Конспирация "Дъб - Феникс"

Ако някой се разхождаше следобед в притихналата лятна борова гора, щеше да забележи едно странно човече. Високо около метър, с къса сива брада, облечено с дрехи в маскировъчен цвят – блуза с дълги ръкави, елече, дълъг панталон, смешни, заострени обувки – много огромни за ръста му – и островърха, конусовидна шапка. Не можеше да се определи вида плат на дрехите му – явно  от хубава материя - защото човечето не даваше вид да страда от горещината, която, независимо от хубавата сянка и усойността на вековната борова гора, беше доста осезаема.

Само че никой не се разхождаше там и съответно никой не видя странното човече. Него обаче не го интересуваше дали някой го вижда или не. Бързаше за среща. Трябваше да се спусне доста надолу по Планината и да стигне до широколистната част. Негов приятел го беше викнал спешно да се яви на помощ. А помощта бе предназначена за един Дъб – стар, многовековен, тук-там изкорубен по ствола, но здрав и даващ убежище, заслон и сянка на многобройни същества.

Приятелят на странното човече – същият на вид като него, но, разбира се, с различна физиономия - бе разбрал, че група хора имат намерение да секат стария Дъб. Цялата гора беше изпаднала в ужас от тази новина. Самият Дъб обаче не се стресна. Как ли не го убеждаваше човечето да се стегне и да насочи силите си за противопоставяне на отсичането – Дъбът категорично отказваше! Вече бил на много векове и можел да си позволи да даде малко топлина на хората. Човечето – което всъщност бе Управител на Гората – имаше няколко плана за действие. То ги бе споделило с Дъба – единият от тях бе да сътворят силна клетва, която да покоси със смърт дървосекачите в най-близко време – но Вековният гигант отхвърли всичко! Нямаше излизане на глава с него. Затова Управителят се принуди да викне на помощ Управителя на Боровата гора и негов приятел от неизброими векове.

В летния следобед никой не се разхождаше в дъбовата гора – иначе щеше да забележи две странни човечета... Да, това бяха двамата Управители, които усърдно обсъждаха какво да правят. Дълго време разговаряха и мислеха тези двама Управници. Накрая стигнаха до разрешение...

После дойдоха дървосекачите. Огромен беше Дъбът – много време им отне да го отсекат, нарежат на талпи и откарат по различни места...

Макар Дъбът да беше предупредил да не тъжат за него – цялата Гора бе в силен стрес, и после в траур. Горските жители се чудеха защо управниците им не страдат. Само те не страдаха, наистина...

...

Дойде зимата. Дъбът изгоря в печките, котлетата, кюмбетата и камините на много хорски къщи...

...

Настъпи пролетта. По дворовете на много хорски къщи, точно на Енювден, можеше да се чуе един и същ детски възглас:

– Татко, тук е поникнало едно дъбче! Нали ще го оставим да си расте?! Моля те! Откъде ли се е взело?

– Добре, ще го оставим. Наистина – няма откъде да се вземе! – отговаряше Бащата. – Може би някоя птица с изпражненията си е посяла жълъд, кой знае?

...

Управителите знаеха...

...

Добави в Svejo

Какво ще открие Ной след Потопа 3

Още преди съвсем да се оттеглят водите, Ной решил да подсигури предстоящата си дейност срещу вмешателства и саботажи, като обяви на всеослушание... – „Гълъбът долетя – Имате поща! – да, Пощите Ноеви вече били тръгнали и се развивали с бясна скорост –... че се оттегля от активна дейност и че ще се установи пенсионерски в една от резиденциите си, където ще пише своите мемоари. По тази причина много издателства започнали помежду си война кой да го издаде, известна в историята на Земята като Издателски войни, но кой знае защо в историята на двайсети и двайсет и първи век никой не споменава  за тези големи събития. А те от своя страна докарали разцвет на едва кретащите оръжеен и вестникарски бизнес... но ако тръгнем да проследяваме до какви последици водела всяка една стъпчица на Ной, няма да можем да стигнем до Разкритието или Апокалипсиса, или Откровението. Рептилиите продължавали да следят изкъсо рода човешки, но както бе споменато преди, Ной бил със съвсем нестандартно мислене, а и по принцип човеците били напълно различни от Рептилиите, така че Драконите се ограничавали просто със „следене изкъсо” и нищо повече...`

