неделя, 30 декември 2012 г.

Зимни вечери след края на света


Домашно по литература за ваканцията на дъщеря ми. Написа го преди малко, на един дъх.

Зимни вечери след края на света

Вървях по улиците заледени,

а около мен, в безкрайна тъмнина

тихо и едва забележимо се белее

малка, отрупана със сняг къщурка.

Светва бледа светлина във таз къщурка,

навярно хора има там,

макар самотния й вид - от хорско присъствие

вероятно е овенчана тя.

Продължавам по пътя,

тъмницата съпровожда ме пак,

но вече къщи не виждам,

а в небето една ярка звезда.

Тържествено блести, стопля моята душа

и весели мисли събужда у мен тя.

Не бях виждала досега такава искряща светлина!

Бъдни вечер е, а тази звезда навярно е нова,

специално за тази вечер дошла.

Надявам се да не изчезне, защото

тази звезда носи у мен духовна сила -

такава, каквато никой не притежава в света.

Проблесна ярко и зад една планина скри се тя.

Реших да я намеря

и по мрачни пътища започнах да се рея.

Преспи дълбоки прекосявах сама,

само за да намеря своята вълшебна звезда.

Виках я, търсех я, ала нямаше я,

но продължавах по пътя, за да стигна до планината,

зад която се бе скрила тя.

Мракът се задълбочаваше, сняг заваля,

но това не ме спря, да търся своята съдба.

Студът ме скова,

ала решителността надделя

и продължих, докато

най-сетне стигнах до бленуваната планина.

Тръгнах да се изкачвам,

ала подхлъзнах се и паднах назад,

когато изведнъж забелязах над мен да блести

моята скъпа звезда.

Погледнах я, отново проблесна тя,

и пак се скри зад голямата планина.

След това дойде една свръхестествена енергия

от дълбините на моята душа

и нещо в кръгозора на съзнанието ми промени тя.

Тогава усетих какво могъщество и

неописуема бързина притежавам.

Забързах се, и без да мисля откъде минавам,

покорих върха на планината

и огледах се за своята звезда,

ала нямаше я.

Съзрях я по-късно в небето -

метеор бе станала тя.

Мина над света и

озари го с величествена светлина.

Възхищавах се на гледката от върха,

когато видях как всичко наоколо се издигна така,

че се изравни с положението ми върху планината.

Само аз видях явно това,

защото никой друг не виждах навън

и никой не излезе да види какво става.

Всичко си продължи по старому,

но в едно бях сигурна -

целият свят претърпя неописуема духовна промяна.

30.12.2012г. Гери

...

петък, 28 декември 2012 г.

Страх vs. Любов?


Кайти ме вдъхнови да изкажа "некои съображения" във връзка със страха. За любовта няма да се разстилам, тя винаги е по подразбиране.

Знае се, че в наше време, а може би в повечето времена, страховите неврози и подобни състояния са много разпространени. Страхуваме се от какво ли не, къде с право, къде без право, къде рационално, къде ирационално. Тук възниква въпросът дали изобщо страхът е нещо рационално, дали когато се пазим от нещо, например от пипане на горещ котлон, това не е точно страх, а познаване на "горещото" - но без страх? И още - страхуващият се е най-лесно контролируем и манипулируем. Но за това не ми се пише.

Детските приказки, всеизвестно е, са носители на вечни, изпитани мъдрости. Защо в тях "съкровището" винаги се пази от някое страшно и ужасяващо чудовище, което изглежда непобедимо и непреодолимо, и само някой Юнак може да го победи, и да се добере до съкровището? Разбира се, Чудовищата пазят не само материални съкровища в детските приказки - в митове, предания и легенди охраняват всякакви други богатства, може би от мъдрост, знание и т.н. Напълно е възможно Чудовище да охранява достъпа и до нашата най-истинска, съкровена Същност. До Истинския Аз.

Казват: "най-сигурният начин да се преборим със страховете си, е да се изправим срещу тях". Може би е вярно. Не можеш да победиш страх, като се страхуваш. Явно е необходимо, освен да се страхуваш, да направиш и още нещо.

Врагът е обект, от който се страхуваме. Дали е случайно, че Христос казва да обичаме враговете си? Можеш ли да обичаш нещо, от което се страхуваш? И обикнеш ли го, врагът дали ще продължи да бъде враг?

Чудовища пазят съкровища и по друг начин - да си припомним "Хубавка и Чудовището" (Красавицата и Звяра при Дисни). Красавицата обиква Звяра, и той престава да бъде Звяр. Тя не знае, че под ужасяващата външност на Чудовището е скрит Принца. Просто го обиква. Появи ли се любовта, страхът изчезва. А дали всъщност страхът не е неосъзната и непроявена любов? Най-вероятно не е точно така, но в определени случаи, може би, е.

Но защо е необходимо най-ценните неща да бъдат пазени от Чудовища, които вдъхват парализиращ страх? Може би, защото най-ценните неща са предназначени за определени хора. За тези, за които е сигурно, че ще подходят към съкровището и ще го използват по възможно най-добрия за всички начин. Който се страхува, може би, не може да изпитва любов? А щом няма любов - как може да му се повери такова ценно съкровище? Пък било то и собственият му, Висш Аз? Може би да си смел е само синоним на това да изпитваш любов? Или, по друг начин, бидейки Смелост, ти си и Любов (или обратно - няма значение).

...

28.12.2012г. Аеиа

Окото в Пирамидата


Едно лично йога-споделяне. По принцип не винаги съм склонна да споделям пряко лични изживявания, може би най-вече защото предпочитам да ги оставям за себе си, един вид - "аз си говоря сама, не за друго, а защото обичам да разговарям с интелигентен човек." Това, което ще надраскам тук обаче не е съвсем лично, може би е архетипно, общосъзнателно, универсално и т.н. Не е и нищо ново - това е нещо ужасяващо и очароващо древно, откривано и преоткривано кой знае колко пъти и в продължение на колко години, да не кажа - еони.

И така, в началото на йога-практиката си, най-неочаквано пред затворените ми очи се появи "Окото в Триъгълника". Имам в тиквата си огромно количество "образи", съчетани с немалко информация и заучени схеми, някои от които - приети за догми или за "единствената истина". Независимо от многото информация и големия процент ненужен багаж, по време на практиките си никак, ама никак не мислех нито за Окото, нито за Хор (Окото на Хор, или Окото в Пирамидата, както още е известно на някои места), нито за пирамиди, извънземни, ястреби, соколи, египтяни и т.н. Често се случва така - по време на практика изпадаш в някакво медитативно състояние и без дори да искаш, спираш мисловния поток, той изчезва. Да, твърди се, че това нещо е трудно и нелесно постигаемо. Така е, но Йога помага без усилия и напъване в тази област нещата да станат сякаш от самосебе си.

Окото в Триъгълника се появяваше много пъти. Аз някак, почти веднага, по естествен път се сетих, че това е т.нар. Трето око. Чак месеци след това реших да потърся из нета и да видя дали някои са споделили подобен опит. Така ми е по-интересно - първо да опитам нещата лично и "реално" и чак после да чета и търся чужди опитности. То и с повечето неща е така - ако само четеш за нещо, а не си го "опитал" пряко, не можеш да знаеш за какво става дума - нито можеш да схванеш какво е това гъби с масло, нито всякакви други неща. И чисто физически, и душевно, и духовно. Защото и гъбите с масло могат да бъдат духовно изживяване, без дори да са халюциногенни. ;)))

Учудих се, без да се учудвам - много хора твърдяха, че "са виждали" око в триъгълник, и че това било лично виждане на "третото око" - т.е. то самото виждало себе си. Това показвало, че е отворено и задействано. Аз нищо не твърдя в случая - пак повтарям, нещата е крайно необходимо да се преживеят лично.

Просто формата на толкова много образи, много от които приети за универсални и святи, е обща. Затова, може би, наистина е полезно, дори да нямаш още личен опит, да се вслушваш и вглеждаш в стигналите до нас древни образи, обявени за божествени. Може пък така да се задейства и тип "обратна връзка" - вместо сам "да викаш" образа, той да предизвика в тебе съответна "духовна реакция". Май по подобен начин действат мандали, икони и т.н.

...

28.12.2012г. Аеиа

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Астралната хОлиганка


Ако не сте във физично-социалния ми кръг, или във виртуалния такъв, и още по-или - в астрално-етерните ми квадратно-триъгълни спирали, най-вероятно не ме познавате, но, може би, и аз не ви познавам, макар да ви знам. В ранните си детски години, колчем се изтупах и накипрех, изглеждах страхотно, но някои момиченца още тогава ме усещаха, и въпреки красивия ми вид, ме наричаха "баба Яга на младини". И аз се радвах страшно много на това, защото те, без да искат, налучкваха истината - баба Яга далеч не е само страшната грозна бабичка от повечето приказки. Тя е едно страховито (не)същество, красиво, но страшно - без възраст, без точна форма, с много форми, видове и изгледи.

За съжаление, обитателите на повечето астрално-етерни слоеве вече ме познават доста добре - много трудно мога да ги заблудя коя съм. Защо искам да ги заблуждавам ли? Щото се кефя да си правя майтапи с тях. И, да, чат-пат да освобождавам някои обсебени и омагьосани добри хора, щото тия, астралните, не си поплюват с обсебването и щом видят някой отворен наивник - хоп! Омагьосват го! Затова бягат от мен - досущ като демони от Баба Яга. А когато някой те познава и го е страх от тебе - какви майтапи можеш да си правиш с него? Никакви, освен съвсем дебелашки. Затова в средите на астралниците ми викат Астралната хОлиганка. И вземат всякакви мерки за предпазване от моите попълзновения. То не са астрални муски, кръстове, пирамиди, гердани, звънци, пръчки, звукови и беззвукови заклинания и какво ли още не! Ама хОлиганката не може да се отблъсне с такива предмети, звуци и незвуци, дори и силно астрални и излъчващи опасни вълни, твърде неизвестни във физическите селения, но действащи и там. Защо действат и там ли? Щото освен чисто астралните демони, добри или лоши, има и напълно физически хора, които също са демони и много добре знаят как да въздействат на събратята си - на всички планове. Та в тази връзка - и доста хора избягват астралната ми компания или поне се стремят да го правят. Не че аз примирам за тяхната! Ама, в крайна сметка, и Баба Яга се нуждае от забавления. И много-много не се впечатлява от факта, че повечето обекти на тия забави никак не желаят да бъдат такива. Така де! То не може да става само това, което желаеш - особено ако е замесена и баба Яга.

И все пак, да разкажа как си правя някои от майтапите. Приемаме, че някоя Дама е луднала по някой Красавец. Той я върти на ... айде да не казвам на какво. Мислите, чувствата, и "всичко останало" на Дамата е заето с Красавеца. Но той е обигран демон на някои нива и знае как да генерира така наречената любов, без той да я ползва и да се опиянява от нея. Защо му е това ли? Дълга история, няма да описвам подробно, само ще кажа, че така събира Енергия, която му трябва за вършене на други работи. Но горката Дама си мисли, че това е "наистина Любов". И, малко преди да съсипе тотално живота си, Дамата сънува Красавеца. Тя си мисли, че сънува, де. А това не е сън, ясно е за всеки астралник. Красавецът също знае, че не е сън, и е взел крути мерки срещу бабоягова намеса. Ама баба ви Яга долита - точно в момента, когато Дамата се готви да експлодира. Това е важен момент! Стане ли експлозията, Красавецът ще канализира за свои си нужди енергията от взрива. А Дамата ще се обезенерги (има ли такава дума?) и после ще иска още и още взривове. Офф, така действат тия неща. Та, долита баба Яга и с боен вик цапва Красавеца с Метлата по Главата! Взривът е осуетен. Цялата акумулирана енергия от него се пропива в Дамата, обръща се и, досущ взривна пред-вълна, се втурва по антената и гръмва където трябва, т.е. Горе. Дамата се събужда! Пита се: "какво беше това!? някаква бабичка Го събори! бррр, той не е никакъв мъж! край!". Освобождение!

Красавецът подгонва баба Яга, т.е. мене, ама вече мандалото лопнало - баба ви Яга се превръща в пъргаво, плезещо се маймунче, което не може да бъде хванато ни астрално, ни физически, ни квантово, никак!

