понеделник, 30 януари 2012 г.

Змеят в недрата на Вихрен, Дивият козел и Мечокът


Красив и страховит е мраморният Вихрен. За него са писани множество песни, разказват се куп предания – от фантастични по-фантастични, от буреносни по-гръмохвъргачески. И той си е там. Продължава да омайва всеки, който се докосне до него. Известен е като върхът, който изглежда различно, погледнат от различни страни – оттук като пресечена пирамида, оттам – като четиристенна. Там, горе, седял Перун и хвърлял към Земята своите гръмотевици. Страшни били те. Но и оплождащи. Да, тайнственото електричество сякаш посажда Живота. На повечето същества е вродено да се плашат, колчем чуят гръм. Дали това е първичен страх от неудържимата електрическа стихия, или е страхопочитание пред  живототворящата Сила на Енергията – не може да се каже. Дори е възможно да е нещо съвсем друго – различно от страх, страхопочитание и уважение... „Да, нещо различно ще да е!”...

Такива мисли се въртяха в главата на Юлия – едно обикновено на вид седемнадесетгодишно момиче. Никой от обкръжението й не би допуснал, че тази девойка е всъщност съвременна шаманка. Дори самата тя не се възприемаше като такава, макар да „виждаше” и да „знаеше”... Как се бе стигнало до тук? Когато Юлия бе на четиринайсет, преживя някакъв странен припадък, предхождан от цял ден необяснимо физическо неразположение. Родителите й и лекарите, разбира се, помислиха, че това е епилепсия и я подложиха на множество изследвания. Така и не се установи диагнозата – не беше епилепсия, не беше и някакво преходно нарушение в кръвоснабдяването. Нещата отшумяха и животът влезе в обичайното си русло. Единствено самата Юлия се промени. Тя не помнеше какво е преживяла по време на припадъка, но някак впослествие разбра в съня си, че този припадък е „естествен заместител” на ритуала, в който шаманите биват инициирани в „шаманския свят” – и по време на който те трябва да умрат за стария си свят и да се възродят за новия. Да, случва се и това – четиринадесетгодишни момичета да влязат по естествен, природен път в „Портала  Животосмърт” и някак да го прозрат. Природата също има своите ритуали. Всъщност – човешките ритуали са бледо копие на Природните, но това повечето хора не го знаят.

В момента обкръжението на Юлия се състоеше от две момчета – също седемнадесетгодишни. Светлин и Кирил. Тримата бяха приятели от малки. Сега двамата, то се знае, искаха да бъдат нещо повече от приятели с Юлия и всячески се стараеха да угаждат на исканията й и да изпълняват желанията й – колкото и налудничави да изглеждаха те понякога. Всъщност, откакто пораснаха, между Светлин и Кирил се породи някакво своеобразно приятелско съревнование за сърцето на Юлия. Засега никой не бе взел надмощие, просто защото Юлия не го позволяваше. Тя много добре виждаше тяхното съперничество, но понеже нито един не я привличаше като „за гадже”, бе решила да използва максимално тази конкуренция, за да постига чрез нея свои цели. Една такава цел гонеха тримата сега  - затова се изкачваха към Вихрен.

А целта беше: осъществяване на среща между Тримата и ... един Змей-Дракон, за който Юлия твърдеше, че обитавал недрата на връх Вихрен и всъщност бил пълновластен Господар на Върха. Защо им трябваше да се срещат с този „персонаж” ли? Защото Юлия бе разбрала, че единствено от него би могла да изпроси изпълнението на едно свое желание, което всъщност беше мечта на друг човек...

Двете момчета, разбира се, никак не вярваха на тия небивалици – в недрата на Вихрен да има някакъв дракон и дрън-дрън! Но се радваха, че ще направят един хубав планински преход „с любимата” в този августовски ден – макар и най-горещия за годината, както твърдяха синоптиците...

А Юлия знаеше съвсем точно какво прави. Бе получила това „знание” по свои си пътища. Знаеше също, че в този „преход” ще трябва да „покръсти” и двамата си приятели... Това се налагаше, за да стане възможна Срещата между Нея и Дракона. И Шаманката не знаеше какво ще произлезе от това. Не знаеше дали след това „кръщение” момчетата ще й останат верни по начина, по който бяха досега. Не знаеше – но щеше да го направи. Те трябваше да приемат по един тотем... Единият щеше да стане Див Козел, другият – Мечок. Но тя не ги предупреди предварително  – имаше опасност да се откажат, като чуят, че по пътя към Върха ще бъдат подгонени от такива разлютени „страшнички животинки”. Освен „покръстването” или тотемната инициация, както биха я нарекли някои антрополози, Юлия знаеше съвсем точно къде и как ще съумеят да се срещнат със Змея-Дракон – затова и помъкна своите приятели в най-горещия за годината ден – такова беше изискването на Силата на Енергията...
...
Змеят-Дракон ги очакваше. Той проследи всичко – видя как Светлин се превръща в Див Козел, съзря и Кирил, който стана Мечок. На фона на тези съзирания, постоянно държеше сметка за Юлия - нейната смелост и готовност да се впусне в дебрите не само на Мраморния връх, но и на Портала на Порталите, през който става преобразяването на Спиралата през Материя-Дух-Енергия-Прана-Дихание-Крила... За Змея не съществуваше линейно време – той виждаше всичко наведнъж. По тази причина, докато Тримата се изкачваха към Него, той видя Юлия на един плаж на Черно море.  Запознаваше се с един старец, който беше в инвалидна количка...

После Срещата се осъществи.
...

След няколко дни, в събота сутринта, туристите около хижа Вихрен, които се готвеха да качват Елтепе, видяха как от един бус двама мъже смъкват старец на инвалидна количка.

- Татко, ти си полудял! – можеха да чуят по-близкостоящите.

После Старецът стана от количката и тръгна по пътеката към Вихрен...

30.01.2012г. Соня Петрова – Magicktarot

3 коментара: