четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Изкушението на тетка Цонка ... и бай Иван


Тетка Цонка бе една много приятна възрастна жена. Закръглена, винаги усмихната, много заета, но намираща време за всичко, помагаща на всички с удоволствие, удовлетворена от кариерата и семейството си и справяща се с всичко и всички като с вълшебна пръчица - поне така изглеждаше отстрани. Тя беше от типа жени, които всички възприемат, незнайно защо, като майки и закрилници. Като същества, в присъствието на които чувстваш една приятна сигурност. Като някой, който със сигурност ще ти помогне и ще те извади от кашата при нужда - стига да се обърнеш към него.

Имаше си добри мъж, деца и внуци, които ръководеше - съвсем неусетно за тях - и които не й се бъркаха в нищо. Не защото не искаха, а понеже просто не можеха, а и никога не им се налагаше. Пък и не усещаха, че тя е диригентът. С няколко думи - тетка Цонка бе идеалната жена в напреднала възраст.

Никой не можеше да каже и да определи на какво се дължеше този цялостен просперитет и добруване на тетка Цонка. А и никой не се замисляше - това бе просто една добра, работлива, всеотдайна и силна жена, която имаше в добавка и късмет. Е, налагаше се понякога тетка Цонка да надига глас - тогава да не си й насреща - но това си е нормално за всички хора и ни най-малко не можеше да накърни своеобразния й ореол.

Нещото, което не се знаеше от никого и което би хвърлило в потрес и чудене цялото обкръжение на добрата тетка Цонка (за непознати и бизнес партньори - госпожа Ц.Х.), беше, че тя всъщност се явяваше изкусен и посветен йогин. Вездесъщият йогин бай Иван бе неин учител. В качеството си на такъв, той отдавна й беше дал благословията си - да се развива и да си върви сама по Пътя. Защото тя бе фрапиращо добра ученичка и дори го бе задминала в някои отношения още в началото на обучението си - преди много години.

Бидейки в искрен контакт със "Силата" (не съвсем тази от "Междузвездни войни), тетка Цонка бе станала сидха, т.е. бе сдобила умения, които не се вписваха в нормалната реалност и които биха изглеждали напълно невъзможни за околните. Това, разбира се, не се знаеше от тях - само бай Иван и въпросната "Сила" бяха наясно, но това нямаше значение.

Тетка Цонка беше осъзната, веща и можеща - и никога не нарушаваше Правилата. И не бе никак надменна, а самоувереността й бе всъщност в очите на другите. Да, пред Силата място за надменност и самоувереност няма...

Все пак, независимо от своята напредналост и осъзнатост, тетка Цонка бе и човек. Знаеше, че понякога Силата може да реши да я изпита по някакъв начин и най-често бързо схващаше кое е изпитание и кое - ежедневна случка - но се случваха и гафове.

И така, госпожа Ц.Х. се срещна с един нов бизнеспартньор. Съвместната им работа тръгна успешно и влезе бързо в благоприятни коловози. Но това в случая не задоволи тетка Цонка. Проблемът беше, че този човек, твърде възрастен, интелигентен, начетен и улегнал се стори на госпожа Ц.Х. много подходящ за посвещаване в "тайните знания". А в реалните им контакти и дума не можеше да става за "тия неща". Изобщо - отношенията им бяха изцяло служебни, а за това, което целеше госпожа Ц.Х. се изискваше все пак някакъв минимален личен нюанс.

Тетка Цонка извърши сумати проучвания, медитации, консултации - осъзнаваше, че това може да е грешно, да е някаква абсурдна идея-фикс - но всички данни показваха, че човекът е подходящ и че е редно да го обучи и посвети. Тя много добре знаеше пословицата "насила хубост не става", а и нещо в тоя дух и бе подадено от един от нейните безтелесни Учители - да, тетка Цонка контактуваше с такива, покрай Силата. Само че тук не ставаше дума за никакви насилствени действия, затова госпожа Ц.Х. реши да не обръща внимание специално на това.