Подобни действия извършвам и с уж влюбените Господа. Само че там не събарям Красавицата с Метлата, а малко преди взрива налагам над Демонката моя най-отблъскващ вид - енергията пак се обръща, насочва се нагоре - и така! Господинът не се събужда, защото най-често Господата не "сънуват" тия неща, а ги предпочитат съвсем физически (те си мислят, че е само физически), но изведнъж осъзнава, че Красавицата вече не го привлича.

Няма как! Все от някого е редно да пропищи астрално-етерния орталък! Ако имате нужда от такива услуги - викайте ме! Нищо не вземам за тия работи, освен малко лично забавление! То и кой ли е луд да си плаща за освобождение от "любовта на живота си"! Ама и никой не е луд да вика баба ви Яга, за да му свърши тая услуга. Затова аз най-често си се натрапвам. Няма как!

...

27.12.2012г. Аеиа

петък, 21 декември 2012 г.

Когато Времето изчезне


Всеизвестно е, че всичките ни възприятия, усещания, виждания, настроения и т.н. се определят във физически (?) план от "мозъчната химия". Знае се също, че тя може да бъде променена, посредством вкарване на катализатори, които предизвикват по-големи или по-малки, отново естествени, производства на "определящите медиатори". Такова нещо, отново се знае, се предизвиква и с медитации и подобни техники, т.е. посредством намесата на Съзнанието, което, както някои твърдят, е всъщност Общо. Общият Универсален Метапрограмист.

И наистина е странно - как така "нещо си", може да ти помогне да видиш, че пространството тече, а не времето. Защото в много от случаите, попадайки под влияние на някои медиатори, времето изчезва, или един миг става вечност, а пространството започва да се разтича и да се превръща от едно в друго. Виждаш стол, който се разтапя, и се превръща в кокошка, която пък става квазар, а квазарът се разтича по небесния свод (или пода на спалнята), и се превръща в сърце. И така нататък. "Нормалното" състояние е да виждаш (?) само как тече времето, а пространството да си стои твърдо и стабилно пред очите ти. Дори да знаеш, че всички атоми трептят в луд въртеж, дори да си убеден, че атомите се състоят от милиарди субатомни частици, които също трептят и се въртят бясно - това не пречи пространството да е "стабилно", твърдо и неизменно. Е, с изключение на водата, огъня, въздуха и чат-пат земята - ама това не се брои. Тия неща просто си се движат, защото "така трябва".

Интересно е, че голям брой от веществата, които отключват виждането на вечното движение на пространството, и предизвикват спиране на времето, се съдържат в растения. Интересно е също, че растенията са същества, които сякаш са вечно живи - дори едно индивидуално да умре, то се е клонирало и живее в кой знае още колко индивиди. Клонирало се е по безполов път. Е, има и полово размножаване при тях, но то е просто опция - а всяко може да се самоклонира. (Непорочно Зачатие?) Да не говорим, че най-дълголетните същества на планетата ни също са растения - хилядолетници. Как ли един хилядолетен дъб вижда хората? Дали и той не възприема пространствено, вместо времево? Има и животни, които произвеждат психотропни вещества - например жаби. Те също са особени - изпадат в анабиоза (вид самадхи по йогийскому?), и има данни, че са намирани огромни живи жаби, поместени, незнайно как, в кухини в скали, откъдето не могат да излязат по никакъв нормален, физически начин. Но си живеят там и са си живи. Как ли се хранят? Най-вероятно с прана, оргон и подобни неща. С каквото се храним всички ние, но не го признаваме, защото "времето" не позволява - нито да го осъзнаем, нито да го усетим, нито да излезем от любимата "матрица". Доста хора правят паралел между понятията "време" и "дявол". Може би има защо?

Пространството тече, когато времето спре. А може би заедно си текат и не е нужно едното да спира, за да тръгне другото. Важното е да има повече "опции" на възприятие - така, най-малкото, се разширява кръгозорът, което никак не е малко.

...

И един пространствен образ от Кроулиевското Таро и в чест на току-що настъпилото зимно Слънцестоене и навлизането на Слънцето в Козирога.

21.12.2012г. Аеиа

неделя, 16 декември 2012 г.

Ашрам "М. Ш.": ДНК на Тортата


Разбрал, че е поставен принудително в режим „тъповато изчакване”, Мезобузонски се зае с дневната си архитектурна дейност. Петимата помощници забелязаха, че „днес Шефът е доста необичайно разсеян”, но това не пречеше на работата.

В 11:11 някой звънна на вратата. Не очакваха никого, затова Мезобузонски изхвърча от светая светих, възпирайки по пътя си тръгналата да отваря Самбашивска, и се озова пред входната врата, гледайки усърдно през монитора кой е звънящият. Пред портата стоеше някакво детенце, носещо пред себе си голям пакет, в който най-вероятно имаше торта.

Архитектът натисна дистанционното на портата, тя започна да се отваря. Детето влезе в двора и се запъти към отворилия къщната врата Мезобузонски.

- Чичко Мезобизонски, имаме семейно тържество, довечера ще има много шум и фойерверки, мама Ви изпраща тази торта, да се почерпите, защото знае, че и без това няма да дойдете, ако ви поканим.

Мислейки си неща от сорта „само ти ми липсваше сега!”, архитектът сложи принудителна усмивка и, вземайки тортения пакет в ръце, каза:

- А ти коя си, малка госпожице?

- Аз съм детето на вашите съседи, живеем през три къщи. – черноокото момиченце посочи накъде живеят.

- Ааа, да! Извини ме, не те познах! – Мезобузонски почти не познаваше съседите, за децата им да не говорим. – Благодаря ви! Нямаше нужда, не ми пречат никакви шумове и фойерверки, но благодаря!

- Тортата си има сертификат, и всичко. – кой знае защо каза детето и си взе довиждане.

- Чао, чичко Мезобизонски!

Архитектът едва се сдържа да не направи отегчена физиономия – често хората извън бранша бъркаха по този начин фамилията му, но нямаше начин – бизон бе по-близо до ума от бузон.

Преди да занесе неочаквания подарък горе, с цел съвместно изяждане с персонала, Мезобузонски отвори пакета, и, без да се впечатли и изобщо да забележи красивата торта, взе здравното сертификатче и разсеяно го пъхна в джоба си. По пътя се отби в личните си помещения – днес чистачът трябваше да ги чисти и архитектът се сети да даде и на него от тортата, преди да бъде опустошена от Петимата и Самбашивска.

...

След няколко часа шефът на спецслужбите четеше строго кодирано съобщение:

”Обектът получи изключително подозрителна торта. Направен е обстоен анализ – полученото съдържа: брашно тип 500, смлени орехи, кафява захар, какао, ванилия, сметана.”

”Това нищо не ми говори” – помисли шефът и написа, отново строго кодирано, следното съобщение в отговор:

”Тъпунгерски тъпаци! Изследвайте ДНК на тортата, бе, идиоти! Послойно, повсеместно, понишково – всякак! Ееейй, не се научихте, бе! Ами разбира се, че информацията е скрита в ДНК! Сметана!”

...

16.12.2012г. Аеиа

събота, 15 декември 2012 г.

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Телепатия


Изслушвайки хиленето на Урания Самбашивска, Мезобузонски сдоби леко кисела физиономия. Знаеше – тази пенсионирана учителка по английски с джу-джуцу наклонности, живееше в къщата с бабичката и петела – „центърът” работеше на пълна скорост.

- Мда, интересно! Знаете ли, имах за Вас спешна задача да разберете кой живее в една къща на около километър от нас...

- Слушам! Още се га ще звънна на Догаджийски...

- Чакайте! Както ми звучат нещата, по-добре аз да му звънна, от „оня” телефон. Отпада задачата...

И архитектът напусна секретарския кабинет, отивайки в празното помещение за посетители. Извади един телефон от многото си джобове и набра номер.

- Какви ги вършиш!? – бяха думите, които изстреля Догаджийски, още преди да чуе какво иска Мезобузонски.

- Таман мислех да ти звъня! Телепатия, телепатияяяя! – в тона на главния шеф на полицията се долавяха огромни количества горчива ирония. Той просто не позволяваше на приятеля си да се изкаже, което хвърли архитекта в голям размисъл.

- Какво е станало? – най-сетне успя да се включи и Мезобузонски.

- И питаш! Сега си под наблюдение, мой човек, това е станало! Снощи шефът на спецовете видял някакви излъчвания, бабички, петли и прочие буламач от твоята къща. Това добре, нищо особено, но от известно време има посегателства над нашите главни компютри, които никой не може да засече. И тоя да вземе да пуши след 36-часово дежурство на балкона – той живее близо до тебе. И видял някаква простотия! Убеден е, че това, което е видял, е свързано с посегателствата при нас! Абе, изобщо, луда работа! Превърнахме се в „Хари Потър”, голям резил! И нищо не мога да направя. Сега всяка твоя крачка ще се следи. И на оная пенсионирана учителка, също!. Имаш ли нещо общо с нея?

- Аз затова ти звънях – исках да взема информация...

- Айййдее, пак телепатията в действие! – оттатък Боголюб Догаджийски започна да скубе липсващата си коса. – Искал си да научиш коя е тя? Засега не мога да ти кажа, щото не знам. Но не предприемай нищо към нея, казвам ти – и ти, и тя сте под постоянно наблюдение и засекат ли те, че отиваш там, или че имате вземане-даване по някакъв начин – не знам! Айде!

Догаджийски затвори – макар телефонната линия и телефоните да бяха отвсякъде подсигурени срещу подслушване и сателитни посегателства, все пак трябваше да се внимава и да не се разпростират много-много във времето при разговори.

...

15.12.2012г. Аеиа

петък, 14 декември 2012 г.

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Висшата жрица 2


Неочакваната ездачка направи няколко кръга, после към нея се насочи някакво странно оранжево-червено сияние, състоящо се от безбройни бляскави частици. Приличаше на носещ се, проточен облак от блестящи точици. Бабата и петелът сякаш подхванаха сиянието-облак, завъртяха го със себе си и започнаха да се отдалечават в югоизточна посока.

Архитект Мезобузонски, неприятно изненадан, реши да види откъде идва това сияние – то сякаш излизаше от неговата къща, но трябваше да се провери. Отиде до парапета на големия балкон, подпря се, погледна нагоре. Да, третият етаж излъчваше тия частици от зоната на работното помещение! После архитектът отново насочи поглед към отдалечаващите се Баба-Петел. Вече почти не се виждаха, все пак бе нощ, но сиянието очертаваше перфектно траекторията им. По едно време стигнаха до една от крайните къщи на предградието – отелена от другите, разположена на хълм, отстояща от архитекта на около километър. Явно влязоха в тая къща, защото и сиянието започна сякаш да влиза там – после се видя и краят му – като опашка на змей – накрая и опашката влезе и ландашфтът придоби нормалния си, нощно-зимен вид.

Сънят си беше свършил работата, центърът за непосредствено познание бе заработил. Сега оставаше да се разбере какво, по дяволите, значеше всичко това.

”Да не би някой от шегаджиите ми да е сложил нещо в цигарата?” – мислеше Мезобузонски, но знаеше, че това е невъзможно – никой от учениците му нямаше достъп до неговите лични помещения. А и осъзнаваше отлично, че бабата, петелът и сиянието никак, ама никак не бяха видения. Не отиде да си легне отново. Преоблече се и се качи в офиса – беше решил да си довърши работата, определена за нощта, а на сутринта си запланува извънредно да умува как да посети тая къща, която имаше явно някакви аспирации към неговото работно помещение. Разбира се, първо щеше да проучи кой живее там.

...

Архитект Мезобузонски, разбира се, не знаеше, че и друг бе видял Бабата, Петела и Сиянието.

...

На сутринта, в 9:45, архитектът влезе в кабинета на секретарката си, 55-годишната госпожица Самбашивска, която, ако не беше побелялата й, вдигната в строг кок коса, би изглеждала на не повече от тридесет. Извън всякакви стандарти, Самбашивска гледаше нещо по интернет и се хилеше почти хистерично.

- Какво става, Самбашивска? – физиономията на Мезобузонски представляваше смесица от почуда, досада, удивление и интерес.

