Показват се публикациите с етикет време. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет време. Показване на всички публикации

събота, 10 май 2014 г.

Планетата на забравилите бъдещето


Имаше някога една странна планета. Нейните разумни жители бяха приели за напълно вярно, че "времето тече в една посока" и че могат да помнят или забравят единствено събития от миналото. Те със същия успех можеха да помнят и неща от бъдещето, защото времето всъщност изобщо нямаше посока и не течеше - но представата бе толкова дълбоко загнездена, че замъгляваше всичко очевидно и реално.

Големите Умове на Планетата много пъти обясняваха на другите, че това не е точно така, че "времето е нищо повече от удобна илюзия", но въпреки това общата нагласа и усет към времето не се променяше и хората не можеха да си спомнят нищичко от бъдещето.

Тези, които все пак успяваха да си спомнят съзнателно за бъдещето - защото по принцип всички бяха родени с тази обикновена способност - бяха обявявани за гении, велики пророци, неземни учени, или за обикновени аутсайдери. Други спомнящи си бъдещето пък не си признаваха, че го правят, но се възползваха от това - те бяха просто успели или щастливи хора.

Странна бе тая планета, възможно е все още да съществува и все още там да не помнят бъдещето.

...

10.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Конспирация "ЕВОЛЮЦИЯ"!!!


Всъщност, самата еволюция не е "конспирация". Нито лъжа. Нито противостои на идеята на "креационизма".

Писах преди месец, но постът не беше от четените, затова пак ще напиша.

...

Вече дори и на Земята се знае, че времето не тече по еднакъв начин, когато се намираш на повърхността на Земята и когато си в "открития Космос", и се движиш със скорост, близка до тази на светлината (парадоксът на близнаците и пр.).

Можем да си представим, че някакъв вид "Светлинни същества", които могат да бъдат дори обикновени човеци, извършват еволюция на дадени организми по следния начин:

Вземат известен брой организми (същества) и ги закарват в открития Космос. Там правят някакви генетични или други промени - за около седмица например. После ги връщат на Земята. На Земята обаче вече са минали милиони години.

Тези Светлинни същества обаче могат по същия начин да се връщат и в миналото.

За същество, никога не напускало Земята, еволюцията ще изглежда като траеща милиони години. Но за друга креатура, която често лети из Космоса, земната еволюция е просто генетична игра, която не изисква почти никакво време, а само познание и съответстващите му умения.

...

Сините човечета, които преди време откраднаха целия пещерен морски мъх, отново кацнаха на планетата Земя.

Този път направиха връзка с "въздушните същества". Хората и всички от техния свят, както се знае, са "водни същества" - плътността им е близка до тази на водата. По тази причина, те не могат да разберат, че живеят заедно с въздушни и с огнени, а и със земни същества. Всъщност, приказките и митовете говорят за "саламандри, силфиди, ондини, гноми" и подобни духове на елементите, но, както казва стандартният човек: "това са само приказки, образи, архетипове! нищо повече". Не че е нужно повече, ама човекът дори е забравил, че спада към "ондините".

Но, стига за хората! Говорим за сините човечета, все пак. Свързвайки се с "въздушните същества", те бяха поканени в тяхната главна резиденция. Тя се намираше, разбира се, в земната атмосфера, точно над държавата Чили. Ех, ако можеха чилийците да видят какви замъци и градове от въздух се кипрят над главите им! Ама не можеха!

...

На картинката: ВРЕМЕТО (МЕДИТАЦИЯ)

...

Времето - Охлюв с Крила,

Залепнал хлъзгаво в Пространството,

Когато не ползва Крилата.

...

10.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

понеделник, 27 януари 2014 г.

Космическата Пакостница... или за Времето


Тя, Космическата Пакостница, беше позната на твърде малък брой хора.

По неизвестни причини, хората, макар и знаещи, че времето тече по съвсем различен начин на Земята и в открития космос, не се възползваха масово от това, и твърдяха, че "времето е непобедимо" и че "ходът му е неотклонен и неумолим".

Космическата пакостница обаче беше една от малкото, които се ползваха практически от това знание.

Тя често излиташе и напускаше Земната орбита, а и Слънчевата система. После се връщаше на Земята, а там вече бяха минали, например, един милион години.

Всъщност, ако човек пробва да излезе извън орбита, то той ще види, че от там може да избира - дали да отиде напред в земните години, или, съответно - назад...

Но, както споменахме в началото - повечето хора не бяха излизали извън орбита...

И още едно "всъщност". Така наречената еволюция може да се направи в открития космос. Ето как твореше еволюция Космическата Пакостница:

Взимаше някой човек, по негово съгласие, разбира се - и хоп! В Космоса. Там тя пренареждаше гените му по начин, който да му позволи да развие съвсем нови свойства и умения. И го връщаше на родната му планета, където вече бяха минали петстотин хиляди години. А за генетичното творене се изискваха само няколко седмици! (не че в открития космос има такова нещо - седмица!).

