Разтварям се небето,
разтапям се в морето,
кръвта ми закипява
със гейзери, с вулкани,
а после се взривява
в неземни урагани.
И етерни спирали
през квантите ме носят,
и огнени квазари
през всичките ми оси
проправят път изтръпнал,
избухващ и трептящ.
Вибриращи комети
и гръм един трещящ,
отекващ в далнината,
и миг един зовящ -
размекват ми краката;
а ангелският хор
припява в светлината,
която е обор,
събрал коне вълшебни,
и чаткащи с копита -
искрите им целебни
във мен са цяла свита;
а ангелската песен -
и тя е ураган!
Духът ми е телесен,
а тялото ми - храм,
ефирен и невидим,
диханието сбрал
на хиляди вселени,
прегръдки и салта,
на ангели засмени,
и на безброй деца,
на палави елени
и вятърни глигани...
...
Но стига! Стига! Спри!
...
Ах, бесни урагани!
В прегръдките ти просто
замалко ще остана!
...
03.12.2013г. Аеиа
