По принцип Големите Космически Същества (ГКС) не ползват глагола "съм", с цел избягване на крайно и ограничаващо определяне на нещата. Те изобщо не ползват глаголи, нито език, затова и са трудно разбираеми из гравитационните селения, но в случая категорично включват т.нар "е" на идентичността, за да изкажат позицията си за въртела на пространство-времето.
Ето бегла част от думите-недуми на едно ГКС: "Ходят си хората по планетата, без да осъзнават, че тя не е кръгла, а прилича на огромна наденица - защото е част от пространство-времето, което се разпъва като дъждовен червей. Слънцето, Звездите, Квазарите също са суджуци, ама и това никой от гравитопристрастените не го вижда, знае, осъзнава.
Какво ти осъзнаване! Самите те възприемат себе си с определена форма, а тя изобщо не е такава, нито е форма - те също са толкова дълги, колкото е дълго пространство-времето.
Еййй, това, гравитацията, не прощава!
Дори стигат дотам, че си мислят, че ходят върху топката-земя, която не е топка, и не знаят, че всъщност ходят на главите си в пространство-времето. А е достатъчно един гравитопристрастен да се поотдалечи от планетата, на която е отседнал, и ще забележи, че, дори и в гравитационни условия, половината от планетата виси с главата надолу! А понякога, когато си мисли, че е надолу с главата, гравитопристрастеният всъщност подпира топката-земя с глава!
Е, какво осъзнаване да очакваме в условията на гравитация, когато съвсем основни неща се приемат напълно лъжливо, илюзорно и абсурдно!
Мда, Гравитацията не прощава!"
21.07.2012г. Аеиа
