Патерици за зрение - докога?

В наше време всеки един фотоапарат или всяка една програма Фотошоп и подобни могат да виждат и пресъздават света много по-богато и многообразно от "стандартното човешко око".

Приели сме този факт за нещо в реда на нещата, и със сигурност не се замисляме често по това, но реално то си съществува. И не е нормално!

Да, хора са създали оптичните системи и програмите - но забравяме, че създателите-хора, преди да създадат оптиката или програмата, първо са видели света по "фотоапаратски" начин със собствените си очи! Сътворили са оптични системи и програми единствено и само с хуманна цел - да помогнат на "визуалните инвалиди" да могат да погледнат в Богатството и Многообразието. Тук не пиша за търговците, които подхващат "продукта" и започват да печелят от него - говоря единствено за творците - те, в повечето случаи са гении, които нямат нужда от финансова печалба от създаденото - защото могат да се справят в живота си и без такива неща. Но това е друга тема.

На повечето хора е известно, че има различни техники и средства, които могат да променят "визията" ти - от йогийски и будистки техники, през шаманско приемане на психотропни растения, та до обикновената съвременна токсикомания, наричана винаги и често неправилно, с цел заплаха за масите - наркомания. И търсещите хора винаги са намирали начини "да видят" по-обширно Реалността - никога не са се задоволявали с това, което са им показвали "стандартните очи".

Реално погледнато, микроскопи, телескопи, спектроскопи също са вид патерица, създадена от хората за хората. И, да, те, както и фотоапаратите и програмите, могат да се разглеждат като вид естествено допълнение на човешкото зрение, нищо че са технически по същността си - важна е функцията и това, че фактически човек "вижда" напълно реално с тези машини, иначе невидими за "простото му око" неща.

Но - отново стигаме до едно "но" - пак ХОРА СА СЪЗДАЛИ ТЕЗИ МАШИНИ! Т.е. тези хора са видели първоначално БЕЗ МАШИНИТЕ: микробите, звездите, гама-лъчите, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, и т.н. Затова после са създали тези машини - за да помогнат и на другите да видят тези невидими с просто око "неща".

В наше време, кой знае защо, се говори страшно много за "духовния свят", и много хора са го виждали и дори често СА в него... Но, както всеки ще се досети - явно или никой от пребиваващите няма достатъчно технически знания, за да създаде надеждна машина за всеобщо виждане на духовния свят, или никой от тези, притежаващи такива "висши" качества хора, не желае да направи достъпно и за масите това "виждане"... Или "някой" нарочно пречи на създаването на такъв вид машини.

Кирлиановата фотография, оргонните генератори и пр. са заклеймени като псевдонаучни и шарлатански пособия, създадени само за обиране на парсата от наивните слепци. Възможно е да е така...

Но не е ли тогава възможно и микроскопите, и телескопите, и спектроскопите, и фотоапаратите - практически всичко, признато за напълно надеждно от "статуквото", да е всъщност лъжливо и шарлатанско? По същия начин, по който са заклеймени Кирлиановите фотоапарати... Логиката казва - да! напълно е възможно!

Но никой не го прокламира като нещо сериозно това, защото съвременният, всецяло почитан бог - Науката - казва, че микроскопът е напълно надежден инструмент. И така нататък.

Обаче това "казване" си е наистина само казване, прието на абсолютно голо доверие от науко-поклонниците. Да, де, всяка религия изисква сляпа вяра - няма друг начин...

...

02.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Завоалираната връзка между ЗНАНИЕ и БУДНОСТ

Коренът –budh- в санскрит, от който произлиза и името „Буда”, и българският глагол „будя”, означава основно „знам, будя”. Да, знанието от всякакво естество често се свързва и сравнява с буденето или будността. Но знаем ли наистина що е „будност” и що е „знание”, „знаене”? Защо всички известни ни учения и традиции пледират за постоянна „будност”? Какво ли значи това? Да спиш осъзнато и да си буден и в съня си ли?

Ако можеш да бъдеш осъзнат в съня си, т.е. да знаеш, че сънуваш... Хоп! Ето го! Появи се знаенето! Някак от това може да се направи пряката връзка между „будене” и „знаене”, та дори и тези две състояния да се видят като едно-единствено.

Та, ако можеш да бъдеш осъзнат в съня си, ако когато сънуваш ЗНАЕШ, че сънуваш, със сигурност можеш да бъдеш осъзнат и в реалността си. Ще можеш да ЗНАЕШ реалността. Да познаваш реалността. Познаването на нещо предполага владеене на това нещо. Който е имал осъзнати сънища знае, че той самият е пълен владетел на сънната реалност и че може да я модифицира напълно според своята си Воля... Да владееш вероятно означава и „да сътворяваш”, да имаш достатъчно власт, за да можеш да действаш.

Разбира се, и така наречената ти „реалност” също е сън. Вероятно в това е част от разковничето...

Разковниче за какво?

Да, и това е интересен въпрос - от вида минаване през поредица от безкрайни врати – отваряш една, за да попаднеш на следваща.

Виждайки пред себе си една врата, ти я виждаш само от едната й страна. Практически ти не знаеш какво има оттатък. Не знаеш дори дали от другата си страна това „нещо” е „врата”. ТИ НЕ ЗНАЕШ! Отново се връщаме към или пристигаме при ... ЗНАЕНЕТО.

Напълно реалистично погледнато, без капка мистика и фантазии, можем да твърдим, че каквото и да виждаме/гледаме – виждаме го само от страната, от която е обърнато към нас... Ние де факто не виждаме гърбът на човек, който е обърнат с лице към нас. Само предполагаме, че той има нормален, стандартен гръб. Но реално не можем да знаем дали е така. Само си въобразяваме, че, виждайки пред себе си затворена врата, тя е врата и от другата си страна...

Очите ни – те също възприемат информация с една единствена своя повърхност! А биха могли да приемат информацията поне от ... шестте си повърхности.

Ние възприемаме триизмерно. Опростенчески, но не съвсем, може да се каже, че възприемаме така, защото очите ни са две и всяко от тях възприема с по една своя повърхност.

Една повърхност + Една повърхност + Една Обща от Двете = Три Повърхности

Ето ти Трите Измерения! Времето, което се брои за четвърто измерение – него ние не го виждаме, макар често да забравяме и тази „подробност”.

А как вижда мухата? Тя възприема със – условно - четири от шестте си възприятно-очни повърхности. Значи, вероятно мухата вижда ... деветизмерно.

По време на медитация до мен долетя въпрос – каква ли картина на света ще види моят зрителен анализатор, ако рецепторите ми, т.е. очите, възприемаха околния свят с всички свои страни? И видях картината – разбира се, това не бе нито дву-, нито триизмерно изображение. Не мога да го опиша, защото езикът ни също е четири-измерен. Не мога и да го нарисувам – на плоския лист това е невъзможно – на него едва се сколасва да се направи триизмерен образ... За скулптиране също ще е трудно.

Между другото, дори и скулптури да наблюдаваме пред себе си, никога не можем да ги видим „в цялост” от един поглед и от един ракурс.

Знание, наука, мъдрост – на санскрит една от основните думи за тези понятия е: vijjana. Коренът „-виж-” се забелязва веднага. Вероятно това не е случайно, както не е случайна и връзката между „знание” и „виждане”.

И още нещо любопитно – коренът –бодх-, с който започнах, означава още и „сини очи”. Просветлени, осветени очи... Връзката отново е очевидна.

В заключение, без претенции за каквато и да било меродавност, ще скоча отново на "езика" и ще направя опит за обяснение на гореописаните завоалирани "връзки". Ние, хората, бидейки същества, които възприемат зрително три-измерно, независимо че например чуваме доста по-високоизмерно, оперираме и мислим основно на някакъв език - който, от своя страна, също е триизмерен, като допуска и може да описва и четвъртото измерение. Всичко останало ни е "тъмна Индия". Възприемайки реалността три-четири-измерно и описвайки я отново в същите измерения, ние трудно можем да прекрачим "отвъд" и да видим "разгърнатата, цялостна Реалност". По същия начин, ако се опитваме да нарисуваме една скулптура на плоския лист, ние няма да можем да я нарисуваме цялата. Съответно, ако някой няма възможност да види оригиналната скулптура, а гледа нашата картина на плоския лист, колкото и виртуозно нарисувана да е тя - този някой няма да добие пълна представа за тази статуя. Точно това прави езикът с нашето мислене и нашите възприятия. Всъщност, той накъсва реалността. Но "пионерите накъсвачи" са реално очите ни... Казват, че преди време писането на езика (словото) се е считало за кощунство и единствено ценно е било изговореното слово. Говорът се възприема чрез слуха/ушите, които възприемат по-високи измерения от очите. Писменото слово се възприема от очите. Разбира се, досега все още никой не знае как е възникнал езикът. Той е една от великите ни загадки, които обаче ползваме ежесекундно. Ако се окаже, че и с език, и с очи не може да се оперира с повече от четири измерения, то би могло да е възможно езикът някога да е бил създаден на базата на зрението (а не на звука/слуха/осезанието). Възможно е и да е имало някакъв велик Общ ПраЕзик, който да е бил създаден на базата на всички видове възприятия, и съответно да е бил и по-високо-измерен. После, по неизвестни пътища, зрението би могло да е станало водещо, да е изтласкало всички други възприятия на заден план, и самото то да се е ограничило - поради някакви неизвестни причини - ставайки три-измерно.

...

09.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

Добави в Svejo

Експеримент: какво не виждаме в картинката?

...

Представяме си, че гледаме този "отрязък" от околната действителност. Колко, кои и какви са съставните елементи, които не се виждат с просто око? Не се наемам да ги изброявам, защото не ги виждам. Ще спомена само няколко, доколкото ми позволяват твърде ограничените знания и предугаждания.

Не се виждат:

- огромните количества насекоми;

- още по-големите бройки бактерии;

- различните газове, от които е съставено небето: кислород, азот, частици и т.н.

- различните съставки на облаците: вода, частици и т.н.

- птиците, намиращи се в храстите;

- животът, който е в нещата;

- дишането на участниците;

- лъчите, които ги облъчват, за да станат видими;

- лъчите, които нямат отношение към видимостта, но пак облъчват сниманото;

- циркулацията на сокове в растенията;

- кръговратът на хранителните вещества в буболечките;

...

Тия 11, невидими на пръв поглед неща, са капка в морето от това, "което не се вижда".

Е, не мога да разбера как можем да си мислим, че виждаме и знаем всичко?

:)))

...

30.05.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

РЕЧНИЯ ДУХ, СЪБРАНИЕТО И МАРИЯ...

Всичко е свързано с всичко. Всичко е одушевено. Всеки камък, звук, картина, прашинка, река, капка, дърво, птица, раждане, убийство, скала, възвишение, хребет, домогване, победа, спад, косъм, крокодил, астероид, вирус, разказ... Вътрешната Светлина. Заложеното от Твореца. Самият Творец.

За всекидневния живот обаче не е необходимо това да се знае и усеща. Дори пречи. Представяте ли си във всеки един момент да виждаме Духовете на всичко заобикалящо ни? И не само да ги виждаме, а и да ги чуваме, усещаме, да разбираме какво мислят, какво възнамеряват и как изглеждат...

Такива мисли, кой знае защо, се въртяха в главата на Мария, тридесет и няколко годишна, красива, добре сложена жена, по време на присъствието й на годишно събрание на борда на директорите на скучноватичко, по нейно определение, предприятие. Ако някой от колегите й по директорство можеше да прочете, чуе или види мислите й, щеше да добие крайно отрицателно мнение за нея. Не само като за директор, а изобщо... Но не можеше. Освен че не винаги виждаме Духовете на заобикалящите ни същности, както си мислеше Мария, не можем да четем и мислите на стоящите около нас хора. Може би в това е Спасението?