Независимо от всички пречки и земни и неземни предупреждения, тетка Цонка успя да внесе личен нюанс в отношенията с кандидат-ученика и съответно контактите им на тази основа зачестиха - излязоха извън бизнес-руслото. Той замина да живее в друга държава, но това, разбира се, не беше никаква пречка - те започнаха да контактуват по интернет.

Общуването им трая близо година. Набеденият ученик се увлече по госпожа Ц.Х. - не в любовен смисъл - и използваше всеки свободен момент за контакт с нея. Но възникна един нерешим проблем. Той изобщо "не вярваше" в йога и тайни учения. Не обръщаше внимание на увещанията на любимата събеседничка, че всъщност вяра в случая не му трябва ни най-малко. Отхвърляше всички нейни йога-попълзновения. Тетка Цонка прие това като война - и се подготви за дълга обсада.

Военно-обсадните действия траяха дълго. Настъпи и сюблимният момент. Секунди преди него се появи Безтелесният Цонкин Учител - той гръмогласно я предупреди да не прави глупости - но тетка Цонка, увлечена в целта си, го изгони съвсем безцеремонно.

Кандидат-ученикът трябваше да повярва! Независимо че вяра не се изискваше, случаят бе такъв! Сега или никога!

И както си говореха през нощта по скайпа (часовата им разлика бе само два часа), Цонка го накара да си включат камерите. Гледаха се и говореха. Тогава Цонка каза:

- Ти не вярваш, ама аз съм при тебе - отвори прозореца и ще ме видиш, че седя на перваза.

- ??? - "кандидатът" я гледаше в недоумение.

- Защо се чудиш? Не се мотай! При теб съм!

- Не те разбирам!!??

- Няма нищо за разбиране - хайде, не е приятно да се седи на перваза ти по това време, а е и опасно за мен!

"Кандидатът" реши, че събеседничката му полудява, но за да я успокои, отиде до прозореца, дръпна щорите... Закръглената тетка Цонка наистина едва се задържаше на сравнително тесния перваз! "Халюцинирам ли?", бе първата му мисъл, а главата му се въртеше ту към екрана на компютъра, ту към прозореца, още неотворен. От първото госпожа Ц.Х. го караше да отвори прозореца, а от второто - пак тя - чукаше бясно по стъклото.

Ясно е, че в такива моменти времето се удължава. Независимо от удължаването, "кандидатът" отвори прозореца, и тетка Цонка Две скочи пъргаво в стаята, ухилена до уши. Кандидатът получи инфаркт...

...

Да, госпожа Ц.Х. имаше такъв дар от Силата - можеше при нужда да пребивава физически на няколко места едновременно...

...

При вида на превития и проснат на земята кандидат, тетка Цонка Две (а и Едно - през камерата) схвана на момента, че е сгрешила страховито, но не губи време в излишни анализи, а хукна към телефона. Слава Богу, нали се нахождаше в чужбина, до него имаше телефонен указател - тя бързо набра тамошната спешна помощ. Кандидатът по принцип живееше сам в къщата. Имаше икономка, но тя не нощуваше там. Когато дойдоха да го откарат с линейка - сравнително бързо - тетка Цонка, винаги запазваща състояние на духа, се престори на икономката.

После остана сама. Е, можеше да си говори по скайпа с тетка Цонка Едно, но и "двете" знаеха, че от това няма да има смисъл - все пак, бяха един и същи човек. По-неприятното бе, че и Цонка Едно, и Цонка Две осъзнаха, че Силата бе отнела дарбата на госпожа Ц.Х. да пребивава на много места едновременно и в добавка (може би за наказание?) е оставила Цонка в две тела! И то в различни държави!

На тетка Цонка й се случваше обратното на известния и признат от науката феномен "множествена личност". Това е, когато в едно тяло "живеят" две или повече съвсем различни личности - като те имат и съвсем индивидуални чисто телесни особености. Например едната личност може да получава алергични обриви от фъстъци, а другата - не. При Цонка бе обратното. Дори не съвсем обратното - защото телесно тя бе напълно еднаква и в двете си тела. Пълна каша!

Успокоена от това, че "кандидатът" е в добри ръце и надявайки се да го излекуват успешно, тетка Цонка Едно каза през камерата на Цонка Две да изчака...

