При болки и проблеми с гърба и пр.
...
...
14.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа
Магически разкази
Показват се публикациите с етикет трето око. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет трето око. Показване на всички публикации
сряда, 14 май 2014 г.
петък, 2 май 2014 г.
Патерици за зрение - докога?
В наше време всеки един фотоапарат или всяка една програма Фотошоп и подобни могат да виждат и пресъздават света много по-богато и многообразно от "стандартното човешко око".
Приели сме този факт за нещо в реда на нещата, и със сигурност не се замисляме често по това, но реално то си съществува. И не е нормално!
Да, хора са създали оптичните системи и програмите - но забравяме, че създателите-хора, преди да създадат оптиката или програмата, първо са видели света по "фотоапаратски" начин със собствените си очи! Сътворили са оптични системи и програми единствено и само с хуманна цел - да помогнат на "визуалните инвалиди" да могат да погледнат в Богатството и Многообразието. Тук не пиша за търговците, които подхващат "продукта" и започват да печелят от него - говоря единствено за творците - те, в повечето случаи са гении, които нямат нужда от финансова печалба от създаденото - защото могат да се справят в живота си и без такива неща. Но това е друга тема.
На повечето хора е известно, че има различни техники и средства, които могат да променят "визията" ти - от йогийски и будистки техники, през шаманско приемане на психотропни растения, та до обикновената съвременна токсикомания, наричана винаги и често неправилно, с цел заплаха за масите - наркомания. И търсещите хора винаги са намирали начини "да видят" по-обширно Реалността - никога не са се задоволявали с това, което са им показвали "стандартните очи".
Реално погледнато, микроскопи, телескопи, спектроскопи също са вид патерица, създадена от хората за хората. И, да, те, както и фотоапаратите и програмите, могат да се разглеждат като вид естествено допълнение на човешкото зрение, нищо че са технически по същността си - важна е функцията и това, че фактически човек "вижда" напълно реално с тези машини, иначе невидими за "простото му око" неща.
Но - отново стигаме до едно "но" - пак ХОРА СА СЪЗДАЛИ ТЕЗИ МАШИНИ! Т.е. тези хора са видели първоначално БЕЗ МАШИНИТЕ: микробите, звездите, гама-лъчите, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, и т.н. Затова после са създали тези машини - за да помогнат и на другите да видят тези невидими с просто око "неща".
В наше време, кой знае защо, се говори страшно много за "духовния свят", и много хора са го виждали и дори често СА в него... Но, както всеки ще се досети - явно или никой от пребиваващите няма достатъчно технически знания, за да създаде надеждна машина за всеобщо виждане на духовния свят, или никой от тези, притежаващи такива "висши" качества хора, не желае да направи достъпно и за масите това "виждане"... Или "някой" нарочно пречи на създаването на такъв вид машини.
Кирлиановата фотография, оргонните генератори и пр. са заклеймени като псевдонаучни и шарлатански пособия, създадени само за обиране на парсата от наивните слепци. Възможно е да е така...
Но не е ли тогава възможно и микроскопите, и телескопите, и спектроскопите, и фотоапаратите - практически всичко, признато за напълно надеждно от "статуквото", да е всъщност лъжливо и шарлатанско? По същия начин, по който са заклеймени Кирлиановите фотоапарати... Логиката казва - да! напълно е възможно!
Но никой не го прокламира като нещо сериозно това, защото съвременният, всецяло почитан бог - Науката - казва, че микроскопът е напълно надежден инструмент. И така нататък.
Обаче това "казване" си е наистина само казване, прието на абсолютно голо доверие от науко-поклонниците. Да, де, всяка религия изисква сляпа вяра - няма друг начин...
...
02.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа
петък, 11 април 2014 г.
Тайните на Летящата Котка
Във вечно тайната Вселена,
там, нейде във Безкрая,
цветенце нежно се опитваше
Земята да пробие.
Тя чувстваше невнятна болка
от тези опити за пробив,
но някъде дълбоко знаеше,
че нежното Цветенце -
щом над Земята се разкрие -
ще стане част от Нейните Криле,
с които ще открие
дълбокия неведом Порив,
вездЕ присъстващ и отсъстващ,
обединил в единно цяло
дори самата Единица;
Искрата Първа и Последна;
Вечерната Зорница.
...
- Ако ви се е случвало да ви никнат криле, вероятно знаете, че това нещо боли!
Така отпочна Котката своята импровизирана лекция пред сбраните от кол и въже дечурлига. Иначе диви и непоседливи, в този момент децата стояха мирни, вперили очи в Летящата Котка и попивайки всяка една нейна дума. Дори фактът, че тази котка можеше да говори, не струваше нищо пред наличието на Крила на гърба й и нейната способност да лети. Децата просто не регистрираха като достойна за отбелязване подробността, че котката говореше на човешки език - искаха час по-скоро да разберат каква е и откъде е, и, най-важното - тя бе казала, че ще избере един от тях, на когото ще позволи да й седне временно на гърба и с когото ще извърши "една разходчица до най-великите Тайни на Вселената".
...
...
11.04.2014г. Соня Петрова Аеиа
понеделник, 24 февруари 2014 г.
Притча за Адам&Ева и Кундалини Шакти
Божествената Змия - КУНДАЛИНИ ШАКТИ - се смили над тези Двамата, които трябваше да останат завинаги в Небитието. Разбира се, това нямаше да е завинаги - Шакти просто избърза...
Тя се върна от Всемира и посочи на Жената забранения плод, който растеше на забраненото дърво.
А Дървото за познаване на Добро и Зло бе всъщност Божественият Мозък. Адам и Ева бяха безмозъчни, и копнееха за мозък... Малкият Мозък бе Дървото на Вечния Живот. По-късно Хората имаха в себе си и това дърво, но не знаеха. Това бе привидна част от Илюзията.
...
Двамата започнаха да се катерят по Дървото-Мозък.
Достигнаха до забранения плод. А той не бе Ябълка, както бе прието да се смята в някои времена - това беше една миниатюрна, синьо-брилянтна шишарка.
В по-късни времена я наричаха "ЕПИФИЗА".
...
Покатериха се те на Дървото. И откъснаха Шишарката.
Бяха Двама - така в Света слезе Дуалността. Слезе, качвайки се...
