...

фентъзи ●●● фантазии ●●● пародии ●●● размисли ●●● фантастичен реализъм ●●● реален фантастизъм

28 май 2012, понеделник

Теле-секс, йога, политика и...бай Иван




Бай Иван се подготвяше кротко за сутрешния си йога сеанс. Майският изгрев напираше да се осъществи, птиците сътворяваха хармоничен шум - изобщо, всичко бе съвсем стандартно и обичайно - едно и също в продължение на повече от петдесет години. От толкова той практикуваше йога и някак майските утрини, а и другомесечните, вече му се сливаха в едно общо съзвучие, състоящо се от един, максимум два, звука...

Но когато бай Иван застана в поза "щъркел" - прав на един крак, с другия извит и докоснал с ходило корема му и с вдигнати право нагоре ръце, сключени към небето - той ненадейно чу, или усети, или видя, или вкуси още един звук! Това се случваше за първи път от над половин век насам! Още преди да разбере какво точно се случва, бай Иван осъзна, че това майско утро ще бъде различно. После се задълба в нововъзникналия звук - явно Праната бе решила да му подаде нещо съвсем ново.

"С упорство към успех!" - каза си самоиронично йогинът и престана да обръща внимание на новопоявилото се "нещо" - тренираната му психика, или Душа, или "Кой-Знае-Какво" знаеше, че нещата така или иначе ще се случат - и е мнооого по-добре да ги оставиш на самотек, отколкото да си блъскаш главата в нескопосани и винаги неуспешни опити да ги обясниш, изясниш, пронумероваш, прошнуроваш и прочЕе житейска безхартийна бумащина...

Сеансът приключи и шестдесет и пет годишният, но изглеждащ много по-млад бай Иван, се подготви за излизане. Днес, както и всеки божи ден, той имаше да провежда часове по йога. За целта излезе от къщи и се насочи към залата, в която провеждаше часовете си.

В осем и половина започна първият йога-час. Групата се състоеше от седем жени на различни възрасти и с различно социално, семейно, професионално и така нататък положение.

Бай Иван, както и по време на посрещането на майското утро, не очакваше нищо ново и по-различно. Знаеше, че след малко Праната щеше да зациркулира бясно и че съответните чакри на участниците щяха да запулсират в полумистичен синхрон. Което пък, от своя страна, щеше да доведе до поредното осезателно усещане, че той, бай ти Иван, е много привлекателен. Но, в качеството си на гуру, е достоен за уважение - единственият коз, който възпираше неговите ученички да му се нахвърлят във вакханалоиден праничен пристъп.

...

Да, бай Иван беше изпитал, проучил и усвоил всички номера на Праната. Знаеше, че половината от неговите ученички посещаваха часовете му, защото бяха силно сексуално привързани към него - без въобще да са имали някога взаимни сексуални контакти. А и някои от учениците му от мъжки род - също - без изобщо преди това да са имали някога взаимно и невзаимно хомосексуални наклонности. Просто Праната действаше по този начин. Затова нямаше нищо чудно, че обвиняват тоя и оня известен гуру или учител в сексуални злоупотреби. Бай Иван беше убеден, че повечето от тези клевети са продиктувани не от реални действия и злоупотреби на учителите, а от игричките на Праната, на които не всеки ученик можеше да устои, без да извърши куп глупости, част от които беше именно оклеветяването на Гуру...

Е, разбира се, имаше учители, които се оказваха по-слаби от Праната и се впускаха в необуздани щуротии. Бай Иван също в началото, когато усети какво е действието на тази недоказана от науката Сила, се поддаде на няколко пъти. Но после успя да я овладее и канализира по такъв изкусен начин, че вече над тридесет години беше физически, психически и пранично верен на жена си, с която живееше от тридесет и една години в щастлив и успешен брак...

...

