Показват се публикациите с етикет гръмотевица. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет гръмотевица. Показване на всички публикации

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Медитация: Сърцето се здрависва с Бога


Навремето, преди Декартовата "революция", хората са знаели, че Умът е навсякъде из тях, не само в Мозъка. Сърцето е било по-често вместилище на Ума.

...

Сърцето говори на Езика на Електричеството. То се здрависва с Бога. То одухотворява цялото Тяло. Цялата Вселена. Сърцето е и Портал между Ниското и Високото, и основно вместилище на Разум-Чувства.

...

Сърцето пее Песента на Електричеството.

...

Сърцето е Проводник, Приемник, Разпределител и Преводач на Космическите Гръмотевици.

...

СЪРЦЕТО...

...

...

06.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа

понеделник, 1 юли 2013 г.

Ловецът на оргазми


- Не знам защо, ама все още повечето сте слепи за истинността на фантастичността на реалностите...

- Я, моля те, пак повтори! Не схващам смисъла. – Прекъснах тирадата на Мечока, с когото току що бях изпътувала едно невъобразимо сексуално пътешествие.

...

Аз не съм Мечка, нямам и зоофилски наклонности, нито някакви други сексуални девиации. Така и не разбрах как точно стана превключването и как се озовах във вътрешността на крайпътния камък. Оттам вече всичко бе лесно и ясно.

Предисторията е съвсем обикновена – разхождах се из планината. Правя го често, тренирана съм и нямам притеснения да бъда сама.

Когато се облегнах за минутка на камъка край пътеката, не усещах умора, нито жажда, нито каквото и да е извън стандарта. Наоколо нямаше никого. Бе съвсем нормален летен ден. Камъкът - до болка познат гранитен блок, около метър на метър - също не показваше никакви признаци на различност.

Минутката за почивка и облягане се оказа обаче по-дълга от стандартната. Възможно е минутите да не са еднакви една с друга. Но може и причината да е другаде, може дори да няма такава.

И облягайки се, някак знаех, че „има нещо в камъка”. Това неочаквано знание ме снабди и с една ирационална и твърде необяснима възможност – можех да вляза в този каменен блок – съвсем физически. В промеждутъка ми щукна и лудата визия, че може би в това е разковничето – да улучиш подходящата минута. Защото всяка минута е напълно различна и индивидуална. Нещо като да ловиш риба... Не да улучиш подходящия момент, както е прието да се мисли – а просто да разпознаеш минутата, и да я хванеш. Тогава тя става вечност? Или – вечността се появява, когато хванеш минутата?

Вече във вътрешността на камъка, аз разбрах, че той всъщност е прозрачен и че съдържа в себе си съседен свят. Или нещо подобно.

И там срещнах Мечока. Удари ме с някаква любов от пръв поглед. Неслучайно мъдреците на всички времена твърдят, че сексуалната и духовната енергии са едно и също нещо.

После той, Мечокът, ми обясни – без думи, разбира се, - че без тия наши разтърсващи оргазми, които траеха колкото едно наше вечно пътешествие, нямало да мога нито да го видя, нито да го чуя, нито да разбера, че Той изобщо съществува. Не му повярвах особено – защото го видях още преди да ме тресне, но реших да го приема за вярно. Някак свръхсъзнателно знаех, че без доверие нищо не става.

Да, това бе Мечок, който събираше оргазмената енергия, генерирана от хората в нашия свят – светът отвъд Камъка.

- Защо не събираш енергията от небесните гръмотевици? Тя е необятна и огромна, никой човек все още не може да я обхване, обясни, опитоми и овладее? – осмелих се за го попитам в един от многото ни разговори.

- А нима могат да направят това с оргазмената енергия? – засмя се той.

Да, не можеха. Тази енергия отиваше привидно в нищото. А всъщност не бе така. Мечокът, който живееше в Камъка, можеше да я улавя. И го правеше постоянно.

- Знаеш ли, ако не съм аз и другите като мене, отдавна да сте се взривили...

Подозирах го, но не смеех и да си го представя.

- Затова понякога стават земетресения, урагани, торнадо – продължаваше Мечокът. – Земните енергии привличат човешките, а ние не винаги успяваме всичко да балансираме. И става пробив. Взрив.

- Да, това е близо до ума, ежедневния, де. И аз винаги съм си мислела, а и съм усещала, че гръмотевиците са вид небесен оргазъм. Звучат като оргазъм. И кихането е нещо такова, пък и нали казват, че най-чувствителната човешка част е вътречерепната преграда между ноздрите...А и знаеш ли, ако целия свят се взриви – това няма ли да е всъщност някакъв глобален оргазъм, който да предизвика създаване и одухотворяване на нещо по-висше от света?

- Да, най-чувствителните физически части са скрити и недостъпни засега – прекъсна ме Мечокът. – Това не е случайно – все още не са овладени основните положения. А за глобалния оргазъм – много си близо до истината, мда... Но засега не е добре да става така.

