Снимки на НЛО?

Често виждам в нощното небе разни летящи обекти и още по-често ме мързи да снимам и да използвам увеличителната способност на техниката, за да разбера що за обекти са това. Долните снимки ги направих снощи - най-сетне. Без статив - с него щяха да са още по-добри и ясни, но и тия стават. Обекти като долния виждам често. Летят най-вече в права линия, понякога обаче свърват изведнъж под ъгъл, или направо изчезват (без да има облаци). Ако не направят завой и не изченат - продължават да летят към хоризонта, докато се изгубят от поглед. Гледани от земята, изглеждат на големина като звезда, и светят като такава. Светлината им е постоянна, без прекъсване, присветване и т.н. Движат се малко по-бързо от стандартен самолет. Не се чува никакъв шум. Не са китайски фенери, а доколкото виждам от снимките - не са и метеорологични балони - те не биха светели така силно.

Това е увеличеното и максимално приближено "НЛО" - казвам НЛО, защото за мен това си е неидентифициран летящ обект, което не значи, че за всички е такъв. Тук съм изрязала само него. Нищо друго не съм пипала по снимките - както са снимани, така ги подавам.

...

Ето я оригиналната неизрязана снимка:

...

Тук е по-отдалече:

...

Пак отдалече:

...

Пак (отново със съвсем леко увеличение):

...

А на долната снимка излязоха и т.нар "орбове". Нашумели са в последните години. Това са кръговете, за които се твърди, че са:

а.) ефекти от отразяване на светкавица/светлина през оптиката (улавянето и изобразяването й, когато се срещне с полени, прах и други въздушни частици; ефекти от специфичното оптично фокусиране и дифракция на светлината, последвала от него, и т.н.); б.) ангели; в.) духове; г.) елфи, гноми, демони, сили и пр. митологични персонажи; д.) души на хора - напуснали този свят или пътуващи шамани, или подобни; е.) плазмоиди, т.е. разумни същества, живеещи паралелно с нас, но можещи да живеят и по повърхността на Слънцето, и разбира се - напълно незабелязвани от разумните хора; ж.) и т.н.

...

08.08.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

К.О.Н. - Consciousness Open to Noosphere

Ужасяващ студ! Сняг, виелици, красота - стига да ги гледаш от закрито място, седейки някъде край огън, с куче, легнало в краката ти и котка, предяща в скута. Изведнъж се сещам за конете. Зарязвам зимната идилия и тръгвам. Това е някаква телепатия - Кобилата ме вика. Май иска да ме води някъде...

Вървя едва-едва, но все пак напредвам през вятъра и носещия се, пробляскващ сняг. Успявам да го видя, нищо че ми влиза в очите. Пътят до конюшнята е дълъг, особено в такава зима. Започвам да вървя на автопилот - знам, рептилоидният ми мозък няма да сбърка посоката - а докато трае това сляпо вървене, хаотизмът на мислите се втурва с пълна сила навсякъде.

...Връзката човек-кон. Ако не бях убедена, че кентаврите са истински същества, щях да мисля, че са създадени от хората-ездачи. Някога, някъде, един човек яхнал кон - или конят привлякъл човека да го яхне, обещавайки му, че ще го заведе на места, където човешки крак не е стъпвал и човешко око не е поглеждало. Двамата се слели след този експеримент - и ето ти Кентавър. После се появили и други Кентаври. А още по-после решили да се разделят отново. И пак се пръкнали отделно хора и отделно - коне. Но вечната връзка останала. Сега има автомобили, в които са скрити "есенции на коне". На много коне. Опияняващо е да яздиш наведнъж 100-200-300 коня! Но Връзката, ах, Връзката, винаги е Едно-С-Едно. Съ-Знание. Знаеш с някой друг... Дали по тази причина Учителите, които имат хиляди и дори милиони Ученици, в крайна сметка губят своята Сила? Защото Връзката Винаги е Едно-С-Едно. Едното със Самото Себе Си.