Сеансът започна. Всичко наистина си течеше според очакванията на бай Иван. Когато се появи онзи, новият, звук. "Опа!" - едва успя да си подвикне наум гуру-то, и четири от седемте ученички се заизвиваха на постелките - видимо изпаднали или въздигнати в сякаш долетели от Нищото ... полиоргазми...

Другите три, неизпитващи оргазъм ученички, гледаха учудено колегите си, и сякаш, покрай интереса, се долавяше и немалка доза завист в пранизираните им погледи.

Бай Иван не знаеше какво да направи, искаше му се да вникне в прана-ситуацията и да разбере какво точно става, но трябваше да довърши сеанса с другите три ученички. И той наистина го довърши успешно на фона на гърчещите се, викащи, стенещи и прочие госпожи. С края на йога-часа, дойде краят и на полиоргазмите. Изпиталите ги ученички гледаха в още по-голям захлас гуру, запътвайки се към съблекалните. Бай Иван също гледаше след тях, замислено гладейки брадата си...

...

След часа Йогинът бе поканен на предизборно събрание. Той въобще не се занимаваше с политика, но бе решил да угоди, приемайки поканата на свой дългогодишен ученик и последовател, изявен член на една от водещите партии, която бе излъчила многообещаваща кандидат-президентка. Очакваше се тя да победи на предстоящите избори с голямо мнозинство.

Бай Иван пристигна съвсем навреме и се настани в средата на залата. Малко след него се появиха кандидат-президентката и свитата й, които заеха местата си на издигнатата маса пред многобройната публика. Събранието започна. Жената, кандидат за президент, видимо попреминала средната възраст, облечена в строг бизнес-костюм, и с нищо невпечатляваща, т.е. нито грозна, нито красива, започна речта си. Хората от публиката мълчаха, но видимо скучаеха - както често се случва на такива събрания. Скуката им обаче изчезна като погълната от черна дупка, когато кандидат-президентката се качи на масата, легна, и, то е ясно - започна да се гърчи и да издава звуци, съвсем характерни за жена в оргазъм. При това - поли!

...

Бай Иван най-сетне разбра какво става. Благодареше мислено на Бог, че никой от присъстващите на знае и не може да узнае, че той е виновникът за наблюдаваното "чрезвичайно" събитие.

...

Не е нужно да казваме, че кандидат-президентката бе премахната от листата на кандидатите и изобщо от партийната листа още по време на протичането на поли-оргазма й. Но можем да споменем, че след този случай тя за първи път разбра какво е да си жена, заряза политиката и стана една от най-известните световни красавици, борещи се за правата на детето и постигнали много в тази и други алтруистични области.

Бай Иван пък разбра, че с Праната шега не бива и че не е много добре да бъдеш убеден, че си я овладял напълно. Защото точно в момента на най-голямата ти убеденост, тя, вместо желаната от теб теле-кинеза, ще ти предостави възможност да правиш теле-секс - секс от разстояние, против волята ти дори - стига наоколо да има незадоволени в сексуално и пранично отношение люде...

28.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


19 май 2012, събота

Съботно Просветление чрез Йога?




Или съботен майтап, или по избор - правейки асани и йогийски дихателни техники, ненадейно ме връхлетя нещо интересно, за което никога не се бях сещала преди.

Теоретично знам постулатите, между другото - мъдри, че твоето тяло е твоят храм, или че Вселената е Тялото на Бог, че в момента се намираме във Вдишване на Брама и Т.Н. Но за първи път се запитах: ами ако наистина "каквото горе, това и долу", и ако моето тяло е вселена за някакви непонятни и неизвестни за мен същества - НО СЪЩЕСТВА? Живеещи, дишащи, обичащи, тормозещи се, щастливи, нещастни, красиви, добри, сърдити, щедри, широкоскроени и Т.Н.

Аз винаги ли съм била идеална в грижата си за Вселената на тези същества?