"Оффф - помислиха си и двете Цонки - аз говоря със себе си! Не, не полудявам! Заслужих си го!". Нямаше ги безтелесните Учители, нямаше я "Силата".

И след предното лирично отклонение, Цонка едно направи единственото нещо, което би и помогнало случая - позвъни на бай Иван. Нищо че беше късна доба. Той, телесният Учител, щеше да помогне.

- Чушката люта и пак люта, и ти си Цонке ле, кат нея! - това бе първата реакция на йогина, след като изслуша среднощната Цонкина тирада.

После се захванаха да действат - на първо място беше наложително Цонка Две да отиде при Цонка Едно, т.е. Две да се върне в България, защото тя де факто нямаше никакви документи и не можеше да направи нищо в чуждата страна. Документите, слава Богу, можеха да бъдат изпратени по куриерска фирма, без да се налага при получаването им Цонка Две да представя документ за самоличност на куриера. Добро съвпадение беше и това, че чуждата държава бе в ЕС и нямаше да се налага Цонка Две да бъде прекарвана контрабандно през граница, за да избегне обяснения "като как така се е озовала в тази държава".

След още куп перипетии, които няма да описваме, но се подразбират, за около седмица двете Цонки се събраха по живо, по здраво. Тогава пък отпочна един друг луд сериал - Цонка Две трябваше някак да се внедри в обществото и обществения кръг на Цонка Едно - защото категорично отказваше "да се крие у тях", докато нещата се оправят. То не бяха врътки, не бяха чудесии, изкусно измислени и натаманени истории - за появила се изневиделица сестра-близначка, за това, че тя няма къде да живее и засега ще пребивава у Цонкини и т.н.

- Нищо не мога да направя! - бе казал бай Иван. - Трябва да чакаш "Силата" да се смили.

- За съжаление - знам! - бяха казали Цонка Едно и Цонка Две.

...

08.11.2012г. Аеиа

8 коментара:

  1. Сладурана!
    А ето един истински случай - веднаж една моя позната попита друга моя позната: Ти в същност как се казваш - Соня или Цонка? Без майтап.
    Приятна вечер.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сладур! Позна! :))) Но ако бях писала за тетка Соня, както наистина го исках - щеше да е прекалено себеизтъкващо. :) Да, визирам Соня с Цонка.
      Приятна и на тебе!

      Изтриване
  2. голям образ си :) много сладко писание, не шИкерено, просто приятно :))

    оси4ката

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Осичке! :))) Знаем се ние от Гнездото на Осите! :)))

      Изтриване
  3. Аз пък мислех, че множествената личност се лекува .
    ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кайти, май не се лекува това нещо. Има всякакви теории, наблюдения, хипотези и работни заключения, но тия редки случаи показват, че духът и нещо повече от и определя тялото - защото според стандартния поглед, не е възможно едно и също тяло в един момент да проявява дадена болест, а в следващия - да няма и помен от нея и да е абсолютно здраво... Това е едно от многото неща, които не се вписват в "стандартната парадигма", но както винаги се случва, рядко им се обръща внимание. Ако не си чела нещо по въпроса, а ти е интересно, можеш да видиш "Холографската вселена" - не пише само за това, но е класика в "тия работи" (може да си я чела, де), има я в Спиралата: Толбот, Майкъл "Холографската вселена"

      http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=20&LangID=0&Letter=%D2

      Изтриване
  4. Няма лошо. Пак могат да си чатят през скайпа от две различни стаи в къщата на тетка Цонка. Или Цонки. Не знам дали е правилно, но мисля, че множественото число дава илюзия за НЕсамота.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тили :)))) Хвърли ме в интересни размисли - защото коментарът ти е "синхронен" за мене в момента - четях при любимия Уилсън, че е голяма грешка това, че думата "реалност" е измислена в единствено число. Трябвало да е в множествено - така щели да се избегнат доста обърквания, а оттам - страдания и нещастия. Това много се връзва със САМотата и НЕсамотата.
      Прегръдки! :***)))

      Изтриване