сряда, 11 юли 2012 г.

Необясними помощници - Лъчеперката




Преди години се връщахме със старото БМВ от морето. Бяхме аз, мъжът ми, четиригодишната щерка и най-малката ми сестра, тогава 19 годишна. Беше може би към 4 часа следобед, горещината - много изразена, старото возило нямаше климатик. На едно място, някаква каменна кариера, май след Търговище, пукнахме гума. Излязохме от колата, докато мъжът ми се занимаваше със смяната. Разпънахме плажните чадъри в опит да спрем Слънцето. Това пукване беше предизвестие за следващата повреда, но, разбира се, не се досетих в самия момент. Имах чувството, че сме някъде в Мексико - целият този пек, пустош и камъни...

Тръгнахме. Малко по-натам, някъде над Омуртаг, отново на пусто място, колата отказа да върви. Градът се виждаше в далечината - някъде на около 15 километра от нас. Тогава още не беше масово разпространено "знанието" за "пътна помощ" и ние се засуетихме около счупената кола. В такива ситуации е трудно да си мъж - то и иначе не е лесно, де - все от тебе се очаква "да направиш нещо". И докато мъжът ми се дзвереше в машинариите, вдигнал капака, аз мислено правех на майтап "знаци на протекцията" над БМВ-то - нищо друго не можех да измисля. Наоколо не минаваха никакви коли - това беше странно, но отново не обърнах внимание. Мъжът ми се притесняваше, че не може да ни остави трите на пътя сами и да тръгне към града, аз също. Точно приключвах със "знаците", когато видях, че към нас приближава полицай! Въобще не си зададох въпроса откъде се е взел така изведнъж на пътя. Беше униформен, но не със стандартната фуражка, а с шапка само с козирка - не я знам как се казва точно.

Дойде при нас и започна и той да помага в търсене на начин за справяне с проблема. Обясни, че е от Търговище и отивал на "поста си", който бил няколко километра по-надолу. Имаше интересна особеност в говора - през определен интервал добавяше към някоя дума частичката "лъче". Иначе изобщо не говореше по търговищки! Това, обаче, тогава не го забелязах, по-късно се сетих...

Стояхме така с полицая около 20 минути, когато покрай нас мина най-сетне кола. Едно старо жигули. Оказа се, че водачът му се познава с полицая - той му махна и човекът веднага слезе. Засмян и лъчезарен, страшно наподобяващ актьора Тончо Токмакчиев. И той дойде да помага. Оказа се, че май някакъв ремък е скъсан. Докато тестваха кое какво е, полицаят не спираше да казва, че с "перката" има проблем - "Лъчеперката е! Лъчеперката!".

Полицаят каза на "Тончо" да отиде с мъжа ми до града и да потърсят въпросния "лъчеремък" за лъчеперката. "Тончо" се оправда, че току що е карал агнета и колата била омирисана яко от тях, ама кой ти гледа такива работи! Мъжът ми се успокои, че ние оставаме с полицая, докато той и Тончо отидат до Омуртаг - и тръгнаха.

Докато ги чакахме и си говорехме с "Лъчеперката", зад нас спря някакъв чужденец - явно видял, че е безопасно, поради наличието на полицай - и заспа в колата си. Това беше втората кола, която мина по пустия път.

Интересно е, че, докато бяхме с полицая, аз си мислех, че употребява частицата "лъче", защото навремето най-вероятно е заеквал и това е било начинът да се справи с този дефект. После, обаче, реших, че това обяснение е глупаво и така и не намерих отговор на този "въпрос". Интересно беше също, че каквато и тема да подхванех, Лъчеперката беше наясно с нея и се изказваше много интелигентно и разбиращо, без ни най-малък намек за "всезнайковщина" - независимо дали ставаше дума за билки, космос, цени, възпитание, спорт, икономика, чудеса и т.н.

Доста време чакахме мъжа ми и "Тончо" да се върнат. Чужденецът добре си подремна. По едно време, вече се стъмваше, се върнаха, носейки победоносно лелеяния ремък. "Тончо", Лъчеперката и Мъжът ми се заеха да го монтират. След доста врътки, поне час, Тончо успя! Беше много горд и щастлив, че е успял да оправи БМВ на пътя! И ние бяхме много щастливи, то се знае!

Вече бе тъмно и късно. Тръгнахме, Тончо и Лъчеперката яхнаха жигулито и казаха, че ще ни придружат до отклонението за "поста" на полицая - да видят дали всичко ще е наред. Нищо не искаха за часовете, които бяха с нас. Дадохме им все пак пари - слава Богу, не ги отказаха!

...

После дълго време се чудех какви бяха тия хора, защо полицаят не говореше по търговищки, как така изведнъж се появи на пътя, точно след "знаците на протекцията", защо частицата "лъче" веднага ми навяваше асоциация за "Заекване и Светлина" едновременно и т.н.? Имала съм и други случаи на такова необяснимо явяване на "помощници" точно в нужния момент, и те винаги са били "странни" по някакъв начин. Да, явно наистина Вселената е доста по-интересно място, отколкото можем да си представим...

11.07.2012г. Аеиа



6 коментара:

  1. Ако това не е художествена измислица, най-вероятно си случила на извънземни :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това си е ежедневната истина, няма нищо измислено в случката. :) Да, и аз помислих за някакво подобно обяснение - но от какъв ли зор извънземни ще помагат на закъсали на пътя туристи? :)

      Изтриване
  2. Отговори
    1. Така е, Цвети :) Ако са случайни, те са нарочни :)

      Изтриване
  3. :))) ЛЪчеперка - на мен навя мисли за риба, летяща и със светещи перки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет, Дора-Марта! :) Странно, и във Фейсбук няколко приятели ми казаха, че са се сетили за риба - то наистина така звучи, ама нали става дума за кола и перка на кола - досега не се бях сещала за риба! :))) Та реших - да не излезе, че този Лъчеперката е замаскиран представител на "аннунаките" - те са били човеко-риби! ;)))))

      Изтриване