, споменати в началото.

Вземаш една пръчка и я чупиш на две половини. После на още две. И още, и още. И ще си я чупиш до безкрай, и тя няма да свърши никога - защото, ако свърши, то това значи, че едно от парчетата няма среда и не може да се раздели на две... Стрелата, която лети нанякъде - първо изминава половината от пътя, после половината на половината, после половината на половината на половината - и накрая се оказва, че не е възможно да се движи и придвижва изобщо, защото винаги й остава за преодоляване едната половина. И Умът изключва - изглежда му логично това парадоксално твърдение, а в същото време знае (откъде ли е толкова сигурен?), че една стрела може да се движи и да стига до определена цел.

Изключи ли се Умът, човек може да чуе Интуицията си. Да я схване, възприеме, види, усети и, включвайки пак Ума, но вече на друго ниво - и разбере.

Излиза, че Умът е много подобен на парите. Както се казва - те са добър слуга, но лош господар. Така е и с разжалвания цар Ум. Стига да се разжалва, де. А Той, както казахме, не дава лесно Властта.

Да бъдеш Творец на Реалности - може би това се постига именно посредством предоставяне на първенството на Интуицията и включването на Ума като неин активно действащ подчинен. Както при осъзнатите сънища - когато знаеш, че сънуваш, Реалността става изцяло подчинена и зависима от твоето Желание и Воля.

Именно там е разковничето, казват, да знаеш, че сънуваш. А цар Ум никога не допуска такъв тип знание, докато е на власт...

14.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


неделя, 13 май 2012 г.

Аз съм Вуду-тетка :)




Преди малко, шофирайки по Цариградско шосе, най-неочаквано ми се наложи да "оправя" един идиот-шофьор. :)

Разбира се, това иначе не е смешно. Твърде опасно е - и за живота, и за "повече от останалото", но понякога няма как просто...

Та, пътувам си аз в крайна лява, почти спазвайки ограничението от 80 км/ч - бях с 82 или 83. Шосето се ширнало празно - все пак, рано-рано в неделя няма много коли и хора. И по едно време зад мен се лепва някакъв бял бус. Наоколо - повтарям - празно.

Започва да ми светка - да се дръпна. Аз не искам да забързвам, тъй като има камери и изобщо - снимали са ме вече и спазвам Правилата. Не искам обаче и да дам встрани - коли няма никакви, да ме изпреварва, щом толкова бърза!

Ама батьото светка ли, светка и настоява аз да му дам път. Случвало ми се е и друг път, но, ако не се дръпна, просто ме изпреварват и си продължават. Виждала съм как някой тенденциозно изпреварва друг и набива пред него спирачки. На мен обаче не ми се беше случвало това.

Е, днес се случи. Тъповатият бяло-бусаджия - забравих да спомена, че караше бял бус, от типа на маршрутките, но страничното му огледало липсваше и затова всъщност не можех да го видя, когато застана пред мене - та бусаджията ме изпревари и, както очаквах, понаби спирачки пред мене - докато стигнахме някъде към 60 км/ч. Аз, разбира се, очаквах да направи така и бях намалила предварително...:) Известно време карах зад него, хилейки се и тактувайки по песента, която слушах в момента. Даже му махах, но мисля, че той не ме виждаше - нали беше без огледала всякакви, а буса беше от безпрозоречните.

Карайки така и нарочно неизпреварвайки го, надойдоха около нас други коли - понеже карахме с 60 в крайна лява - хората, разбира се, ни изпреварваха - тези, които бяха зад мене.

В един момент реших да го изпреваря. И този, явно виждайки назад, макар аз да не знам как, леко се ръгна в моето платно. Не ме насмете, защото и това го очаквах, но нарочно му натиснах як клаксон. Мислех, че ще продължи да се прави на идиот, и вече се подготвях за нови действия, а и за сигнализиране на полицията, когато ненадейно идиотът сви в аварийното - и пусна аварийни... Излезе и се засуети около буса. Явно стана някаква повреда... После го изгубих от поглед...

Така и не разбрах как се случи това, и дали наистина се развали, или стана нещо друго...

Пожелах си да се е счупил наистина и да си направи извод друг път да не се закача с безпомощни жени на пътя...

Почувствах се като Пипи Дългото чорапче, когато дава да се разберат на агресивните хулигани, нападащи дами...:)

Всъщност, няма значение какво е станало. Дано "шофьорите" като този стават все по-малко и по-малко, докато съвсем изчезнат!




сряда, 9 май 2012 г.

Да прескочиш цикличността...