...Всеки Кон е различен. Всеки е Вълшебен. Има ли я Връзката - ще можеш да навлезеш във Вълшебството. Ако я няма - за теб това е "просто кон"...

...Конят причинява променено състояние на съзнанието - също като магическите растения и гъбите на шаманите...

...И Кобилата, към която сега вървя на автопилот, е отчайващо вълшебна. Когато я яхна, ме отнася в най-различни светове. Минава през портали - порталите са... всички цъфнали цветове на Рози. Всеки един Розов Цвят е Портал. Досега сме били в безброй причудливи и напълно нови за мен светове. Ако го разкажа на някой, ще ме вземе за луда. Нормално! Розата си е Роза, не е Портал. И как може Кобила да мине през Роза? Че и с ездачката на гърба й?

...Обаче - къде в тая Зима ще срещнем цъфнала Роза? Май моята Кобила нещо се е объркала. Или просто й е писнало да стои в конюшнята и да дебелее по зимному - и иска преждевременно да полети из полята. Еееххх, каква енергия имат конете в началото на Пролетта! Принудени да стоят мирно цяла Зима, те концентрират Енергия, която напролет се взривява с бясна Сила... Но сега е Зима. И то страховита! Защо ли ме вика?

...

Пристигам при конюшните. Едва отварям вратата - виелицата ме избутва и сякаш не иска да ме пусне да вляза. Вътре конете тропат бясно с копита, пръхтят, цвилят - сякаш ме пришпорват да не се давам на Вятъра, да действам!

Успявам!

Оседлавам набързо Кобилата, изкарвам я навън. Виелицата не й прави впечатление. Вече навън, затварям пак Вратата - отново под съпровода на цвилене и тропане с копита. Залоствам я. И тръгваме.

Тръгваме! Сигурна съм - в тази Зима всички Рози са дълбоко под снега, няма никакви Цветове! Порталите са Затворени!

Кобилата, разбира се, чува мислите ми. Нали сега сме във Връзка. Нали сме Едно. Чувам я, че се хили подигравателно. Ами да! Ето го Портала! Една огромна Ледена Роза стои пред нас. Кобилата забива копита в снега. После се обръща, отдалечава се, засилва се - еееххх, тя обича да прави такива ефектни представления - така минаването през Портала е още по-впечатляващо.

И хоп! Минаваме... Преди да минем, в един ужасно кратък миг, аз виждам, че в средата на огромната Ледена Роза има една малка, истинска, цъфнала Червена Роза. Значи - Двоен Портал!

...

09.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Знакът на Змията

Момченцето беше в гората за гъби с татко си и брат си. По едно времe отиде до един голям бор встрани от пътеката – пишкаше му се. Докато се облекчаваше, слушаше шумовете на гората. А как само шумеше тя!

Нещо го накара да се съсредоточи. Защо ли шумът идваше сякаш откъм земята? Погледна надолу ...

Застина – не можеше да повярва! Току до левия му крак бе надигнала глава страшна змия. Имаше рогче на главата. И черна зигзаговидна ивица по кафеникавото тяло. Гледаше го, плезеше език и съскаше, съскаше, съскаше! Шумът на гората всъщност бе змийско съскане...Секундите станаха дълги...

Момченцето се окопити – хукна да бяга, викайки за помощ.

Чул виковете на шестгодишния си син, бащата се втурна към него, прегърна го, огледа крачетата – късите панталонки и сандалите позволяваха веднага да се види евентуалното наличие на двете съдбоносни точици. Нямаше ги! „Благодаря ти, Боже!” – каза си таткото. – „Голям късметлия!”

След това човекът се насочи към змията. Тя вече се оттегляше, но бащата успя да я види - пепелянка! Той замахна с една пръчка и я уби на място.

...

Макар и без ухапване, имаше последствия от страшната среща. Малкият започна да сънува кошмари и проявяваше всички симптоми на „уплах”. За да го избави от това, майка му реши да го заведе при една баба, която владееше изкуството леене на куршум.

