събота, 31 август 2013 г.

Алхимични отвъдхимичности


Серотонин, допамин, ендорфини, енкефалини и т.н. невромедитори - вещества, от които зависи как се чувстваме, как възприемаме света, "живота, вселената и всичко останало". Те определят дали ще виждаме по-ярки цветове, дали ще усещаме по-божествен вкус или мирис, дали ще се чувстваме "у дома" си в собственото си тяло (храм).

Както е известно - всички видове вещества, наречени дроги, предизвикват именно продукция на тия медиатори. Т.е. те, медиаторите, са си в нас, механизмът на продукцията им е в нас. Освен съвременните дроги, играещи роля на катализатори на производството на "веществата на щастието", такива катализатори са: храната, водата, кислородът, медитациите...

И, интересно, като оставим настрана странността, че самите "ние" зависим изключително и само от разни съвсем физически вещества (макар че, както се казва къде ли не, включително и в "Холографската вселена" - атомът е празен, т.е. всичко, дори твърдият диамант, е просто един празен мехур), та, оставяйки тия конструкти встрани, интересно е, че медитацията или дихателните техники въздействат върху "нас" по не по-различен начин, от например ЛСД.

А ЛСД е вещество, макар и една "празнота" на квантово ниво, все пак е вещество. Докато една медитация не е - и въпреки това тя въздейства върху конкретната ни нервна медиация по подобен начин. Явно наистина между "материално" и "нематериално" няма разлика. Или...

Материята е Всичко, но глупав е този, който мисли, че Тя е нещо лесно, измеримо и подлежащо на овладяване.

...

31.08.2013г. Аеиа

вторник, 20 август 2013 г.

Среднощен писък на плъх


Разкошна августовска нощ - звезди, щурци, треви, леки полъси (така ли сe пише?) на единия от елементите и прочие инвентар, подходящ за идеалната медитация.

Дори комарите са чудесна част от екстеро-интериора, особено ако си се обградил със запалени неща, димът от които гони летящите и пикиращи женски от този вид.

Лежа си в тази сцена, със и без Съзнание, че самото То строи и създава всичко това... Образите и Звуците връхлитат, появяват се и усещанията, после и смесиците от тях, и от още неща, за които няма думи, но те се явяват продукти на някои сетива, за които също няма обозначаващи ги думи. Самите сетива също са нещо като думи, и прихващат, предават и превеждат "информация", която също е дума...

Изведнъж всички тия неща биват прорязани, озвучени и одухотворени от пронизителен писък.

Медитацията продължава.

Само се питам - кой ли пищи така?

След малко, като от друга вселена, над чакрата на слънчевия ми сплит се мята нещо рязко и сякаш впива нокти там. След малко над сърдечната ми чакра се мята - пак рязко - още нещо. Да, това, второто, е Котаракът. Дори и в медитация го разпознавам.

А първото е плъх.

Котаракът го гони. Хем се опитва да го хване и убие, хем си играе с него. Плъхът знае какво става - и, разбира се, гледа да избяга и да се отърве от тая ненадейно налегнала го игра.

В момента двамата са още върху чакрите ми. Гледат се един друг и всеки се опитва да предугади действията на отсрещния.

Котаракът получава импулс и замахва към Плъха. Той веднага реагира - прави салто, премята се високо над мен и се приземява до дясното ми слепоочие.

(Абе! Аз май наистина яко медитирам! Щом Плъхът не усеща, че стъпва и се мята около човек, макар и легнал по нощите в тревата! Дали не съм се сляла някак с Лятото? Пък и възприемам нахождащ се върху мен, непознат Плъх, без да влагам чувства, ха!)

После Плъх и Котак правят няколко бодри тегела нагоре-надолу по нещото, което в една друга Вселена го възприемам като собственото ми тяло. Май се гонят.

След това тръгват в неизвестна посока. До медитиращите ми сетива отвреме-навреме достигат плъховите писъци. Симфония на Лятната нощ! А може би - Космически концерт на Възторга от Живота? На Неговата Победа над Играта?

Мисля, че този път Плъхът излезе жив от Играта. Надявам се, че в това има пръст и Медитиращото Съзнание - в частност моето. Но тук няма мое и твое.

...

20.08.2013г. Аеиа

събота, 10 август 2013 г.

Всичко е Вяра


Доста често можем да чуем израза: "Аз не вярвам." Или - "не съм вярващ."

И човекът, изказал тази констатация, си вярва. Разбира се, под "не вярвам" най-често се подразбира - не вярвам в Бог, в чудеса, в тайни и загадки, в недоказани от науката феномени, и прочие.