- Ха ха хах – не можеше да спре да се смее строгата на вид секретарка. – Извинете ме! Ха ха ха, но не мога да се сдържа. Чета новините – преди час спец-службите нахлули в къщата на някаква пенсионирана учителка по английски. Дотук нищо чудно, били единадесет огромни командоси, жената, възрастна интелектуалка, си четяла кротко книга в люлеещия се стол пред камината. Командосите я съборили на земята, тя обаче успяла да се измъкне изпод притискащите я командоски крака... Ха хахаха, и взела, - Самбашивска се задъхваше, - че ги натръшкала всичките! И като гледам по описанието, тази жена живее някъде съвсем близо до нас! Луд свят, архитект Мезобузонски! После, разбира се, се оказало, че пенсионираната учителка не е опасен престъпник - не били намерили това, което предполагали, че търсят! Предполагали! И й се извинили, че й се било наложило да натръшка в ранни зори толкова командоси. Луд свят!

...

14.12.2012г. Аеиа

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Висшата жрица


Мезобузонски отново се стресна, но този път прецени, че няма смисъл да вика Компотджиев, и реши да изгледа по-внимателно пръкналото се неизвестно откъде предаване. Така да се каже – беше се взел в архитектските си ръце. Да, наистина не можеше да си обясни как е възможно някой или нещо да предава на компютъра му. Защото, освен че всички видове електронни устройства в работната зала бяха безупречно защитени от външен досег, стените, подовете, таваните и прозорците на същата тази зала съдържаха, освен стандартните тухли, мазилки, стъкла, пластмаси и замазки, и няколко световно неизвестни примеси, които също не позволяваха проникване и излизане на никакви излъчвания, вълни и т.н. Ако външен човек случайно влезеше в залата – например с цел да си изгледа сериала - , и ако този човек си носеше телевизор, щеше с учудване да установи, че в нея не може нито да се хване телевизия, нито да се пусне радио.

”Мамка му! Свинщина! Какво е това чудо?! Неутрино ли някакво си прави дебелашки шеги?” – се въртеше в една част от мозъка на архитекта, докато с друга, по-холографска, се мъчеше да вникне в посланието. Още на втората минута прецени, че подозираното неутрино иска да му каже нещо на неговия език – заради геометричните фигури и тела. Но, независимо от предположението, и от прекрасните си познания по геометрия, отново не можа да схване нищо. От последвалите кабалистични знаци – също. Така и от края. Предаването бе съвсем същото като от предишната нощ.

След приключването му, архитектът се успокои и се захвана стандартно с работата си.

”Предавания, предавания, ама трябва и да се работи!” – тази самоирония илюстрираше отлично непривързаността на стриктния стар ерген към средствата за информация, които той наричаше „средства за забавление”.

...

Предаванията се появиха и на третата, четвъртата и петата нощ. На последната архитект Славей Мезобузонски реши да вземе все пак някакви мерки. Нали беше маг? Редно бе да вкара в действие своя „център за непосредствено познание”. При него това ставаше най-лесно по време на сън – затова архитектът се принуди, за пръв път в дългогодишната си практика, да легне да спи в 2:00.

Първият отрязък на съня не показа нищо. Архитектът се събуди в 3:30, ядосан, и реши да излезе на терасата да изпуши една цигара – надяваше се, че тютюнът ще помогне на „центъра” да влезе по-адекватно в действие. Зимната нощ не го притесняваше – над пижамата беше сложил дебелия си зимен халат – а не го и впечатляваше, макар да бе красива, светла, с ярки звезди и проблясващ сняг. В 3:33 часа пропяха няколко близки и далечни петли. Архитектът таман си мислеше: „Няма как, романтиката е повсеместна!”, когато пред негледащите му, отегчени очи - на някакви си тридесетина метра - прелетя някаква бабичка, яхнала петел...

...

Следва...

...

13.12.2012г. Аеиа

сряда, 12 декември 2012 г.

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Магът


Архитект Славей Мезобузонски не спеше. Той никога не практикуваше този вид дейност през нощта - използваше я за вършене на основната си работа. Третият етаж на къщата му, целият изпълняващ функциите на офис, бе осветен и озвучен от музика, в която някои биха разпознали тоновете, пораждащи делта- , тета- и още няколко безбуквени вълни в мозъчното вълнообразуване. Помещението бе голямо, с форма на квадрат, покрай стените на който стояха, пропорционално подредени, бюрата на помощниците на архитекта - пет на брой, оборудвани с всичко необходимо за дейността си и понастоящем - празни.

Бюрото на Мезобузонски бе разположено в средата на помещението, оградено от кръгово разположени, дебели колони, пет на брой, които представляваха всъщност носещата конструкция на голямото помещение. Кръгът, сключен между колоните, бе с диаметър 5,5 метра, а при по-внимателно вглеждане, гледащият би могъл да види, че колонадата, освен кръг, обрисува и върховете на точен пентаграм, всеки един от които - насочен към бюро на помощник. С една уговорка - случаен гледащ не би могъл току-така да види колонния пентаграм, защото такъв никога не влизаше в това помещение. Дори секретарката имаше отделен кабинет, а за посетителите също бе предвидена приемна. Квадратът с колоните бе работното помещение на офиса и в него можеха да влизат само архитектът, помощниците, секретарката, един-двама доверени компютърни специалисти и чистачът. На всяка от колоните имаше окачени плоски монитори, различни по големина и гледащи към центъра, т.е. към архитекта и бюрото му. Най-големият от мониторите беше на колоната, стояща точно срещу лицето на архитекта и в момента само той бе включен, като на екрана му отвреме-навреме се изобразяваха чертежи от проекта, по който работеше архитекта в този отрязък от денонощието.

Мезобузонски се бе вторачил в монитора на един от двата компютъра, разположени на огромното му бюро, и работеше усилено. До сутринта трябваше да приключи някои ключови неща, за да могат помощниците да ги довършат до края на деня.

...

Архитект Славей Мезобузонски, изкусен и много преуспял в кариерата си, не бе само архитект - беше и своеобразен маг, владеещ някои тайни, получени отчасти по наследство, отчасти от самостоятелни открития. Тези тайни му позволяваха да проектира сградите по особен начин - те ставаха акумулатори единствено на добрите земни и космически енергии от една страна, и бяха защитени от лошите влияния - от друга. По тая причина в офиса на архитекта се ползваха изключително и само програми, изработени специално за него от негов близък приятел-програмист - в стандартните програми просто не фигурираха параметрите, известни само на Мезобузонски и донякъде на учениците му. Да, петте помощника всъщност бяха и ученици на петдесетгодишния архитект. Той не криеше знанията и тайните си и държеше да ги предаде на определени хора, а този процес изискваше много години - както всяко сериозно обучение. Пак по същата причина Мезобузонски бе много търсен и получаваше постоянно големи поръчки - разбира се, повечето от клиентите не бяха наясно защо реално арх. Мезобузонски е толкова добър - възприемаха го просто като виртуозен, известен и наложен специалист в областта си. Имаше и още нещо – всред богатото инвеститорско народонаселение бе разпространено упоритото убеждение, че „сградите на Мезобузонски са винаги подчертано късметлийски”.

...

Архитектът продължаваше работата си. Точно в 1:37 часа местно време се случи нещо, което не се бе случвало никога. На екрана пред него изчезна чертежът и се появиха някакви цветни, движещи се геометрични фигури, отвреме-навреме преминаващи в обемни тела. Същите неща се появиха синхронно и на големия монитор на Колоната. Мезобузонски изпадна в особено състояние. „Някой е влязъл в системата! Но как! Абсолютно невъзможно!”.

Нито един от компютрите в „светая светих” не бе свързан с интернет. Освен това архитектът бе взел строги предохранителни мерки, осигуряващи пълната недостъпност на работните компютри от всякакви външни приемателно-предавателни устройства – по разбираеми причини много хора искаха да се доберат до тайните на архитекта, а това не бе безобидна работа.

Няколко секунди след появата на неочакваното предаване, Мезобузонски звънна на своя доверен приятел и съученик Данаил Компотджиев – знаеше, че като всеки компютърджия той също не спи в този момент. А и да спеше, това нямаше значение – двамата можеха да се търсят по всяко време. Всъщност Данаил бе този, който поддържаше компютрите, програмите, и бе направил непробиваемата защитна система.

- Какво става? – Компотджиев не дочака думите на Мезобузонски.

- Идвай бързо! Някой е влязъл в компютъра ми – или дявол знае къде!

- Невъзможно!... Идвам!

Докато чакаше спешното пристигане на Данаил, архитектът продължи да гледа танцуващите фигури-тела. Опита се да схване някакъв смисъл. Нищо не можеше да разбере. В главата му се блъскаха всякакви мисли и предположения. След няколко минутки цветните танцуващи фигури изчезнаха и на тяхно място се появиха голям брой, също танцуващи, кабалистични знаци – фонът бе с цветовете на дъгата. Архитектът зяпна – сега пък Кабала!?

”Кабалата” не се задържа дълго – екраните станаха бели и по средата им се изписа на български, с обикновени, черни букви, шрифт Ариел – „Астрологията не е това, което е!”

- Някой пикльо се подиграва с мен! Къде си, бе, Данаиле?!

За жалост Данаил не можеше по никакъв начин да влезе в компютъра на архитекта от разстояние – с цел сигурност бе изключил всякакви такива възможности, затова трябваше да дойде на място.

След безсмисления и тъповат надпис, „предаването” спря и на мониторите се върнаха архитектските чертежи. Мезобузонски погледна часовника – 1:42. Предаването бе траяло точно 5 минути...

Не можеше да продължи с работата си – чакаше съученика.

Той дойде двадесетина минути след приключването на предаването – навън бе тежка зимна обстановка, а и Мезобузонски живееше в едно отдалечено предградие.

- Невъзможно! Няма никакви следи от пробив, влизане или каквото се сетиш! – казваше Компотджиев, след като бе извършил тестове и проверки от най-различни естества.

- Глупости! Виж по-добре, цели пет минути предаваха!

- Казвам ти – няма нищо! През цялото време си работил по проекта само. Това е! Да не би да си халюцинирал нещо? Някакъв флаш-бек от някоя практика?

Компотджиев бе също маг и беше много наясно със страничните занимания на прятеля си.

- Абе, бастун! Аз да не съм някое наивно девойче, което не може да различи крава от компютър! Кога си ме чул да казвам, че съм объркал видение с истина? Пък и откога се знаем!

- Да, бе, така е – ама друго не мога да се сетя.

Решиха, че няма какво да направят и оставиха нещата така. За първи път в практиката си архитектът не можа да свърши планираното за нощта и осъмна в полутранс, седнал в поза лотос върху бюрото си – точно в центъра на колонния пентаграм и под звуците на пораждащите тета-вълни мелодии...

Следващата нощ, отново в 1:37, предаването се повтори...

Следва...

12.12.2012г. Аеиа

вторник, 11 декември 2012 г.

Масаж с вулканични камъни


От няколко години из СПА-центровете е много нашумял масажът с вулканични камъни. В това няма нищо лошо и необичайно - както се казваше в небезизвестния български филм - "шамар да е - аванта да е!", та така и с масажите - масаж да е, пък и с камъни да е!

Разбира се, всичките физиотерапевтични процедури са много полезни и практични, и не отричам плюсовете на нито една, но ми стана малко смешно с този масаж. Защото по принцип не свързвам водата с вулканите. Нали СПА е Sanus per Aquam - здрав чрез вода. Е, водата, която се използва в минералните центрове наистина е затоплена от вулкани, но аз, с моите ограничени виждания за света, чуя ли думата "вулкан", единствената вода, която свързвам с него, е тази от непоносимо горещите гейзери. Но да не издребнявам, мислейки, че може би по-правилно би било СПА да се казва СПИ - Sanus per Ignem - здрав чрез огън. А сега де? В СПА-центровете огънят ли е по-важен, или водата? Я да те кльопнат неподготвен в студена вода, не минала през вулкан, да видим как ще се почувстваш!