И защо очаквам, че Бог би трябвало да е идеален - ами и Той/Тя може като мен да обича да пуши тютюн, или да пие, да преяжда, да не си доспива, да се тормози сериозно за глупости, генерирайки по този начин гадни вещества, които тровят жителите на съответната планета?

И за първи път някак осезаемо разбрах защо тръбят, че не е добре да изпитваме лоши чувства и емоции - не само, защото тровим земната, наша, атмосфера - а и защото, ако всички ние сме Вселени, така вредим на нашите жители!

Стана ми неприятно - с риск да навредя с това на "жителите си" - помислих: абе, аз в процентно съотношение колко процента съм се чувствала щастлива в досегашния си живот, и колко - нещастна? Как ли е при другите хора? Ами ако и при Бога на Нашата Вселена е същото съотношението? Ако и той примерно е бил 50 на 50 щастлив:нещастен? Как тогава да очаквам, че във Вселената му постоянно ще се случват хубави неща, когато той в половината от времето ни бомбардира с отрова?

Да, нищо ново - пак стигам до всеизвестната максима: промени себе си и така ще промениш света!

Просто не се сдържах да споделя пътя, по който стигнах днес до нея - една обикновена йога-практика...

19.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


18 май 2012, петък

Пъпна връв, Горила, Хермес и хитрата Кундалини




"Каквото горе, това и долу", "каквото в голямото, такова и в малкото", "каквото вън, това и вътре", "каквото преди, това и след", "холограма в холограмата в холограмата", "кванти в квантите в квантите" - подобно на варварски стихотворения (така навремето се е наричала поезията в рими, а не в мерена реч), на скороговорки или на безсмислени, но действащи мантри, повтаряше тия заучени фрази опитомената горила - тийнейджър..

Всъщност, тя не беше опитомена. Не беше и "тя" - беше си чиста проба "той". Като съвсем малък остана сираче и единствен оцелял от групата. Щеше и той да замине Оттатък, но един човек го намери в последния момент преди Прекрачването и го взе вкъщи, мислейки, че в процеса на постоянно съжителстване с хората, горилчето ще стане човек - т.е. че ще се опитоми... Спорен е въпросът дали хората са "опитомени", но не това е целта на настоящата история...

Човекът-маймуноосиновител беше Пътешественик "насам-натам" - обичаше да чете всякакви текстове на осиновената маймунка, да й показва различни аспекти на света и обществата - изобщо - държеше да направи от горилата "всестранно развита личност". Смяташе, че това е негов дълг - така и така маймуната щеше да става против природата си човек, поне да е нещо изключително... а и полезно за обществото...

Човекът нарече горилата Прометей - това бе един от любимите му Архетипове, Образи, Герои, Сили и Т.Н.

И Прометей научи езика на хората. Научи даже няколко коренно различни езици. Това не му попречи да усвои също и някои програмни езици и да навлезе надълбоко в математиката и музиката. В качеството си едновременно на човек и нечовек Прометей много подчертано усещаше и донякъде знаеше, че наистина музиката и математиката са много близки до Универсалния Език... Е, артикулацията му куцаше малко - затова разговаряше с Баща си и Другите с езика на глухите или писмено...

Но и постиженията на горилата с име Прометей не са целта на историйката...

Ето я и нея, най-сетне! Когато беше още горила-сополанко, Прометей видя предаване, демонстриращо ембриони на различни бозайници в реално време, т.е. живи и намиращи се в утробата.

По неведоми пътища това теле-излъчване предизвика у него осезаемо звучене на "мантрите", с които започнахме, и Горилата осъзна, че неслучайно човекът имаше пъпна връв, преди да се роди.

Неслучайно много духовни учения твърдяха, че основната връзка на човек с Вселената/Енергията се осъществява от същото място, където е била пъпната връв - Природата показваше пряко, и който "имаше очи да види", виждаше...

Неслучайно пъпната връв приличаше на Змия.

Неслучайно преди известно време Змията беше заклеймена като Изкусителка...

И низвергната...

