четвъртък, 2 август 2012 г.

Глад и Зрелища - бай Иван разследва...




След като "видя" динамичната картина на никому неизвестната конспирация, бай Иван отново бе затъмнен до неопределими предели и не можеше да проникне по никакъв начин в средите на неизвестните, воюващи групировки. Явно и от двете страни се бяха усетили за байИвановите незаконни попълзновения и "бяха пуснали Пердето". Въпреки това - едните отново продължаваха да мълчат, а другите често пращаха Странния, който всеки път нарушаваше кротката практика на Йогина с постоянните си подкани "да идвал!". От всичко това бай Иван разбра съвсем осезаемо, че няма да може току-така да се прави на ударен и да не вземе страна, а също и че, ако иска да разбере по-обстойно каква е точно работата, ще трябва да разиграе едно много изкусно и авто-алтер-конспиративно театро.

На първо място - и двете Групи трябваше да спрат да се интересуват от бай ти Ивана и изобщо - да го отпишат като потенциален, но свръхдостоен, член. На второ - всъщност второто не беше от масово значение, бай Иван си знаеше...

...

Йогинът се зареди с няколко икони, един голям кръст, няколко пръстени и започна практиката си. Странният, то се знае, дойде. Едва бе продумал, когато бай Иван най-неочаквано грабна разпятието и с лека пяна на уста се развика гръмновно:

- Ваде ретро, Сатана! Марш! Къш! Напусни! Ваде ретро, Сатана!

После изведнъж започна да рецитира Псалом 23:

"Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.

На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.

Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене;

Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.

Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен."

Стаята закънтя. Странният първоначално се стресна - освен крясъците, псалмите и размахвания кръст, погледът на бай Иван бе сдобил заковаващо луд блясък. После обаче се окопити и се захили:

- Пак глупости! Не можеш да ме метнеш, драги.

Иван не обърна внимание на думите му и продължаваше да се пеняви и размахва кръста. В един момент падна на пода, с пяна на уста (епилепсия?!), превит одве (гърч!?), досущ като човек, току що сдобил се с инфаркт... Странният, твърде озадачен, се оттегли встрани, изчаквайки да види какво ще стане. Стана това, че в стаята връхлетя байИвановата жена - явно бе чула нехарактерните за мъжа й крясъци и не се бе сдържала да нахлуе, когато виковете срещу сатаната рязко секнаха.

Втурна се към Йогина, говорейки несвързано - "оооххх, докога с тия глупости, Иване! ооохх, ще ме умориш! виж какво стана сега!!!! помощ!" и т.н. Странният продължаваше да гледа, ако можеше да влезе в контакт с разстроената жена, най-вероятно щеше да й каже: "Е, какво толкова стана!? Великият Иван получи инфаркт, а и полудя преди това. Викай Бърза помощ, не се помайвай!"...

Жената наистина се сети, че трябва да викне бърза помощ. Завтече се към телефона. Бай Иван продължаваше да лежи превит, не беше видимо в съзнание. Медиците дойдоха сравнително бързо и откараха бай Иван в интензивното на най-близката болница. Там лекарите се заеха да го диагностицират и спасяват едновременно. Оказа се, че Йогинът има масивен инфаркт. Докато действаха и се чудеха как е възможно изобщо да е жив все още, той взе, че изпадна в клинична смърт. Започна борба за изкарването на бай Иван от това състояние. Главният доктор не хранеше големи надежди.

...

Бай Иван знаеше, че това е Единственият момент.

...

Междувременно - в двете Групировки:

- Той е луд! Не може да е един от нас. Мислеше, че ще ме изгони с някакво кръстче!

- Той е болен! Получил е инфаркт и най-вероятно ще мине Оттатък - не може да бъде един от нас, излъгали сме се! Как е възможно?!

...

Стандартният Ангел от Светлина се зададе срещу бай Иван. Когато стигна до него, отпочна всеизвестната приветствена тирада:

- Добре дошъл сред Нас! Не ти е дошло времето, но ти можеш да избираш и знаеш как да...

- О, благодаря! - прекъсна го бай Иван. - Извинявай, изчакай така, после ще те доизслушам, сега имам да свърша нещо набързо...

И Йогинът се кютна в неизвестна посока в Светлината, оставяйки Ангелът да се чуди и мае - за първи път попадаше в такава ситуация.

...

