събота, 4 януари 2014 г.

Говори Аз - от дъното на гравитационния кладенец


Ако ти се случи да успееш да се отделиш от планетата си, да излетиш в открития Космос, то ти ще усетиш, съвсем осезаемо, безсмислието, несъстоятелността и несъществуването на всичките си ядове и притеснения.

Те са свързани с мястото, на което живееш. Махнеш ли се от планетата - махат се и тормозещите те неща.

Изчезват обаче и работите, които обичаш, които те вълнуват, ентусиазират и които цениш - по-високо или по-ниско.

Оставаш Ти.

Но коя част от тебе остава?

Трябва да го видиш на практика, за да го осъзнаеш.

Все пак, тогава ще разбереш, че всъщност ядовете, притесненията, ценните придобивки, светините ти - всичко това е било част от тебе.

Защото, отдалечавайки се от Земята, ти усещаш себе си невероятно по-лек. И не само заради липсата на гравитация.

Хората по планетите живеят на дъното на гравитационни кладенци - земният кладенец например е дълбок над 3000 километра. Пребивавайки на това дъно, ние мислим, че сме на планета, на кълбо. Че имаме свобода и прочие. Смях! Как може дъно да бъде сбъркано с кълбо? Може, може!

Дъното привлича, улавя, събира всичко, което успее. И никак не е лесно да се измъкнеш от гравитационните дънни лапи - те държат неописуемо здраво.

Огромна част от твоя, така наречен, "АЗ", всъщност не е нито твой, нито аз. Да се правят аналогии със сравнения между жители на най-дълбоките пещери и обитатели на стратосферата е несъстоятелно и напълно погрешно, но все пак, би могло да се направят, с цел - да се обясни що е то да живееш на дъното на кладенец и в даден момент да излезеш от там, мислейки преди това, че дъното е целия свят...

Някой ще каже: пещерните жители няма да имат нужните възприятийни рецептори, с които да видят и оценят новата реалност. Ако успеят да излязат на бял свят - дори да стоят само на повърхността на планетата, а не да полетят към стратосферата - то те няма да разберат нищо от новия за тях свят, и дори ще страдат за изгубената си, обичайна реалност.

Този някой няма да бъде прав - това е още една от илюзиите на гравитационния кладенец.

...

Едно от малкото неща, което не е илюзия в гравитционния кладенец, е Животът.

Дънните жители го приемат за даденост и за нещо "по подразбиране" - това вече е типичната, отново, кладенчова илюзия.

Другото истинско нещо в кладенеца, то се знае, е Любовта.

Тя и единствено Тя може да породи Живот.

...

Една малка част от дънните жители вярваха, че Бог и само Бог може да вдъхне Живот във вече умряло тяло. И че Бог и само Бог може да създаде Живот. Бяха прави - просто ползваха неправилната дума - вместо Бог, бе редно да казват: Любов. И макар че много Пратеници на свободните селения им бяха казали пряко: "Бог е любов!" - дънните хора приемаха това за алегория, за метафора, за "бог" знае какво - само не и за пряката Истина.

...

04.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Няма коментари:

Публикуване на коментар