сряда, 27 февруари 2013 г.

Разделяй и владей!


Буда: "Не проклинай тъмнината! Просто запали своята свещ!"

Работници на Светлината, Служители на Доброто и прочие "персонал", към който се самопричислява и моя милост...

Самозваните и всеобщо избрани "светлинни" водачи, а и "обикновените" добри хора най-често искрено вярват на идеите, които са ги обсебили, даже не само вярват - знаят, че са верни. Обаче, далеч не всяко знание е знание.

А всяка идея, колкото и да е светла, красива и истинна, не е цялата Истина. Не е цялата Картина. Не е Мирозданието. Не е Вселените.

Дори да се водиш от няколко идеи, и не само да се водиш - да живееш според тях - пак нищо не ти дава право да приравняваш цялата Вселена, и дори Бог, към тоя твой набор от идеи.

Защо излагам тия размисли? Защото виждам, че и самонабедилите се за "работници на Светлината", слагат някои групи хора в "тъмната част". По свое усмотрение и най-вече, когато идеите на "тъмните" групи не съвпадат с набора идеи на "светлия".

Това обаче не е Светлинно действие. Това всъщност е Старото, облечено с нови идеи, но Старо. Статуквото. Князът на Този Свят - Егото (както казва моят йога учител). Отново деление, отново дуалност. Отново усилено придържане към Илюзията на Разделението, приемана като Единствената Чиста и Свята Истина. Човечеството ще бъде разделено дотогава, докато не осъзнае, че идеите са само инструменти, с които се върши работа. Засега, за жалост, човечеството е инструмент на единичните идеи, то им върши работата, то е техен работник, инструмент и роб. А е добре да е обратното.

Ако си истински Светъл и Светлинен, най-малкото би трябвало да осъзнаваш, че на определено ниво човечеството е Единен Организъм. Ако сърцето в един организъм започне да отрича черния дроб в същия - този организъм няма да просъществува и най-важното - няма да добрува.

Неслучайно Христос приема всички и всичко, без да разделя и владее. Неслучайно казва "обичай ближния като себе си". Този ближен може да има напълно различни от твоите ръководни идеи (илюзии). Това не значи, че той не е Превъплътена Частица Светлина.

Всяко същество е Превъплътена Частица Светлина.

И ако не всяко изглежда такова, то е защото все още е пълно с непрогледнали Светли същества, които виждат Светлината като Тъмнина. Или по-скоро - от многото Тъмнина не могат да видят Светлината и остават с лъжливото усещане, че "всичко е Тъмнина".

Това може да се обясни съвсем просто и схематично. Светлите същества, неосъзнати и непрогледнали, се делят едно от друго. Това деление предизвиква отваряне на празни пространства, които всъщност са Тъмнината. "Разделяй и владей" не е древноримско изобретение. Създадено е от Тъмнината. И понеже все още има много Тъмнина, Светлите същества, които виждат основно нея около себе си, защото са се саморазделили едно от друго, често се случва да се пристрастят към Мрака (понеже наоколо няма друго и той им изглежда като единствения сигурен остров). И вече пристрастени, започват да работят за Него. Тъмнината пристрастява, но колкото повече са запалените Свещи, толкова по-малка става способността й да предизвиква зависимост.

...

27.02.2013г. Аеиа

вторник, 26 февруари 2013 г.

Страданието неминуемо води до Любов?


В следващите редове ще нахвърлям няколко положения, свързани с мои "прозрения", за които нямам никакви претенции за меродавност, истинност или задължителност.

Ад не съществува, не и в приетия за класически смисъл. През Ада може да се мине, и даже повечето хора задължително минават, но в него никога не се остава. Адът е трамплин към Рая - в най-добрия случай. В най-лошия - чакалня пред Райския кабинет.

За мен Ад е изцяло еквивалентно на Страдание. В скоби - Страст значи Страдание, като дума, те са една и съща дума, но кой знае защо, Страст е запазена в старата си форма. Казвам го, защото много хора бъркат Страстта с Любовта. Страданието не е Любов. Но да, то може да я извика - в някои случаи.