Времето скри истината. Остана само илюзията - затова хората си мислеха, че тези Двамата са били наказани от Бога. Шишарката, или Третото Око, или Епифизата, може да ти покаже практически всичко. Самата двойка "Добро-Зло" по някакъв начин описва Цялото, обхваща го. Тази Двойка е просто един от Символите. Познаваш ли Доброто и Злото - ти познаваш Всичко.Но ако използваш ШИШАРКАТА неправилно, дори със съвсем леко отклонение - може да те излъже жестоко - така щото еони да не можеш дА се измъкнеш от Илюзията, в която те е вкарала...
Единственото наказание, наложено над дам и Ева беше, че, злоупотребявайки с шишарката, те се оплетоха в една грешна представа за нещата: забравиха, че те, двамата, са едно. И разбраха - погрешно - че са ДВЕ.
Затова казват, че който успее да преодолее дуалността на този свят, той бездруго ще види Бога.
...
Епифизата, или брилянтната шишарка, никога не лъже. Илюзията за отделност дойде от друго място - от Незнанието или Невежеството на Адам и Ева. Ако него го нямаше, те не биха допуснали да възприемат лъжливо света, гледайки през Окото.
Дървото не би било забранено за тях, ако тогава те бяха били готови да се качат на него.
КУНДАЛИНИ ШАКТИ сгреши, може би. Затова в по-късните предания разправяха, че Бог бил проклел и наказал Змията. Но това също не бе наказание. Той-Тя-То просто затвори Змията в Човека и я направи зависима от Него. Ако той, Човекът, успееше да въздигне Духа си, Кундалини Шакти също щеше да излезе от затвора си и да се издигне отново към Абсолюта.
...
моливи:
...
акрил-темпера:
...
24.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА
събота, 11 януари 2014 г.
Медитация: Безкрайната Енергия
Ръцете, които са Земя, и Огненото Сърце образуват ОСЕМ - знакът за Безкрайност. Същото е и с Водата, която също излиза от върховете на пръстите, навътре към ръцете, обратно на Огъня. Водата продължава в Крилете - Въздуха. Всичко е на фона на Акаша - Петия елемент.
...
...
11.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА
понеделник, 30 декември 2013 г.
Двуглавият търси подкови за криле
И носеше се моят Двуглав Аз сред Морето-Гора, плувайки уверено в кафеена чашка.
За да не потънеш в това специално море, е добре да се държиш наблизо до мястото, където вълните се превръщат в дървета - но не на самото място.
Макар и с огромни и силни криле, той търсеше митичните подкови за крила.
Защото...
Защото...
Както Коня, който, ако е див, няма нужда от подкови, но опитомен, и, за да може да живее в човешкия свят, е наложително да бъде подкован,
...
така и Двуглавият Аз знаеше, че съществуват специални "подкови за криле", които позволяват на притежателя на крилете да лети безопасно и в други светове.
...
...
30.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА
неделя, 29 декември 2013 г.
Медитация: Моето Име е Любов
Кой запалва Искрата на Живота?
Кое нещо прави нещата Живи?
"Аз съм Пътят, и Истината, и Животът..."
Животът ли носи Съзнанието?
Или Съзнанието - Живота?
Живот = Съзнание ?
Кой пуска Електричеството на Сърцето?
Кой Го инициира това Електричество?
Такива ми ти работи!
...
...
29.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА
събота, 12 октомври 2013 г.
Епифизъм във Влюбения Тунел
Днес реших, че би било редно да има дума, обозначаваща творение на епифизата, и сътветно набързо я спретнах: ЕПИФИЗЪМ!
ЕПИФИЗМИ В ТУНЕЛА
Епифизъм на творящата мъгла
водни спорове с ума подхваща;
стъпва върху счупени стъкла
и от тях го влюбеност прихваща.
...
Ако нейде видиш ти стъкло,
бясно на парченца разпиляно,
епифизмът, знай, като едно
ще го види - даже със коляно.
...
Във парченцето е скрито цялото,
туй го знае вече всяка мравка.
Епифизмът е единен с Тялото
на Вселената - като добавка.
...
И ако безсмислени изглеждат
епифизмите в тунела скрити -
те изглеждането не поглеждат!
Знайте! Другаде са им очите!
...
КРАЙ
...
Но да добавя и в прав, макар и изкривен от пространство-времето, текст: ЕПИФИЗМЪТ НИКОГА НЕ ГЛЕДА ИЗГЛЕЖДАНЕТО.
...
12.10.2013г. Аеиа
събота, 22 юни 2013 г.
Интуиция и кучешки вой
Вълчи или кучешки вой се носи из ефира. Няма същество, което да не се впечатли от него - по един или друг начин...
Звук на сирена - и той е като воя, защо ли? Случайно ли сирените вият? Надали. Този, който ги е измислил и наложил, е знаел доста за звуците и тяхното въздействие.
Гласът на делфини и китове, или по-скоро - речта им. Тя не прилича ли също в голяма степен на вой?
Баншите, тези интересни и зловещи митологични същества, също вият. Воят им може да доведе до смърт, но може и да свърже единия свят с другия...
Наемните оплаквачки на мъртвите - основно вият. Не знам дали още съществува тази традиция с наеманите оплаквачки. Но почти е сигурно, че те вече не помнят "защо" всъщност вият - това е просто запазен до днес древен прийом, чиито корени са (може би, безвъзвратно) загубени из дебрите на пространство-времето.
...
В доста източни учения и практики виещите звуци се използват за събуждане на "третото око", порталът към отвъдното. Кой знае защо, независимо от многото клипове, съществуващи отдавна в нета и показващи пения на будистки (и други) монаси, които пеят "АААУУУУМММ" по виещ маниер, почти никой на запад не практикува реално това виене.
А тези практики действително влияят на интуицията, на духа, изобщо - на "нещо си".
Кучето вие в лунната нощ.
Воят достига до най-скритите кътчета на Съзнанието.
Къде ли ще го отнесе?
...
22.06.2013г. Аеиа
понеделник, 17 юни 2013 г.
ОМ на Възприятието
ОМ, ОМ, ОМ навсякъде. Тик-так за време, так-тик за пространство, ом-бом за електричество...
Георг Симон Ом (Georg Simon Ohm), ученият, открил Закона на Ом; мерната единица за електрично съпротивление ОМ, обозначавана с Омега (Ω) и приела името на откривателя Ом; най-силната СРИЧКА, чието правилно звучене може да отвори "третото око" и да стори куп други "бели"...
