Героите, дори на най-дълбокия автор, имат един смехотворен, но и отчайващ недостатък – не са чели собствения си автор! Егати!
...
...
01.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Героите, дори на най-дълбокия автор, имат един смехотворен, но и отчайващ недостатък – не са чели собствения си автор! Егати!
...
...
01.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Или "За книгите, филмите, сериалите и представленията"...
Колко ли щеше да бъде интересно (извинявам се за това начало), ако всички книги, филми, сериали и представления, гледани от целокупното цивилизовано човешко общество, не бяха такива, каквито са, а съдържаха основно герои, които четат или гледат нещо.
Ох, стана идиотски неразбираемо. Затова ще обясня - макар че това е необяснимо.
Така. Никъде в никоя художествена книга, в никой филм или представление героите не четат книги и не гледат телевизия. Е, може бегло да бъде показано, че правят и това, но то винаги е за кратко и между другото, между главното. Героите навсякъде действат, действат и пак действат (независимо дали са на работа или са в свободното си време).
Ми то е ясно - на никой няма да му е интересно да гледа филм, в който някой гледа филм, че друг гледа филм, че друг гледа филм и така до безкрай, кхм!
Обаче, щом е така, май излиза, че само героите от книгите и филмите живеят реално - живите само ги гледат... Защото да гледаш някого как гледа би било убийствена скука! Никой не би и помислил да гледа с часове как някой друг гледа; или да чете по няколко часа в денонощие как друг чете. Това е нещо търде безинтересно! Което какво значи? Значи, че самият гледащ, ако беше принуден да гледа себе си, би бил абсолютно скучен за собственото си "аз". Празен и безсмислен. Ами то май е така?
Ама, срамота е в днешно време да не си чел великите класици на художествената литература. Не е прилично да не познаваш и съвременните майстори на перото. Не говори добре за теб, ако не си запознат криво-ляво и с шедьоврите на седмото изкуство. Пък и трябва да знаеш и сапунените сериали какво показват - за да си в час и на ниво (ако искаш да минеш за знаещ, начетен и в крак със съвремието).
Га че Сократ навремето е чел Достоевски! Тъпунгер прост е бил Сократ - не е чел нито Джеймс Джойс, нито Пруст, не е чувал за Маркес, Костурица, Вин Дизел, Артър Кларк, Сервантес, Рабле, Йовков, Дончев и прочие... За "Сексът и градът" да не говорим!
Авицена не е гледал "Сексът и градът", а и той, също като Сократ, вероятно не е и чувал за "Отнесени от вихъра", "Под игото", "Повелителят на мухите", "Сидхарта", "Архипелаг Гулаг", "Пипи Дългото чорапче" и пр. и пр .
Излиза, че знаещите, четящите и следящите художествените филми хора най-вероятно са само... знаещи, четящи и гледащи. Тъжно. Дори необразованите живи, които нямат претенции за начетеност - те пък гледат така наречените "риалити шоу"-та, или сапунените сериали, или касовите холивудщини - и също не живеят своя си живот.
Е, тук-там може някой да напише или нарисува нещо, може и филм да направи. Каква ирония! Знаещ, четящ, гледащ и слушащ не е тъждествено с живеещ.
(Тук, разбира се, става дума за свободното време на хората - не за времето, което сме длъжни да отделяме с цел осигуряване на оцеляването и на нормалния начин на живот).
А живеещи истински са само героите от книгите и филмите.... Те живеят и през свободно, и през работно време. И не четат...
Всъщност, при толкова литература, кино и подобни - и толкова живеещи герои - има ли изобщо истински живи живи?
...
30.09.2013г. Аеиа