Нейната прабаба по майчина линия можеше да „вижда”. Знаеше дори кой Дух или същество – тя ги наричаше същества – е добър и благоразположен и кой не е. Тя живя много дълго, както често се случва с хора, които са в по-особена връзка с околния свят. Замина си, когато Мария беше на единадесет години. Така се стекоха обстоятелствата, че Мария не беше успяла да контактува много с прабаба си, но от откъслечни разкази на майка си и баба си беше добила представа за това що за човек е била прабаба й и за странните й разкази и преживявания.

Изкушаваше се да мисли, не без известни опасения, че прабабата е имала някакво психическо разстройство, може би шизофрения. Но от друга страна, целият живот на тази жена говореше за противното. Защото, така наречените психоразстройства пречат на социализацията. Човек с проблем, когато е в епизод, не може да изпълнява преките си, ежедневни, дори най-простички задължения. При прабабата нямаше такова нещо през целия й живот. Беше отгледала няколко деца и внуци и работила до края на живота си. „Някакво гранично състояние е било при нея, като при много от шаманите в различните култури...” – мислеше Мария. – „Като при хората, които могат да живеят в различни светове, без това де се отразява на качеството им на живот в нашия свят, т.е. без да зарязват преките си отговорности.”

...Мария беше от сравнително редкия тип на преуспелите, интелигентни, доволни от живота, неомъжени, независими млади жени, на които съдбата сякаш беше отредила да  грабят с пълни шепи от всичко, което им харесва. И тя наистина правеше точно това. Беше напълно доволна от живота си...

Събранието продължаваше. Поради известен спад във финансовия резултат през изтеклата година, страстите се бяха разгорели и, кой знае защо, директорите бяха заприличали по държание на заядливи и наивно-злобнички квартални тетки, каращи се помежду си просто за самото каране, без да са наясно с обекта на спора – такива наблюдения започнаха да се въртят сега в главата на Мария, покрай разсъжденията за „всичко е свързано с всичко”...

–                   Моооляя виии, Господа! Имам още да се изказвам! – резкият, дълбок, но същевременно извисен над кошерното множество глас на Председателя на Борда пропъди мислите и наблюденията на Мария и я върна на плоскостта на събранието. – Предстои да изкажа основното!

–                   Чакай, Драганов! – свойски и някак полувластно, полуприятелски се обади Мишев – най-старият по възраст от директорите. – Нека малко отморим!

И той отиде до един телефон, чрез който явно извика секретарката на Изпълнителния, която след малко дотърча с още няколко помощник-секретарки, бутащи количка, натоварена с кафета и минерални води. Сервираха експедитивно пред всеки от участниците в събранието – общо тринадесет души, всички седнали около огромна елипсовидна маса – по чаша кафе и шишенце вода с чаша към него, и неусетно се изнизаха от заседателната стая.

Някои от директорите започнаха уставно да посръбват от кафето – това бяха тези, които го пиеха без захар. Другата част чинно си засипваха захар – едни бяла, други – кафява. Нямаше нито един от тринадесетте, който да не употребява стимулиращата напитка по принцип. Между другото – Мария бе единствената жена в Борда.

С кафето не се случи нищо. Случи се с водата. Председателят току отвори шишенцето с минерална вода пред себе си и понечи да изсипе съдържанието му в чашата, когато от шишето вместо вода се изниза един непознат за Мария речен дух. Да, тя знаеше, че това е речен дух. Откъде имаше това знание тя нямаше време да помисли, защото появата на този дух насред годишното събрание на Борда й дойде твърде неочаквано и доста нанагорно.

Огледа се за реакцията на „колегите” си. Нямаше такава – те просто „виждаха” с периферното си зрение как Председателя си сипва вода – нищо необичайно. А всъщност не виждаха, не гледаха и не възприемаха – именно защото си МИСЛЕХА, ЧЕ ВИЖДАТ нещо съвсем тривиално, ежедневно и обичайно. Ако се бяха загледали, а не да се оставят на хипноиграта на мозъка си – те щяха да видят Речния дух в пълната му прелест...

Добави в Svejo