четвъртък, 5 януари 2012 г.

Гадание по Свещен Коран


     Днес реших да извърша нещо не дотам богоугодно. Правя го понякога – с цел да прозра във и през нещо, което ме вълнува, но нямам пряк отговор и визия. Отворих Корана на случайна страница и със затворени очи сложих пръста си на нея. Падна се: „44. О., татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е метежник към Всемилостивия.” (това са дума на Ибрахим, Авраам по библейскому). Няма да тълкувам стиха – не ми е това целта. По-интересното е от коя сура е той – а именно: 19. СУРА МАРИАМ (МАРИАМ). Зачетох се. Тази част на Корана започва с историята на раждането на Иса (Иисус Христос). Мариам всъщност е Дева Мария...

     Няма да обяснявам, че мюсюлманите почитат и Дева Мария, и Иисус. Нито ще правя разбори, констатации и изводи коя религия се е пръкнала първа и коя над чия база е построена. Няма да правя и теологични тълкувания на случващото се в тази сура, както и да сравнявам каквото и да е между Библията и Корана. Само ще изкажа няколко мои, съвсем обикновени, тривиални, може би човешки и простички, разсъждения.

     Първо – не мога да разбера защо толкова векове има разделение между християни и мюсюлмани, като „основата” и на двете религии е една и съща. Второ – донякъде разбирам, че глупостта е най-често срещащият се химичен елемент (или съединение?) на планетата Земя. Трето – осъзнавам и, може би, знам, че двете религии имат „базови” различия в интерпретацията на Бог, на Иисус Христос (за едните той е САМО ПРОРОК, за другите – Бог и част от Троицата). Това обаче също е част от великото химично съединение Глупост. Частта се изразява в постулата: „различният е враг!”. Щом някой е резличен от мене – той ме застрашава (защото може да ме направи като себе си!) и аз съм длъжен да го унищожа – или да го направя като себе си. В крайна сметка обаче излиза, че която и от двете страни да победи, резултатът – отчетлив, крещящ и епилептичнобляскав – е пак Глупост! Добре, преди време неграмотните хора са били много повече от неграмотните в днешно време. Не казвам, че днес няма неграмотни – за жалост – има, и то много. Но като съотношение грамотни:неграмотни нещата са се променили в полза на грамотните. Е, възможно ли е тогава светът все още да е разделен на религиозна основа? Възможно е – вижда се дори с просто око. Глупостта продължава да е най-често срещаното химично съединение на Земята.

     Всъщност – от това често срещано съединение се печели най-много. Ако го обърнем в икономически и финансов еквивалент. Колкото повече глупост – толкова повече материални богатства. Само че – за неглупавите. Тук съзирам нещо като закон – „златото не може да печели от себе си” – печели от него този, който го управлява и контролира. Излиза, че Глупостта и Златото са едно и също нещо – или почти. Ако аз бях някой мъдър цар (като Соломон?!:) ) или управник, бих възкликнала:

     „Дайте ми много Глупост! Друго не ми трябва!”... 

     И всички с радост ще ми дават и дават, и дават, и дават – защото Глупостта е най-често срещащото се химично съединение на Земята – а всички знаем, че най-често срещаните неща са най-евтини и ненужни! Защо да не ги дадем на този добър цар! Защо да не мразим различните – когато той ни казва, че „така трябва”...

     Приключвам. Доста се увлякох с  това гадание! Чак понякога не мога да повярвам докъде може да ме докара някой мъдър стих, „случайно” попаднал в полезрението ми. Само ще спомена, че в Корана някак много между другото се споменава ВЪЗКРЪСВАНЕТО на Иса. Също ще оставя за себе си отворен въпроса: дали споменаването на Сатана в стиха не ме докара до тези разсъждения? Всъщност – не знам. Избягвам да правя твърди изводи за Потока.

     Сега ще копирам началото на сура 19.Мариам – за справка:

19. СУРА МАРИАМ (МАРИАМ)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.
2. [Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.
3. Когато призова той своя Господ с таен зов,
4. рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.
5. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,
6. който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”
7. “О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”
8. Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”
9. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”
10. Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”
11. И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер.
12. “О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете,
13. и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,
14. и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.
15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!
16. И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.
17. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек.
18. Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”
19. Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”
20. Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”
21. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”
22. И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.
23. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”
24. И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.
25. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!
26. И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”
27. И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително.
28. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”
29. И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”
30. Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.
31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат , докато съм жив.
32. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен.
33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”
34. Това е Иса, синът на Мариам ­ словото на истината, в която се съмняват.
35. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.
36. [И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”


Превод: проф. Цветан Теофанов, Източник за Корана: http://www.harunyahya.com/bulgarian/Quran_translation/Quran_translation19.php


11 коментара:

  1. Соня, много ми харесаха разсъжденията ти.

