четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Хремава Земя, класови смешения, конспирации...и бай Иван


На йогина бай Иван изключително често му се случваха взривяващо невероятни случки. Разбира се, от йогийска полипунктуална и дименсионална гледна точка, той не би казал, че "му се случват", но един реален, макар и несъществуващ, наблюдател би ги нарекъл наистина "просто случки".

Интересно при него бе още, че тия спорни събития много често съвпадаха времево с разни напълно битово-йогийски дейности, предизвиквайки тяхното прекъсване и създавайки странни завихряния, които обикновеният ум не можеше да обясни с няколко думи - на който и да е планетарен език.

Настоящата случка започна една вечер, по време на извършване от байИванова страна на тривиално-йогийското прочистване на дебелото черво, състоящо се в изсмукване през логичното долно телесно отвърстие на определен литраж леко подсолена вода, нахождаща се в леген, и последващото й връщане през гореспоменатото отверстие в градската канализация, посредством приспособление, наречено тоалетна чиния. С други думи - бай Иван изпълняваше хигиенна йогийска пречистваща практика, модифицирана и прилагана в обществото под името "клизма", а в по-ново време - известна и допълнително модернизирана под названието с гръко-латински уклон "колон-терапия". Последното - полезна процедура, за която много хора бяха склонни да плащат доста пари - може би защото не бяха запознати с йога (тогава щеше да им бъде безплатно), или просто самото плащане действаше по допълнително пречистващ начин по някакви необяснени засега от науките пътища. Но да не се отклоняваме в излишно комплициране и колон-изиране!

Водата тъкмо бе преполовена, когато се включи третото око на йогина. Бай Иван прекрасно знаеше - щом "То" си позволяваше да го прекъсва в такъв момент, значи работата бе дебела!

Заряза моментално хигиенните си задълбочения, изкара светлинноскоростно вече изсмуканата вода и се отдаде на Окото.

Работата наистина бе сериозна - най-малкото, защото това бе един от редките случаи, в които йогинът не сразумя от пръв поглед за какво иде реч и трябваше бая да се напъне, докато избистри картинката.

...

Разбира се, сравнително глупаво е да се описват с думи послания на "третото око" - причините няма да ги изброяваме, защото, както евентуално би вметнал бай Иван, и без това повествованието дотук е крайно неразбираемо и излишно извъртяно (към канализации и тоалетни най-вече!). Но все пак, с цел вмъкване на някаква светлинна яснота, ще нахвърляме накратко с думи какво казваше с образи байИвановото трето око.

Сложността идваше от факта, че по неясни причини Окото предаваше информация едновременно за няколко души и свързани с тях събития, които явно им се случваха в момента на байИвановото клизмено свещенодействие. От неразбираемия светлинно-образен бъркоч, бай Иван, иначе славещ се с доста всеобхватен възприятиен ум, успя да отсее следното:

1. Един негов млад, много близък и талантлив ученик - Симеон - бе изпаднал в алкохолна кома - явно вследствие на неведом, но необуздан запой. Симеон бе студент по право и работеше като програмист на парче. Връзката между учител и ученик бе силна, и дори в кома, Симеон бе успял да прати SOS на бай Иван. (Какво очакваше да стори учителят му - не бе ясно, но Ес-О-Есът бе пуснат в ефир и връщане назад нямаше).

2. Един доста крупен бизнесмен на средна възраст - Павел - чиято реална дейност, освен от самия него, се знаеше от хомеопатични дози хора на планетата, а и във Вселената, и чието познанство с бай Иван няма да нищим тук - бе попаднал (странно!) в някакъв дълбок трап. Наоколо бе тъмно, нямаше никой, а той не можеше да излезе - може би бе счупил крак? Той също бе пратил безвъзвратен, байиваново адресиран Ес-О-Ес (почти като есемес).

3. Една сойка - която някога бе излюпена в гнездо, намиращо се в съседство с байИвановия прозорец, и с която някога йогинът бе станал приятел, но сойката, след като порасна, се изсели в съседен град, макар и да запазиха приятелството си за вечни времена - та тази сойка също беше в лошо положение. Бе заплела краката си в някаква тел на земята и не можеше да помръдне - колкото и да опитваше. А сойките определено имат акъл, не само за измъкване!