Подсигурил дейността си, Ной зачакал оттеглянето на водите, радвайки се, че платформите му били така изкусно планирани и изпълнени, че нямало значение дали са на вода или на земя. Чакайки обаче великото събитие, той не стоял със скръстени ръце, а усилено мъдрувал „като как точно да открие документацията, оставена от Ануннаките”. Идея си нямал дори как ще стане това и този факт го дразнел безпрецедентно. Сънят и апетитът му се нарушили, престанал да възприема каквото и да е, единствено този въпрос  светел епилептично в съзнанието му... Докато един ден физиката си казала думата и Ной задрямал под един от оцелелите от Потопа вековни Дъбове, озовал се неизвестно как в Ноева градина.

Поради особеното състояние на съзнанието, в което бил изпаднал (или се въздигнал?) Ной, Дъбът успял да влезе във връзка с него и да му даде отговор на епилептичния въпрос. По-късно,  от този случай произлязла традицията в Античността – а и преди това - да се заформя култ към Дъба и да се установяват оракули около тези дървета. Наистина е много чудно как и откъде-накъде едно просто дърво би могло да знае толкова неща и то неща, свързани с човешкия свят. Ной също се чудел. Дори в знаменателната си дрямка, когато за пръв път влязал в комуникация с Дъба, Ной първоначално проявил вопиющо недоверие, така щото ако Дъбът беше човек неминуемо щеше да се обиди смъртно и историята на Земята щеше да бъде съвсем друга от сегашната. Сегашна история – звучи малко не на място – но това е положението – място няма... Дъбът не се обидил ни най-малко от обидното поведение на Ной, а благо му обяснил, че поради своята структура – която е разположена в Земята,  във Въздуха, в Небето и чрез Водата, и поради своя дълъг живот, на него му е дадено да „владее стихиите и да знае това-онова”. Ной бил запознат отпреди това със Стихиите и веднага се опитал да парира Дъба:

-                Е, хубаво де, но пропускаш основна стихия – Огъня...- знаейки, че огънят е голям враг на дърветата, Ной се радвал, че е хванал на тясно „това самодоволно същество”.

-                Няма такова нещо – захилил се по дъбски Дъба – Небето къде го слагаш? То е Огъня, спомни си за светкавиците, мълниите и небесния огън...

-                Ааа... да – поизчервил се Ной, той бил на уважавана възраст, а имал усещането, че някакъв си Дъб се държи с него като със сополив малчуган.

След още известно време размяна на подобни реплики, Дъбът преминал към „гвоздея на програмата” като подхвърлил на Ной, че ще му каже как и къде да намери лелеяната документация. Казал му също, че тази документация няма да е това, което изглежда.

-                Не те разбирам... А какво ще е тази документация? – недоумявал Ной.- Няма ли да са каменни и глинени плочки, изписани на ануннакски език, или нещо подобно? Аз съм полиглот, ануннакския ми е като втори майчин, така че няма проблем...

-                Ох, ох, ох, вай, вай – затюхкал се Дъбът . – Мисля, че и да ти кажа, няма да разбереш съвсем, а още по-лошото е, че няма да повярваш...

-                Ти кажи, пък аз ще му бера грижата! – настоявал, вече извън кожата си, Ной.

-                Не, не, за вас човеците вярата е от изключителна важност, хм... Ако не повярваш, няма и да го направиш... А освен това цялата тази история е съпроводена с много неизвестни, с огромно количество перипетии, с „прецакване на разума”, с „пътуване във времето” и още доста подобни придружаващи нещица, които могат лесно да те откажат... Ти си млад де, но като знам, че внуците ти те наричат „дядка”, просто съм поставен на кръстопът...От една страна – ти си единствен от рода човешки, който се е заел с тази задача, от друга си стар за човек...

-                Карай по същество! – не се сдържал Ной, чудейки се какво е това „прецакване на разума” и „пътуване във времето”, а и думата „дядка” го раздразнила неимоверно. „Ще ги науча аз тях, само да ми паднат! Ще преосмисля завещанието си май!”

Е, на края на този странен разговор Дъбът казал на Ной къде и по какъв начин да открие „документацията” и му дал последващи инструкции какво да предприеме  след откриването й. На раздяла още веднъж му напонил че „нещата не са това, което изглеждат”.

Добави в Svejo