По принцип съм против страданието. Повечето хора са. Но напоследък избистрям нещо, което изглежда така: непростимо е да причиняваш страдание на ближния, ако той не го желае, но на себе си - може и дори е полезно - стига ти самият да го искаш искрено.

Умирането също е вид Страдание. Смъртта, привидно е лош нещо, но ако приемем, че чрез нея се преселваме в по-висши селения, в по-красиви и стойностни Светове - то значи отново страданието ни помага да постигнем Красивото, Любовта и т.н.

Защо споделям тия постановки? Заради самобичуването.

В почти всички духовни традиции проповядват практикуване на някакво "страдание на плътта". То може да се изразява в: неядене на определени вкусни храни, непиене на жизненонеобходимата вода (или други напитки), въздържане от енергообразуващия секс, лишаване от други малки радости; и т.н. Самобичуването е един от крайните видове страдание на плътта - човекът се снабдява с камшик и започва да си нанася удари по гърба (или където иска). Друг вид страдание са различни физически упражнения - в някои йога-течения има страхотни издевателства над тялото (разбира се, тия неща изглеждат "издевателство" за страничен наблюдател, за йогина са "просто тренировка").

Това страдание (или умъртвяване) на плътта не е измислено и наложено заради самото страдание. Само пълни идиоти биха го възприели така. Още по-големи такива - създали. Слава Богу, никой от "категорията" нито е възприемал някак, нито е създавал нещо в областта.

Всеизвестно е, че в крайни ситуации, когато е подложен на непоносима болка, човек изпада в безсъзнание. Всеки може да си провери в какво се изразява това и какви са характеристиките му. Няма да изпадам в биохимични и физиологични подробности, ще спомена само, че по време на това състояние човекът спира да усеща болката. Това е защитна реакция на организма. Е, точно възникването на такова състояние целят всичките причиняващи страдание на плътта практики. Само че при тях има една съществена разлика - целта е да се запази съзнанието и да се предизвикат качествени промени в него. И в крайна сметка се постига много по-ефективна промяна на биохимията и много по-съзнателно и целенасочено оползотворяване на "хормоните на щастието", екстаза и ентусиазма, които в един момент "се изливат" компенсаторно след излагането на действието на страданието.

В сексуално отношение в тази връзка са измислени "садо-мазо" практиките. Чрез страданието постигаш висш екстаз или други висши състояния. Разбира се, ако някой цели да убие или увреди физически трайно другия - това вече не е постигане на любов чрез страдание, а си е извращение, особено ако другия не го иска. Границите тук са трудни за определяне.

Друг пример за болка, която води до нещо прекрасно, е раждането на човека. Свързано е с много болка и кървища и за раждащия, и за раждания. Но след това настъпва Встъпване в Живота за Новородения. Влизане в Новия Свят. Все прекрасни неща, далечни от болката и страданието.

Така че, страданието, стига да е прието съзнателно и с воля от страдащия, винаги води до възвисяване и освобождаване във висш смисъл, и до приятни усещания - в ежедневен.

Разбира се, страданието е една от "опциите" на Пътя. Един от многото начини за отключване на нашата изконна, но заключена в нас самите Радост.

По-важното е, че Ад не съществува.

...

26.02.2013г. Аеиа

понеделник, 25 февруари 2013 г.

Тайната на Смисъла на Реалността


Живеем за единия миг. Той, обаче, не е толкова кратък. И съвсем погрешно е наречен "миг". Но за това нещо няма дума.

Когато нашият "Аз" е в тази реалност, която е по-висша и крайно различна от стандартната дуална, той не оперира с думи, със слово. Нито с образи, звуци, усещания и т.н. Тази висша реалност не може да се опише, възприеме, усети, преживее със стандартните "приемо-предаватели".

Някой ще пита: ами защо не възприемаме по принцип с тия висши и незнайни рецептори? Така, с тази висша настройка, може би ще се отървем от лошите неща, в които ни хвърля дуалния свят? Ще се спасим от тях?

