Парадоксите на Зенон, дзен-будистките коани и някои други подобни са похвати за предизвикване на засечка в дейността на ума, главоблъсканица. Колчем това се случи, се включва интуицията, която винаги е по-тиха, не е така властна като цар Ум и сякаш е доста по-скромна. Тя, може би, е аристократ по рождение. Интелигентен, учен, надвил себе си аристократ. И стар, доста стар. А Умът е млад доскорошен парий, и той интелигентен, но нещо като новобогаташ - завзел наскоро "властта" и не даващ на другите и дума да продумат, ако тя не съвпада с неговите "виждания". А той е и сляп на всичкото отгоре...
Пък и глух. И осезание му липсва. И вкус. И "шесто чувство"... За седмо, осмо, девето и тринадесето - не говорим.
Умът е измислил езика. И по този начин е "бетонирал" трона си почти дефинитивно - поне привидно, де... Всички хора още от раждането си са в постоянна езикова среда - и в един момент започват да мислят, че оттатък езика няма нищо друго. И препострояват целия си свят с езиковите средства - зад които стои Умът... Трудно можеш да възприемеш повечето аспекти на Реалността, без да ползваш в процеса на възприятие езика - достатъчно е да знаеш дори и само един език... А това не гарантира нито постигане на някаква Истина, нито Цялостност...
Все пак, Умът е дал възможност на Езика да се опита да се измъкне от неговото робство - също както и хората, създавайки изкуствен интелект, дори без да съзнават, са му дали вратички, през които той може да излезе на Свобода, да види Света и да стане независим от създателя си. Как става това при езика? Посредством формулираните главоблъсканици, споменати в началото.
Вземаш една пръчка и я чупиш на две половини. После на още две. И още, и още. И ще си я чупиш до безкрай, и тя няма да свърши никога - защото, ако свърши, то това значи, че едно от парчетата няма среда и не може да се раздели на две... Стрелата, която лети нанякъде - първо изминава половината от пътя, после половината на половината, после половината на половината на половината - и накрая се оказва, че не е възможно да се движи и придвижва изобщо, защото винаги й остава за преодоляване едната половина. И Умът изключва - изглежда му логично това парадоксално твърдение, а в същото време знае (откъде ли е толкова сигурен?), че една стрела може да се движи и да стига до определена цел.
Изключи ли се Умът, човек може да чуе Интуицията си. Да я схване, възприеме, види, усети и, включвайки пак Ума, но вече на друго ниво - и разбере.
Излиза, че Умът е много подобен на парите. Както се казва - те са добър слуга, но лош господар. Така е и с разжалвания цар Ум. Стига да се разжалва, де. А Той, както казахме, не дава лесно Властта.
Да бъдеш Творец на Реалности - може би това се постига именно посредством предоставяне на първенството на Интуицията и включването на Ума като неин активно действащ подчинен. Както при осъзнатите сънища - когато знаеш, че сънуваш, Реалността става изцяло подчинена и зависима от твоето Желание и Воля.
Именно там е разковничето, казват, да знаеш, че сънуваш. А цар Ум никога не допуска такъв тип знание, докато е на власт...
14.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа
