понеделник, 6 януари 2014 г.

Възглавницата-свръхмозък


Вдигнах чашата - кехлибарено бяло вино - и точно се готвех да отпивам, когато усетих странни вълни, започващи някъде около пъпа и разпространяващи се радиално из цялото ми тяло.

В един момент те станаха толкова силни, че съвсем осезателно почувствах как тялото ми е доста по-голямо и обемно, отколкото си представях.

После станах колкото всичко наоколо. Особено усещане - хем имаш съзнание за "Аз" като отделна единица, хем знаеш и чувстваш, че "Аз" е всичко, и друго няма!

- Егати виното! - мислех, паралелно с новите усещания. - Нима е възможно да действа така още преди да е отпито?

Не се наложи да мисля много в тази насока. Защото пред себе си видях пещера. Знаех, че от хиляди години никой не беше я намирал, нито влизал в нея.

Никой човек.

Пещерата също беше част от мене. Това, обаче, не ми попречи да вляза в нея и да се озова в старинна стая.

Да! Намерих я най-сетне!

Там, в тази древна стая, на древно легло се мъдреше нещото, което търсех от много отдавна.

Дори често изпадах в отчаяние, осъзнавайки с част от себе си, че то не съществува, че е мое бълнуване - напълно идиотско и невярно.

Ех! Понякога най-неочаквани неща могат да бъдат катализатори на процеси, които да те доведат до пътеводната ти звезда. Кехлибареното бяло вино явно бе такъв катализатор.

На леглото лежеше "възглавницата-мозък"!

...

Това е една възглавница, наглед съвсем обикновена, която се превръща в свръх-главен мозък за всеки, който легне върху нея. Някога, много отдавна, и отново по странни пътища, аз разбрах за съществуването на тази възглавница. Малкото хора, които знаеха за нея и които аз издирих с разход на доста усилия и пространство-време, ми бяха казвали, че дори да я открия, няма никакви гаранции, че тя ще проработи за мене.

- Така, де! - нареждаше един модерен племенен жрец. - И без това не ползваш изцяло и обикновения си мозък - всяко дете вече го знае. Не можеш да очакваш, че ще ползваш адекватно свръх-мозъка си - дори да го откриеш, дори да го имаш!

Да, де... Ама аз знаех нещо, което другите, знаещи за възглавницата, не знаеха.

Ключът към главния мозък е свръхмозък. Ключът към свръхмозъка е свръх-свръх-мозък. И така.

Да знаеш какво или кое е ключ към някоя мистерия - това е решението й. Това ти позволява да я осъществиш. Аз знаех...

Легнах върху възглавницата. Тя моментално се ови около главата ми - превърна се в мой свръх-мозък.

...

Едно от нещата, които разбрах с негова помощ бе, че не знам кой може да създава "материя". Аз не можех да създам дори един-единствен атом. Никой от познатите ми също не можеше. Самите атоми също не се самосъздаваха.

...

Сега търся Създателя на Атомите.

...

06.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Няма коментари:

Публикуване на коментар