Да, може и така да стане. Но видовете реалност си имат правила. Всяка си има изисквания за рецептори и изразни средства. И е безсмислено и нецелесъобразно средствата от едната да се вкарват в другата. Грубо и неточно, с цел обяснение на предното, може да се направи следната аналогия: ако искаме да видим света на микроорганизмите, трябва да ползваме микроскоп - колкото и да се напъваме да ги видим с невъоръжено око, най-много да постигнем загуба на време. Ако обаче ползваме микроскопа с цел да изучим хората и техния свят - отново нищо съществено няма да разберем за тях, дори няма да узнаем как изглеждат и резултатът ще е отново загуба на простраство-време или нещо още по-лошо - ще си създадем напълно погрешна представа за човека. Наблюдавайки го само с микроскоп, най-вероятно ще стигнем до сигурния извод, че човекът не е човек, а просто няколко клетки (различни, в зависимост на кои сме попаднали при наблюденията).

Но да се върна на "мига". Той е смисълът на живота. Той е самият Живот.

Само че, няма да го обяснявам...сега.

...

25.02.2013г. Аеиа

петък, 15 февруари 2013 г.

Любовта е ендорфинова експлозия


Уточнение: това, долното, са само мимолетни "мисли", които не ме ангажират по никакъв начин към мен си или когото и да било. Това е просто една малка частичка от цялостната полидименсионална картина, която си въобразявам, че ми е в тиквата (щото може да е навсякъде другаде, особено ако приемем, че напредналите физици са напълно прави, когато твърдят, че съществува "нелокалност" и че нелокалните връзки са по-бързи от скоростта на Светлината. Тук няма да описвам като как е възможно една връзка да е бърза...)

Зачетох се в статията за ОРГАЗМА в Уикито. Повечето неща си ги "знам" отпреди, това, което ще цитирам тук също отдавна го знам, но ще добавя нещо, което не ми е съвсем ясно, ама аз да си добавя! Голям смисъл от предното няма - не и като принос в общото знание, но не пиша това с тази цел, така че...

Въпросния цитат:

"Други изследвания, започващи с тези на Кандис Перт, са документирали връзката между оргазъм и ендорфини; макар че и просто физически контакт, не само сексуален такъв, също подпомага производството на ендорфини, покрай окситоцина. Заедно ендорфините и окситоцина действат като естествени опиати и спомагат за стабилизирането на връзката в една двойка, чрез индуциране на това, което гинекологът Мишел Оден нарича "наркоподобна зависимост". Макар че има много причини, поради които двама души избират да поддържат близки и любовни отношения, ендорфините биха могли да бъдат фактор."

И добавката:

Няма да се разпростирам или да простирам по нещата за Любовта. Ще се центрирам в ендорфините. Ако случайно някой не знае - името им произлиза от съчетанието на частицата "ендо - обозначаваща вътрешно" и "морфин", на който е махнато само "м"-то. Грубо казано - вътрешни морфини, произвеждани от самите нас опиати (не че знам какво е "аз" и може ли това "аз" да произвежда точно такива работи, но да не се отклонявам!). Ендорфините, най-кратко и общо, носят чувство на "блаженство", усещане за сигурност, за "любов", за "божествена закрила", премахват чувството и усещането на болка от всякакво естество и т.н. Ако приемем, че даден човек по някакви пътища предизвиква в нас отделяне на ендорфини (плюс окситоцин), то да - като нищо можем да се пристрастим към този човек. Леко ще се отклоня, като кажа няколко думи и за окситоцина. Качествата му са многобройни, едно от тях, на което не се обръща достатъчно внимание, е свойството му да предизвиква "привързаност".

И след окситоциновото кривване, пак се връщам към ендорфините. Те няма с какво да бъдат заместени. Поне не съм се интересувала от нещата в тази област - и може би затова си мисля, че за разлика от пристрастяването към опиеви производни, които се лекуват със заместител "метадон", пристрастяването към ендорфините, произвеждани от присъствието на даден наш любим човек, няма с какво да бъде заместено. И в такъв случай, ако по една или друга причина се наложи да се разделим с този човек, то тогава единственото ни утешение си остава баналното и не винаги вярно: "времето лекува всичко".