Тия "омове" не са случайни. Интересно е, че Георг Симон Ом, освен другото, е доказал, че сложните звуци, които се възприемат от ухото, се разлагат на прости. Пак звуци! Със звук можеш да счупиш чаша (за късмет), може и стена да бутнеш, а защо не - и да вдигнеш. Звуците, които "простото ухо" чува, когато слуша "звука на тишината", наподобяват звука, който чуваме, когато долепим ухо до раковина, или чаша. А той, от своя страна, е звукът на Прибоя. Море! Океан! Звук! ОООМММ! АААУУУМММ! ОМ!
Хората, макар да се влияят от звуци, са по-скоро "визуален" вид. Разбира се, при определени условия възникват синестезии - можеш да виждаш звука и да чуваш образа, най-грубо казано. Това дали доказва, че рецепторните органи са създадени просто за улеснение, но далеч не са единствените, които могат да предадат на "центъра" информация за "Океана на реалността"?
Йогите твърдят, че "звукът на тишината", този "океански прибой", всъщност е звук, показващ, че третото ти око работи. И този звук не бива да се бърка със звука от кръвообращението, от високо кръвно, от мениеров синдром, от шум в ушите и пр. Всъщност, той може да прилича и на тия неща, особено на циркулацията на кръвта, но почти никой не би го сбъркал, ако го долови. Кръвта, в крайна сметка, може би е част от всеобщия Океан. Шум в ушите - много хора страдат от него, и много често не е ясно какви са причините и откъде идва този шум. Лечение най-често няма. Отвреме-навреме се изкушавам да мисля, че неизясненият шум в ушите е "шумът на тишината" - просто официалната наука е пропуснала да го отбележи в учебниците си - ерго - той не съществува. Още по-ерго - не може да се установи откъде идва ... но и не може да се заглуши. Е, ако пациентът се подложи на хипноза, възможно е и да спре да го чува за известно време. Майтап, разбира се! Но само донякъде - оттам насетне - колко ли неща се пропускат, заради определени хипнози, които възприемаме като "нехипнози", а просто за "нормална реалност"?
Феноменът "далечно чуване" или "ясночуване". Не се говори много за него, може би защото сме основно "виждащ" вид, и затова сме центрирани в "ясновидството" и в частност "далечното виждане". Можеш да виждаш надалеч във времето, в пространството, или и в "двете заедно". Представям си и феномен "далечно пипане". Никъде не съм срещала такова нещо, нищо че основното "кредо" на човека е "око да види, ръка да пипне" - ръката винаги е в пета глуха. Макар да е основен инструмент за развитие, и да се ползва с тази цел повсеместно, когато стане дума за осезание - "ни дума, ни вопъл, ни стон" в полята на съзнанието. А що се отнася до чуването, на Земята има същества, които виждат основно с чуване - делфини, китове и прилепи...
...
Имаше един йогин. Той не използваше съчетанието "електромагнитни полета". Наричаше ги "електромагнитни поля". Никой не обръщаше внимание на тия негови "поля", мислеха, че просто се майтапи. Приемаха за шега и твърдението му, че планетата Земя играе ролята на часовник за едни други жители на Вселената...
...
17.06.2013г. Аеиа
...
неделя, 9 юни 2013 г.
Песен за Третото око
Легендата за Камъка вълшебен,
от векове известна в този Свят,
витае скрито в множество Вселени,
в отрязък времеви, свръхнепознат -
обхващащ цялостно пространства, мисли,
съзнания, любови и мечти,
владеещ бързокрилите ни смисли,
тунели звездографски и следи.
Звън от камбана, кукувица вечер,
петел във полунощ,
врабче, омар,
русалка във води соленогрешни,
от захарна тръстика сол и блян -
това е Камъкът,
от някои наричан граал,
от други - гем
тъй философски бавно сричан,
а Мъдростта го пее в ноти
ката ден.
Но само с ноти Чинтамани е невидим,
Той не е знак, но знаците завчас
в Реалности тъй видими облича,
в безнотни песни,
в полети, в захлас...
В единно Единение, което
поражда всичките Числа,
защото без Едно - и Двете
не могат да се проявят в Света.
...
Не е легенда, знае се отдавна,
че вечно съществува този Чип,
божествено-природен, тайнствен, ясен,
в блестящи черепи-сандъци
скрит.
Но от Кого?
И за Кого?
Негласно
живее Той,
безкрайно гласовит.
И търсят го -
в Пространства и Вселени,
във Времена, наклони, кванти, дим,
във знаци и вселенски уравнения,
във пещери, води и огън син.
А Той е Тук,
и Там,
и често дреме...
Веднъж събуден -
Той не ще заспи.
...
09.06.2013г. Аеиа
петък, 1 февруари 2013 г.
Пророци извън времето
Хората обичат пророчествата и понякога - пророците. Безброй са те, някои са достигнали до нас през времето, което, казват, не съществувало. За квантовата частица време няма, той/тя/то се движи и напред, и назад, и тук, и там. Какво говоря - той/тя/то!? Частицата няма пол, форма и възраст. Има други параметри, някои от тях - напълно неизвестни.
Ако се движиш със скоростта на светлината, за теб времето изчезва. Светлината, за която казват, че е съставена от "неща" които са хем частици, хем вълни, не е подвластна на времето. Изкушаващо е да мислиш, че включвайки крушката в тока, ти пращаш извънвремеви сигнали. А какво е токът? Електричеството? И то няма форма, пол, възраст. Неправилно го наричам "то". За него няма местоимение - реално. И електричеството е нещо, стоящо извън времето. Софтуерът - и той не ги притежава тия, уж всеобщи, параметри. Нематериален е.
Както се твърди на много места, ако наистина няма "време", такова, каквото го "усещаме", то действително пророчествата са възможни - всяко едно нещо съществува винаги. Няма време - има вечност. Чиито параметри привидно са минало, настояще и бъдеще.
Защо всяко едно поколение мисли, че пророчествата на известните пророци се отнасят именно за неговото "време"? Въпрос, на който засега няма отговор.
Добре де, защо никой никъде не разтълкува, че някое пророчество се отнася за съвременните банки и банкова система?
Защо никое пророчество не говори за Интернет? За глобалната електрификация? За глобалната информация?
Все важни неща... Твърде важни, сложни и определящи развитието на човека и обществото му.
Веднага ще кажат - ами те, пророците, не са знаели как се казват тия работи и затова са говорели в алегории и притчи.