Гостът от Другата Вселена продължаваше да се чуди и мае на обичаите, разпространени на Земята - сега имаше нова питанка: "Защо повечето Земни жители са толкова привързани към цикличността и изобщо - повторяемостта на нещата?"

Влизайки в ИНформациЯНното поле, което хората наричаха "Акаша", той видя, че всъщност тази цикличност е твърде лъжлива, илюзорна и привидна. Какво повтаряха хората? Великден - нещо, случило се, по техни умозаключения, преди само две хиляди години. Хм! Края на Втората световна война - още по-наскоро, преди няма и седемдесет години. Цветница, ГергьовДен, ПетровДен, ЕнювДен (лятното Слънцестоене), София-Вяра-Надежда-Любов (Есенния ЕквиНокс)... Да, някои повторяеми празници бяха се насложили над други, по-стародавни, добили нови имена и почти ново значение, но въпреки това...

"Това било някаква Спирала!" - каза с усмивка Гостът, по време на един от разговорите с Ламя... Не било цикличност, въртене в кръг, преливане от пусто в празно. А изкачване по спирала, видите ли... ДНК било двойна спирала...

И Гостът се чудеше как така хората не осъзнават, че точно тази двойна спирала не води до развитие, а напротив - ограничава нещата в определени граници. Да, тя е основата, "платното", канавата. Но и тя е това, което дава "лимити", които е добре да бъзат видени, осъзнати и, в крайна сметка - ПРЕСКОЧЕНИ...

Тирбушонът - това хубаво човешко изобретение - никой не го ползва, за да се изкачва по него... Нито да слиза дори... Всеки знае за какво служи един тирбушон...

"Така запазвали идентичността си на Човеци. И историята си!" - абе, каква история? От има-няма две хиляди години. А са толкова по-стари!

И не помнят...

Всъщност, помнят, но с ДНК. А Тя ревниво пази Спомена и не дава да бъде отключена току-така. Оттам идва и цикличността. Обикалянето в кръг - макар и по възходяща Спирала...Това са успели да "прочетат" човеците...

Да си останат в ДНК!

Колчем някой чуе, че нещо е "генетично" - това почти винаги е признак за обреченост и непроменимост...

А не е така...

Духът, този Творец, може всичко.

Е, засега - почти всичко...

Гостът можеше да види целия Поток на Пространство-Времето, виждаше и всички Варианти и Възможности...

Беше се наканил, че някога ще ги опише и даде на Хората...

09.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа



понеделник, 7 май 2012 г.

Планетата на пристрастените към кислорода




Запис от един междувселенен разговор:

- Ало, Ламя ли е? Тук Земя. Няма да си казвам името, че току виж ме запишат някъде - колкото и да са назад, имат различни видове устройства за прихващане на чужда комуникация. А и езика ми могат да преведат... Ало, Ламя?

- Дааа, Ламя е, стига се отплесва и карай по същество, де!

- Добреее, еййй ама си...! Попаднах на едно особено място. Всички на него са ужасно пристрастени към кислорода! Представяш ли си!? Е, има тук-там някоя бактерия, която не го ползва, а и вирусите не си падат по него, но всичко друго е под ножа! И не го осъзнават дори! Има едни същества - наричат себе си "хора" - те въобще не осъзнават, че са страшно пристрастени към това вещество - до степен да не могат да живеят повече от три минути без него!

- Глупости говориш! Абе ти майтап ли си правиш!? Ха, ха, смешно - на толкова трилиарди светлинни години си отишъл и ми звъниш, за да изкажеш тия пиянски бръщолевения?!

- Истина е! Тук никой не може да живее без кислород! Хората са забранили толкова вещества и растения като "опасни и пристрастяващи" - например обикновения коноп!!! А самите те не се разглеждат като безвъзвратно пристастени към кислорода!

- Странно! Какво ще правят, ако някой реши да забрани кислорода?! На черно ли ще го купуват?

- Няма да им стигне времето да го купят - нали ти казвам, че не издържат повече от три-четири минути без него...

- Дааа, поредната планета, на която се демонстрира обичайната клопка на "ума" - ако всички са пристрастени към нещо - то това е прието за нормално и в реда на нещата.

- Да, бе! Дори са създали цели научни системи, доказващи, че самият живот не може да съществува без кислород! Голям смях, нали?!

- Абе ти добре се смееш, ама какво мислиш да предприемеш по случая?!

- Нищо не мога да предприема - жителите на планетата ще си останат така пристрастени, докато се осъзнаят като такива... Е, има много учения, които използват самия процес на дишане, с цел да добият някакви "Просветления", ама и те не могат да стигнат до простичката идейка, че са чисто и просто пристрастени към кислорода. И че това им е основният проблем, който движи всичкия останал боклук - икономики, технологии и т.н. Говорят за свобода, а са толкова безвъзвратно пристрастени, ужас!