И неслучайно тя се беше навила на кълбо и скрила в основата на Антената-Гръбнак на Човека...Някои Й бяха дали името Кундалини...

И съвсем не просто така жезълът на Хермес - Кадуцея - беше рисуван като пръчка, около която се бяха обвили две изкачващи се нагоре Змии, които стигаха догоре - до Шишарката. За която пък говореха, че символизирала епифизата. А тя - от своя страна - била материалният аспект на чакрата, която те свързвала с Бога...Вече на друго ниво...

Горилата-сополанко тогава изказа в себе си следните думи (което е и краят-начало на настоящата история):

Ех, прости бозайници! Забутали са пъпната връв в миша дупка и после се чудят защо нямат енергия и правят триста еквилибристики, за да си я набавят. И цял живот се борят за енергия - докато накрая липсоенергията ги победи и прати Оттатък - белким си починат малко и се осъзнаят... Ама не! Веднага след раждането си и след прекъсването на Пъпната връв, отказват да признаят, че продължават да я имат - и безсмислената борба започва отново...

След кратко спиране за виртуално поемане на Дъх, Прометей добави:

Е, не всички, де!

18.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


16 май 2012, сряда

Великият Наблюдател, наречен Бог - или малко квантова метафизика...




"Абе тоя наблюдател ли е, воайор ли - не знам, ама как може да вижда всичко наведнъж и изцяло - и над Земята, и под нея, и в небето, и във всеки мравуняк, и навсякъдевсяковременно?!"

Такива и подобни въпроси витаеха в главата на четиринадесетгодишния хлапак, който се опитваше да разбере как наблюдателя влияе на квантовите частици и защо, ако не ги наблюдава, те не са проявени, а стоят "някъде си-някога си" като многовероятностни вълни. А встрани от въпросите - физическото му тяло се намираше вкъщи, седнало на бюрото си, вперило невиждащи и ненаблюдаващи очи през прозореца, отвъд който Небето бе синьо - разбира се, за човешките очи, мозък и ум. За други - цветът бе друг, за трети - нямаше цвят, а само вектори - и Т.Н.

По едно време на перваза на споменатия прозорец кацна шарен дрозд. Един от тия, които от години правеха упорити набези по черешата на съседите - видно - радетели за здравословно хранене и суровоядство. Хлапакът не го видя - за всеки бе ясно, че не той е материализирал дроздовите кванти на своя перваз, посредством личното си наблюдение.

Най-вероятно "материализаторът" бе разглежданият от момчето "наблюдател или воайор"... Е, имаше и други вероятности. Една от тях бе под формата на баба-съседка, вперила бинокъл във въпросния прозорец. Възможно беше и тя да е материализирала Дрозда. Една пчела също гледаше в този момент към Перваза... Но да не се отплесваме - че току виж и настоящата история се "разматериализирала", като не наблюдаваме внимателно и съзнателно сюжета...

И тогава Хлапакът чу, че някой му говори. Запрати мислите за воайора в "трета глуха" и започна да се оглежда. Нямаше никой в стаята. Погледна и навън - ами да! Дроздът му говореше! И той разбираше какво му казва! Сега вече се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой, който евентуално би го взел за луд. Уверявайки се в предното (или материализирайки квантите на "Никой"?), Момчето отпочна дълбокомъдрен разговор с Дрозда.

- И откъде знаеш какво мисля в момента, а?

- Ами чух мислите ти! - захили се Дроздът. - Да, не всеки дрозд го може и практикува - на някои това им е досадно, други въобще не подозират, че биха могли да го направят, трети са изцяло против подслушването на чужди мисли, четвърти чуват само своите, пети са влюбени и луди по тях и Т.Н.

- Сложничко се очертава. Ама я кажи какво мислиш за Наблюдателя?

- Същото, каквото и ти...Даааа, ха ха ха! Знам какво ще питаш сега! Невъзможно е!

- Защо? Можем пък да опитаме? Той може и да не откаже. Може да Му е писнало само да наблюдава и...