Дали? Или просто пророчествата не са това, което са. Възможно е състоянието на пророкуващия да е подобно на това на светлината, или на електричеството, или на глобалната мрежа, или на софтуера.
Пророкът получава своето "видение", изказва го, без да знае какво значи и за кое нещо се отнася. Вкарва във форма "светлината". И тя престава да бъде светлина. И не служи за нищо.
Хората, които са активирали "третото си око", или каквото е там, името не е от значение, знаят, че щом затворят очите си, виждат "вътрешната си светлина". Тя е там постоянно - понякога бляска като светкавици, друг път свети като огън, трети път - като студена постоянна светлина - и т.н. Дали тази вътрешна светлина е случайна? Игра на вечно играещия мозък?
Или и той, подобно на крушката, не изпраща своите вечни сигнали във вечността?
Сърцето, което се движи от едно тайнствено електричество - дали и то не запраща постоянно своите послания там някъде, във вечността? Защото електричеството е неподвластно на времето, формата, пола и смъртта...
...
01.02.2013г. Аеиа
четвъртък, 15 ноември 2012 г.
Хремава Земя, класови смешения, конспирации...и бай Иван
На йогина бай Иван изключително често му се случваха взривяващо невероятни случки. Разбира се, от йогийска полипунктуална и дименсионална гледна точка, той не би казал, че "му се случват", но един реален, макар и несъществуващ, наблюдател би ги нарекъл наистина "просто случки".
Интересно при него бе още, че тия спорни събития много често съвпадаха времево с разни напълно битово-йогийски дейности, предизвиквайки тяхното прекъсване и създавайки странни завихряния, които обикновеният ум не можеше да обясни с няколко думи - на който и да е планетарен език.
Настоящата случка започна една вечер, по време на извършване от байИванова страна на тривиално-йогийското прочистване на дебелото черво, състоящо се в изсмукване през логичното долно телесно отвърстие на определен литраж леко подсолена вода, нахождаща се в леген, и последващото й връщане през гореспоменатото отверстие в градската канализация, посредством приспособление, наречено тоалетна чиния. С други думи - бай Иван изпълняваше хигиенна йогийска пречистваща практика, модифицирана и прилагана в обществото под името "клизма", а в по-ново време - известна и допълнително модернизирана под названието с гръко-латински уклон "колон-терапия". Последното - полезна процедура, за която много хора бяха склонни да плащат доста пари - може би защото не бяха запознати с йога (тогава щеше да им бъде безплатно), или просто самото плащане действаше по допълнително пречистващ начин по някакви необяснени засега от науките пътища. Но да не се отклоняваме в излишно комплициране и колон-изиране!
Водата тъкмо бе преполовена, когато се включи третото око на йогина. Бай Иван прекрасно знаеше - щом "То" си позволяваше да го прекъсва в такъв момент, значи работата бе дебела!
Заряза моментално хигиенните си задълбочения, изкара светлинноскоростно вече изсмуканата вода и се отдаде на Окото.
Работата наистина бе сериозна - най-малкото, защото това бе един от редките случаи, в които йогинът не сразумя от пръв поглед за какво иде реч и трябваше бая да се напъне, докато избистри картинката.
...
Разбира се, сравнително глупаво е да се описват с думи послания на "третото око" - причините няма да ги изброяваме, защото, както евентуално би вметнал бай Иван, и без това повествованието дотук е крайно неразбираемо и излишно извъртяно (към канализации и тоалетни най-вече!). Но все пак, с цел вмъкване на някаква светлинна яснота, ще нахвърляме накратко с думи какво казваше с образи байИвановото трето око.
Сложността идваше от факта, че по неясни причини Окото предаваше информация едновременно за няколко души и свързани с тях събития, които явно им се случваха в момента на байИвановото клизмено свещенодействие. От неразбираемия светлинно-образен бъркоч, бай Иван, иначе славещ се с доста всеобхватен възприятиен ум, успя да отсее следното:
1. Един негов млад, много близък и талантлив ученик - Симеон - бе изпаднал в алкохолна кома - явно вследствие на неведом, но необуздан запой. Симеон бе студент по право и работеше като програмист на парче. Връзката между учител и ученик бе силна, и дори в кома, Симеон бе успял да прати SOS на бай Иван. (Какво очакваше да стори учителят му - не бе ясно, но Ес-О-Есът бе пуснат в ефир и връщане назад нямаше).
2. Един доста крупен бизнесмен на средна възраст - Павел - чиято реална дейност, освен от самия него, се знаеше от хомеопатични дози хора на планетата, а и във Вселената, и чието познанство с бай Иван няма да нищим тук - бе попаднал (странно!) в някакъв дълбок трап. Наоколо бе тъмно, нямаше никой, а той не можеше да излезе - може би бе счупил крак? Той също бе пратил безвъзвратен, байиваново адресиран Ес-О-Ес (почти като есемес).
3. Една сойка - която някога бе излюпена в гнездо, намиращо се в съседство с байИвановия прозорец, и с която някога йогинът бе станал приятел, но сойката, след като порасна, се изсели в съседен град, макар и да запазиха приятелството си за вечни времена - та тази сойка също беше в лошо положение. Бе заплела краката си в някаква тел на земята и не можеше да помръдне - колкото и да опитваше. А сойките определено имат акъл, не само за измъкване!