Та, като споменах огън, се сетих пак за вулканичните камъни, за които, уж всъщност, иде реч в настоящия пост и за които ми стана смешното, ама се отклоних към огъня като нощна пеперуда към лампа. Камъните са представител на елемента "земя", ама това няма да го споменавам, че съвсем ще заСПИ. Представих си, че изобщо нямам представа какво представлява този вид масаж. И от тази въображаема позиция, си казвам: абе, как така ще ме масажират с камъни? Големи, вулканични, нажежени или изстинали - все са си камъни, бе! Най-често камъните се използват за мелене на брашно и други подобни - изключително полезни, но груби дейности! Аз да не съм Хефест или някой митичен Великан, та да мога да си позволя такъв масаж? Че и да си плащам за него, при това - с кеф! То и да ми плащат, пак няма да съм на сметка!

Ееехх, какво хубаво нещо е съвременността и все по-голямото възвисяване на съзнанието! Ако в древни времена само някой Бог или Полубог е можел и дори му е било от първа необходимост да се масажира с вулканични камъни, то в наше време обикновеният човек, далеч непритежаващ материалните телесни характеристики на бог или полубог, може да си се масажира с вулканични камъни, без да му падне дори слой епидермис! Напредък.... Голям!

Наистина, без майтап....

...

11.12.2012г. Аеиа

понеделник, 10 декември 2012 г.

Скорострелна подготовка за края на света :)


В последно време сме заливани от безбройни цунамита от статии и предавания, тръбящи за откровения (гр. - апокалипсиси), квантови преходи, край на света, край на цивилизацията, маи, "юни", промени в магнитните полета на планетата ни, забързване на времето, ускоряване на земните вибрации, призиви за общи медитации, ченълинги, ангели, контактьорства и пр. и пр. - сигурно и най-големият световен скептик и рационалист е чел в суматохата поне 1-2 от тия неща.

Нямам някакво определено отношение към всичко това. Лично - може да изглежда глупаво и суеверно, но за себе си определено усещам много осезаемо усилване на интуицията, подчертано подсилена телепатична връзка с близки и не дотам близки хора и, разбира се, много Юнгиански синхронности, но последните ми се случват много често, още откакто се помня, така че не се броят.

Направиха ми впечатление многото известни контактьори, които влияят наистина на много хора. През 19 век този вид хора са наричани медиуми, спиритисти и т.н.. В началото на 20 век, навлезлите по-надълбоко в "окултните работи" далеч не са си позволявали да правят току-така общо достояние нещата, които са им диктували тези "сили", но това няма отношение към края на Света, така че спирам по темата за миналото. Само един лек паралел - в миналото все пак медиумите са имали съзнанието, че освен с ангели и архангели, влизат във връзка и с различни "демони" и не дотам благонамерени същности. В наше време нито един от нашумелите "контактьори" не е във връзка с "демон" - всичко е от Архангел нагоре. Не че казвам нещо, просто споменавам. Може пък наистина да е така. Ангелите и Архангелите са унищожили с Ангелска Ядрена война всички "демони" - и Вселената е станала едно изключително добро място, пълно само с добри души , същества и богове. И само ние, земните жители, още кютаме в злото и чакаме квантовия преход, записвайки отвреме-навреме "нЕкое Ангелско съображение" и пускайки го в обръщение по масово достъпните (вече), земни, т.е. зли (? ;) медии.

Много ми хареса една статия, която срещнах вчера - Ето я (клик).

Ако е вярна, а по неведоми пътища съм много склонна да й повярвам, то би било прекрасно хората да напреднат в духовното си развитие. Всъщност, нищо ново не казва този румънски учен (ако съществува изобщо). Земята щяла да ускори вибрацииите си. Хубаво - те наистина са ускорени и продължават да се забързват. Въпросът е, как повече хора да се синхронизират с това явление.

С масови, хаотични медитации, това не може да стане. Може и да греша, разбира се. Но на мен тия масови медитации (прости ми Боже, и вие, Хора, ако хвърлям нечестни обвинения, породени от незнание и предразсъдъци!) ми приличат на нагло използване на енергията на "добрите души" от разни, най-често неизвестни, сили. Никой не дава никакви точни насоки как обикновения човек да се "синхронизира" със Земята и Нейния "пулс". Как, аджеба, да направи този квантов преход? На сляпо нищо не става - дори не можеш да отидеш адекватно до тоалетната, без да имаш неприятни последици - какво остава за такива сериозни неща като "квантови преходи". Ако на човек не му сработи интуицията, така че да получи моментално и истинно знание "какво и как да направи, и като как да се подготви", а иска да "влезе в синхрон" и се интересува от езотерика - то почти е сигурно, че личната му енергия ще бъде използвана от "разни елементи" за техни си цели...

Моето виждане, за което не претендирам за меродавност, е, че ако става въпрос за планетарни (пък и вселенски) вибрации, то първо и основно физическото тяло на човека е крайно наложително да се синхронизира с тия вибрации. Чрез тялото, то е ясно, и Душата, и Духът ще "завибрират" на нужните честоти. Гръбнакът, нашата "антена към Вселената" е "уредът", от който зависят почти всички наши енергийни дейности.

Затова мисля, че една проста йога-практика, за изпълнението на която не е нужно да се занимаваш по принцип с йога, би била много полезна. Практикува се всеки ден по 2-3 минути. Човек не трябва да се плаши, ако получи някакви по-особени физически усещания по време на изпълнението - а просто да продължава.

Ето я и нея: сяда се на земята с кръстосани крака - седежът трябва да е максимално удобен, така че - кой колкото може да ги кръстосва. Изправен гръбнак. Ръцете, свити в юмруци. Средната фаланга на пръстите се поставя със силен натиск в сгъвката, образувана между бедрото и таза - така, че кокалчетата да са в сгъвката и да я натискат. Все едно си с ръце на кръста, но малко по-надолу - това е с цел тялото да има опора. После започваш да си клатиш леко и бързо наляво и надясно долната част на гръбнака, става нещо като леко подрусване. Изключително лесна техника, но йогите казват, че синхронизирала полето на човека с това на Земята.

Вярвам им. :)

...

P.S. Описаната техника, освен споменатото, има свойството да подмладява и обновява осезаемо организма - така че, дори да се случи някакъв "Армагедон", можем да бъдем спокойни, че поне сме млади, красиви и в супер кондиция! :)))

...

10.12.2012г. Аеиа

неделя, 9 декември 2012 г.

К.О.Н. - Consciousness Open to Noosphere


Ужасяващ студ! Сняг, виелици, красота - стига да ги гледаш от закрито място, седейки някъде край огън, с куче, легнало в краката ти и котка, предяща в скута. Изведнъж се сещам за конете. Зарязвам зимната идилия и тръгвам. Това е някаква телепатия - Кобилата ме вика. Май иска да ме води някъде...

Вървя едва-едва, но все пак напредвам през вятъра и носещия се, пробляскващ сняг. Успявам да го видя, нищо че ми влиза в очите. Пътят до конюшнята е дълъг, особено в такава зима. Започвам да вървя на автопилот - знам, рептилоидният ми мозък няма да сбърка посоката - а докато трае това сляпо вървене, хаотизмът на мислите се втурва с пълна сила навсякъде.

...Връзката човек-кон. Ако не бях убедена, че кентаврите са истински същества, щях да мисля, че са създадени от хората-ездачи. Някога, някъде, един човек яхнал кон - или конят привлякъл човека да го яхне, обещавайки му, че ще го заведе на места, където човешки крак не е стъпвал и човешко око не е поглеждало. Двамата се слели след този експеримент - и ето ти Кентавър. После се появили и други Кентаври. А още по-после решили да се разделят отново. И пак се пръкнали отделно хора и отделно - коне. Но вечната връзка останала. Сега има автомобили, в които са скрити "есенции на коне". На много коне. Опияняващо е да яздиш наведнъж 100-200-300 коня! Но Връзката, ах, Връзката, винаги е Едно-С-Едно. Съ-Знание. Знаеш с някой друг... Дали по тази причина Учителите, които имат хиляди и дори милиони Ученици, в крайна сметка губят своята Сила? Защото Връзката Винаги е Едно-С-Едно. Едното със Самото Себе Си.

...Всеки Кон е различен. Всеки е Вълшебен. Има ли я Връзката - ще можеш да навлезеш във Вълшебството. Ако я няма - за теб това е "просто кон"...

...Конят причинява променено състояние на съзнанието - също като магическите растения и гъбите на шаманите...

...И Кобилата, към която сега вървя на автопилот, е отчайващо вълшебна. Когато я яхна, ме отнася в най-различни светове. Минава през портали - порталите са... всички цъфнали цветове на Рози. Всеки един Розов Цвят е Портал. Досега сме били в безброй причудливи и напълно нови за мен светове. Ако го разкажа на някой, ще ме вземе за луда. Нормално! Розата си е Роза, не е Портал. И как може Кобила да мине през Роза? Че и с ездачката на гърба й?

...Обаче - къде в тая Зима ще срещнем цъфнала Роза? Май моята Кобила нещо се е объркала. Или просто й е писнало да стои в конюшнята и да дебелее по зимному - и иска преждевременно да полети из полята. Еееххх, каква енергия имат конете в началото на Пролетта! Принудени да стоят мирно цяла Зима, те концентрират Енергия, която напролет се взривява с бясна Сила... Но сега е Зима. И то страховита! Защо ли ме вика?

...

Пристигам при конюшните. Едва отварям вратата - виелицата ме избутва и сякаш не иска да ме пусне да вляза. Вътре конете тропат бясно с копита, пръхтят, цвилят - сякаш ме пришпорват да не се давам на Вятъра, да действам!

Успявам!

Оседлавам набързо Кобилата, изкарвам я навън. Виелицата не й прави впечатление. Вече навън, затварям пак Вратата - отново под съпровода на цвилене и тропане с копита. Залоствам я. И тръгваме.

Тръгваме! Сигурна съм - в тази Зима всички Рози са дълбоко под снега, няма никакви Цветове! Порталите са Затворени!

Кобилата, разбира се, чува мислите ми. Нали сега сме във Връзка. Нали сме Едно. Чувам я, че се хили подигравателно. Ами да! Ето го Портала! Една огромна Ледена Роза стои пред нас. Кобилата забива копита в снега. После се обръща, отдалечава се, засилва се - еееххх, тя обича да прави такива ефектни представления - така минаването през Портала е още по-впечатляващо.

И хоп! Минаваме... Преди да минем, в един ужасно кратък миг, аз виждам, че в средата на огромната Ледена Роза има една малка, истинска, цъфнала Червена Роза. Значи - Двоен Портал!

...

09.12.2012г. Аеиа

събота, 8 декември 2012 г.

Една от най-яките живи храни


Алистър Кроули е препоръчвал да се ядат живи стриди - така живата енергия на стридата се вливала директно в енергията на съответния ядящ. Определено има резон в това.

Понеже не всеки има възможност да нагъва живи стриди, ще напиша тук набързо за един техен растителен еквивалент - много известен и търсен, между другото, но за жалост - много често предлаган като "уж живо нещо", а всъщност неживо. Става дума за житните кълнове.

Както е известно, житото, наред с царевицата и ориза, са растителните култури, които са определили възникването на цивилизациите, и на които, засега, не са намерени дивите им предци, от които някога евентуално са създадени тези Велики Растения, посредством селекция, наречена в модерно време ГМО-технология. Всеизвестно е, че житни зърна на няколкохилядно-годишна възраст са покълвали и порасвали без проблем в наше време. Друг известен факт, макар и спорен и недоказан, е, че някога "извънземни" са дали тези култури на основателите на съответната бъдеща цивилизация - и така тръгнали нещата. Но, каквато и да е истината, това няма отношение към "живите стриди" в момента. По-важното е, че житните кълнове представляват наистина страшно силен живот и голяма енергия, които могат да се ядат непосредствено в суров, т.е. жив вид. И не ти трябват повече от 1-2 супени лъжици на ден. Полезни са и за здрави, и за болни, и за хора, които искат да намалят стимулаторите, и за всички останали.

Друга една разновидност, много модерна на Запад, е преживянето на вече пораснали житни стръкове - кълновете се поставят в сандъче или саксия и се изчаква да пораснат до 10-15 сантиментра. После "тревата" се откъсва, дъвче се продължително и се гълта (не е лесен този процес, но си струва). Всъщност, затова "на запад" има специални сокоизстисквачки за младо жито, но според мен не си струва човек да се занимава - приливът на енергия, който се усеща при поглъщане на "наръч", дебел колкото показалеца ти, е силно осезаем! Без майтап!