След ритуала всичко се оправи. Единственото, което остана като материален спомен от случката, се появи по време на самия ритуал. Той вече приключваше, когато бабата изведнъж викна рязко, сочейки лявата подбедрица на детето. Там, на външната странична част на прасеца се появиха две точки – като от змийско ухапване. Бабата беше много доволна от това. Каза, че така била изкарала отровата на змията и тя нямало да тормози повече момчето.

Тези точки останаха завинаги – като родилен белег. Или като траекторията на единичния електрон, преминал едновременно през две места на екрана. Или като символ на Избора, вещаещ Свобода? ...

...

Аз и мъжът ми се разхождахме в летния зной покрай Реката. Бяхме се отдалечили от селото – за първи път стигахме чак до тук. Селяните разправяха, че на това място имало останки на древен храм. Явно прокълнати – неведнъж били срещали тъдява странни същества – „гости от Ада” - с които хич не било добре да имаш вземане-даване. Мен обаче точно такива приказки винаги са ме омагьосвали. Затова сега търсехме храмовите останки.

- Най-много да ни ухапе някоя змия! – недоволстваше мъжът ми. – Трябва да си луд да излезеш в тоя пек! Неслучайно всички са ги виждали само посред нощ!

- Е, като не искаш да дойдем през нощта! А и нали си се срещал със змия и имаш белег даже – няма страшно!

Прекъснахме разговора, защото вече виждахме останките. Там, на камъните, имаше и двама души. Единият лежеше възнак. Другият се суетеше над него.

Приближихме. Имаха съмнителен вид. Личеше, че са иманяри. В друг момент може би щяха да ни гледат на кръв – ако изобщо допуснеха да се засечем. Но сега изправеният (легналият бе в безсъзнание и изглеждаше ужасно!) отчаяно ни помоли да помогнем. Другарят му бил ухапан от змия. Огромна, дълга и черна.

„Невъзможно! – помислих. – Такива змии у нас няма! Освен ако змиевъд не е изпуснал случайно някоя мамба, която се е адаптирала...”

- Аз съм лекар - чух мъжа ми. - Нека го видя!...

- Нямате ли кола наблизо!? Трябва да го закараме в болницата!

- Нямаме – отвърнах. – Но доверете му се! Малко са лекарите като него!

Обаче някак телепатично разбирах, че няма надежда. Мъжът ми тъкмо се навеждаше над лежащия, когато изневиделица изпод руините изскочи огромна черна змия. Поне четири метра дълга. Насочи се скоростно към него. Той не я виждаше, защото бе с гръб към нея. Преди да успея да викна предупредително, змията бе вече стигнала до него - изправи се ... и докосна с глава рамото му. Той трепна, обърна се... И застанаха лице в лице – загледаха се, и се гледаха, и се гледаха...

Имах чувството, че това трая часове. После тя се спусна на земята и отново изчезна под руините. Мъжът ми насочи ръце към легналия ... и ... започна да извършва странни движения във въздуха около крака му – сякаш изтегляше нещо. По едно време от крака излезе черно змийче - висеше и се гърчеше във въздуха. След това сякаш се стопи в маранята. Изчезна! Човекът се размърда, отвори очи. И стана, все едно нищо не е било...

...

– Добре! Ще ти обясня, но повече няма да питаш нищо!

– Обещавам!

– Разбрах защо съм лекар...

– Виртуозен! Нестандартен...

– Не ме прекъсвай, де! Змията ми разказа, че пепелянката, която ме изплаши като малък и която татко уби, се била вселила в мен. Белегът, който имам, бил видим за всички змии. Усещали го отдалеч...И най-близката идвала на помощ, колчем лечителят, носител на Знака, се сблъска с нерешим случай. Странно е, но в практиката си за първи път чувствах пълна безпомощност. Личеше си, че човекът умира! Змийчето, което извадих от крака му, бе материален израз на отровата... Да, змиите неслучайно са свързани с лечителската символика...

– Не разбирам?

– Май така е по-добре. Я опитай да забравиш!

– Да, стига! Май наистина не искам да знам!

...

