сряда, 1 февруари 2012 г.

Живото Вино, Окото на Сокола и Зимния Дионис


Вече минаха два дни, откакто са се изгубили в Планината тия младежи. Много самонадеяни! Харесват ми, но... Справят се засега, обаче виждам, че няма да е за дълго! Снощи замалко Бялата смърт да отнесе Лина. Трудно ми беше, но успях да я върна Тук. Въпросът е – докога ще мога да успявам? Според техните времеви системи – до съвсем скоро. И после... Не, няма да мисля за тогава. Изобщо – спирам с мисленето. Край! Защо така често приемам човешки модел и облик? Та аз не съм човек...

Аз не съм човек! В това е решението!
...

Едно неопределимо на вид същество излетя от термоса, закачен за раницата на едно от момчетата. Беше високо около десет сантиметра и наистина не можеше да се определи на какво прилича. Единственото познато нещо в него бяха двете крила, с които съществото умело летеше.

Беше ранен следобед – към три часа. Към шест Слънцето щеше да залезе – и съществото знаеше, че сега предстои последната възможност. После Нощта щеше да предяви претенциите си и Бялата смърт щеше да й помогне.
...

Трите спасителни отряда, които търсеха седмината младежи, вече започваха да се оттеглят към базата. За втори ден. Утре, най-вероятно, нямаше да има голям смисъл от търсене, но щяха да продължат.
...

Летящото същество се огледа наоколо. Младежите се настаняваха за трети път на бивак за нощта. Опитваха се да запалят огън, но не успяваха. Съществото се увери, че не го виждат и направи нещо странно – което младежите също не видяха. То отиде към термоса, застана над него във въздуха, и от мястото, където се предполагаше, че са очите му, излязоха три блестящобели лъча. Те се сключиха над капака на термоса, откъдето  изведнъж се извиси огромен червен стълб, който проряза зимните небеса. Ако човек можеше да го види, щеше да го определи като огромна и невнятна колона от ... вино. Да, съществото всъщност бе една от многото еманации на Виното. Просто казано – то бе виното.
...

Един сокол летеше над смърчовете. Всевиждащото му Око видя Колоната и свърна скоростно натам. Пристигна бързо и се разговори с Виното. Не приказваха дълго.

- Единствен Той може да помогне.

Това каза Соколът и заедно полетяха към Небесния дворец. Дворецът се намираше на остров, разположен насред приказно зимно море. Целият бе от лед. Но различен лед – съставен от всички, способни да се заледяват вещества. В неговото Безвремие дворцовите жители посрещаха Деня на Виното. Бяха насядали около пищни трапези и начело на всички тях седеше Той – Многото имена.  Хората най-често го наричаха Дионис, а в по-нови времена - Свети Трифон.

Неземното Празненство в миг затихна. Това се случваше за първи път в Безвремието. Никой дори не се и замисли,  дали е възможно нещо да стане за пръв път в Безвремие...

- Ще помогна! Макар да не е редно, но идвате в точния безвремеви момент и не мога да откажа! – от Очите на Дионис излязоха прорязващи, винени на цвят лъчи и се насочиха към Очите на Сокола. Той усети в себе си Божествена сила и Знание. Вече знаеше какво да направи.
...

На следващия ден в медиите можеше да се прочете следното: „Спасени след почти три дни престой в тежки, зимни планински условия. Един от спасителите по неведоми пътища получил „видение” и точно знание къде са изгубените младежи. Той убедил колегите си да се върнат да ги намерят – защото всъщност изгубените били сравнително близо до тях и спасителите нямало да се подложат на особени рискове. „И аз не знам как стана така – казва спасителят И.П. – Това явно е някакъв вид телепатия. Освен другото, интересно за всички ни беше, че по целия път до изгубените, пред нас летеше някакъв сокол. Имахме чувството, че ни води.” Това, разбира се, е ирационално и напълно неадекватно приписване на одухотворени черти на природата, дължащо се на екстремните условия, при които работят тези хора – е мнението на специалистите.”


01.02.2012г. Соня Петрова  -  Magicktarot

...

3 коментара:

  1. А това Безвремие ми е интересно като смисъл :))

    ОтговорИзтриване
  2. Кайти, привет! Интересно е, наистина. И трудно за асимилиране от моя страна. Защото - извън линейното време, извън еднопосочната му стрела - е доста особено. Представям си го като" холографска холограма" или "холограма на десета степен"...

    =

    Цвенатка, привет! Благодаря ти и наздраве! :)

    ОтговорИзтриване