Неее, няма да пиша за полови предпочитания. Центрирам се в психосоматиката и се разцентрирам в соматопсихиката. Щом има научно доказани органични заболявания, които се предизвикват от "психиката", значи тя не е "нещо несъществуващо" и измислено. Не е нещо, което го има, само ако вярваме в него. И т.н.
Всъщност, най-вероятно психика и тяло са едно "нещо". Всичко е Дух. Външната изява няма значение.
В обществото не се гледа с добро око на т.нар. инфантилност - преди да влезе латинската дума в масово обръщение, това се е казвало "вдетиненост". Името няма значение. По-интересно е изборното "демонизиране" на определени съвкупности от качества. От една страна - хубаво е да си "дете", дори и като възрастен, от друга - ако си възрастен и проявяваш детски качества - ти си инфантилен. Не е редно! Трябва да си негъвкав телесно, вцепенен, ригиден, неподвижен - отново телесно, но и духовно. Трябва да се тормозиш за несъществуващи неща - най-фрапиращото от които е "утрешния ден".
Абе, идиот! Ти откъде знаеш, че за теб ще има утрешен ден? Да не си Нострадамус? Съществува ли утрешният ден, та да се притесняваш за него? Погледна ли се себе си? Чу ли какво иска тялото ти? Обърна ли му внимание? Изпълни ли това, което то иска - не за друго, а за да може да ти служи идеално? Не си, нали? Само го използваш, защото си глух и сляп, и безосезателен - не си дете...
Христос е казал, да бъдем като децата - защото те са тези, които ще влязат в Царството Небесно. И - "Царството Небесно вътре във вас е."
Във всеки възрастен живее едно Дете. Но в повечето случаи - вързано и хвърлено в тъмница. Децата иначе са гъвкави - телесно и психически. Не си създават мнение - просто приемат света такъв, какъвто е. У децата няма завист - да, може да поискат да постигнат нещо, което е постигнал друг, но без завист. Без омраза и злоба. Просто с широко отворени очи, чисто желание, искрено намерение, и постоянно учудване от "чудото на света".
Какво ти чудо на света! Ригидният възрастен е забравил дори, че има тяло, забравил е, че то е перфектна машина, духовна, но че не може да се използва до безкрай, без да се положат някои грижи. Тогава се намесва соматопсихиката - отчаяното тяло започва да произвежда различни, опасни вещества, които сриват "психиката" - един вид - задейства се системата за унищожение. Взаимно тялото и психиката могат както да се разболяват, така и да се лекуват. Но за целта е необходимо да бъдат в постоянна, адекватна и взаимна връзка. Всъщност, ако са в такава връзка - няма да се налага нито да се разболяват, нито да се лекуват.
Всички удоволствия в материалния ни, земен свят, са свързани с тялото. Чувството за земно блаженство (който знае какво е това) - също. Случайно ли е, че едно от най-възпяваните неща - Любовта - също в земен план е наложително да има телесна изява, за да е наистина Любов?
Неслучайно традицията Йога първо задвижва тялото, събужда заспалите рефлекси и т.н. Гъвкаво ли е Тялото ти, гъвкав ти е и Духът...
Има разлика между Вдетинен и Дете. Вдетиненият е запазил и доста досадни и абсолютно пречещи качества на възрастния - едно от тях е ригидността, често и завистта...
Е, къде е тук "обратната връзка"? Тук си е, аз поне я забелязвам... :)))
...
02.12.2012г. Аеиа