Още докато замисляше немислещо театрото, бай Иван знаеше, че тази работа щеше да бъде крайно рискова и висяща. Но това беше! Единственият начин за проникване в замисъла беше този - да се озове в Промеждутъка. Да не е нито в Този Свят, нито в Онзи. За Този Свят това бяха няколко кратки Минутки. За Онзи - Безвремие. За Промеждутъка - нямаше Значение. Единствено Това Място (макар да е съвсем неправилно наречено "място") щеше да даде възможност на Йогина да види още някои неща от динамичната картина. Само то не се следеше от Групите. Как бе стигнал до това откритие бай Иван? По байИвановски Пътища, които няма да бъдат описвани тук.

...

Йогите, великите Инженери на Телесната Материя, знаеха как да държат чрез Нея масите във вечен Сън. Стомах и Глад. Борба за премахване на глада. И неговото вечно, победоносно завръщане. Стомахът - втория Мозък, чийто център в Главния бе постоянно включен. Да, в моменти на любовен екстаз този Център се изключваше, дори без да е напълнен стомаха, но това траеше кратко. В новите Времена Фройд бе казал, че няма нищо по-силно от Либидото, но Юнг го бе оборил, и с право, че всъщност няма нищо по-силно от глада. Целият живот на хората протичаше в регулярно пълнене на Стомаха. Всички други Богатства, стоящи съвсем спокойно в тях, бяха абсолютно неизползвани. Всеки човек бе потенциален Велик Инженер, но не го знаеше - Стомахът властваше навсякъде. От глад постоянно умираха безброй много хора, една малка част от човечеството беше постоянно сита, но тази ситост се добиваше с цял живот бъхтане за нейното осъществяване. Което, от своя страна, осигуряваше пълното незнание и незачитане на Потенциала. Който пък щеше да доведе до Щастие, Хармония, Осъзнаване и т.н. Ама... Стомахът имаше добри помощници - Очите. Двете. Те бяха потиснали Третото и си правеха каквото си искат. Виждаха само "Тук и Сега" и не позволяваха на Мозъка да прогледне в Реалностите и да разбере, че реално и нереално е заместен от Втория.

"И за чий е всичко това?" - мислеше бай Иван, гледайки от Промеждутъка.- "Хм! Излиза, че всъщност войнстващото и вземащо постоянни жертви Божество, не е Йехова от Стария Завет, а е, хм, Стомахът...."

...

Бай Иван профуча покрай чакащия Ангел, който се стъписа безвремево и по ангелски още повече, и се понесе към реанимацията. Там изтичаше последната минута от позволената клинична смърт - после щеше да си стане обикновена. Лекарите с огромна почуда изведнъж видяха, че сърцето на Йогина тръгва като на абсолютно здрав човек. Всички показатели се нормализираха като с магическа пръчка...

...

- Докторе, много Ви благодаря, че ме върнахте към живот! - говореше бай Иван на лекуващия си лекар, вече в болничната стая. - Чувствам се като нов и Ви моля да ме изпишете най-скоропостижно, че имам работа!

- Ама ние нищо не сме направили, бай Иване! За първи път виждам такова нещо! Сърцето Ви е абсолютно здраво! Какво беше това?

- Докторе, Вие и само Вие ми спасихте живота! Явно нещо съм сбъркал в йогата и оттам стана това произшествие, но, ако не бяхте вие... Благодаря Ви!

...

02.08.2012г. Аеиа



4 коментара:

  1. Хахахаха - "И за чий беше всичко това ?"
    Ще разберем :))

    ОтговорИзтриване
  2. Привет и от мен! :))
    Харесват ми тези бай Иванови разследвания!
    Спомних за един много стар виц:
    /може би го знаеш, но няма как да разберем преди да го напиша.../
    Седели трима души на един облак в Небесата и играели "Белот"...
    по едно време пристигнал и четвърти, супер започнали щастливо да раздават картите и тъкмо играта да започне - четвъртият изчезнал , последвал ропот събиране на карти приказки - е...ех къде се запиля този и т. н.след малко пак се появил и отново - карти, раздаване, радост и т. н. и тъкмо да... той пак изчезнал и вече диво възмутени останалите го попитали К,во стаа бе човек...?!
    - А, бе остави се брат, тия в реанимацията само ми правят номера , човек една игра не може да изиграе на спокойствие...!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет, Ябълчице и благодаря ти! :) Помня го този як виц, ама бай Иван не стига до белота - той се играе в Рая :)))))

      Изтриване