Искаме или не – Знанието винаги ни намира. Същата нощ сънувах сън. Не съвсем сън - май някакво гранично състояние. Аз бях Змията. Онази, която умря.

„Проклятие тегнело над нашия род?! Човешки умотевини! Ех, да знаеха! За Играта на Животосмъртта. Хората го разделят на две – Живот и Смърт. Ссссмяххх! Те всичко разделят на две. А Играта е прекрасна. И цялостна. Ето, това русо зеленооко момченце и понятие си няма за Играта. То не знае нищо за Медиаторите – шамани, лечители, понякога лекари. Хората трябва да умрат като хора, за да се родят Медиатори. Какво ли ще стане сега? Не зная. Зная само, че по Правилата ще отида при него. И ще го ухапя! То ще умре... Ссссс, надушвам голяма жизнена Сила. Знам Правилата. Моята отрова носи Смърт, но и Живот. Животосмърт. Какво ли ще се падне сега? Ссссс, родителите му са обикновени хора, но някъде далеч в Рода му виждам Знака. Той също е достоен за Него. Ще се справи!”.

26.01.2012 г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Вуду заклинател в таксито

Някои биха казали, че съм ексцентрична. Това е възможно, но не мога да съм напълно сигурна. Защото повечето хора най-вероятно са  много или малко ексцентрични. Просто другите не знаят повечето лични неща за тях и това незнаене им пречи да ги нарекат ексцентрични. Затова отбелязах, че за мен „биха казали”. А не - „казват”. Няма как да казват, понеже не знаят за много от нещата, които правя. По същия начин и аз не знам за много от нещата, които правят хората (но подозирам, че има такива неща). Поради това ги наричам с предварение ексцентрични. Но пък, от друга страна, ако повечето са ексцентрични, то се губи самата идея за ексцентричност, обезсмисля се. Светът обаче, за разлика от хората,  общо погледнато, често изглежда ексцентрично място...

Нещото, което правя и би изглеждало ексцентрично е следното. Имам близък познат, който кара такси. Синът му, млад студент, също кара, но по-рядко. Понякога аз се дегизирам като сина на титуляра, вземам документите му – за да не стане беля, ако ме спре някой проверяващ орган и ме хване, че работя незаконно – и превозвам пътници нощно време. Изключително и само нощем и един път месечно. Ексцентричното в случая е, че не го правя за парите, а по други причини, които няма да споменавам с цел избягване на излишно разводняване.

В нощните превозвания съм имала интересни случаи и клиенти, но миналия месец стана нещо толкова странно и необяснимо, че все още го премислям и асимилирам ... и нищо.

Ето какво е то. Малко предистория. Преди време имах да свърша една работа в ЮАР. Работата щеше да отнеме около шест месеца. По време на тези шест месеца се запознах с един възрастен африканец, чиито колеги казваха, че бил вуду заклинател. Всъщност, не се познавахме лично. Никога не сме контактували пряко. Естеството на работата и позицията ми бяха такива, че аз можех да познавам много хора, без те да знаят нищо за мен. Най-много някои да са ме запомняли или разпознавали  по външност, но само дотолкова. Дори не съм сигурна дали този човек е бил точно вуду заклинател или е бил шаман от някоя африканска традиция, или нещо подобно. Поради тази информация обаче този човек ми беше интересен и следях активно отношенията му с другите от персонала.

Неговият пряк началник беше българин. Млад, амбициозен и много материален човек, който въобще не вярваше в „бабини деветини” за магии, шамани и подобни глупости за наивници. Веднъж обаче, след жесток скандал с въпросния „шаман”, аз с очите си видях как този млад човек на тръгване от работа катастрофира жестоко. Оцеля, но беше изваден от строя за дълго време. Сега, впоследствие, научих, че се е възстановил напълно. Но тогава реших, че най-вероятно „вуду”-то има пръст в тази работа. Не знам дали младият човек е направил такава връзка... Съмнявам се. По-добре да не е.