    ОтговорИзтриване
  2. За мен глупостта е синоним на ограниченост. Религията пък произвежда забрани и ограничения, тогава??

    ОтговорИзтриване
  3. Гуени, по този начин на разсъждение неминуемо ще стигнем до заклеймяване на религията като средство, водещо до оглупяване. ;) Съгласна съм напълно - но мисля и друго - аз, разсъждавайки така, не правя ли същото, което прави религията? Не заклеймявам ли без подплата? :)))
    А и - такива мисли, знаеш, е "опасно" да се изказват в блог.бе.гейските ширини - може да настане какафония! ;))))

    ОтговорИзтриване
  4. Аз нарочно не коментирах в блог.бг, за да не разбунвам духовете. Освен това не съм запозната нито с Библията, нито с Корана, така че нямам право да давам мнение на тема религии :)) Говорехме си само за глупостта...

    ОтговорИзтриване
  5. Досетих се защо не пишеш там.:)))
    Честно да ти кажа - наистина ми се струва адски логично да се каже твърдо, че религията произвежда глупост. В крайна сметка - разсъждавам така - откакто имаме писмена история на човечеството, винаги то е било привързано към една или друга религия. Оттогава датира и глупостта човешка - без тенденция да намалява. Казвам го без майтап!

    И знам, че на този довод може да се изтъкнат хиляди противоречащи му аргументи - от сорта на: всички, загинали във войната, са яли краставици - ерго, умрели са от краставиците.:))) Но според мен има много истина във взаимовръзката глупост-религия...

    ОтговорИзтриване
  6. Без религия съзнанието на човек е слабо - то има нужда да вярва в нещо, което определя съдбата му. Което ще го опрости, ако стори грешка. Или пък с което да плаши от наказание онези, които вземата, че си помислят да прегрешат.
    А като цяло тази религия служи просто за контрол на масите, за да ги води... кой знае накъде.

    ОтговорИзтриване
  7. A за религията и аз тук да се изкажа,че оттатък ме достраша :)))
    Винаги съм завиждала леко на вярващите -те имат надежда и упование дето му викат.А аз не отричам религията,но не мога да я приема искрено и безусловно в сърцето си.Абе който иска и му харесва да си вярва.
    Ти как мислиш ?
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  8. Г.Ф.Стоилов, привет! :) Това с опростяването на грешките е много обширен въпрос. Може да се говори много по него. Сещам се за един разказ на Куприн - не го помня детайлно, но ставаше дума за за това как един див ескимос-нехристиянин с огромна заплаха за собствения си живот спасяма главния герой - той не мисли, че ще направи грях, ако го изостави и че след това ще измоли прошка - за него и неговия свят прошса няма! Това с прошката (не че е лошо нещо), но е наложено от християнството. По-добре, според мен, би било да действаме така, все едно че не можем да измолим прошка - тогава няма и да грешим... Сложно е. Същото се отнася и за наказанията.

    Кайти, нямах много време за блога в блог.бг - изпуснах интересния ти постинг - но после ще дойда, при първа възможност! :)За вярата и преди си говорехме с тебе и аз пак повтарям - не ми изглеждаш невярваща, макар да се мислиш за такава. Трябва да се прави разлика между вяра и религия - религията е институционализирана вяра - тя е официално служене. Вярата е това, което е в сърцето... Затова си мисля, че си вярваща. Аз също съм вярваща - и не съм религиозна.За надеждата и упованието съм на твоето мнение... Религията ти ги дава, вярата - още повече. И ти поставяш сложни въпроси, по които може да се говори и мисли много...:) Убедена съм обаче в едно - ако не вярваш в нещо - било то човек, действие, себе си и т.н. - нищо не може да стане! Затова казват, че трябва да вярваме в децата си например, във възможностите си, в мечтите си... Може да се изпробва пряко. Казваш си - аз не мога да прескоча това (някакво неголямо препятствие), ПОВТАРЯШ СИ ГО НЯКОЛКО ПЪТИ и пробваш - наистина няма да можеш! после правиш същото, но с внушение, че можеш - и става! :))) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Спомням си,че си ми казвала и преди това.Не знам защо не съм го проумяла тогава за разликата между вяра и религия.Сонче,ти ми отвори очите и направо ми върна вярата :)))
    Аз наистина съм вярваща,вярвям в разни неща,хубави чувства и мисли.Защо не съм се замисляла досега за това?!!???
    А религията е просто вид вяра,една от многото.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  10. Кайти, радвам се за вярата ти! :))))))
    А религията не е съвсем вид вяра (макар че и така може да се каже) - тя е по-скоро организация на определен брой хора, които помежду си се съгласяват в определени правила, обяснение на Вселената, Бога и "всичко останало" и вършат едно и също служене на този бог, под ръководството на назначени за това лица (жреци, попове, равини, ходжи и т.н.). Поздрави и весела Неделя! :)

    ОтговорИзтриване