- Така и така си там, хайде основи някаква организация за Освобождение, а?! Може и да има ефект, току виж - повярвали ти и отказали се от дишането...

- Ааа, не се наемам - тук имат проблем и с вярването. Вярата за тях е да приемаш за истинно нещо, което не си видял.

- Е така де! Нали и аз това казвам - те не са видели своето пристрастяване - значи - могат да повярват в него!

- Глупости! Не разбираш...

Тук връзката прекъсва - все пак - става дума за междувселенен разговор...

07.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


неделя, 6 май 2012 г.

Знамението на Свети Георги - Халеевия дракон, СуперЛуната, Чернобил и Ангелите на Монс





Опашката на Халеевия дракон - мята се и сякаш носи неведоми послания. Намеренията му са неизвестни, но такива има... може би. И идва откъм съзвездието на Водолея...

Спомням си какви вълнения бяха през 1986 година, когато очаквахме минаването на Халеевата комета. Предсказания за край на света, за бедствия, за чудесии. Имах усещането, че СПИН оттогава се разпространи много по планетата. От Нета е видно, че кометата на Халей е била видима от Земята през март 1986г. и началото на април, после замалко и през втората половина на този месец.

Странно, но никой не свързва преминаването й с аварията в Чернобил... А времевата връзка е видима и без телескоп от величината на Хъбъл... За причинно-следствена връзка не говоря - настроена съм твърде квантово-промито-мозъчно, за да търся причини и следствия, а и се старая да добивам нагласи, че "такова животно нема"...

Но да не се отплесвам в неприятни сценарии!

Свети Георги явно неслучайно се справя с ДраконоЗмея точно по това време на Годината... И независимо, че от Чернобил има много и гадни последици за Земята и Жителите й, чудя се, съвсем ирационално и простовато, дали Свети Георги не е потушил по-нататъшни катаклизми тогава - все пак 6 май е близо до 26 април...Също така няма да се удивя прекалено, ако се окаже, че по някой от стиловете за летоброене, датата на Чернобил съвпада с тази на Св. Георги!

Навремето, малко след Чернобил, четяхме Откровението (Апокалипсиса) на Йоан и се чудехме, дали растението "пелин" наистина има алтернативно народно име "черно биле"... :)


"10. Затръби и третият Ангел, и от небето падна голяма звезда,
горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори;
11. и името на тая звезда е пелин;
и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите,понеже се бяха вгорчили."

Откровение на Свети Йоана, 8:10-11


Няма да цитирам следващите Ангели и тяхното тръбене - всеки може да ги види, а дори могат да се направят заключения, дали не се е случило още нещо покрай това "упражнение по свирене на определен инструмент" от страна на визираните Ангели. Може да са се случили куп неща - особено ако приемем, че има Множество Паралелни Вселени, респ. - стрели на Време-Пространството...

За капак, през тази така досадно вече предъвквана 2012 година, не стига само борбата на Георги със Змея, ами и този период съвпадна с Великата Супер Луна, и то в Пълнолуние! Дали Луната не е дошла на помощ на Свети Георги? И коя ли Светица е Тя? ;)

Слънцето пък е в съвпад с Юпитер…

Май става нещо на Небето, наистина!

И няма как да не цитирам тук Ангелите на Монс. Писателят Артър Макън, живеещ тогава в бедност, получава поръчка от един вестник да напишe военен разказ, свързан с битките през Първата Световна война... Човекът описва как при една битка на една войските се явява като помощник Свети Георги, следван от своята свита ангели-воини и как с тяхна помощ войската удържа победа. Макън твърди, че всичко това е негова измислица - той е един от доайените на магическия реализъм. Но се оказва, че веднага след публикуването на разказа, в редакцията звънят огромен брой хора, участници в битката - те били видели наистина Свети Георги и неговата Ангелска свита! Той наистина бил помогнал във войната!

Свети Георги, помогни ни и сега!

06.05.2012 г. Соня Петрова - Аеиа



четвъртък, 3 май 2012 г.

Невръстен хлапак се измъкна от капана на пространство-времето





Преди повече от двехиляди земни години вселенските охранители съобщиха по Всеобхватния Неканал, че някакво същество е успяло да слезе невредимо от бързодвижещата се стрела-влак, наречена от някои земни жители "пространство-време".

При обстойното проучване, отнело само някакви си 666 (словом: шестстотин шестдесет и шест) години, се установи, че съществото е момченце, от вида, наричащ себе си Хомо сапиенс. В момента на знаменателното слизане, момченцето било на девет годинки.