Хората на Земята, отказвайки да признаят дейността на Космическата Пакостница, и изобщо - развивайки пълна слепота спрямо нея - твърдяха, че това било еволюция. За която били нужни милиони години.

Нужни са, я! Но само, САМО на Земята...

...

...

27.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 7 януари 2014 г.

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда..."


Не знам защо, винаги разглеждам известния надпис на Омуртаг като негов откровен опит да остави съобщение до самия себе си в следващото свое превъплъщение.

Чета главното послание така:

"...Човек и добре да живее, умира и [КАТО] друг се ражда; нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил...."

Реално, и без това "КАТО", смисълът спокойно може да бъде и като моя...

Ето го целият надпис, превод на български (копирано от нета):

"Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години."

...

Ако канът е имал предвид прераждането, възможно е да се е стремял в настоящия си живот към постигане на "не-прераждане". С напредването на живота си, виждайки, че и този път няма да успее да прекъсне "несъзнателността" си, е решил да опита с друг подход...

Защото, най-общо казано, постигаш избора "да-не-се-прераждам", когато осъзнаеш себе си като едно с Цялото. Не мисловно, не чувствено, не рационално, не ирационално - а по комплексен начин. По темата са изписани и може да се изпишат още мегатонове информация.

Има начин да те тресне това осъзнаване ненадейно - особено ако разпознаеш свое съобщение, оставено до твой "сегашен Аз" от твой "минал Аз"...

...

07.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Еликсирът на вечната младост?


Ако човек реши да се вгледа малко по-силно от обичайното във времето и неговата цикличност, ще забележи своята дълбока обусловеност от тях.

Вчера беше Коледа, вече мина Богоявление, преваля Ивановден, заформя се периодът на влюбените-пияндури, и т.н. по Кръга.

Отвъд ясната обусловеност, прозира още една - обусловеността на обусловеността. Всъщност, по този начин може да се кара до безкрай, но във всичко това има нещо стряскащо.

Какво имам предвид? Броенето и бройните системи са нещо твърде интересно. Какво ли би станало, ако нашите предци не брояха една пълна обиколка на Земята около Слънцето за една година?

Ами ако предците ни приемаха за една година десет пълни обиколки? Или дванадесет? Хайде, може и 13! Че дори и 23 - фаталното и особено 23, обозначаващо броя на хромозомите, с които всеки един човек участва в процеса на размножаване. Общо стават 46 - двамата дават по 23...

Смея да мисля, че ако брояхме 23 обиколки за една година, то тогава и ние щяхме да остаряваме за 23 обиколки само с една година... Изкушавам се да кажа, че и самата идея, обвързваща натрупването на години с остаряването, е глупавичка - но по тази тема - друг път.

Ирационално и абсурдно на пръв поглед, горното предположение не е съвсем лишено от смисъл. Донякъде доказателство в негова подкрепа е различното възприятие за време при децата и възрастните. Детето живее в безвремие - докато не порасне и не се убеди, че всички стареят и умират. Това убеждение е прието за вярно, но ключовата дума тук е "прието". Т.е. то не е вярно, просто е прието.

Така, де! Човек е това, което е приел...

...

07.01.2014г. Аеиа

сряда, 18 септември 2013 г.

Времето на Окото на Ра


„Никоя постройка под небето не може да се сравнява

със съвършенството на египетските пирамиди!

Те са монументи, от които се бои дори времето,

въпреки че във видимия свят всички се боят от него.”

Умара ал Джамани (арабски поет, род. неизв. Йемен - 1174г. Кайро)

...

В мозъка има едни пирамидални клетки.

Има и пирамидални пътища.

В мозъка под небето...

Там Окото на Ра - Уджат - се отваря

и пропуска своята Светлина,

която се свързва с невидимата тъмна светлина на този свят.

Свят, Светлина - все тая!

...

Повечето древноегипетски изображения представят хора, над главите на които стои Змия. Змията сякаш е излязла от черепа на човека и е разположила главата си на средата на челото - там, където се проектира Третото око. Няма как египетската Змия да не се свърже с Кундалини - древноиндийската...

...

Окото продължава да гледа. То вижда Времето.

ВИЖДА ВРЕМЕТО

...

Ето ги пирамидалните клетки:

...

18.09.2013г. Аеиа

петък, 29 март 2013 г.

Една електронна година


Слънцето беше Електрон в Атома на Крайния Безкрай.

Затова, когато Тя пристигна Тук, не можа да приеме всеобщото "броене на Времето" - което се базираше на една относителна пълна обиколка на този множествен, но изглеждащ единичен, вездесъщ и едноместен Електрон, наречен Земя, обикалящ около Електрона Слънце, който, от своя страна, обикаляше около един Друг. И така...