- Добре, де, нали все пак, още откакто свят светува, всички знаят, че най-великото и най-силното нещо на света е Любовта? Като имаме това знание, какво ни е попречило да напреднем в любовните науки?

- Не знам, има някаква пречка. По мое скромно мнение, сте се отклонили в грешната посока, що се отнася до Любовта. То всъщност Любовта е Силата, която прави Света. Най-малкото – никой в официалната ви наука не отчита, че Животът се явява в резултат на Оргазъм. На взрив. Гледат само клетките и строго биолого-анатомичната част.

- Искаш да кажеш, че Живот не може да се създаде без Оргазъм ли? Ами как става инвитрото?

- Знаеш ли, всичките легенди за статуи, които са били съживявани от своите създатели, са верни! И бактерията, която плува в дебелото ти черво, въобще не знае, че червото е част от тебе. А теб пък хич не те познава. Ама и ти не се познаваш...

Мечокът имаше този неприятен масов навик – колчем го питах нещо конкретно, което изискваше сериозен отговор, той вмяташе изневиделица някакво отвеяно и недоказуемо твърдение.

- Добре, - продължих да питам, - ами ти какво правиш с тая ужасяваща енергия, която събираш от всички човешки оргазми, които не са използвани за създаване на живот?

- Не е ли очевидно? – подсмихна се Той. – Съживявам всичко. В един момент ще бъде съживен и Бога.

...

04.03.2013г. Аеиа

четвъртък, 9 май 2013 г.

Чудо - кратка извадка от Вечността


Не мога да го приема и това е! В ранна детска възраст бях убедена, че знам как се получават светкавиците и съответните им гръмотевици - бяха ми обяснили, че стават, като се сблъскат два облака. Сблъсък! И готово - мълния! След време разбрах, че не е точно така и че всъщност никой не знае как се получават тия чести явления. Също и че енергията, която се отделя при всяка мълния, е необозримо голяма. Както и че човекът засега не може да я използва за свои нужди. Всъщност, грешно се изразявам, казвайки "никой не знае" - възможно е някой да знае, възможно е той/тя/то да е човек, възможно е и да не е. Но няма да намесвам тук Вселената, земното човечество и прочие флора и фауна, тъй като не съм упълномощена да говоря от тяхно име.

В ранна младежка възраст нямаше как, въпреки пълното научно (и религиозно) затъмнение, да не оприлича мълниите на вид "небесно-земен оргазъм". И да не се чудя къде отива отделената чрез този оргазъм огромна енергия.

Сега имам някои "подозрения", но няма да ги изказвам на този етап.

Другото нещо, което от малка мислех за напълно ясно и овладяно, беше "животът" - що е той и как се пръква на света. Обясняваха ни разни неща за "първичния океан" и така нататък. Звучеше напълно резонно. После разбрах, че и това са само предположения - по научен (а и по религиозен) път не може да се създаде нещо живо от нещо неживо, грубо казано - за да не навлизам в излишни разсъждения и обяснения.

Две неща - светкавици и живот. Виждаме ги всеки ден и час. Но не би трябвало да е така. Ами, след като сме толкова напреднали, имаме перални, миялни, сушилни, доялни и хиляди още машини, свръхмощни компютри, космически совалки, безжично електричество, атомни централи и какво ли още не, как е възможно да не знаем как се създават светкавиците и живота (не от нещо живо, а преди "живото")?

Според сегашната нагласа на науката и на кланящото й се за щяло и нещяло човечество, тия неща не би трябвало да съществуват. По същия начин се отрича съществуването на телепатия, телекинеза, психометрия и подобни, да не изброявам.

Но това са невидими работи и е лесно да бъдат "отречени".

Животът и Светкавиците са видими, поне така си мислим, де. И от кумова срама няма как да бъдат отречени. Макар че опити и в тази насока се правят постоянно.

Всъщност, с всичко това искам да кажа:

Светкавиците и Животът са си ЧУДЕСА.

Не се знае механизмът на тяхното възникване, значи би било редно да бъдат признати за ЧУДЕСА.

Грубо, определението за "чудо" е нещо като: явление, което нарушава или не се съобразява със законите на физиката (на природата). След като науката, и в частност физиката, досега не са открили закони, които определят нормалното наличие на Земята на Светкавици и Живот - значи, може да се предположи, че такива закони няма. Още по-значи - щом такива закони няма, следва че изобщо не би трябвало да има на Земята светкавици и живот. Ерго - те са ЧУДО.

Обаче, свикнеш ли да живееш с постоянно придружаващи те чудеса, ти просто не ги забелязваш и не ги отчиташ като такива. Приемаш ги за дадености, за аксиоми.

Това, обаче, си е твой/мой проблем! :))))

...

09.05.2013г. Аеиа