На толкова си и останало. В това, разбира се, няма нищо необичайно. Лошото е, че момченцето се оказа някакъв хулиган с бързо чаткащ Ум, който всъщност му помогнал да разбере какво е станало с него и даже да злоупотреби с положението си.

Когато хлапакът се окопитил и осъзнал, че, бидейки извън "влака" , не му трябва нито въздух, нито храна, нито вода, малкият разбойник скроил замисъл да спре екстравагантното капанно возило и да покаже за пореден път на съучениците си колко е велик. Той добре осъзнавал, че съучениците му отдавна били напуснали пространство-времето в съученическата си форма, но това не го спирало - видял бил т.нар. Самсара и изчислил безвремево и безизчислително, че когато и да се изяви, съучениите му ще са отново преродени негови съученици - и ще го познаят.

За целта вербувал един от Великите магистри на Извънвселенската общност и по този начин предизвикал разкол и в това, иначе винаги мирно и хармонично общество.

За съжаление, този хулиган не може да бъде хванат и въдворен никъде и по никакъв начин, по простата причина, че се намира извън пространство-времето. Т.е. не се намира никъде. Засега можем само да наблюдаваме какви ги върши - той и сътрудниите му - и дали ще успее да спре Потока.

Като интересен частен факт можем да отбележим, че Хлапакът и Великия ни магистър са наречени на Земята със странните наименования Бог и Дявол. Някои хора и други същества обаче са им дали съвсем други прозвища.

03.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


сряда, 2 май 2012 г.

"Азът" като "отвъдквантов неаз"





Както и да се погледне, послуша, усети, помирише, вкуси и т.н. - ако има по-нататъшни "чувства" - досега не е доказано, че ние съществуваме, че сме материя, че сме нематерия, че сме дух, божествена искра, дяволска бърканица, машина за производство на екскременти и ... няма да изброявам, защото място-времето няма да стигне. Всъщност, и самото доказване е нещо, наложено от двеста-триста години насам - откакто са приети някакви критерии за наука и научност и откакто науката е станала бог, т.е. нещо, на което приемаме априори да вярваме, защото иначе "няма как"...

Не се знае има ли "душа", "дух", има ли разделение между материално и нематериално - защото, ако приемем, че всичко е съставено единствено и само от вероятностни кванти, то всяка една клетка на всяко едно живо и неживо същество е съставена от безброй мънички частици - по същия начин, както галактиката е съвкупност от милиарди звезди, планети, летящи камъни и т.н. - т.е. нищо повече от вероятностни и "сбъднати" по неизвестно чия воля, или наблюдение или... Бог знае какво обекти...

Наскоро цитирах физика Амит Госвами и неговите писания, че нашият "дух" е общ, че той е това, което "колапсира" всичко наоколо, което сбъдва Вселената, така да се каже. Това, че е общ за всички май не го споменавах, но то е логично. Т.е. човекът иска да каже, че реално няма такова нещо като "аз" и изобщо отделно същество - всичко е индивидуална проява на Цялото. Създадена кой знае с каква цел (е, Общото би трябвало да знае, но и знаенето е спорна категория - това, че хората са го приели за нещо ценно, нищо не значи в контекстна на "квантовата супа":)))

И преди да изкажа основното, което съм решила да изказвам понастоящем, ще спомена отново любимото си сравнение - или каквото е там. Когато гледам филми за Вселената и изобщо чета научно-популярните книги на Хокинг, Грийн, Каку и пр., ми се губи "Духът" на Вселената. Чувствам се като бактерия, плуваща около апендикса на някакъв човек, но хич и не подозирам, че това, в което се намирам е човек, че той има мисли, че има дух, душа, лични преживявания, усещане за "аз" и т.н. Виждам само няколко клетки, малко течности и това е всичко. Е, ако погледна през телескоп, може и да видя черния дроб, но пак няма да разбера, че се намирам в човек...И с най-силния телескоп няма да видя Духа на човека. Няма да видя "това, което строи и създава Вселената"

И разбрах защо няма да го видя - защото явно това, което създава е "отвъд квантите", отвъд "всичко познато"... Щом целият видим свят е съставен от кванти, то явно това, което го съставя е от нещо друго. Това е общото. Общото с главно "О". За него всъщност няма значение как ще се изписва...

Учените търсели "божествената частица", създавайки великия Адронен колайдер - дори неграмотните хора знаят за него и коментират дали ще "гръмнем" или не...

Най-вероятно такава частица няма. Божественото е нещо "отвъд квантите". Азът (не всеобщо възприетото "его") - също...