четвъртък, 30 август 2012 г.

Кой си играе временно с топките!? ... и бай Иван




Една вечер, по време на вечерния йога-сеанс, до бай Иван, незнайно как и откъде, долетя някаква топка. Той машинално - но по йогийски - я хвана, чудейки се защо не чува трясък от падащи стъкла. Да, счупени прозорци нямаше. Не се забелязваха отворени врати, нито дупки в стената. Йогинът прекрати упражненията, тествайки с всички налични физически сетива долетялата сфера.

На пипане не беше нито от гума, нито от кожа, нито от изкуствена материя. Ежедневните сетива не можаха да определят от какво е направена. Диаметър около 30 сантиметра, нито лека, нито прекалено тежка. Цвят - неопределен, сивкав, може би изгубен с времето...

"А!" - зачуди се йогинът. Огледа се отново - да не би някое дете да се е скрило някъде из стаята и да си прави майтап с него. И дете нямаше.

"Да бе!" - отново се зачуди, но вече на себе си. Изненадата от тази топка го бе накарала за момент да забрави, че по навик първоначално тества всичко с третото си око.

"Забравих за Окото покрай тази топка! Ееейй, топките са голяма работа!" - подсмихна се по своя си автоподигравателен маниер и насочи вездесъщото Око.

...

Както и очакваше, първоначално не получи образ на топка. Това, което "видя", бе някаква странна жена, сякаш очакваща да хване топка. Даже не да я хване, а да я оттласне като в игра на волейбол.

"Брей! Тази ли я е хвърлила топката!?" - на въпроса Окото моментално отговори, изтривайки скорострелно жената и откривайки образ на нещо като делфин, но не съвсем същото.

"А! Значи е този!"

"Този, ми!" - отвърна Окото, но без думи. "Жената чака да й я метнеш, бре!" - и за този израз Шишарката не употреби думи, но това не попречи на йогина да го разбере словесно...

Бай Иван метна топката и на метър и половина от него тя изчезна. Явно бе отишла при жената...

...

Йогинът продължи практиката си, програмирайки се да научи как стои "въпросът с топката". И научи. Той бе 144-ият Играч. Последният по Веригата. Или Кръга. Или Паяжината. А защо не и Първият? "Неее, не съм започнал аз играта, ама!..."... Разбира се, не можа да разбере с каква цел е тази игра и защо е включен и той, но и това щеше да стане - по-натам.

144 същества, с различни гени, от различни видове и от различно време играеха на топка. И топката летеше във Времето, влизайки в Пространството ту при този, ту при онзи.

...

30.08.2012г. Аеиа


2 коментара:

  1. Но наум си ги представяш като 144 хиляди, нали?
    Трябва да се преодолее и портала "Да,ат":)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ха! 144 е интересно число, не си представях точно дванадесетте колена, ама и те се връзват! :))))

      Изтриване