Интересното е, че човекът си вярва, че не вярва...

Погледнато от определен ъгъл обаче, май всяко едно наше действие се осъществява, защото просто вярваме. Често - без да го съзнаваме.

Например: взимам си от хладилника една бира. Аз не знам дали това наистина е бира. Да, етикетът и магазина, от който съм я взела, ми дават някаква сигурност, че това е именно това питие, а не нещо друго. НО РЕАЛНО! АЗ НЕ ЗНАМ, ЧЕ ТОВА Е БИРА. Не съм направила химически анализ, за да се уверя, че формулата на течността отговаря на формулата на бирата. Пия на доверие. Т.е. извършвам действието пиене на бира, опирайки се изцяло на вярата...

Друг пример: тръгвам да вървя. Подавам единия крак напред. И съм сигурен, че той ще стъпи на твърда земя. Предишният ми опит ме кара да вярвам, че ще стане точно това. Но не мога да го докажа, а и невинаги мога да съм сигурен. Защото - възможно е точно когато кракът ми стъпи на "земята", тя да е претърпяла квантово разместване и да е станала мека! Квантовата физика твърди, че има вероятност да стане и такова нещо. Само че аз пренебрегвам тия постулати и вярвам, че винаги, когато стъпвам с крака си при ходене, ще стъпвам на твърдо. Т.е. - ходя, защото вярвам. Уповавам се на вярата. (Защото не мога да правя квантов анализ на почвата под краката си всеки път, когато кракът ми стъпва върху нея. А би трябвало да го правя, щом твърдя, че "не вярвам". :)

Така че: никога не вярвам, когато някой ми каже, че не вярва. :)))

...

10.08.2013г. Аеиа

Мръсните чорапи на Изгрева


Подметна Изгревът чорапите си мръсни,

засили ги в световното пространство.

Чорапите роса в тревата ръсят,

блести росата,

води до пиянство -

опиянение от новата зора

обзема птици, хора и животни.

Безкрайност, крайност,

лирика, трева -

в едно се сливат,

Изгревът разтърсва.

...

Той, Изгревът, е, знайно -

чародей.

Защото не на всеки се отдава

с чорапи мръсни да твори роса

и птиците да го възпяват.

...

10.08.2013г. Аеиа

четвъртък, 8 август 2013 г.

Снимки на НЛО?


Често виждам в нощното небе разни летящи обекти и още по-често ме мързи да снимам и да използвам увеличителната способност на техниката, за да разбера що за обекти са това. Долните снимки ги направих снощи - най-сетне. Без статив - с него щяха да са още по-добри и ясни, но и тия стават. Обекти като долния виждам често. Летят най-вече в права линия, понякога обаче свърват изведнъж под ъгъл, или направо изчезват (без да има облаци). Ако не направят завой и не изченат - продължават да летят към хоризонта, докато се изгубят от поглед. Гледани от земята, изглеждат на големина като звезда, и светят като такава. Светлината им е постоянна, без прекъсване, присветване и т.н. Движат се малко по-бързо от стандартен самолет. Не се чува никакъв шум. Не са китайски фенери, а доколкото виждам от снимките - не са и метеорологични балони - те не биха светели така силно.

Това е увеличеното и максимално приближено "НЛО" - казвам НЛО, защото за мен това си е неидентифициран летящ обект, което не значи, че за всички е такъв. Тук съм изрязала само него. Нищо друго не съм пипала по снимките - както са снимани, така ги подавам.

...

Ето я оригиналната неизрязана снимка:

...

Тук е по-отдалече:

...

Пак отдалече:

...

Пак (отново със съвсем леко увеличение):

...

А на долната снимка излязоха и т.нар "орбове". Нашумели са в последните години. Това са кръговете, за които се твърди, че са:

а.) ефекти от отразяване на светкавица/светлина през оптиката (улавянето и изобразяването й, когато се срещне с полени, прах и други въздушни частици; ефекти от специфичното оптично фокусиране и дифракция на светлината, последвала от него, и т.н.); б.) ангели; в.) духове; г.) елфи, гноми, демони, сили и пр. митологични персонажи; д.) души на хора - напуснали този свят или пътуващи шамани, или подобни; е.) плазмоиди, т.е. разумни същества, живеещи паралелно с нас, но можещи да живеят и по повърхността на Слънцето, и разбира се - напълно незабелязвани от разумните хора; ж.) и т.н.

...