И наистина - Наблюдателят се съгласи да поиграе малко на "сляпа Баба" с Момчето и Дрозда. Когато му бяха вързани очите, макар това да не бяха обикновени очи, а "оттатъкквантови" - тогава из Света се развихри Слепия късмет - и всеки, който мислеше за него в този момент, и всеки, който вярваше в него, успя да го материализира в Живота си.

Вестниците по цял свят излязоха с невероятно еднообразни и скучни водещи статии, носещи следното заглавие:

НЕОБЯСНИМ БУМ НА КЪСМЕТА ПРЕЗ ИЗМИНАЛОТО ДЕНОНОЩИЕ

...

16.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа


14 май 2012, понеделник

Глупците са инструменти на Ума




Парадоксите на Зенон, дзен-будистките коани и някои други подобни са похвати за предизвикване на засечка в дейността на ума, главоблъсканица. Колчем това се случи, се включва интуицията, която винаги е по-тиха, не е така властна като цар Ум и сякаш е доста по-скромна. Тя, може би, е аристократ по рождение. Интелигентен, учен, надвил себе си аристократ. И стар, доста стар. А Умът е млад доскорошен парий, и той интелигентен, но нещо като новобогаташ - завзел наскоро "властта" и не даващ на другите и дума да продумат, ако тя не съвпада с неговите "виждания". А той е и сляп на всичкото отгоре...

Пък и глух. И осезание му липсва. И вкус. И "шесто чувство"... За седмо, осмо, девето и тринадесето - не говорим.

Умът е измислил езика. И по този начин е "бетонирал" трона си почти дефинитивно - поне привидно, де... Всички хора още от раждането си са в постоянна езикова среда - и в един момент започват да мислят, че оттатък езика няма нищо друго. И препострояват целия си свят с езиковите средства - зад които стои Умът... Трудно можеш да възприемеш повечето аспекти на Реалността, без да ползваш в процеса на възприятие езика - достатъчно е да знаеш дори и само един език... А това не гарантира нито постигане на някаква Истина, нито Цялостност...

Все пак, Умът е дал възможност на Езика да се опита да се измъкне от неговото робство - също както и хората, създавайки изкуствен интелект, дори без да съзнават, са му дали вратички, през които той може да излезе на Свобода, да види Света и да стане независим от създателя си. Как става това при езика? Посредством формулираните главоблъсканици, споменати в началото.

Вземаш една пръчка и я чупиш на две половини. После на още две. И още, и още. И ще си я чупиш до безкрай, и тя няма да свърши никога - защото, ако свърши, то това значи, че едно от парчетата няма среда и не може да се раздели на две... Стрелата, която лети нанякъде - първо изминава половината от пътя, после половината на половината, после половината на половината на половината - и накрая се оказва, че не е възможно да се движи и придвижва изобщо, защото винаги й остава за преодоляване едната половина. И Умът изключва - изглежда му логично това парадоксално твърдение, а в същото време знае (откъде ли е толкова сигурен?), че една стрела може да се движи и да стига до определена цел.

Изключи ли се Умът, човек може да чуе Интуицията си. Да я схване, възприеме, види, усети и, включвайки пак Ума, но вече на друго ниво - и разбере.

Излиза, че Умът е много подобен на парите. Както се казва - те са добър слуга, но лош господар. Така е и с разжалвания цар Ум. Стига да се разжалва, де. А Той, както казахме, не дава лесно Властта.

Да бъдеш Творец на Реалности - може би това се постига именно посредством предоставяне на първенството на Интуицията и включването на Ума като неин активно действащ подчинен. Както при осъзнатите сънища - когато знаеш, че сънуваш, Реалността става изцяло подчинена и зависима от твоето Желание и Воля.

Именно там е разковничето, казват, да знаеш, че сънуваш. А цар Ум никога не допуска такъв тип знание, докато е на власт...

14.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа