вторник, 31 юли 2012 г.

И пак Върхове, и банални Перспективи....




В момента, в който помислих да пиша за връх Вихрен и изобщо за планината и перспективите в нея и наоколо, по закона за синхроничностите се спрях при Диана на днешната й публикация - От позицията на...

Не е свързано с планина, наистина, но с перспектива, гледни точки, позиции и различни реалности - да.

Няма да спра да се учудвам на това, че най-високият връх в Пирин, Вихрен, от балкона на Къщата в Банско изглежда най-нисък измежду околните му Върхове. Това е нещо банално - перспектива, позиция, гледна точка - все ясни за всички неща. Но, независимо от привидната перспективно-теоретична яснота, все си мисля, че "има нещо друго", че неслучайно Най-Високият изглежда най-нисък за гледащия отстрани. Често се изкушавам с мисловните спекулации, че това е нарочно, че е с цел. Дали за да не плаши нищо неподозиращите туристи, които се канят да го "покорят", дали за да ги "излъже" и те после да се шашнат и възхитят, когато го "преживеят", дали за нещо друго - не се наемам да определям...

Ето го Вихрен "в перспектива", над него има червена стрелка:


Е, при това посещение не ходих на Ел Тепе. Не ми беше това целта. Мислех да ходя на Кончето, дори тръгнахме и стигнахме с колата до хижа Вихрен - откъдето щяхме "да атакуваме", ама Кончето вече 22 години ми бяга - и пак не успях! Времето не беше подходящо - дъжд, гръмотевици и т.н., аз - без абсолютно никаква екипировка и т.н. ... :) Така е, който не уважава Планината и си мисли, че по сандали и къси гащи ще може да отиде навсякъде, си получава това, което търси. Е, носех си по-дебели дрехи, и бях с маратонки този път (мислех, че няма да ми трябват туристически обувки), но това си е несериозно. И Кончето бяга и даже хвърля къчове! Качвала съм го на 14 и 16 години, но оттогава - не се дава! :)

Успях, все пак, да снимам Вихрен от хижата:


Както си му е редът, и тук изглежда лесен и близо. Ако не си го качвал, не знаеш, че преди да стигнеш до "заветната Пирамида", която е последното Предизвикателство, трябва да преодолееш Три Трудни Стъпала. И куп други работи. Да не говорим за Слизането от северната Страна. Но, това са подробности в случая.

Когато "влезеш в нещата", забравяш и перспективи, и всичко, и "ставаш нещото". Дай Боже всекиму и по-често, както се казва! :)

31.07.2012г. Аеиа



Няма коментари:

Публикуване на коментар