08.08.2013г. Аеиа

сряда, 7 август 2013 г.

Приказка за вегетарианството


Сред милиардите и милиарди бактерии, роди се на Земята една, надарена с безброй способности и таланти. Тя можеше да разбира езиците на други същества, а и да ги осъзнава като такива. Какво говоря! Тя дори осъзнаваше, че Вселената е Едно Цяло - освободена от безмилостните клещи на дуализма, тя можеше хем да се усеща като "единица бактерия", хем да знае, че е неразделна част от Цялото. Както например черният дроб знае, че е част от човека и че е едновременно и черен дроб, и човек, и вселена.

И живееше си тази Пандора-Бактерия, Всенадарената, щастливо и пълноценно. Така да се каже - живееше Вселената. Не беше известна, отстрани за непознатите си изглеждаше като съвсем нормална бактерия. А тези от близкото й обкръжение я обичаха и уважаваха. Тя вече имаше милиарди деца, когато изведнъж нещо й се случи - Пандора-бактерията осъзна, че нито едно от нейните деца-клонинги не е наследило нищо нейното висше духовно равнище.

"За какво е всичко това тогава?!" - питаше се Бакто-Пандора. - "Ето, като се преселя Оттатък, всичките мои дарби ще отидат на кино! Няма да съм дала нищо на този Свят, а тия мои дарби са ми дадени, може би, с цел! Цел - да направя този свят едно по-хубаво място. Да допринеса по някакъв начин. А ето! Вече имам милиарди деца, но всяко от тях си мисли, че то е вселената и че то е центъра на света. Никое от децата не осъзнава Цялото. И съответно - не го уважава. Да не говорим, че те дори не знаят, че на света има растения, има Слънце, Въздух, Човеци, Мравки, Орли, Крави... Трябва да направя нещо! Което да остане след мен и да облагороди този Божий Свят!"

И Пандора тръгна да търси поприще - област, в която да се изяви. В търсенията си срещаше много възможности - един път замалко да стане велик бактериален композитор, чиято музика щеше да преобрази бактериалния свят, а с него - и целия друг; друг път можеше да стане велик учен, чиято нова парадигма за вселената би помогнала на света да се изкачи с още няколко стъпала към Бог. Имаше и други такива възможности. Но Пандора все не беше доволна - притежавайки възможност да вижда напред в пространство-времето, а и отвъд него, тя мислеше, че всички тия неща не са достатъчно достойни за нейните дарби. Смяташе, че ако се центрира само в музиката, или в науката, или в друга тясна област - другите дарове ще бъдат прахосани, а това не биваше да се случва. Пандора не искаше да обиди Бог...

...

Границата между почитането на Бога и възгордяването е много тънка и неуловима. Една осъзната и просветлена Душа знае-чувства-усеща-живее Бог във Всичко. Но душите, чието Съзнание не е достатъчно обхватно, не могат да видят Бог в песъчинката... Затова е измислен монотеизмът. Очовеченият Бог. Богът-Личност. Богът-бактерия. Неразвитото Съзнание по-лесно може да се центрира в Него, и да го осъзнае. Осъзнаването на свой ред предизвиква разширяване на Съзнанието. И така, в един момент Съзнанието "вижда" Бога. Винаги и навсякъде, и дори отвъд двойственото "винаги-навсякъде" - вижда Го/Я в "повсеместната нелокална вечност никогашност". А какво е възгордяването? То е нещо като да забравиш Бога-Навсякъде-Винаги. Да решиш, че ти си нещо отделно от Него. Да спреш да държиш сметка за Цялото. Едно разширено Съзнание се възгордява, когато забрави за Цялото. Едно стеснено Съзнание е възгордяло се, когато забрави за Единия Бог. Кой е по-грешен? Разбира се, разширеното Съзнание. Колкото си по-осъзнат, толкова по-непростимо е да се възгордееш, защото можеш да направиш куп бели!

...

Пандора продължаваше скиталчествата си. Възможности и врати й се отваряха навсякъде, но тя продължаваше да търси. Накрая стигна до хората. По-скоро - до духовните им водачи. Забравила за своето Съзнание, за дабрите и талантите си, Пандора бе омагьосана от тези "гурувци". Милиони им се кланяха. Цитираха ги. Подражаваха им. Гледаха снимките им - или иконите, защото някои от тях бяха канонизирани - и им се кланяха, и молеха за помощ/просветление. И тия гурувци - водачи им го даваха.

"Ах! Ах! Ах! - мълвеше ентусиазирано Пандора. - Намерих! Намерииих!"