Кълновете, за който не знае, се приготвят лесно - около 200-300 грама жива пшеница се измива и потапя в купа с вода за 2-3 часа. После водата се излива, пак се изплаква, оставя се влажно зърното в купата и се покрива с намокрена с вода салфетка или каквото има под ръка. На другия ден пак се промива веднъж и се покрива със салфетката. Зърната прорастват между 24-32-48 часа от първото намокряне. Като прораснат, се слагат в хладилника - при желание всеки ден може да се изплакват с вода.

...

сряда, 5 декември 2012 г.

Приключението "Живот"


Животът е нещо особено. Понякога прекрасен, често ужасен, впечатляващ, ужасяващ, дълъг, кратък, тайнствен, загадъчен, достъпен, недостъпен, настъпен, застъпен, безкраен, краен, весел, тъжен, лек, тежък и "всичко останало. Все още никой не е доказал с точност какво всъщност представлява Животът. Едно е почти сигурно - той е скъп за всеки, който го "е постигнал".

Често сравняват пъпната връв с Дървото на Живота. Понякога - с Дървото на Познанието. Прилича и на двете. Прилича и на Змията. Прилича и на Двете Змии на Хермес (понеже е от два канала), увити спирално една около друга. Прилича донякъде и на ДНК спиралата. Прилича на още куп неща...

По какви ли пътища Духът избира в коя генетична комбинация да се засели и коя да осъществи в Живот? Защото, знаем за огромния материал - все генетичен - който се произвежда всяка секунда, но не се осъществява в Живот. От тази гледна точка - Животът наистина е нещо рядко и скъпо. Безценно.

По-долу има картинка на напречен разрез на пъпна връв. Прилича на лице на човече. Може би, защото само бозайниците имат такава - другите същества на планетата не са имали "шанса" да се докоснат до Дърветата. Понякога човечето е захилено, друг път - намръщено, трети - нацупило подигравателно уста. И т.н. Зависи от вената.

При раждането, т.е. влизането в Живота, Дървото се отсича. Остава един белег, наречен "пъп", който множество Учения свързват с основния Център на Енергия, от която живият организъм продължава да черпи сили и мощ. Така де, от отсечените дървета остават пънове, от които често прорастват нови филизи. Но зависи къде са Корените и какво е състоянието им. А може би зависи и от Короната. Нищо, че е отсечена.

В биологичен аспект - като че ли наистина бозайниците се енергетизират от пъпа. Растения, гъби, насекоми, риби, влечуги, птици, приони, едноклетъчни - нямат пъп. Възможно е те "да се енергизират" пряко от Божествената Енергия и да не им трябва някаква конкретна "батерия", каквато се явява бозайническата "пъпна зона".

Уж щях да пиша за Живота, а се отплеснах в пъпа!

Нищо, няма да продължавам нито за едното, нито за другото. Само ще спомена, че според някои постановки, единствено човекът от всички бозайници се нуждаел от специално зареждане на "батерията". Така да е! Един от начините за зареждане, в чисто практически план, е като се прибира навътре и издава напред пъпа. Може би така наистина, на принципа на ембриона, черпим Енергия от Вселената?

И това не е само въпрос на вяра. Всъщност, как ли сме повярвали, че за да се снабдим с енергия, трябва да погълнем и храносмлем определено количество храни? Никак - приели сме го за нещо нормално. Е, нормално е и това с пъпа - ама не е повсеместно разпространено и затова не всеки го прави. Дано някога стане и се приеме за абсолютно необходимо!

Отсеченото Дърво на Живота е живо!

...

Картинката е взета от Нета

...

05.12.2012г. Аеиа

понеделник, 3 декември 2012 г.

Библейски задявки


Глава Седма на Евангелието на Матея ми прилича на един цялостен синтез на съвременните западни "открития" на Ню Ейдж, позитивното мислене, "тайната" , "намерението" и пр. и пр. Ако приемем, че въпросните "нови" постулати са писани след Матеевото Евангелие, чудя се, дали Матей не би подал иск за нарушени авторски права от страна на съвременните "адепти". Но, може би - не, понеже той цитира Христос - спазил е Закона за авторски права, но със сигурност не Му е платил, както би било редно. Ама знае ли човек? Може и да е платил - а аз само пускам непотвърдени слухове, с които може да ме обвинят в клевета... Затова ще си трая.

1 Не съдете, за да не бъдете съдени.

Не си изграждайте мнение, защото и без това нищо не знаете. Само Бог знае.

2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

Няма как незнаещия да не изпадне в дребнавост. Няма как да не започне да съди от себе си за другите и другото. Порочен кръг.

3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

Тук коментарът е излишен (както и навсякъде другаде, разбира се, ама нали трябва да се напише нещо, за да се спази заглавието).

4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

Как? Много лесно!

5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

Ясновидството не е гледано с добро око в нашето общество. Защо ли?

6 Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

Правилно - не давайте! Ако те искат - ще си ги вземат. Вижда се от следващия стих.

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

Проявете Воля! Суфистката поговорка "не ходим с краката си, а с волята си" е свързана с това. Каквото и да направиш - дори да си сипеш вода - всичко става, защото си го поискал.

8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

Явно без да поискаш - нищо не става. "Тайната"!

9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

...

10 или, ако поиска риба, да му даде змия?

...

11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

Бог Знае! Човек - май не... Привидното Знание понякога води до възгордяване - затъмнява Незнанието - и Бог изчезва...

12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

"Ти и аз сме едно!"

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

Роди се отново! Всички "иницианти" умират и се раждат втори път - задължително. И пак така трудно, както Първия Път.

14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

Да, тесен е пътят, който води в живот - да не забравяме родовия канал и как Бебето преминава през него, как влиза в Живота.

15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

...

16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

Ако си мислиш, че някой е твой учител - но не си помръднал и на йота към по-добро след контактите си с него - то грешката не е в тебе. Всъщност - в тебе е - излъгал си се.

17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

...

18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

...

19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

...

20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

Не, благодаря! Добре е да ги "познаем" преди плодовете!

21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Божията Воля е всъщност Волята на Всеки Един от Многото. Едно от най-трудните неща е "да си улучиш Съдбата" - това, може би, е равносилно на схемата "да си узнаеш, намериш и улучиш Волята".

22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

Не в Неговото Име! Той не признава нищо, което се прави в Негово име - редно е Всеки да прави Всичко в Свое Име - така признава Бог в Себе си - и Неговата Воля. Лесно е да се оправдаваш с Бог - това Бог не го обича. А и не върши работа...

23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

Тук е изкушаващо да направим паралел с "Адам ПОЗНА Ева" - ама няма да казваме, че Бог никога не е обладавал тия, които вършат беззакония - пък дори и в Негово име.

24 И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

Тук маститите и всепризнати тълкуватели свързват "канарата" - Камъка, Петър - с църквата. Ако не си в църквата - ти си в несигурност, висящ и за никъде! За мен тази алегория не е алегория - а си е пряка демонстрация на сигурния начин за строене - а и за всичко друго - да поставиш основите на скала, а не на пясък. Да започнеш от "твърдото и грубото" и тогава да вървиш към "финото и мекото". Да осъзнаеш своя Храм - Тялото. Да, пак е църква. Да, пак може да се направи аналог със св. Петър. И пак е абсолютно необходимо да го почиташ този Храм. Тази Църква. О, Господи! Прости ми! Ако си знаел, че хората ще обърнат Камъка-Тялото в "църква" - в една Бог-аташка (Бог-attach) институция, която ще заклейми Тялото, най-Великия Твой Дар - ти, може би, още тогава щеше да скочиш от Кръста, да го разсечеш и от тресчиците да направиш детски корабчета-играчки - те биха свършили по-добра и полезна Работа...

25 и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

Стоиш ли здраво в Тялото си, в Материята, никой не ще може да те разклати - никакви лъжеучения, никакви изкушения, никакви грешни насоки и "добронамерени учители".

26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

Ако забравиш за Храма - така става. Направо тъп човек, не неразумен! Имало ли е изобщо църква - такава, каквато съществува днес - по времето на Христос?

27 и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

Няма Храм, няма Църква - ще падне, ами! Основана е на някаква сляпа "вяра", която дори не е и вяра. Основана е на Лъжа.

28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

То си е за чудене! Чудо!

29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

"Власт", "Мощ"...

...

03.12.2012г. Аеиа

неделя, 2 декември 2012 г.

Пак обратни връзки


Неее, няма да пиша за полови предпочитания. Центрирам се в психосоматиката и се разцентрирам в соматопсихиката. Щом има научно доказани органични заболявания, които се предизвикват от "психиката", значи тя не е "нещо несъществуващо" и измислено. Не е нещо, което го има, само ако вярваме в него. И т.н.

Всъщност, най-вероятно психика и тяло са едно "нещо". Всичко е Дух. Външната изява няма значение.

В обществото не се гледа с добро око на т.нар. инфантилност - преди да влезе латинската дума в масово обръщение, това се е казвало "вдетиненост". Името няма значение. По-интересно е изборното "демонизиране" на определени съвкупности от качества. От една страна - хубаво е да си "дете", дори и като възрастен, от друга - ако си възрастен и проявяваш детски качества - ти си инфантилен. Не е редно! Трябва да си негъвкав телесно, вцепенен, ригиден, неподвижен - отново телесно, но и духовно. Трябва да се тормозиш за несъществуващи неща - най-фрапиращото от които е "утрешния ден".

Абе, идиот! Ти откъде знаеш, че за теб ще има утрешен ден? Да не си Нострадамус? Съществува ли утрешният ден, та да се притесняваш за него? Погледна ли се себе си? Чу ли какво иска тялото ти? Обърна ли му внимание? Изпълни ли това, което то иска - не за друго, а за да може да ти служи идеално? Не си, нали? Само го използваш, защото си глух и сляп, и безосезателен - не си дете...

Христос е казал, да бъдем като децата - защото те са тези, които ще влязат в Царството Небесно. И - "Царството Небесно вътре във вас е."

Във всеки възрастен живее едно Дете. Но в повечето случаи - вързано и хвърлено в тъмница. Децата иначе са гъвкави - телесно и психически. Не си създават мнение - просто приемат света такъв, какъвто е. У децата няма завист - да, може да поискат да постигнат нещо, което е постигнал друг, но без завист. Без омраза и злоба. Просто с широко отворени очи, чисто желание, искрено намерение, и постоянно учудване от "чудото на света".

Какво ти чудо на света! Ригидният възрастен е забравил дори, че има тяло, забравил е, че то е перфектна машина, духовна, но че не може да се използва до безкрай, без да се положат някои грижи. Тогава се намесва соматопсихиката - отчаяното тяло започва да произвежда различни, опасни вещества, които сриват "психиката" - един вид - задейства се системата за унищожение. Взаимно тялото и психиката могат както да се разболяват, така и да се лекуват. Но за целта е необходимо да бъдат в постоянна, адекватна и взаимна връзка. Всъщност, ако са в такава връзка - няма да се налага нито да се разболяват, нито да се лекуват.

Всички удоволствия в материалния ни, земен свят, са свързани с тялото. Чувството за земно блаженство (който знае какво е това) - също. Случайно ли е, че едно от най-възпяваните неща - Любовта - също в земен план е наложително да има телесна изява, за да е наистина Любов?

Неслучайно традицията Йога първо задвижва тялото, събужда заспалите рефлекси и т.н. Гъвкаво ли е Тялото ти, гъвкав ти е и Духът...

Има разлика между Вдетинен и Дете. Вдетиненият е запазил и доста досадни и абсолютно пречещи качества на възрастния - едно от тях е ригидността, често и завистта...

Е, къде е тук "обратната връзка"? Тук си е, аз поне я забелязвам... :)))

...

02.12.2012г. Аеиа

събота, 1 декември 2012 г.

Аджна: Учител


През сънни пътища вървя, без жар,

и виждам хоризонта на Тъгата,

със нея се преплита Радостта –

и блясва Вертикала на Дъгата.

...

Спирала вертикална –

хей, Астрал!

Защо хоризонтален ми изглеждаш?

Нима от кал, ах, да, от кал

направени са нашите Надежди?

...

Сънят не спира –

или пък е спрял?