Та онази нощ, миналия месец, в таксито ми се качи – познайте кой! – вуду заклинателят!  Попита ме на английски мога ли да го закарам до някакво място и като му отвърнах машинално утвърдително, се настани на задната седалка.

Малко е да се каже, че бях шашната. Дори не можах да си помисля „Малък е света!”. За нищо не можех да мисля, просто подкарах колата. Моят познат мълчеше. Мълчах и аз. Така в мълчание стигнахме до адреса. Преди да слезе, той ме помоли да го изчакам десет-двайсет минути, защото искал да го върна там, откъдето го бях взела. Съгласих се, разбира се.

Вече бяха минали около петнайсет минути в чакане и чудене на ситуацията, когато ми се случи нещо изключително неприятно. Посред нощ стават такива неща, стават и през деня, но не очаквах, че ще се случи точно на мен, нито пък кварталът го предполагаше. Нападнаха ме трима мъже. Най-неочаквано.  Единият ме издърпа от колата и, заплаши ме с нож и каза да му дам всички пари и ценности, които имам. Реших, че няма смисъл да се съпротивлявам и таман се бърках да вадя парите, спомняйки си за няколкото жестоко убити у нас, намушкани многократно с нож таксиметрови шофьори, и докато се чудех дали и мен няма да  сполети същото, се появи „моят шаман”.

В такива моменти времето се разтяга и свива едновременно. Не можах да разбера какво стана точно, нито да предупредя „шамана” да се маха, но когато се окопитих, на светлината на слабосветещите улични лампи видях, че тримата бабаити се гърчеха на земята. Изглежда страдаха ужасно. Така и не разбрах как точно им се случи това.

Вуду заклинателят каза само:

-                     Моля, да тръгваме, че не бива да се бавя!

В колата вече реших, че сега е единственият ми шанс да разбера подробности от случката и подхванах разговор по темата. Клиентът ми обаче ме прекъсна:

-                     Знам, че искате да разберете някои неща. Ние с Вас се познаваме. Знам, че и Вие знаете кой съм. Няма да Ви обяснявам нищо. Може би някой ден и това ще стане...

-                     Ама как...

-                     Приемете, - не ми даде да го прекъсна Заклинателят, - че днес съм Ви спасил от нещо неприятно, което можеше коренно да промени живота Ви. Дали наистина аз Ви спасих или някой друг – няма значение. Повтарям – може би по-натам ще разберете. Довиждане!

Беше дошло време да слиза. Видя колко ми дължи. Плати с голяма банкнота, не пожела да му върна ресто...

Добави в Svejo

ТРАНС!!! Барабани, бебешори и шамани...

     Не мога да повярвам! То е ясно, че човек се учи докато е жив (а и след това), но се оказва, че бебетата се успокояват и заспиват от т.нар. „бял шум”. Не съм проучвала какво означава точно името му, нито откъде произлиза и защо именно са го нарекли така, но този бял шум бил шума от прахосмукачки, сешоари, абсорбатори и не на последно място – шумът от „междупрограмието” по радиото и телевизията – този, който се чува, когато търсиш да намериш някой канал... Всеизвестно е, че последните два вида шум са звуков израз на остатъците от предполагаемия Голям взрив...

   Та бебетата изпадали в транс от тези видове шум. С първото си бебе не съм пробвала такива неща – не ми трябваше -  но сега реших да опитам. И, о, чудо! Двадесет и петдневното ми бебе, което беше доста нервирано и ревеше силно,  наистина  почти моментално заспа!

     Позачетох се в някоя и друга статия по въпроса – твърди се, че бебетата били в постоянен транс в утробата. Намирали се в среда на постоянен силен шум – от кръвотока на майката и сърдечната й дейност. И кой знае защо в тази връзка се сетих за барабаните, с ритмичното биене на които  шаманите в някои култури изпадат в транс... Сърдечна дейност и биене на бабарани... Сърце и барабан... Та затова, след като се родят, бебетата продължават да могат и да им харесва да изпадат в транс – и е добре да им бъде осигурена съответната шумна среда. Грешно било да се ходи на пръсти и да се пази тишина...

     Не можах да разбера защо на бебето му е неприятно да е в „нашия” свят и иска да изпада в транс. Със сигурност причината при него не е същата като причината, която кара възрастния „да си маха главата”, посредством законни или незаконни наркотични вещества... Не можах да определя и дали бебето възприема „нашия” свят по същия начин, както го възприема възрастния... Подозирам, че бебетата имат коренно различни възприятия и усещания от порасналите бебета...И още нещо за транса – колкото си по-интелигентен, толкова по-лесно можеш да се „трансираш” или да те хипнотизират... Излиза, че бебетата са доста интелигентни (жалко, че не всички успяват да запазят това си качество в процеса на растеж...).

     Ще направя още едно вмятане към транса – не знам кой е определил, че бебето изпада именно в транс. Може би са изследвали ЕЕГ на бебета в такова състояние и според съответните вълни са определили, че изследваното бебе е в транс, изхождайки от подобни показатели в ЕЕГ на възрастен в транс... Малко обаче се съмнявам да е точно така, тъй като надали има майка, която да даде да се експериментира с новородено. А предполагам – и законът го забранява това. Все пак – става въпрос за новородени – забравих да спомена в началото...И дори да е както казвам по-горе – не може да сме сигурни, че мозъчната дейност, респ. ЕЕГ на възрастен и на бебе са съпоставими...

     Сега малко за алфа, бета и тета вълните на мозъчната активност. Много е изписано по този въпрос. Възрастният човек в нормално будно състояние бил в бета вълна. Творческата вълна обаче била алфа. Тета също е много творческа, но било изключително трудно възрастен да постигне в будно състояние тета. Затова различни гуру прокламират пребиваване в алфа-състояние. Зачудих се – дали пък бебетата не са перманентно в алфа- до тета-състояние? И, случайно изпадайки в бета, да започват да се чувстват зле – и съответно да плачат...? Може би никога няма да разбера отговора на този въпрос...Но повече ме интересува състоянието на възрастния, защото човек в по-голямата част от живота си е възрастен – се оказва...

     Та повечето възрастни, както е казано и писано на доста места, в по-голямата част от живота си, се чувстват нещастни... Смешно звучи, но ми се струва доста вярно... В световен мащаб се харчат огромни средства за психотерапия и психофармака... Най-голям дял в паричния оборот на фармацевтичната индустрия се пада именна на психофармаката – най-вече успокоителни и сънотворни... Е как става така, че едно бебе може да се успокои и да е щастливо от обикновен абсорбатор, а възрастният трябва до живот да плаща за алкохол, тютюн, лекарства, психотерапевти и пр. нещица – и пак да не е сигурно, че това перманентно „цакане” ще му донесе макар и малка доза щастие?

     Искам да споделя и още един бебешки феномен, който ми е донякъде необясним. Ще започна малко отдалече – с една моя неприятна случка от вчера. Та вчера, следобед, както си седяхме цялото семейство, включително и бебето в количката – ненадейно голямата ми щерка обърна без да иска количката, повдигайки по-отдалечените от нея колела така, че бебето, което е с глава към тези колела, направи дъга с глава напред и падна на теракота... Нищо не видях от ужас, защото се втурнах да вдигам бебето, но като стигнах до него – о, чудо и Слава Богу! То не се беше дори събудило и сякаш някой го беше подхванал и поставил леко на земята... За много такива и подобни случки съм чувала и чела... Та се запитах – дали Някой не пази по някакъв по-особен начин бебетата? Дали, съумявайки така лесно да „изпадат (или се възкачват?) в транс, те не умеят и по-ефективно да контактуват със своя ангел-хранител? Дали възрастните, излизайки от бебешкия си период, просто не са загърбили почти съзнателно тези умения, вкопчвайки се в бета-вълните (вместо да се носят на гребена на алфа-вълната)?

     Оказва се, общо взето, че бебетата са странни същества. Жалко, че повечето хора не помнят съзнателно този  период от живота си...

Добави в Svejo