Може би затова преди 2-3 години някои "цивилизовани" страни приеха любовта за болест и тя влезе в списъците на официалните заболявания. Не че го приемам това за нормално, но кой казва, че консенсусният свят е нормален?

И сега малко смях. Ами, любов ли е това, да правиш нечии ендорфини зависими от твоето присъствие? Това е абсолютно нелюбовно действие! Ендорфини-мендорфини, каква ще да е тая всесилна Любов, ако е зависима от това единствено вещество? Е, и окситоцинът в добавка, и мозъчните центрове, които го произвеждат, и кварките на мозъка, и Вселената, в която е разположен този мозък, и нелокалният мозъчен еквивалент, и нелокалната Вселена, и антиматериалните кварки, и тъмноматерийните бозони и т.н.т.н.т.н. - може да се изрежда до безкрай, ама нека се придържаме към ендорфините.

Няколко морфиноподобни вещества са Любовта? Защо пък не!?

Но по малко по-различен начин. Може би, истинската Любов между двама души - да не се отклонявам за по-голям брой - е когато производството на тия ендорфини не прекъсва, колчем обектът, който го предизвиква, реши да отсъства физически и психически. Май стана тежко и неразбираемо. Ще се опитам да го кажа по-така. Истинска Любов е тогава, когато някой е предизвикал производство на ендорфини в нашия мозък, но това производство си остава постоянно и не зависи от това дали сме близки с този някой, или отдавна сме се разделили.

Да де, ама народната мъдрост понякога казва: очи, които не се виждат, се забравят. Да си казва, пък! Това се отнася за частния случай, когато производството на ендорфини зависи от присъствието на даден човек. Този човек ни е направил зависими - ерго - това не е истинска Любов. И не е зле да му забравим скорострелно очите.

За край само ще кажа, че това горното е малко майтап. Склонна съм да мисля, че ако човек сам не може да си произвежда ендорфини, не е редно да обвинява когото и да е друг във връзка с това произвоство. Това също не е Любов. И с това стигам до баналното, но може би доста истинно твърдение: ако не се обичаш себе си, ако не си влюбен в себе си, ако не изпитваш Любов към себе си - не можеш да изпиташ тези неща и към никой друг. Май е вярно. За справка: Ендорфините

...

15.02.2013г. Аеиа

понеделник, 4 февруари 2013 г.

Размисли за чадъри


Покрай едни работи си спомних ненадейно една случка от детската градина. Бях на пет години. Играехме навън, в двора на градината. Беше голяма горещина, силен пек. По едно време оттатък оградата видяхме да минава баба с чадър - черен чадър за дъжд,опънат над главата й. Едно от децата викна:

- Гледайте, гледайте! Бабичка с чадъъърр!!!

Всички се загледаха в бабата и прихнаха да се смеят. Да, по онова време, не знам защо, дори на плажа рядко се употребяваше чадър срещу слънце - и може би затова на съгрупците ми им се видя толкова смешно някой да носи чадър в такъв пек. Опитах се да им обясня защо бабата е с чадър, аз знаех - но никой не ме чу, затова се отказах и не им попречих на смеха. Даже се посмях и аз - само че не на бабата, а на съгрупците.

Има нещо в това, че и от дъжд, и от слънце човек може да се предпази с едно и също нещо - с чадър. След като "противоотровата" е една и съща, може би и "отровите" са еднакви - и само изглеждат напълно различни. Понякога до такава степен, че носенето на чадър в летен зной да ни се струва абсурдно и алогично.

...

04.02.2013г. Аеиа

събота, 2 февруари 2013 г.

Глиганът говори оттатък Смъртта


"Хората - тия пребиваващи в Рая, но извън него, същества - си умират за виртуалното."

Това бяха първите думи, които чух и разбрах от Глигана. Духът на Глигана. Той ми говореше, докато разфасовах бившата му телесна обвивка. Да, бива ме в касапските дейности, може би в мен живее Дух на Древна Жена, за която разфасоването на улова е било въпрос на живот и стандарт. И, да, може би значението на "стандарт" за Нея е било същото, каквото е за мен сега - след много земни векове.

"Аз съм най-силният... Ловците пак са тук... Около десетима са... Различавам афтършейва на повечето... Има и един, който днес не се е бръснал и къпал и се е намазал с глиганска урина. Хитрец! Цялата околност мирише на тях - на хора и на сапуни, парфюми, афтършейви. Един даже се е изпикал наблизо! Всеки жител на Рая ще знае, че е тук и е дошъл да ловува. Хем са умни, хем са глупави."

Аз действах по касапски, Глиганът продължаваше да говори около мен.

"Колко рани имам! Но винаги досега съм оцелявал. Все някога няма да успея, но ще защитя по-слабите. За да им дам възможност да станат силни - някога. Ще отвлека вниманието на ловците, те ще ме погнат, а в това време моите ще се измъкнат без жертви - съвсем неусетно и незабелязано. Рискът е голям, но ако случайно падна, ще падна само аз, всички други ще се спасят. Ако не се проявя като най-силния и не предприема действия по защита - може и всички да загинат. Неведнъж е ставало така. Особено при хората..."

- Какви ги дрънкаш! - възмутих се аз. - Малко ми е неудобно, че водим този разговор тук и сега! Поставяш ме в нелепо положение, предполагам разбираш! Ама защо мислиш, че познаваш хората и че можеш да се изказваш така крайно за тях? Нас! - поправих се.

- Добре, недей да ми вярваш! Преди да си тръгна и да ти пожелая да вземеш много от Силата ми, когато ядеш от бившите ми мускули, все пак ще ти кажа нещо. Едни глигански наблюдения, не кой знае какво.

- Абе, интересно би ми било, ама в момента върша тежка работа, нищо че съм като в медитация. Да не взема да се отплесна в историята ти и да не успея да свърша...?

- Последно - ще ме чуеш ли, или да тръгвам? - Глиганът не звучеше като изгубил търпение, може би там, където беше, то не му трябваше вече.

- Хайде, слушам те.

"Нашите легенди и истини говорят за старите времена, когато хората били изгонени от Рая. Това, разбира се, според хорската интерпретация. Всички други същества на планетата знаят, че те са си в Рая. Както и всичко друго - живо и неживо. Но Човеците обичали въображението. Падали си по виртуалното. Не харесвали това, което виждали, което чувствали, усещали, вкусвали, чували - все искали "още нещо". И пускали въображението си в ход. Господ видял това. Станала му интересна тази неочаквана дарба, за която дори и Той/Тя не предполагали.

- С това въображение човеците ще станат велики творци и откриватели! - казал Той-Бог.

- Ами хубаво, нека да бъде! - казала Тя-Бог.

- Да, де! Ама щом не ценят това, което имат по рождение, аз пак ще ги оставя да го имат и да са в него, да живеят в Рая, но ще им отнема усещането за Рай!

- Недей! - прекъснала го Тя-Бог. - Какво ти пречи да си стоят Тук и Сега, да живеят лесно и щастливо и просто да си мечтаят!? А и покрай мечтите си да стават Творци?

- Не ми пречи! Ама като е експеримент, нека е истински! Без лигавщини, Рай, Ад, Бог и прочие! Нека тръгнат от уж нищото! Да видим докъде ще стигнат! - обяснявал Той-Бог.

- Прави каквото знаеш, аз ще гледам с теб! - съгласила се Тя-Бог. - Е, отвреме-навреме ще им помагам, все пак съм Майка...

- Разрешавам ти! - засмял се Той-Бог. Знаел, че са равни двамата, но все пак се ласкаел, че Тя-Бог привидно Му иска разрешение за нещо.

И хората се озовали извън Рая. Дали е случайно, че всички други същества на планетата могат да живеят, без да правят цивилизация, без да създават изкуствена прехрана - само от Природата? Хората не могат да живеят само от Природата. Не и в този си вид.

И създали Човеците парите - защото обичали въображаемото, което се превръща в реално. Парите завъртяли техния свят, позволили им да стигнат сами до много Божествени истини, но и много злини донесли. На принципа на парите хората създали и глобалната мрежа - Интернет.

Кое живо същество на Земята, освен Човека, ползва пари? Кое ползва компютри? На кое прякото му оцеляване, биологическото, зависи от парите и изкуствените мозъци?

Само на Човека, нали? Много мои събратя станали роби на човека, те и днес живеят в робство, знаейки, че всички ги чака кървава баня. Аз поне бях свободен и умрях в играта за оцеляване. За тия от свинеферми, кравеферми, птицеферми, овцеферми и т.н. няма игра. Жертвените агнеци са безбройни. И всичко това заради въображението на човека. Поради неговата любов към виртуалното.

- Хайде, ще тръгвам! - изведнъж каза Глиганът. - За първи път говоря с човек по този начин, беше ми приятно!

- И на мен! - поизлъгах и продължих с касапските дейности. Знаех, ще ядем мъдър глиган, мъдри мускули, може би много по-умни от нас. За първи път разбрах защо хората, които живеят в племена, извън цивилизацията, благодарят на всяко същество, което са убили, за да го изядат.

Благодарността е хубаво нещо! Определено си струва...

...

02.02.2013г. Аеиа

петък, 1 февруари 2013 г.

Пророци извън времето


Хората обичат пророчествата и понякога - пророците. Безброй са те, някои са достигнали до нас през времето, което, казват, не съществувало. За квантовата частица време няма, той/тя/то се движи и напред, и назад, и тук, и там. Какво говоря - той/тя/то!? Частицата няма пол, форма и възраст. Има други параметри, някои от тях - напълно неизвестни.

Ако се движиш със скоростта на светлината, за теб времето изчезва. Светлината, за която казват, че е съставена от "неща" които са хем частици, хем вълни, не е подвластна на времето. Изкушаващо е да мислиш, че включвайки крушката в тока, ти пращаш извънвремеви сигнали. А какво е токът? Електричеството? И то няма форма, пол, възраст. Неправилно го наричам "то". За него няма местоимение - реално. И електричеството е нещо, стоящо извън времето. Софтуерът - и той не ги притежава тия, уж всеобщи, параметри. Нематериален е.

Както се твърди на много места, ако наистина няма "време", такова, каквото го "усещаме", то действително пророчествата са възможни - всяко едно нещо съществува винаги. Няма време - има вечност. Чиито параметри привидно са минало, настояще и бъдеще.

Защо всяко едно поколение мисли, че пророчествата на известните пророци се отнасят именно за неговото "време"? Въпрос, на който засега няма отговор.

Добре де, защо никой никъде не разтълкува, че някое пророчество се отнася за съвременните банки и банкова система?

Защо никое пророчество не говори за Интернет? За глобалната електрификация? За глобалната информация?

Все важни неща... Твърде важни, сложни и определящи развитието на човека и обществото му.

Веднага ще кажат - ами те, пророците, не са знаели как се казват тия работи и затова са говорели в алегории и притчи.

Дали? Или просто пророчествата не са това, което са. Възможно е състоянието на пророкуващия да е подобно на това на светлината, или на електричеството, или на глобалната мрежа, или на софтуера.

Пророкът получава своето "видение", изказва го, без да знае какво значи и за кое нещо се отнася. Вкарва във форма "светлината". И тя престава да бъде светлина. И не служи за нищо.

Хората, които са активирали "третото си око", или каквото е там, името не е от значение, знаят, че щом затворят очите си, виждат "вътрешната си светлина". Тя е там постоянно - понякога бляска като светкавици, друг път свети като огън, трети път - като студена постоянна светлина - и т.н. Дали тази вътрешна светлина е случайна? Игра на вечно играещия мозък?

Или и той, подобно на крушката, не изпраща своите вечни сигнали във вечността?

Сърцето, което се движи от едно тайнствено електричество - дали и то не запраща постоянно своите послания там някъде, във вечността? Защото електричеството е неподвластно на времето, формата, пола и смъртта...

...

01.02.2013г. Аеиа