Ала Кълбо едно със цвят незнаен

се врязва във Опасния Астрал,

подема Песен със рефрен Безкраен.

...

Астралът в миг изчезва –

Той е сън.

И кал дори във него няма –

а Звук омаен, звук – Любовен Звън –

от Пясъка излита вечнотраен.

...

Чакъл, кал, пясък и цимент –

Основите Кълбото ще постави.

Астрални – да!

Но никой аргумент

не ще разклати тез основи здрави.

...

Кълбото е Учител.

То лети

със скорост абсолютно непозната –

и Пътя Му навеки ще искри

с искрите благодатни на Душата...

...

01.12.2012 г. Аеиа

сряда, 28 ноември 2012 г.

Алармааа! Дишането ще спаси Света! :)


Всички сме равни! Сега да не ме обвинят, че съм комунистка, но, както се казваше в стария виц: "кому ниска, кому висока - за мен си е добре!". Та и за мен така!

Седя си в лотос, поза лотос, де, още няма толкова големи ГМО-Лотоси, та да ми поберат, хм, частите, но да не се отплесвам в генетиката! Дишам си и като че ли медитирам, ама може и да не медитирам, няма значение кому ниска. Да, пак се отплесва Авидя, или ме отплесва, незнайно от коя основа...

Та, мислейки че медитирам, изведнъж усещам, че вдишвам въздух! Който се е превъртял през дробовете на милиони, да не кажа - милиарди! Леле, леле, какво кръвосмешение, полови групови изпълнения, класови, расови, видови и всякакви смешения! Въздухът, вдишван от някой хипер-милиардер, след няколко часа се нахожда в дробовете на най-окаяния просяк - или на някой червей.

Мъдреците разправят, че не сме дишали правилно. Лекарите знаят, че ако подадат кислород повече от нормата, пациентите стават еуфорични. Ако кислородът е малко - хората са вяли, дори полузаспали. То затова и се прозяваме - защото организмът има нужда от кислород. И заспиваме, прехвърляйки се за една трета от живота си уж в царството на Морфей, на илюзиите, на по-малкия брат на Танатос (Смъртта).

Други пък бърборят, че след Смъртта човек се осъзнавал, ставал ангел. Ами че ако наистина сънят е по-малък брат на Смъртта - то и приживе ни е дадено да видим какво е... Ама не! Това било илюзия, не било реалност.

Ако предположим, че шегаджии-извънземни рекнат така, за шоу, да изтеглят всичкия въздух от земната атмосфера, барабар с кислорода, то какво ли ще стане? И милиардерът, и просякът ще се задържат в "реалността" най-много 3 минути. И после ще се кютнат към Вечните Ловни Полета - или където им е кеф, зависи как сънуват - безкислородно...

Медитирайки се чудя, дали случайно Бог, или който и да е там, не ни показва с тоя отчайващо общ въздух, че всички сме едно? Дали не се майтапи с нас по този начин?

Да, прави са мъдреците, че хората не забелязват дишането. Не му отдават нужното внимание. Не го тренират. Карат как да е. Нали е безплатно? Какво да му мислим?

Воалът се спуска! Медитацията се отмедитачва, или от-аттачва. Въздухът циркулира!

Медитация и Цирк-улация...

...

28.11.2012г. Аеиа

Той брои тревата


От малък беше някак различен. Първоначално не знаеше, че е такъв - мислеше, че всички са като него. С годините, още в детска възраст, успя да види разликата.

...

Не вярваше в нищо. Не можеше да вярва. Знанието бе неразделна част от него.

...

Годините си минаваха - той не се променяше. Единствено косата му побеля. Понякога, рядко, срещаше хора, в които безпогрешно разпознаваше това, което имаше и той. Повечето от тях бяха в детска възраст. И не знаеха, че са такива. В продължение на дълги години си правеше майтапи с тях - от сорта да ги впечатли с нещо, на вид странно, което да запомнят завинаги. Случваше се тия шеги дори да ги събудят за тяхната истина - но най-често нищо не разбираха, а само запомняха майтапа като странен и необясним случай...

...

Когато и внуците му напуснаха този свят, той реши, че е време да приеме насериозно легендите за вечно живите хора - отдавна бе изчел всичко по този въпрос, достигнало до нашия свят - отпреди Вавилон до щуротията за Скитника Евреин.

...

Той не вярваше в нищо. Легендите бяха истина. Не търсеше и никога не бе търсил себеподобни и съмишленици. Реши, че е време да разкрие за себе си своята истина. И тръгна да търси тези, с които някога се бе майтапил. Само че - не децата. Те, впрочем, вече бяха станали старци - може би. А вероятно бяха като него. И също търсеха. Хора на неопределена, наглед средна възраст, които никой не забелязва, защото са "част от нормалния пейзаж".

...

На едно съвсем неочаквано и тривиално място той намери един като него. Беше много по-стар, макар да не му личеше.

- Аха, - каза Намереният, - случват се и такива работи.

- Какво ли не правих, къде ли не учих - никой не можа да разбере какъв съм и никой не разгада причината да съм такъв. Да, знам че няма причини. Знам че причина и следствие е едно цяло и че са илюзии. Знам, че животът е илюзия, но... ти знаеш - точно защото нашият живот не е илюзия, сме принудени да живеем толкова дълго.

- Май вечно? - захили се Намереният.

- Е, не обичам крайни изказвания - засега не съм живял вечно и не мога да кажа как е. Ти също не си живял вечно, нали?

- Дааа, прав си, майтапех се!

- Наистина смешно! - усмихна се и той. - Сега ще те попитам нещо още по-смешно. Знаеш ли някакъв сигурен начин, който да ми разкрие истината?

Намереният загледа разсеяно, но каза:

- Според мен най-сигурният е да изброиш всичката трева на Земята.

- ???... Скучно занимание. Но... да, струва ми се, че това е начинът...

...

Той повярва за първи път.

...

Един човек на средна възраст брои тревата. Никой не може да разбере какво прави, нито защо се занимава с това. Покрай броенето върши и куп полезни неща. Помага на много хора - може би затова не забелязват основната му дейност...

...

28.11.2012г. Аеиа

събота, 24 ноември 2012 г.

Как сами си слагаме рамки


"Е" на идентичността. Това, според Робърт Антон Уилсън, е използването на глагола "съм" в различните му форми, за определяне на явление от околния свят - било то личност, човек, животно, политика, технология, религия, бог, наука, език, любов, глупост и т.н.

Не е нужно някой да ни промива мозъка - достатъчно е да кажем за нещо, че "е". Определяйки го веднъж, ние преставаме да бъдем отворени за него и да възприемаме "посланията" му, които, в доста от случаите, биха могли да ни бъдат полезни - най-малкото, за да разширим собственото си "съм".

Казваш си: "този човек "е" тъп!". И той спира да ти бъде полезен и излиза изцяло от твоя "тунел на реалността" (пак термин на Уилсън).

Доста мъдреци съветват хората "да бъдат отворени към света", "с отворено съзнание". И тези съвети са наистина полезни - дори от чисто практична гледна точка.

Но "съм" ги прави на пух и прах. "Аз съм неудачник!", или "Аз съм отворен към света!". Второто също ограничава - мислейки се за "отворен", ти спираш да се развиваш и наблюдаваш обективно - и си оставаш тесноглед задръстеняк.

И всеки що-годе убедителен батю или чичар, ще те убеди в каквото си иска, лесно ще ти внуши, че това "е" такова, и никакво друго. Че побратимът всъщност ти "е" враг, че врагът - приятел. За предните неща не визирам само личности. Това може да са (ето, пак "съм"!) качества, предмети и т.н.

Вече има тонове литература, описваща как да останем с отворено съзнание. То не са техники, медитации, видове мислене и прочие сложнотии. Но, кой знае защо, това "Е" на идентичността не се споменава почти никъде. Да, в началото е трудно да се приложи - човек вижда, че му е доста сложно да не го използва на всеки петнадесет минути. "Това е такова, онова е онакова...". Но свикнем ли веднъж с избягването на употребата му - нещата стават доста по-лесни.

"Е" не е това, което "Е"... :)

...

P.S. Горното демонстрира и вредата както от положителното, така и от отрицателното мислене...;)

...

24.11.2012г. Аеиа

неделя, 18 ноември 2012 г.

Котката - изпратен ни свише лечител-йогин?


Въздигана до Божествена същност и принизявана до най-низше адово създание, Котката е била, е и си остава едно от най-обичаните, мразени, пренебрегвани и, както често се случва, неразгадани и неразбрани творения.

Казват, че много приличала на човека. Други пък отхвърлят напълно тази прилика.

Но каквато и да е, Котката може да мърка. Огромен брой хора по света са открили, че котката им усеща къде ги боли, ляга на проблемното място и "задвижва вибрациите" на мъркането. И болката често изчезва. Написани са много неща за това мъркане - какво представлява, от кои котешки органи се генерира, за какво служи на самата котка. В литературата по темата се срещат както чисто научни обяснения, така и множество мистични и "отнесени", които съвременната наука (засега) не може да приеме за чиста монета и за нещо меродавно.

Независимо от всичко това, Котката продължава да съпровожда Човека и, може би, да върши работата, за която е изпратена. Да лови мишки... И покрай лова - да прави много други, често незабележими и пренебрегвани, но важни неща.

Покрай заниманията си с йога, нямаше как да не свържа котешкото мъркане с някои йога-практики. Видове дишане, задвижване на определени места от тялото, чрез създаване на вибрации, посредством дишането и генерирането на определени синхронни звуци, които си ги чува основно самият практикуващ - почти като мъркането на котарака. И стигнах до особеното усещане, че мъркайки котката вибрира "ОМ"...

"ОМММММ, ОООММММ, АУУМММ, ОММММ, тук съм! Успокой се! Отпусни Тялото! Изчисти Храма! ОООМММ! Пусни Бог в Храма! ОООМММ..."

По една или друга причина не всички хора са приели Йога за начин на живот. Първо - може би защото по знайни и незнайни причини това Учение преди векове е било държано в тайна и ползвано само от посветени - не с цел разделение на хората, а най-вероятно от съображения за сигурност, вземайки предвид характеристиките на човешкото его и опасностите, които то може да създаде, ползвайки знания и умения, без да развива с тях Духа. Защото Йога действително започва от тялото. Нашето тяло. В материален план - единственото материално нещо, което притежаваме при рождението си - и единствената ни материална собственост през целия ни земен живот. Казват - тялото е твоят храм. Един Вълшебен Божествен Храм, скрил в себе си много тайни - научиш ли ги, ще научиш Материята. В Храма живее Духът (ти). Но там е и Егото. И Егото е силно. Илюзия е то, не е Истина като Духа, но силна илюзия. Която може да злоупотребява - не от лоши помисли, дори често от съвсем добри - но егото винаги се стреми към себеусъвършенстване, и в този си стремеж не признава Битието на Духа. То обича да владее. То ламти да властва над Материята. Над Майката... И временно може да го постигне - понякога...

Второ - след горните описания на минало и сегашно-минало, в сегашното-настояще-бъдеще много хора не са наясно с древните мъдри наставления и практики за прост живот "в Бога". Пак по различни причини - една от тях е, че за съвременния човек е абсолютно невъзможно да изчете в оригинал всички, достигнали до нас Книги на Древната и не дотам Древна Мъдрост. Друга причина е продиктувана пак от егото - то има склонност да слага етикети и всичко да му е ясно. То знае всичко. Затова, често чувайки думата "йога", егото изпраща образ на изпосталял индийски факир, завързал краката си на фльонга зад врата и крепящ се на една от ръцете си, а другата - вдигната нагоре, изсъхнала и дланта й превърната в саксийка с цъфтящо цвете. Брррр! Не си и помисляй да се занимаваш с такова нещо!!! Пък и виж го как псува тоя "просветлен"! Ти отиваш при него да те научи на нещо - той те псува най-грозно и вулгарно! (Последното съм го виждала по Дискавъри :). Разбира се, има и благи сред "факирите".

