Когато Времето изчезне

Всеизвестно е, че всичките ни възприятия, усещания, виждания, настроения и т.н. се определят във физически (?) план от "мозъчната химия". Знае се също, че тя може да бъде променена, посредством вкарване на катализатори, които предизвикват по-големи или по-малки, отново естествени, производства на "определящите медиатори". Такова нещо, отново се знае, се предизвиква и с медитации и подобни техники, т.е. посредством намесата на Съзнанието, което, както някои твърдят, е всъщност Общо. Общият Универсален Метапрограмист.

И наистина е странно - как така "нещо си", може да ти помогне да видиш, че пространството тече, а не времето. Защото в много от случаите, попадайки под влияние на някои медиатори, времето изчезва, или един миг става вечност, а пространството започва да се разтича и да се превръща от едно в друго. Виждаш стол, който се разтапя, и се превръща в кокошка, която пък става квазар, а квазарът се разтича по небесния свод (или пода на спалнята), и се превръща в сърце. И така нататък. "Нормалното" състояние е да виждаш (?) само как тече времето, а пространството да си стои твърдо и стабилно пред очите ти. Дори да знаеш, че всички атоми трептят в луд въртеж, дори да си убеден, че атомите се състоят от милиарди субатомни частици, които също трептят и се въртят бясно - това не пречи пространството да е "стабилно", твърдо и неизменно. Е, с изключение на водата, огъня, въздуха и чат-пат земята - ама това не се брои. Тия неща просто си се движат, защото "така трябва".

Интересно е, че голям брой от веществата, които отключват виждането на вечното движение на пространството, и предизвикват спиране на времето, се съдържат в растения. Интересно е също, че растенията са същества, които сякаш са вечно живи - дори едно индивидуално да умре, то се е клонирало и живее в кой знае още колко индивиди. Клонирало се е по безполов път. Е, има и полово размножаване при тях, но то е просто опция - а всяко може да се самоклонира. (Непорочно Зачатие?) Да не говорим, че най-дълголетните същества на планетата ни също са растения - хилядолетници. Как ли един хилядолетен дъб вижда хората? Дали и той не възприема пространствено, вместо времево? Има и животни, които произвеждат психотропни вещества - например жаби. Те също са особени - изпадат в анабиоза (вид самадхи по йогийскому?), и има данни, че са намирани огромни живи жаби, поместени, незнайно как, в кухини в скали, откъдето не могат да излязат по никакъв нормален, физически начин. Но си живеят там и са си живи. Как ли се хранят? Най-вероятно с прана, оргон и подобни неща. С каквото се храним всички ние, но не го признаваме, защото "времето" не позволява - нито да го осъзнаем, нито да го усетим, нито да излезем от любимата "матрица". Доста хора правят паралел между понятията "време" и "дявол". Може би има защо?

Пространството тече, когато времето спре. А може би заедно си текат и не е нужно едното да спира, за да тръгне другото. Важното е да има повече "опции" на възприятие - така, най-малкото, се разширява кръгозорът, което никак не е малко.

...

И един пространствен образ от Кроулиевското Таро и в чест на току-що настъпилото зимно Слънцестоене и навлизането на Слънцето в Козирога.

21.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Ако ПРОСТРАНСТВОТО ИЗЧЕЗНЕ ЗАВИНАГИ?

     Вчера срещнах едно много интересно хрумване на Хорхе Луис Борхес в есето му „Предпоследният вариант на реалността”. („Избрани есета”, Х.Л.Борхес, ИК „Колибри” 2011)

     Там той описва много накратко - но изключително ясно - какво би станало, ако по някакво стечение на обстоятелствата човечеството изгуби зрителните, осезателните и вкусовите си възприятия и остане само с обоняние и слух... Няма какво да пиша и описвам, направо ще цитирам великия Борхес:

„...Връщам се към метафизичните разсъждения. Пространството е акциденция на времето, а не всеобща форма на сетивността, както е смятал Кант. Има цели сфери на Битието, които не се нуждаят от него: например сферите на обонянието и слуха. Подлагайки на острокритичен анализ тезите на метафизиците, Спенсър („Принципи на психологията”, част седма, глава четвърта) обсъжда надълго и нашироко тази самодостатъчност, за да я утвърди накрая чрез довеждането й до абсурд: „Който мисли, че пространството е форма на сетивност за миризмата и звука, лесно ще се убеди, че греши – достатъчно е да потърси лявата или дясната страна на един звук или да се опита да си представи опакото на една миризма.”

     Шопенхауер, не така екстравагантно, но пък с повече страст, вече е изказал тази истина: „Музиката – пише той – е непосредствена обективация на волята, подобно на самия свят” (...). А това означава, че музиката не се нуждае от света.

     Бих искал да допълня тези две знаменити хрумвания с едно мое, което е тяхно продължение и пояснение. Да си представим, че за човешкия род единственият източник на реалности са обонянието и слухът. Да си представим, че не съществуват зрителни, осезателни и вкусови усещания, нито пък дефинираното от тях пространство. Да си представим също – като логическо следствие – едно по-съвършено възприятие, постигнато чрез останалите две сетива. Човечеството, колкото и призрачно да ни се струва след подобна катастрофа – ще продължи да тъче своята история. Човечеството ще забрави, че е имало пространство. Животът в необременителната му слепота и безтелесност ще бъде навярно не по-малко вълнуващ и точен от нашия. Не твърдя, че това хипотетично човечество (с цялото му обилие от желания, чувства, непредвидимости) ще може да влезе в прословутата орехова черупка*: просто казвам, че то ще съществува вън и независимо от каквото и да било пространство.”

*...прословутата орехова черупка – очевидно става дума за ореховата черупка, в която Хамлет би се чувствал като владетел на безкрайни простори („Хамлет”, действие II, сцена II).

     За край пак малко мои думи - и няма как да не си зададе човек въпросите: Ами ако наистина преди време сме изгубили част от възприятийните си рецептори? Или никога не сме имали достатъчно, че да обхванат по-широките и разнообразни реалности? Ако пространство-времето е мнооого по-обхватно и предлагащо необозримо повече възприятийни модели? И не става дума тук за единадесетте измерения, които откри съвременната физика – става дума за пространство-времето, в което се намираме „тук и сега”, и което мислим, че сме овладели и разучили – къде с лични-биологични рецептори, къде с помощни средства като микроскопи, спектроскопи, телескопи, ускорители на частици, колайдери и т.н. А и защо да не прекрачим извън това пространство-време? Ето, от Борхесовите думи излиза, че, ако нямаме зрение, осезание и вкус, за нас пространството ще изчезне? Какво ли е изчезнало за нас, когато сме изгубили хипотетичните рецептори? И, изхождайки от гореизложените хипотези - какво всъщност е реалност?

Добави в Svejo