Повечето от просветлените не ядяха месо! Твърдяха, че не бива да се ядат трупове, мърша! Това било много лошо.

И Бакто-Пандора реши каква е мисията й - тя трябваше да облагороди цялото бактериално царство, като спре в него яденето на месо - тази порочна и гнусна практика! Тези Анти-Божии деяния! Да убиваш, за да ядеш! А и дори да не убиваш, как така ще цапаш тялото си, този Свещен Храм, вкарвайки в него смрадлива мърша!?!

...

Възгоряване, няма начин. Колкото и да мислиш, че виждаш глобално, все пак е добре да отчиташ, че има и нещо, което вижда по-глобално от тебе...

...

И Пандора започна проповеди сред милиардите легиони бактерии. Говореше против яденето на месо-мърша-трупове. Дарбата й да влияе на околните - нейната божествена харизма - бързо я направи известна в цял свят. Бактериите от цялата планета започнаха да я уважават, цитират, да й подражават...и... спряха да ядат месо.

...

Земята се напълни с трупове - те вече не гниеха и не участваха в "кръговрата на нещата". А растенията драстично намаляха. Не остана място за живите - и за хора, и за животни. Навсякъде бе пълно с мъртви тела - от мравки до китове.

Животът на Земята беше в огромна опасност...

...

07.08.2013г. Аеиа

вторник, 6 август 2013 г.

Шеги на измеренията


Гледаше се в огледалото - медитативна огледалация. Неслучайно то бе омагьосвало безброй много хора през вековете, карайки ги да усещат други измерения и принципите на отразяването едно в друго. И какво отразяват отразяваните не-реалности.

Огледалото, или спокойната вода на локвата и езерото, или гладката слюда на камъка, или... отразяват нещо, което на свой ред, твърдят, също е отразено преди това.

Да, глупаво е да мислиш, че като се гледаш в огледалото, се виждаш "ти самият". В отражението дясното е ляво, лявото - дясно. Понякога горното е долу, долното - горе. А може и горното да е дясно, и пак така нататък.

Вратите към други измерения са безбройни, но огледалото най-осезаемо подсказва идеята или образа на "врата" - защото хем го виждаш, хем не го виждаш.

...

Влезе в огледалото и попадна в паралелна вселена. Всъщност, вселена е силно казано. Защото и "личната" вселена, в която пребиваваше всекидневно, не й беше позната. Някой бе обяснил теоретично (или хипотетично) какво е Вселена, но от това обяснение тя не можеше да живее едновременно в цялата си вселена. Може би огледалната реалност нашепваше:

"Самият Живот е Вселената!

Самият Живот!"

Но и самият живот не можеше да бъде изживян изцяло, поне не извън огледалото...

...

В новата реалност нещата бяха поставени по съвсем различен начин. Там болестите бяха приети като богатство. И всеки се стремеше да го достигне, ама не беше лесно, само единици успяваха. А материалното богатство бе тежка и понякога - смъртоносна - болест. Всички бягаха от него, имунизираха се, лекуваха се, профилактираха се. Смешна реалност!

Но не по-нереална от тази, отсам Огледалото.

...

06.08.2013г. Аеиа

петък, 2 август 2013 г.

Повелителя на Върха


Да си планинар е диагноза. Баир-будализмът е хубаво нещо и, както всяко друго, може да бъде разбран единствено и само от самите баир-буд(ал)исти. Както и да е. Аз например, винаги, когато се качвам на някой връх, започвам да го моля да ме пусне. Подчертавам дебело, че не го покорявам, а искам само да се кача и да сляза. Като за целта го моля: да не пуска силен вятър, който да ме лопне изневиделица в пропастта; да премахне облаците, за да мога да видя всичко наоколо; да не пуска дъжд, който би направил всяко камъче опасно хлъзгаво; да не позволява да се явят гръмотевици - ясно защо; да не прави земетресение, докато съм горе - пак ясно. И т.н.

Онзи ден се качих за втори път на връх Мальовица. Миналият път бе преди три години, но освен че тогава не направих и една снимка, имам ясно изразена и много скоростна туристическа деменция, и не помня нищичко - нито от трудността на маршрута, нито от гледките и обектите. Затова този път бях очарована да видя реално "Повелителя на Върха", че и да го снимам. Направо като статуя от остров Пасха изглежда. Е, различен е, разбира се, но си е повелител. С брада и т.н. Седнал пред Еленините езера... :)))

...

...

...

...

02.08.2013г. Аеиа