Котката прилича на тях. Някои котараци са изключително дръпнати и негальовни, други са досадно любвеобилни. Имам предвид със стопаните си. Кучето е винаги любвеобилно с господаря си. Да, Кучето е най-добрият приятел на човека. Котката, мисля, е нещо друго. Тя, наистина, не е Приятел. Не е и Враг. Може да те дере и хапе, но при нужда ще те излекува, или ще отнеме лошите ти емоции, без изобщо да разбереш, че тя го е направила. Един гуру-лечител, който си прави каквото си иска, но винаги невидимо ти помага. Нашата въплътена, но невидима и неосезаема същност? Мъркаща?

Хората може да нямат възможност да живеят прост живот в Бога, може да са възпрепятствани откъм достъп до Древна Проста Мъдрост, до Учители и Просветлени - но Котката е с тях. Без да се натрапва тя си върши Работата...

ОООМММММ - МММЯЯЯУУУ-ММММРРРРРРР-ОООМММММ...

...

18.11.2012г. Аеиа

Идиотска импресия :)


Хората бяха добри по рождение. Бяха интелигентни и талантливи. Раждаха се интуитивни, разбиращи, виждащи, чуващи, схващащи, усещащи и - много съществено - енергични. Хората бяха знаещи по рождение. Раждаха се мъдри. Хората вярваха в Бог по рождение и бяха (едно) с Бога по рождение. Всичко това хората го имаха по рождение.

Едно нещо им липсваше - не се раждаха можещи. Мога и Мощ са с един корен...

Липсата на Мощ се оказа по-съществена от наличието на Енергия. И Енергията бе окована от Мощта. Заключена зад 194 катинара.

С израстването хората се стремяха все повече и повече към сдобиване на мощ. Често в този стремеж губеха повечето от даровете по рождение. А същевременно мощ не сдобиваха. И катинарите си стояха непокътнати.

...

Все пак, макар и възрастни, хората вярваха в Бог. Но загубили повечето от даровете и хабейки в борби за мощ прокрадналата се през катинарите мижава енергия, често не можеха да видят Бога и затова го бяха заменили с една книга. Името й бе на един конкретен език и за да я различават от другите книги, хората решиха на всички езици книгата да се нарича с това име - да не се превежда. Това го решиха, когато направиха замяната. Замяна на Бог с книга. По това унифицирано име личеше, че книгата наистина бе по-важна от Бога, защото за Бог езиците имаха свои си думи. (Бог може би позволяваше повече свобода?). Във всички езици тази книга носеше това унифицирано име, което всъщност бе в множествено число, но това хората не ги касаеше.

Хората стигаха дотам, че ако някой кажеше нещо против книгата, веднага го обвиняваха, че хули Бога и че е против Него. Хората се избиваха едни-други заради книгата. Освен това част от хората беше създала друга книга - по подобие на първата. А това бе недопустимо! Та нали книгата бе Бог! Как може някой да създаде дубликат на Бога?!

...

Хората бяха добри по рождение...

...

(бел.авт. "идиот" на стгр. език е човек, който се занимава със свои неща. В съвременните езици думата е придобила и други значения. Авт. е съвременен, мейд ин Чайник с Акациев Чай от цветове, цъфнали на тринадесети...:)

...

18.11.2012г. Аеиа

петък, 16 ноември 2012 г.

Аджна: Просветление с Език :)


По Кроули и Уилсън

...

Ревниви са животните –

това е всеизвестно.

Ревниви са и хората –

и все не им е лесно.

О, нека поиграем с езици ний сега,

защото за игра са

създадени в света.

И трудното във лесно те мигом преобръщат,

и болното във здраво най-скоростно превръщат.

А ревността ужасна,

с облизващ, здрав замах,

в любов я сторват вещо,

изгонват всеки страх.

Велико Просветление

с Великия Език -

кога играе смело,

а не от нервен тик.

Животното добричко

се с него изразява –

то ближе те във унес,

дори да ти додява.

Ах, Любовта Природна

с език се съобщава.

Със близане от думи,

или пък на тела...

Едно и също нещо,

твърдят, било това.

Да, редно е Езикът

нещата да върти.

Затуй те просветлява,

и учи, и трепти.

Той мускул е най-силен

сред мускулите знайни

и в себе си прикрил е

най-приказните тайни.

Със магове вибрира,

със кучета пламти,

използвайки го често

магьосник ще си ти.

Животните ревнуват,

но ближат те с език,

когато любовта си,

покажеш им за миг.

И хората го правят –

но често – без език.

Защото го заместват...

с психически тупик

от думи и творения

на наш студений ум,

а те са слаби, знайно е,

и причиняват бум

на липса на любови

и други благини.

И носят ни неврози

и психо-падини.

Това е грешка!

Знайте!

Тоз мускул най-велик

е редно да се ползва

във всеки славен миг.

Какво говоря – ревност!

Омразата дори

при близане надлежно

превръща се в искри,

които в миг изгарят

омразата у нас,

и Любовта припламва

във Радост и Екстаз.

И хапещото Куче

превръща се в Овца,

а знаеме – Агнецът

Спасител е в Света...

16.11.2012г. Аеиа

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Хремава Земя, класови смешения, конспирации...и бай Иван


На йогина бай Иван изключително често му се случваха взривяващо невероятни случки. Разбира се, от йогийска полипунктуална и дименсионална гледна точка, той не би казал, че "му се случват", но един реален, макар и несъществуващ, наблюдател би ги нарекъл наистина "просто случки".

Интересно при него бе още, че тия спорни събития много често съвпадаха времево с разни напълно битово-йогийски дейности, предизвиквайки тяхното прекъсване и създавайки странни завихряния, които обикновеният ум не можеше да обясни с няколко думи - на който и да е планетарен език.

Настоящата случка започна една вечер, по време на извършване от байИванова страна на тривиално-йогийското прочистване на дебелото черво, състоящо се в изсмукване през логичното долно телесно отвърстие на определен литраж леко подсолена вода, нахождаща се в леген, и последващото й връщане през гореспоменатото отверстие в градската канализация, посредством приспособление, наречено тоалетна чиния. С други думи - бай Иван изпълняваше хигиенна йогийска пречистваща практика, модифицирана и прилагана в обществото под името "клизма", а в по-ново време - известна и допълнително модернизирана под названието с гръко-латински уклон "колон-терапия". Последното - полезна процедура, за която много хора бяха склонни да плащат доста пари - може би защото не бяха запознати с йога (тогава щеше да им бъде безплатно), или просто самото плащане действаше по допълнително пречистващ начин по някакви необяснени засега от науките пътища. Но да не се отклоняваме в излишно комплициране и колон-изиране!

Водата тъкмо бе преполовена, когато се включи третото око на йогина. Бай Иван прекрасно знаеше - щом "То" си позволяваше да го прекъсва в такъв момент, значи работата бе дебела!

Заряза моментално хигиенните си задълбочения, изкара светлинноскоростно вече изсмуканата вода и се отдаде на Окото.

Работата наистина бе сериозна - най-малкото, защото това бе един от редките случаи, в които йогинът не сразумя от пръв поглед за какво иде реч и трябваше бая да се напъне, докато избистри картинката.

...

Разбира се, сравнително глупаво е да се описват с думи послания на "третото око" - причините няма да ги изброяваме, защото, както евентуално би вметнал бай Иван, и без това повествованието дотук е крайно неразбираемо и излишно извъртяно (към канализации и тоалетни най-вече!). Но все пак, с цел вмъкване на някаква светлинна яснота, ще нахвърляме накратко с думи какво казваше с образи байИвановото трето око.

Сложността идваше от факта, че по неясни причини Окото предаваше информация едновременно за няколко души и свързани с тях събития, които явно им се случваха в момента на байИвановото клизмено свещенодействие. От неразбираемия светлинно-образен бъркоч, бай Иван, иначе славещ се с доста всеобхватен възприятиен ум, успя да отсее следното:

1. Един негов млад, много близък и талантлив ученик - Симеон - бе изпаднал в алкохолна кома - явно вследствие на неведом, но необуздан запой. Симеон бе студент по право и работеше като програмист на парче. Връзката между учител и ученик бе силна, и дори в кома, Симеон бе успял да прати SOS на бай Иван. (Какво очакваше да стори учителят му - не бе ясно, но Ес-О-Есът бе пуснат в ефир и връщане назад нямаше).

2. Един доста крупен бизнесмен на средна възраст - Павел - чиято реална дейност, освен от самия него, се знаеше от хомеопатични дози хора на планетата, а и във Вселената, и чието познанство с бай Иван няма да нищим тук - бе попаднал (странно!) в някакъв дълбок трап. Наоколо бе тъмно, нямаше никой, а той не можеше да излезе - може би бе счупил крак? Той също бе пратил безвъзвратен, байиваново адресиран Ес-О-Ес (почти като есемес).

3. Една сойка - която някога бе излюпена в гнездо, намиращо се в съседство с байИвановия прозорец, и с която някога йогинът бе станал приятел, но сойката, след като порасна, се изсели в съседен град, макар и да запазиха приятелството си за вечни времена - та тази сойка също беше в лошо положение. Бе заплела краката си в някаква тел на земята и не можеше да помръдне - колкото и да опитваше. А сойките определено имат акъл, не само за измъкване!

4. Една възрастна жена - Мария. Някога просперираща и добре поставена в обществото, сега сведена до живот в общински старчески дом в едно отдалечено село. Преди да стигне до дома, тя бе преминала през дълги години скитнически живот, което бе продиктувано и предопределено от нейното, неочаквано и за нея, и за околните, полудяване. Дали това бе точно полудяване, или Мария просто бе влязла в една реалност, в която нямаше завист, злоба, амбиции, алчност, глупост и прочие красоти - тук няма да бъде коментирано. Мария винаги успяваше да оцелее - макар и в страшна мизерия най-често. Но фактът, че не всеки би могъл да постигне това - да живее толкова години в такива условия и ситуации, показваше, че Някой се грижи за нея. И този някой май не беше представител на човешката раса (за срам на същата?). Сега Мария бе получила инсулт. Около нея нямаше никой - и никой не й помагаше. Тя се надяваше, че този инсулт най-сетне ще я отведе Там, но виждаше, че няма да стане. Тя знаеше, че ще оцелее и от това, и ще й се наложи още да стои Тук. А не искаше. С бай Иван не се познаваха лично, но по неведоми пътища йогинът улови и нейния SOS. (хм, как ли ще ти помогна пък на тебе? - помисли в един от визуалните, следклизмени промеждутъци)

5. ... Тук бай Иван се изненада неприятно. Както се изненадва всеки един човек, узнавайки внезапно, че негов добър познат е напуснал този свят. О, Шива-Шакти-Сарасвати-Кали-Иисусе-Буда-Аллах-Йоан! Журналистът Тончо, приятел на йогина, с когото се виждаха рядко, но това не пречеше на връзката, която ги свързваше, току-що бе починал! Да, той бе възрастен и болен от лоша болест, но не това занимаваше бай Иван в момента на "видението". Тончо не знаеше, че е починал! Луташе се в Промеждутъка и имаше опасност всеки момент да се прероди в... стайна циклама! Това щеше да бъде загуба за Вселената. Да, и тя понякога прави грешки и допуска загуби. Не че стайната циклама нямаше да допринесе за общото Благо и общия Ред, но... Точно бе отчайващо добър и осъзнат човек. Бай Иван просто не можеше да се начуди как така се бе случило да е толкова неосъзнат в Смъртта! Може би тя бе дошла твърде неочаквано за журналиста? Може би... Да, не биваше да се губи време! Цикълът-Път "Тончо" трябваше да продължи подобаващо! Тончо явно бе изпратил съвсем неосъзнато от Отвъдното видението до бай Иван...

...

За осмислянето на горните видения йогинът използва много по-малко време, отколкото би било нужно за изчитането им. Още докато осмисляше - съвсем по йогийски - се сети за едно от важните наставления на своя учител навремето - "Винаги използвай силата на своите ученици, познати, приятели и на всеки, който ти скимне!"

И бай Иван се сети за тетка Цонка. "Ееехх, жалко че стана така с нея - сега щеше да ми е от голяма полза!".

Окото, обаче, изведнъж каза: "Потърси я!".

Бай Иван винаги слушаше Окото. Колкото и да не вярваше - съвсем по човешки - на някои от нещата, които понякога То го караше да прави.

...

Джиесемът на Цонка Едно иззвъня. Тя тъкмо поглеждаше кой е на дисплея - и стоящата наблизо Цонка Две се сля с нея.

- Иване!!! Как го правиш! Пак съм едно!

- И Силата е с тебе, а?! - успя да се измайтапи Йогинът и после поде по същество.

Цонка се втурна да оправя нещата, свързани с байИванполучените есоеси.

- И обърни особено внимание на Тончо, да не забравиш!

- Дааа, знам - с него ще се заеме Цонка Пет! - в шеговит стил отвърна през Измеренията възвърналата си сидхите Йогинка.

...

Успокоен, че се е погрижил за земните и не дотам земни проблеми, бай Иван отново се съсредоточи в Окото. Знаеше - при такива заплетени ситуации със сигурност винаги има нещо "зад нещата", което винаги убягва от вниманието дори на внимателно виждащия.

- Аха! ... Опс! Не е истина! Пак никому неизвестната Конспирация! - на бай Иван вече бе започнало да му омръзва, но това нямаше значение.

"Лошите" бяха заразили Земята, която междувпрочем е Мъжко Същество, с досадна хрема! "Добрите", както винаги, липсваха - т.е. не бяха предприели нищо по случая.

Окото "мълчеше".

- Хрема - хрема! - отсече бай Иван. - При хората минава с лекарства за една седмица, без лекарства - за седем дни.

Този популярен лаф бе всъщност мощна мантра. "Лошите", а и всички други не го знаеха това и специално Лошите бяха много неприятно изненадани - бай ти Ивана излекува за миг Земната Хрема с тия прости думи!

...

Конспирацията продължаваше... Бай Иван се върна към клизмите...

...

15.11.2012г. Аеиа

неделя, 11 ноември 2012 г.

Аджна: Дърветата отпочнаха стриптийза! :)


Това не е метафора - те наистина започнаха да се събличат! Делим една планета с най-различни същества. И често дори си нямаме понятие какъв е светът на нашите съседи. Ето, дърветата се събличат, когато стане студено. А в горещините гледат да са облечени.

Колко сме различни! Сигурно затова не ги разбираме. А дали Те ни разбират? Подозирам, че да. Нищо чудно да излезе, че всички жители на Земята ни разбират много повече, отколкото ние тях.

Когато застуди, хората се обличат с все повече и повече дрехи. Е, с изключение на моржуващите и някои други "групировки". А дърветата чакат да почне да студенее и започват лудия стриптийз!

Интересно място е Земята! :)

...

11.11.2012г. Аеиа

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Изкушението на тетка Цонка ... и бай Иван


Тетка Цонка бе една много приятна възрастна жена. Закръглена, винаги усмихната, много заета, но намираща време за всичко, помагаща на всички с удоволствие, удовлетворена от кариерата и семейството си и справяща се с всичко и всички като с вълшебна пръчица - поне така изглеждаше отстрани. Тя беше от типа жени, които всички възприемат, незнайно защо, като майки и закрилници. Като същества, в присъствието на които чувстваш една приятна сигурност. Като някой, който със сигурност ще ти помогне и ще те извади от кашата при нужда - стига да се обърнеш към него.

Имаше си добри мъж, деца и внуци, които ръководеше - съвсем неусетно за тях - и които не й се бъркаха в нищо. Не защото не искаха, а понеже просто не можеха, а и никога не им се налагаше. Пък и не усещаха, че тя е диригентът. С няколко думи - тетка Цонка бе идеалната жена в напреднала възраст.

Никой не можеше да каже и да определи на какво се дължеше този цялостен просперитет и добруване на тетка Цонка. А и никой не се замисляше - това бе просто една добра, работлива, всеотдайна и силна жена, която имаше в добавка и късмет. Е, налагаше се понякога тетка Цонка да надига глас - тогава да не си й насреща - но това си е нормално за всички хора и ни най-малко не можеше да накърни своеобразния й ореол.

Нещото, което не се знаеше от никого и което би хвърлило в потрес и чудене цялото обкръжение на добрата тетка Цонка (за непознати и бизнес партньори - госпожа Ц.Х.), беше, че тя всъщност се явяваше изкусен и посветен йогин. Вездесъщият йогин бай Иван бе неин учител. В качеството си на такъв, той отдавна й беше дал благословията си - да се развива и да си върви сама по Пътя. Защото тя бе фрапиращо добра ученичка и дори го бе задминала в някои отношения още в началото на обучението си - преди много години.

Бидейки в искрен контакт със "Силата" (не съвсем тази от "Междузвездни войни), тетка Цонка бе станала сидха, т.е. бе сдобила умения, които не се вписваха в нормалната реалност и които биха изглеждали напълно невъзможни за околните. Това, разбира се, не се знаеше от тях - само бай Иван и въпросната "Сила" бяха наясно, но това нямаше значение.

Тетка Цонка беше осъзната, веща и можеща - и никога не нарушаваше Правилата. И не бе никак надменна, а самоувереността й бе всъщност в очите на другите. Да, пред Силата място за надменност и самоувереност няма...

Все пак, независимо от своята напредналост и осъзнатост, тетка Цонка бе и човек. Знаеше, че понякога Силата може да реши да я изпита по някакъв начин и най-често бързо схващаше кое е изпитание и кое - ежедневна случка - но се случваха и гафове.

И така, госпожа Ц.Х. се срещна с един нов бизнеспартньор. Съвместната им работа тръгна успешно и влезе бързо в благоприятни коловози. Но това в случая не задоволи тетка Цонка. Проблемът беше, че този човек, твърде възрастен, интелигентен, начетен и улегнал се стори на госпожа Ц.Х. много подходящ за посвещаване в "тайните знания". А в реалните им контакти и дума не можеше да става за "тия неща". Изобщо - отношенията им бяха изцяло служебни, а за това, което целеше госпожа Ц.Х. се изискваше все пак някакъв минимален личен нюанс.

Тетка Цонка извърши сумати проучвания, медитации, консултации - осъзнаваше, че това може да е грешно, да е някаква абсурдна идея-фикс - но всички данни показваха, че човекът е подходящ и че е редно да го обучи и посвети. Тя много добре знаеше пословицата "насила хубост не става", а и нещо в тоя дух и бе подадено от един от нейните безтелесни Учители - да, тетка Цонка контактуваше с такива, покрай Силата. Само че тук не ставаше дума за никакви насилствени действия, затова госпожа Ц.Х. реши да не обръща внимание специално на това.

Независимо от всички пречки и земни и неземни предупреждения, тетка Цонка успя да внесе личен нюанс в отношенията с кандидат-ученика и съответно контактите им на тази основа зачестиха - излязоха извън бизнес-руслото. Той замина да живее в друга държава, но това, разбира се, не беше никаква пречка - те започнаха да контактуват по интернет.

Общуването им трая близо година. Набеденият ученик се увлече по госпожа Ц.Х. - не в любовен смисъл - и използваше всеки свободен момент за контакт с нея. Но възникна един нерешим проблем. Той изобщо "не вярваше" в йога и тайни учения. Не обръщаше внимание на увещанията на любимата събеседничка, че всъщност вяра в случая не му трябва ни най-малко. Отхвърляше всички нейни йога-попълзновения. Тетка Цонка прие това като война - и се подготви за дълга обсада.

Военно-обсадните действия траяха дълго. Настъпи и сюблимният момент. Секунди преди него се появи Безтелесният Цонкин Учител - той гръмогласно я предупреди да не прави глупости - но тетка Цонка, увлечена в целта си, го изгони съвсем безцеремонно.

Кандидат-ученикът трябваше да повярва! Независимо че вяра не се изискваше, случаят бе такъв! Сега или никога!

И както си говореха през нощта по скайпа (часовата им разлика бе само два часа), Цонка го накара да си включат камерите. Гледаха се и говореха. Тогава Цонка каза:

- Ти не вярваш, ама аз съм при тебе - отвори прозореца и ще ме видиш, че седя на перваза.

- ??? - "кандидатът" я гледаше в недоумение.

- Защо се чудиш? Не се мотай! При теб съм!

- Не те разбирам!!??

- Няма нищо за разбиране - хайде, не е приятно да се седи на перваза ти по това време, а е и опасно за мен!

"Кандидатът" реши, че събеседничката му полудява, но за да я успокои, отиде до прозореца, дръпна щорите... Закръглената тетка Цонка наистина едва се задържаше на сравнително тесния перваз! "Халюцинирам ли?", бе първата му мисъл, а главата му се въртеше ту към екрана на компютъра, ту към прозореца, още неотворен. От първото госпожа Ц.Х. го караше да отвори прозореца, а от второто - пак тя - чукаше бясно по стъклото.

Ясно е, че в такива моменти времето се удължава. Независимо от удължаването, "кандидатът" отвори прозореца, и тетка Цонка Две скочи пъргаво в стаята, ухилена до уши. Кандидатът получи инфаркт...

...

Да, госпожа Ц.Х. имаше такъв дар от Силата - можеше при нужда да пребивава физически на няколко места едновременно...

...

При вида на превития и проснат на земята кандидат, тетка Цонка Две (а и Едно - през камерата) схвана на момента, че е сгрешила страховито, но не губи време в излишни анализи, а хукна към телефона. Слава Богу, нали се нахождаше в чужбина, до него имаше телефонен указател - тя бързо набра тамошната спешна помощ. Кандидатът по принцип живееше сам в къщата. Имаше икономка, но тя не нощуваше там. Когато дойдоха да го откарат с линейка - сравнително бързо - тетка Цонка, винаги запазваща състояние на духа, се престори на икономката.

После остана сама. Е, можеше да си говори по скайпа с тетка Цонка Едно, но и "двете" знаеха, че от това няма да има смисъл - все пак, бяха един и същи човек. По-неприятното бе, че и Цонка Едно, и Цонка Две осъзнаха, че Силата бе отнела дарбата на госпожа Ц.Х. да пребивава на много места едновременно и в добавка (може би за наказание?) е оставила Цонка в две тела! И то в различни държави!

На тетка Цонка й се случваше обратното на известния и признат от науката феномен "множествена личност". Това е, когато в едно тяло "живеят" две или повече съвсем различни личности - като те имат и съвсем индивидуални чисто телесни особености. Например едната личност може да получава алергични обриви от фъстъци, а другата - не. При Цонка бе обратното. Дори не съвсем обратното - защото телесно тя бе напълно еднаква и в двете си тела. Пълна каша!

Успокоена от това, че "кандидатът" е в добри ръце и надявайки се да го излекуват успешно, тетка Цонка Едно каза през камерата на Цонка Две да изчака...

"Оффф - помислиха си и двете Цонки - аз говоря със себе си! Не, не полудявам! Заслужих си го!". Нямаше ги безтелесните Учители, нямаше я "Силата".

И след предното лирично отклонение, Цонка едно направи единственото нещо, което би и помогнало случая - позвъни на бай Иван. Нищо че беше късна доба. Той, телесният Учител, щеше да помогне.

- Чушката люта и пак люта, и ти си Цонке ле, кат нея! - това бе първата реакция на йогина, след като изслуша среднощната Цонкина тирада.

После се захванаха да действат - на първо място беше наложително Цонка Две да отиде при Цонка Едно, т.е. Две да се върне в България, защото тя де факто нямаше никакви документи и не можеше да направи нищо в чуждата страна. Документите, слава Богу, можеха да бъдат изпратени по куриерска фирма, без да се налага при получаването им Цонка Две да представя документ за самоличност на куриера. Добро съвпадение беше и това, че чуждата държава бе в ЕС и нямаше да се налага Цонка Две да бъде прекарвана контрабандно през граница, за да избегне обяснения "като как така се е озовала в тази държава".

След още куп перипетии, които няма да описваме, но се подразбират, за около седмица двете Цонки се събраха по живо, по здраво. Тогава пък отпочна един друг луд сериал - Цонка Две трябваше някак да се внедри в обществото и обществения кръг на Цонка Едно - защото категорично отказваше "да се крие у тях", докато нещата се оправят. То не бяха врътки, не бяха чудесии, изкусно измислени и натаманени истории - за появила се изневиделица сестра-близначка, за това, че тя няма къде да живее и засега ще пребивава у Цонкини и т.н.

- Нищо не мога да направя! - бе казал бай Иван. - Трябва да чакаш "Силата" да се смили.

- За съжаление - знам! - бяха казали Цонка Едно и Цонка Две.

...

08.11.2012г. Аеиа