4. Една възрастна жена - Мария. Някога просперираща и добре поставена в обществото, сега сведена до живот в общински старчески дом в едно отдалечено село. Преди да стигне до дома, тя бе преминала през дълги години скитнически живот, което бе продиктувано и предопределено от нейното, неочаквано и за нея, и за околните, полудяване. Дали това бе точно полудяване, или Мария просто бе влязла в една реалност, в която нямаше завист, злоба, амбиции, алчност, глупост и прочие красоти - тук няма да бъде коментирано. Мария винаги успяваше да оцелее - макар и в страшна мизерия най-често. Но фактът, че не всеки би могъл да постигне това - да живее толкова години в такива условия и ситуации, показваше, че Някой се грижи за нея. И този някой май не беше представител на човешката раса (за срам на същата?). Сега Мария бе получила инсулт. Около нея нямаше никой - и никой не й помагаше. Тя се надяваше, че този инсулт най-сетне ще я отведе Там, но виждаше, че няма да стане. Тя знаеше, че ще оцелее и от това, и ще й се наложи още да стои Тук. А не искаше. С бай Иван не се познаваха лично, но по неведоми пътища йогинът улови и нейния SOS. (хм, как ли ще ти помогна пък на тебе? - помисли в един от визуалните, следклизмени промеждутъци)
5. ... Тук бай Иван се изненада неприятно. Както се изненадва всеки един човек, узнавайки внезапно, че негов добър познат е напуснал този свят. О, Шива-Шакти-Сарасвати-Кали-Иисусе-Буда-Аллах-Йоан! Журналистът Тончо, приятел на йогина, с когото се виждаха рядко, но това не пречеше на връзката, която ги свързваше, току-що бе починал! Да, той бе възрастен и болен от лоша болест, но не това занимаваше бай Иван в момента на "видението". Тончо не знаеше, че е починал! Луташе се в Промеждутъка и имаше опасност всеки момент да се прероди в... стайна циклама! Това щеше да бъде загуба за Вселената. Да, и тя понякога прави грешки и допуска загуби. Не че стайната циклама нямаше да допринесе за общото Благо и общия Ред, но... Точно бе отчайващо добър и осъзнат човек. Бай Иван просто не можеше да се начуди как така се бе случило да е толкова неосъзнат в Смъртта! Може би тя бе дошла твърде неочаквано за журналиста? Може би... Да, не биваше да се губи време! Цикълът-Път "Тончо" трябваше да продължи подобаващо! Тончо явно бе изпратил съвсем неосъзнато от Отвъдното видението до бай Иван...
...
За осмислянето на горните видения йогинът използва много по-малко време, отколкото би било нужно за изчитането им. Още докато осмисляше - съвсем по йогийски - се сети за едно от важните наставления на своя учител навремето - "Винаги използвай силата на своите ученици, познати, приятели и на всеки, който ти скимне!"
И бай Иван се сети за тетка Цонка. "Ееехх, жалко че стана така с нея - сега щеше да ми е от голяма полза!".
Окото, обаче, изведнъж каза: "Потърси я!".
Бай Иван винаги слушаше Окото. Колкото и да не вярваше - съвсем по човешки - на някои от нещата, които понякога То го караше да прави.
...
Джиесемът на Цонка Едно иззвъня. Тя тъкмо поглеждаше кой е на дисплея - и стоящата наблизо Цонка Две се сля с нея.
- Иване!!! Как го правиш! Пак съм едно!
- И Силата е с тебе, а?! - успя да се измайтапи Йогинът и после поде по същество.
Цонка се втурна да оправя нещата, свързани с байИванполучените есоеси.
- И обърни особено внимание на Тончо, да не забравиш!
- Дааа, знам - с него ще се заеме Цонка Пет! - в шеговит стил отвърна през Измеренията възвърналата си сидхите Йогинка.
...
Успокоен, че се е погрижил за земните и не дотам земни проблеми, бай Иван отново се съсредоточи в Окото. Знаеше - при такива заплетени ситуации със сигурност винаги има нещо "зад нещата", което винаги убягва от вниманието дори на внимателно виждащия.
- Аха! ... Опс! Не е истина! Пак никому неизвестната Конспирация! - на бай Иван вече бе започнало да му омръзва, но това нямаше значение.
"Лошите" бяха заразили Земята, която междувпрочем е Мъжко Същество, с досадна хрема! "Добрите", както винаги, липсваха - т.е. не бяха предприели нищо по случая.
Окото "мълчеше".
- Хрема - хрема! - отсече бай Иван. - При хората минава с лекарства за една седмица, без лекарства - за седем дни.
Този популярен лаф бе всъщност мощна мантра. "Лошите", а и всички други не го знаеха това и специално Лошите бяха много неприятно изненадани - бай ти Ивана излекува за миг Земната Хрема с тия прости думи!
...
Конспирацията продължаваше... Бай Иван се върна към клизмите...
...
15.11.2012г. Аеиа
неделя, 4 ноември 2012 г.
Защо интуицията не се изучава в училище?
Интуицията, за която няма единно и стандартизирано определение (то за какво ли има?), нито научно или окултно такова, е едно от нещата, за които повечето хора подозират, че съществуват, но общо взето са възприети като "фантастика", изключение или "бабини деветини".
Като дума и значение, интуиция значи "поглед върху, на", а в по-ново време е прибавен смисъл на непосредствено знание за нещо, придобито от ума или чувствата. И понеже и "ум", и "чувства" са доста абстрактни понятия, макар с тях да боравят практически и теоретично множество съвременни науки, то като стигнем до интуицията нещата стават твърде объркани, мъгляви и съмнителни.
И общо взето - повечето хора "карат на сляпо". При едни т.нар. интуиция е развита и им помага в справянето с живота на нашата примитивна планета, при други - не е. Божа работа - поне така изглежда.
Обаче не е точно така. Всеки, който се занимава с йога и подобни практики, е усетил, че има "трето око", с което може да вижда. Това "Трето око" е епифизата - като органичен израз на същото. А като езотерично понятие - представлява шестата от основните чакри (енергийни кълба). Някои го наричат "Вратата", други казват, че Иисус Христос бил "третото око", и от друга страна - че през него можем да "познаем" Христос, цитирайки Евангелие от Йоан:
.
.
10:1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
10:2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
10:3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
10:4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
10:5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
10:6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
10:7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
10:8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
10:9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10:10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
10:11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
10:12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
10:13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
10:14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
10:15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
10:16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
10:17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
10:18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
10:19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.
10:20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?
10:21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
.
.
Когато човек се ражда, той не умее да ползва очите си, за да възприема и подава към мозъка сигнали от околната среда - това е всеизвестно - всеки, който е виждал новородено бебе знае, че то си върти очите на всички страни, некоординирано, и не ги центрира в нищо конкретно. То не знае как да ги ползва и първоначално мозъкът не си е изградил "преки връзки" между рецептора и центъра за възприятие, който оформя картината. Ако предлоложим, че още от раждането очите на новородения се покрият с нещо, което не пропуска светлина - то, може би, връзки с мозъка няма да се изградят и когато превръзката се махне, например след две години, човекът няма да вижда и няма да знае как да ползва очите си.
Добре, ще кажат някои, никой не е закрил "третото око" на бебето - какво му пречи да си го ползва и развива? Никой и нищо не му пречи, така е. И всъщност, "Окото" си действа в продължение на няколко години при децата. Затова често малките ни изненадват с учудващо "знание" за някои неща, с впечатляващи умения, с особено (твърде радостно!) възприятие за живота, и, много подчертано, със свойство да излизат невредими от ситуации, в които възрастен би пострадал не на шега. Пример за последното е честите падания на бебета и малки деца. Безброй майки по света разказват истории, как при опасно падане на бебето от количката или от високо място, на което се е качило, сякаш "някой го е хванал" и го е поставил леко на земята. Последното се обяснява с "късмет", "ангели-хранители", гравитация (видите ли, бебето е леко и затова нищо му няма) и т.н. А езотериците твърдят, че посредством "третото око" можем да контактуваме с ангели, висши учители, с бог и пр. Твърдят също, че чрез Окото човек можел да вижда нещата в дълбочина и в тяхната "истинност" - като по този начин той директно разбирал, узнавал и усещал, че "животът е прекрасен". Да, Иисус казва "радвайте се и веселете се!" - никъде не проповядва страдание и не кара никого да страда. Страданията са измислени впоследствие. Иисус, поне според стигналите до нас писания, е избавял всички, пряко и косвено, от страдания... И една малка спекулацийка с езика - на български "прекрасен" и "прекръстен" са доста близки по звучене...
В един момент, обаче, детството си отива. Детето е научило езика... Започва да възприема всичко чрез него. "Третото око" не може да възприема чрез езика - и детето твърде бързо забравя за него. Окото заспива. Човек губи интуицията, а често и "късмета" си. Това за езика и окото, разбира се, е твърде схематично и опростено казано - не ми се иска да описвам и обсъждам всички обществено-житейски фактори, които определят възприятията на индивида - това би отнело излишно време и място, а и не това е целта на настоящите писаници.
Може би грешката на обществото ни е, че делим нещата на материални и нематериални. Отдавна физиката е доказала, че и най-грубата материя се състои от частици, които в по-голямата своя част са "празни" - атомното ядро е хиляди пъти по-малко от целия атом - т.е. между него и границите на атома има огромна Празнота. Е, да, но щом столът е твърд, той не е "празен", той е материален. Такъв тип грешни и спекулативни твърдения, приемани за аксиоми, пречат на цялостния поглед и на "холистичното" разбиране за Света. Липсата на цялостно възприятие и разбиране ни е центрирала само в една от страните на Битието. Оттам - започнали сме да използваме, тренираме и развиваме само някои от органите си за възприятие. А дори и в "материалния свят" е известно, че нещо, което не се използва и тренира - спира да функционира адекватно. Нещата са свързани. За да функционират добре органите за възприятие - дори "обикновените", тялото, физическото, трябва да е в добра форма. Спортове да искаш! И те са прекрасно нещо, макар не винаги да водят до "събуждане на Третото око" - поне не пряко събуждане, защото е всеизвестно, че спортуващите хора са почти винаги в оптимално състояние на духа, имат сила, енергия, хъс и желание за живот.
От друга страна - стремим се да улесняваме максимално своята "материалност" - измислили сме например столовете, а седящата на стол поза е вредна за ставите. Твърди се, че в страните, в които хората седят или клечат на земята, нямало ставни заболявания и дегенерации... Могат да се изброят и куп други "материални улеснения", които, може би, улесняват живота, но създават едно общество от хора, които през по-голямата част от живота си са болни от нещо и трябва да се лекуват. А древните традиции, като споменатата вече Йога, имат и дават на който ги потърси, много лесни и удобни начини за поддържане и възстановяване на здравето. Начини и средства, които не изискват пари, време, отдаване и т.н. Както казва един от моите Учители - навсякъде се говори за "хронични болести", а защо никой не споменава, че съществува и "хронично здраве"?
Това отклонение към материалното, спорта и здравословните "йога-хитринки" не беше случайно. Защото и древните гърци са го казали - "здрав дух в здраво тяло". Това директно показва, че състоянието на духа и тялото са взаимно свързани, т.е. че всъщност делението на материално и нематериално е твърде привидно и илюзорно. Прието е, че чакрите имат определен цвят. Седмата чакра, разположена на върха на главата, която, твърдят, отговаряла за връзката на човек с "Вселената", се изобразява във виолетов цвят. Той е комбинация от червено и тъмно синьо. А в тези цветове се изобразяват съответно коренната (основната) чакра и шестата - Третото око. Т.е. за да се свържеш с "Вселената" трябва да си развил и "материалното" и "нематериалното" - ако приемем, че двете чакри отговарят схематично за тия неща. Обществото ни, обаче, страда от обездвижване - независимо, че материалното е поставено на пиедестал. Т.е. освен че не развиваме тенденциозно "третото око", ние не развиваме и коренната чакра - оттам многото болести и процъфтяващи бизнеси, свързани с "лекуването" им.
Приели сме науката и научния метод за бог. И забравяме, че огромна част от научните постижения са свързани и обусловени от силната "интуиция" на съответните велики учени, не само от техните "знания". Защото в работата си те често се сблъскват с нерешими наглед неща, чието решение им хрумва или по време на сън, или при огромна умора и изтощение, или при други "екстремни" ситуации. Всъщност, "третото око" се включва точно при подобни условия. Затова религиозно отдадените, които се самобичуват и "измъчват плътта", всъщност не целят да постигнат страдание - тук то е средството за постигане на "блаженство" и на "знание". Защото оттатък страданието, "изскача" Прекрасното и Истинното. Което дава да се разбере, че страданието е привидна "игра на егото, на майа". То е нещо като лост, който не бива да бъде обожествяван, а просто използван.
Една от човешките легенди разправя, че навремето ануннаките дошли на земята и създали човешката раса, като раса от роби. Да си роб е много лесно. Няма нужда да мислиш, да виждаш, да "провиждаш", да живееш - някой ти казва какво да правиш и това е. Няма напъване. Вътрешно. Само изпълняваш - понякога доста тежки неща, да, но това е цената. Ако приемем за вярна тази легенда - защо са ни сложили и трето око? За какво ни е този "Велик Ясновидец" и "Дворец на Знанието"? Може би са искали да видят дали един роб може да се сети, че не е роб. И какво ще произлезе от всичко това.
Но робският манталитет още властва навсякъде. Това не са заговори и конспирации. Много по-лесно е да научиш определени постулати и да живееш, макар и зле, с тях и само с тях. Излиза, че е по-лесно да си сляп. Но и това усещане за "леснота" е твърде глупаво нещо. Нещо, което не помага на хората да живеят по-добре и в един Прекрасен Свят.
Детето пораства и забравя за Даровете, с които е родено. Учи и се образова едностранчиво - не развива творческите си заложби (да, наричат Третото око и Храм на Творчеството) и излиза от "месомелачката" като един обикновен роб, сляп за Света, и окайващ своето положение и ограничено съществуване в "материята".
А Материята е Майка. Майката дава живот и отговаря за първите години - да оцелееш и да се внедриш нататък САМ в живота. Обаче, ако не развиваш това, което ти е дала, отново САМ - ти наистина ставаш роб на същата тази Майка. Тя, обаче, не го иска това - и затова става жестока, сурова и примитивна господарка-мащеха. Порочен кръг.
Все пак - Надежда има! Все повече Души осъзнават и "другото", и се събуждат, разбирайки, че Вселената не е неразумна и неодушевена камара от частици, материи, звезди, планети, квазари, черни и бели дупки и т.н. Събуждат се, въпреки наложения вид образование и въпреки околния "живот в материалното".
А добрутро! :)
...
04.11.2012г. Аеиа
понеделник, 24 септември 2012 г.
Една проста йогийска медитация: "как да погледна през третото си око" :)
Влизането в състояние на медитация не е свързано по никакъв начин с визуализации, умствени концентрации, мисли, представи и всякакви други "гимнастики на ума". Медитацията, просто казано, е изключване на мозъка от "света на явленията" и даване възможност на духа да навлезе съзнателно в "общото поле". Може би бебетата се намират постоянно в такова състояние - имам такива подозрения. Възприемателният орган, рецепторът за това предполагаемо за мен "общо поле" е епифизата, или т.нар. трето око. Тя е светочувствителна. Всеки може да тества тази светочувствителност по следния начин - сяда удобно на земята, по възможност с кръстосани крака. Изправен гръбнак, затворени очи, наоколо да е светло. Спокойно и дълбоко вдишване и издишване. След две три минути очите се покриват с едната ръка, без да се притискат изобщо. След още 2-3 минути другата ръка се поставя на челото и на част от косата. Веднага се вижда, че сякаш нещо затъмнява "вътрешния ни поглед", т.е. светлината, която се предполага, че минава през черепа и се улавя от епифизата, е затъмнена от ръката ни. Ако това не се усети от първия път, тестът трябва да се повтори няколко пъти, в продължение на дни - все пак, необходимо е време за настройка и привикване към състоянието.
И сега същинската част. Медитацията трябва да се провежда първоначално на тъмно - заради светочувствителността на епифизата. Разбира се, може и на светло, но светлината пречи на "нетренираното трето око" да може да отсее визиите, първоначално хаотични и безцелни, които ще му се явят, когато мозъкът изключи от света на явленията. Отново се сяда на земята с кръстосани крака и изправен гръбнак. Ръце на коленете. Затворени очи. Вдишва се бавно, дълбоко, но без никакво напъване, с навеждане напред, като се брои до шест. После при издишването, което също трае шест такта, тялото се накланя назад, леко придържайки се с ръце за коленете. Това се прави 1-2 минути. Между вдишване и издишване няма пауза. Трайността се определя "на око", защото не може да се гледа часовник или да се пускат звуци, обозначаващи времетраенето. След това тактовете на вдишване и издишване се намаляват на четири - пак за 2-3 минути, след това на две. И така, с такт 2 продължаваме колкото си искаме - 5-10-15 и т.н. минути. Още на първата минута се получава едно интересно усещане за "носене в пространството", наподобяващо плуване. А след това в един момент се получават и визиите. Първоначално те са съвсем "случайни" - не ние ги предизвикваме, все пак, и не можем да знаем какво "ще видим". Впоследствие, при редовна практика, може да станат съвсем целенасочени - няма да описвам какво и как може да се види - всеки, който практикува, ще се ориентира и ще разбере много добре за какво става дума. Без практика не може да стане нищо - това е важното.
Когато за първи път "видях" по време на такава медитация, се учудих много. Защото по принцип никога не съм можела да визуализирам, макар да съм се пробвала много пъти. Никога не съм можела да си представя нещо така, все едно го виждам с истинските си очи. Е, с тази медитация това става.
Възможно е да не стане от първия път, много е вероятно да се случи и чак след десетия опит, но ако някой има интерес към "третото око" и иска да погледне с него и да се убеди, че то си е там и си действа - нищо не му струва да опита.
...
P.S. Ако случайно визии не се появят - възможно е и така да стане, поради куп причини - недостатъчно пречистени тяло и дух, нерегулирани "енергии" и прочие "ала-бала" - това е един перфектен начин за бърза релаксация и отдалечаване от ежедневните баналности, без да се налага да задрямваме. Всъщност, дишането и люлеенето напред-назад са ключовите фактори тук. Всеизвестно е, че в ежедневието, в т.нар. бета-ниво, не дишаме добре и оттам идват доста проблеми и неприятни усещания.
...
P.P.S. - N.B.! Забравих да добавя и един важен момент. По време на изпълнение на техниката, е добре вниманието да е насочено към средата на челото - но без напъване и концентрация там, просто някак фоново да се прави това. То не може и по друг начин, де, с практиката се вижда как става реално.
...
четвъртък, 30 август 2012 г.
Кой си играе временно с топките!? ... и бай Иван
Една вечер, по време на вечерния йога-сеанс, до бай Иван, незнайно как и откъде, долетя някаква топка. Той машинално - но по йогийски - я хвана, чудейки се защо не чува трясък от падащи стъкла. Да, счупени прозорци нямаше. Не се забелязваха отворени врати, нито дупки в стената. Йогинът прекрати упражненията, тествайки с всички налични физически сетива долетялата сфера.
На пипане не беше нито от гума, нито от кожа, нито от изкуствена материя. Ежедневните сетива не можаха да определят от какво е направена. Диаметър около 30 сантиметра, нито лека, нито прекалено тежка. Цвят - неопределен, сивкав, може би изгубен с времето...
"А!" - зачуди се йогинът. Огледа се отново - да не би някое дете да се е скрило някъде из стаята и да си прави майтап с него. И дете нямаше.
"Да бе!" - отново се зачуди, но вече на себе си. Изненадата от тази топка го бе накарала за момент да забрави, че по навик първоначално тества всичко с третото си око.
"Забравих за Окото покрай тази топка! Ееейй, топките са голяма работа!" - подсмихна се по своя си автоподигравателен маниер и насочи вездесъщото Око.
...
Както и очакваше, първоначално не получи образ на топка. Това, което "видя", бе някаква странна жена, сякаш очакваща да хване топка. Даже не да я хване, а да я оттласне като в игра на волейбол.
"Брей! Тази ли я е хвърлила топката!?" - на въпроса Окото моментално отговори, изтривайки скорострелно жената и откривайки образ на нещо като делфин, но не съвсем същото.
"А! Значи е този!"
"Този, ми!" - отвърна Окото, но без думи. "Жената чака да й я метнеш, бре!" - и за този израз Шишарката не употреби думи, но това не попречи на йогина да го разбере словесно...
Бай Иван метна топката и на метър и половина от него тя изчезна. Явно бе отишла при жената...
...
Йогинът продължи практиката си, програмирайки се да научи как стои "въпросът с топката". И научи. Той бе 144-ият Играч. Последният по Веригата. Или Кръга. Или Паяжината. А защо не и Първият? "Неее, не съм започнал аз играта, ама!..."... Разбира се, не можа да разбере с каква цел е тази игра и защо е включен и той, но и това щеше да стане - по-натам.
144 същества, с различни гени, от различни видове и от различно време играеха на топка. И топката летеше във Времето, влизайки в Пространството ту при този, ту при онзи.
...
30.08.2012г. Аеиа
понеделник, 13 август 2012 г.
Спекулацийки за Змията, Секса, Мозъка, Епифизата и Т.Н.
Котките и змиите не се понасят взаимно, макар да си приличат по едно нещо - структурата и вида на гръбначния стълб. Дали котките не са вид еволюирали змии? Това е недоказуемо засега, но интересното е, че и двата вида ядат основно гризачи. И двата са свещени животни в някои култури. И двата са обявени за "носители на Злото" - в други.
Змиите се движат с гръбнака си. Котките с крайници. В библейското предание се твърди, че Бог наказал Змията цял живот да ходи по корема си и да яде пръст. "Пръст от пръстта"...Дали това е наистина наказание?... Пък и делфини, и китове, и риби също се движат с гръбнак - т.е. използват гръбнака за пряко извършване на движението, вместо крайниците, които липсват при тях.
Продълговатият мозък, наречен "рептилоиден", е най-старата част от човешкия мозък. Той е "свръзката" между гръбначния и главния. Има си "пирамиди", "маслини" и пр. Отговаря за много от автоматичните и несъзнателни дейности. Но преди продълговатия, ще спомена нещо за гръбначния. При напречен разрез той наподобява пеперуда. Съвсем ирационално и спекулативно - дали този, който се движи с гръбнака си, всъщност не лети? Понякога възприемам продълговатия мозък като "Пропаст", Даат в Кабала, ако не се лъжа, която е разделила в един момент гръбначния от главния мозък, с цел... Целта ще се избистри по-нататък. Всъщност, разделението е частично. Допуска определени неща до "главния" и до кората, но други - не. И оттам - учението за Кундалини. Змията, която стои навита в основата на гръбначния стълб и чака да бъде допусната да се изкачи и развие нагоре...
Делфините са по-умни от хората, макар това да не се признава масово и индивидуално. При тях гръбнакът участва пряко в движението. Хората и други същества се движат с крайници. Движението им се задейства от преки заплахи за живота и ги кара да бягат или нападат - това е работа на продълговатия мозък. А всички други движения, които не са свързани с прякото запазване на живота, се определят от главния мозък - той дава нареждане какво да се прави. И краката задвижват гръбнака, заедно с цялото тяло. Гръбначният мозък провежда движението, без да е инициатор.
Епифизата - пинеалната жлеза, или "третото око" - се развива и функционира видимо до седемгодишна възраст при човека. После постепенно "закърнява", покривайки се с калциеви отлагания. Пръст при пръстта... Казват, че тя вероятно задържа половото развитие на индивида. При ранно прекратяване на функциите й настъпва преждевременен пубертет. Казват, че след менопаузата калциевите отлагания започват да изчезват... Понякога се чудя, дали Змията-Кундалини няма да изяде пръстта (калция), ако успее да стигне по някакъв начин до епифизата? И защо само децата да могат "да виждат" с третото око? Дали само заради запазването на вида? Или защото, ако постоянно гледаш и с третото си око, няма и да се сетиш за секс? Дали поради това пък източните учения често пледират за полово въздържание и превръщане на сексуалната енергия в друга? Дали по същата причина християнството не е заклеймило безцелния секс? Безцелен - т.е. когато се прави за кеф и задоволяване на "някои нужди", а не с цел производство на потомство?
И така, Ева среща Змията... Еееххх, ако това бе Лилит, а не Ева, нямаше да има проблеми, ама Лилит вече била забегнала - възмутена - в Свободните земи... И Ева си ръгнала змията на едно място, обаче тя, змията, вместо да тръгне по правия път, взела, че се отклонила в чакрата на емоциите, в слънчевия сплит - и запецнала там. Ееех, Евчееей! Така става, когато се развъртят нещата, които си решила да си вкарваш. Уж за кеф, по-голям и най-голям, ама те вземат, та станат девиантни.
Та Змията била минала през коренната чакра, през половата и стигнала до емоционалната. И не стигат емоциите, които станали неудържими и неконтролируеми, ами те определили, назначили и обусловили "различаването" на добро и зло. Което не е лошо, обаче съвсем не е достатъчно. Само едно различаване, придружено с бясна емоционалност, нищо хубаво не носи.
Бог явно видял това и решил да изгони Ева барабар с Адам от Рая - били станали твърде емоционални и хич и не му повярвали, че има и нещо отвъд това. Тяхното светоусещане било така завладяно от емоциите, че не можели да повярват дори на Бог, че има още "нещица за усвояване".
Змията не била виновна. И това, че е наказана по гореописания начин, съвсем не е вярно. Бог й определил да стои навита на спирала в основата на всяко същество, и да бъде пусната от там единствено и само, ако съществото успее само да установи "връзката" и да "прогледне". И оттогава Кундалини постоянно прави опити да излезе от този свой затвор и надига глава, ама рядко стига по-горе от половата чакра.
В последно време има данни, че са се навъдили доста Кундалинита из земните селения - може пък проглеждането да е станало по-масово, кой знае? ;)
...
13.08.2012г. Аеиа