Нейната Прабаба знаеше, че Тя не брои Времето "както трябва". Не се и опитваше да я научи, самата тя знаеше, че в това няма смисъл, защото не на всеки е дадено да брои Времето - понякога то можеше и да се живее. Някои бяха създадени наготово с това качество - живеенето на Времето - други можеха да го научат и усвоят практически, трети имаха шанс да го разберат поне теоретично, макар и без да могат да го знаят истински. Когато можеш да живееш Времето, не е нужно да го броиш. Същият е принципът и с клетките, от които е съставен човешкият организъм - човек живее със своите клетки, живеее ги - и не му е необходимо да ги брои, за да може да живее пълнокръвно (или пълноклетъчно).

"Кръвта е електронен газ, който обикаля навсякъде и доставя Храна и Знания". Това бяха едни от първите Й Думи. Течността Кръв бе и Газ - Въздух, който носеше Огън. Кръвта беше съставена от Петте стихии - Вода, Земя, Огън, Въздух и Акаша. Водата - определяше се от нейната флуидност; Земята - от твърдия Метал, който бе носител на Информацията (затова някои народи включваха и Метала във Вселенските Тухлички, или Основните Елементи); Въздухът - по подобието на органичен Електронен Газ; Огънят - Кръвта просто го пренасяше, тази матерално-нематериална плазма служеше на Кръвта; Акаша (или Етера) - това бе всеобхващащото информационно поле, което бе в Кръвта и навсякъде.

Затова тя бе на Безброй години. Всъщност, при нея понятието и изобщо истинското "нещо, наречено "година", не съществуваше.

Времето бе Кръвта. Времето за Нея беше безкрайните обиколки на Електронния Газ из Вселената, по същя начин, както и обиколката на един-единствен електрон около ядрото на един-единствен атом.

Нима може да се изброят тези неща?

...

29.0.2013г. Аеиа

петък, 21 декември 2012 г.

Когато Времето изчезне


Всеизвестно е, че всичките ни възприятия, усещания, виждания, настроения и т.н. се определят във физически (?) план от "мозъчната химия". Знае се също, че тя може да бъде променена, посредством вкарване на катализатори, които предизвикват по-големи или по-малки, отново естествени, производства на "определящите медиатори". Такова нещо, отново се знае, се предизвиква и с медитации и подобни техники, т.е. посредством намесата на Съзнанието, което, както някои твърдят, е всъщност Общо. Общият Универсален Метапрограмист.

И наистина е странно - как така "нещо си", може да ти помогне да видиш, че пространството тече, а не времето. Защото в много от случаите, попадайки под влияние на някои медиатори, времето изчезва, или един миг става вечност, а пространството започва да се разтича и да се превръща от едно в друго. Виждаш стол, който се разтапя, и се превръща в кокошка, която пък става квазар, а квазарът се разтича по небесния свод (или пода на спалнята), и се превръща в сърце. И така нататък. "Нормалното" състояние е да виждаш (?) само как тече времето, а пространството да си стои твърдо и стабилно пред очите ти. Дори да знаеш, че всички атоми трептят в луд въртеж, дори да си убеден, че атомите се състоят от милиарди субатомни частици, които също трептят и се въртят бясно - това не пречи пространството да е "стабилно", твърдо и неизменно. Е, с изключение на водата, огъня, въздуха и чат-пат земята - ама това не се брои. Тия неща просто си се движат, защото "така трябва".

Интересно е, че голям брой от веществата, които отключват виждането на вечното движение на пространството, и предизвикват спиране на времето, се съдържат в растения. Интересно е също, че растенията са същества, които сякаш са вечно живи - дори едно индивидуално да умре, то се е клонирало и живее в кой знае още колко индивиди. Клонирало се е по безполов път. Е, има и полово размножаване при тях, но то е просто опция - а всяко може да се самоклонира. (Непорочно Зачатие?) Да не говорим, че най-дълголетните същества на планетата ни също са растения - хилядолетници. Как ли един хилядолетен дъб вижда хората? Дали и той не възприема пространствено, вместо времево? Има и животни, които произвеждат психотропни вещества - например жаби. Те също са особени - изпадат в анабиоза (вид самадхи по йогийскому?), и има данни, че са намирани огромни живи жаби, поместени, незнайно как, в кухини в скали, откъдето не могат да излязат по никакъв нормален, физически начин. Но си живеят там и са си живи. Как ли се хранят? Най-вероятно с прана, оргон и подобни неща. С каквото се храним всички ние, но не го признаваме, защото "времето" не позволява - нито да го осъзнаем, нито да го усетим, нито да излезем от любимата "матрица". Доста хора правят паралел между понятията "време" и "дявол". Може би има защо?

Пространството тече, когато времето спре. А може би заедно си текат и не е нужно едното да спира, за да тръгне другото. Важното е да има повече "опции" на възприятие - така, най-малкото, се разширява кръгозорът, което никак не е малко.

...

И един пространствен образ от Кроулиевското Таро и в чест на току-що настъпилото зимно Слънцестоене и навлизането на Слънцето в Козирога.

21.12.2012г. Аеиа