4. Една възрастна жена - Мария. Някога просперираща и добре поставена в обществото, сега сведена до живот в общински старчески дом в едно отдалечено село. Преди да стигне до дома, тя бе преминала през дълги години скитнически живот, което бе продиктувано и предопределено от нейното, неочаквано и за нея, и за околните, полудяване. Дали това бе точно полудяване, или Мария просто бе влязла в една реалност, в която нямаше завист, злоба, амбиции, алчност, глупост и прочие красоти - тук няма да бъде коментирано. Мария винаги успяваше да оцелее - макар и в страшна мизерия най-често. Но фактът, че не всеки би могъл да постигне това - да живее толкова години в такива условия и ситуации, показваше, че Някой се грижи за нея. И този някой май не беше представител на човешката раса (за срам на същата?). Сега Мария бе получила инсулт. Около нея нямаше никой - и никой не й помагаше. Тя се надяваше, че този инсулт най-сетне ще я отведе Там, но виждаше, че няма да стане. Тя знаеше, че ще оцелее и от това, и ще й се наложи още да стои Тук. А не искаше. С бай Иван не се познаваха лично, но по неведоми пътища йогинът улови и нейния SOS. (хм, как ли ще ти помогна пък на тебе? - помисли в един от визуалните, следклизмени промеждутъци)

5. ... Тук бай Иван се изненада неприятно. Както се изненадва всеки един човек, узнавайки внезапно, че негов добър познат е напуснал този свят. О, Шива-Шакти-Сарасвати-Кали-Иисусе-Буда-Аллах-Йоан! Журналистът Тончо, приятел на йогина, с когото се виждаха рядко, но това не пречеше на връзката, която ги свързваше, току-що бе починал! Да, той бе възрастен и болен от лоша болест, но не това занимаваше бай Иван в момента на "видението". Тончо не знаеше, че е починал! Луташе се в Промеждутъка и имаше опасност всеки момент да се прероди в... стайна циклама! Това щеше да бъде загуба за Вселената. Да, и тя понякога прави грешки и допуска загуби. Не че стайната циклама нямаше да допринесе за общото Благо и общия Ред, но... Точно бе отчайващо добър и осъзнат човек. Бай Иван просто не можеше да се начуди как така се бе случило да е толкова неосъзнат в Смъртта! Може би тя бе дошла твърде неочаквано за журналиста? Може би... Да, не биваше да се губи време! Цикълът-Път "Тончо" трябваше да продължи подобаващо! Тончо явно бе изпратил съвсем неосъзнато от Отвъдното видението до бай Иван...

...

За осмислянето на горните видения йогинът използва много по-малко време, отколкото би било нужно за изчитането им. Още докато осмисляше - съвсем по йогийски - се сети за едно от важните наставления на своя учител навремето - "Винаги използвай силата на своите ученици, познати, приятели и на всеки, който ти скимне!"

И бай Иван се сети за тетка Цонка. "Ееехх, жалко че стана така с нея - сега щеше да ми е от голяма полза!".

Окото, обаче, изведнъж каза: "Потърси я!".

Бай Иван винаги слушаше Окото. Колкото и да не вярваше - съвсем по човешки - на някои от нещата, които понякога То го караше да прави.

...

Джиесемът на Цонка Едно иззвъня. Тя тъкмо поглеждаше кой е на дисплея - и стоящата наблизо Цонка Две се сля с нея.

- Иване!!! Как го правиш! Пак съм едно!

- И Силата е с тебе, а?! - успя да се измайтапи Йогинът и после поде по същество.

Цонка се втурна да оправя нещата, свързани с байИванполучените есоеси.

- И обърни особено внимание на Тончо, да не забравиш!

- Дааа, знам - с него ще се заеме Цонка Пет! - в шеговит стил отвърна през Измеренията възвърналата си сидхите Йогинка.

...

Успокоен, че се е погрижил за земните и не дотам земни проблеми, бай Иван отново се съсредоточи в Окото. Знаеше - при такива заплетени ситуации със сигурност винаги има нещо "зад нещата", което винаги убягва от вниманието дори на внимателно виждащия.

- Аха! ... Опс! Не е истина! Пак никому неизвестната Конспирация! - на бай Иван вече бе започнало да му омръзва, но това нямаше значение.

"Лошите" бяха заразили Земята, която междувпрочем е Мъжко Същество, с досадна хрема! "Добрите", както винаги, липсваха - т.е. не бяха предприели нищо по случая.

Окото "мълчеше".

- Хрема - хрема! - отсече бай Иван. - При хората минава с лекарства за една седмица, без лекарства - за седем дни.

Този популярен лаф бе всъщност мощна мантра. "Лошите", а и всички други не го знаеха това и специално Лошите бяха много неприятно изненадани - бай ти Ивана излекува за миг Земната Хрема с тия прости думи!

...

Конспирацията продължаваше... Бай Иван се върна към клизмите...

...

15.11.2012г. Аеиа

Няма коментари:

Публикуване на коментар