събота, 9 юни 2012 г.

Лигата на Кълнящите бабички ... и пак бай Иван




За всеки е известен феноменът "кълняща бабичка" - това са едни особени същества, които виреят на всяка улица, във всеки блок и дори вход, във всеки автобус, трамвай, влак, самолет - вездесъщи са, но никой не може да ги разбере, изучи, обхване и така нататък. Не че науката изобщо се е занимавала някога с този знаменателен феномен - дори учените да са опитвали в един или друг момент да сложат някакъв ред и класификация в него, винаги са удряли на камък, или най-малкото - на яка гьостерица. И са се отказвали - най-вероятно...

Бай Иван, както всеки нормален човек, също се беше сблъсквал неведнъж с феномена през различните периоди от живота си. Помнеше как като хлапак някоя баба го псуваше и кълнеше, защото разхождаше котката си на улицата пред нейната порта (тая улица е на баща ми бе, келеш! гад мръсна! къш!). Не беше забравил как като баща правеше неистови опити да влезе в контакт с някоя такава баба, засегнала детето му, понеже си играело на войници с други деца и вдигало шум. И посредством внуците си бе правил опити да влезе в комуникация с някоя проклинала ги баба... Но и като баща, и като дядо единственият разговор, който бе успявал да проведе, бе всъщност монолог от кълнящобабичкова страна, състоящ се от отчайващо еднообразни получленоразделни звуци, резюмирани в едно дисонансно: "Марш!". И, понякога, подплатено с гонитба, в която гонещата страна неминуемо бе бабата, размахала гореспоменатата гьостерица.

Да, въпреки всичката си благост, въпреки ума и тренираното си Ом-Съзнание, бай Иван така и не бе успял досега да влезе под кожата на някоя бабичка от род Кълнящ, и съответно - не бе съумял да й помогне да стане по-човеколюбива, по-разговорлива и по-добра, което, от своя страна, директно би се отразило на Сумата от Общата Доброта на Света...

...

Затова бай Иван бе премного учуден, когато в един юнски четвъртък получи по пощата твърде странно писмо. Странно още от пликов поглед - защото под "подател" на плика се мъдреше: Лигата на Кълнящите Бабички...

"Ха! Че как са успели изобщо да се обединят, лигират, че и чак организират!? Това е по-невъзможно от преминаване през черна дупка със зимни кънки!" - веднага помисли бай Иван.

После му хрумнаха други мисли, дори усети неприятното ирационално чувство, че, а е отворил писмото, а върху гърбината му се е изсипал порой от биещи гьостерици, гарниран с щедра доза псувни и клетви. Защото това писмо не бе от една кълняща баба, не бе от две, три, пет - а от цяла лига таквиз екземпляри!

Но тези ирационалности не успяха да оцелеят никак дълго, защото йогинът умееше безупречно да подчинява ума си и да не позволява той да му пречи, дори в предприемането на такива опасни дейности, като отваряне на писмо от Лига на Кълнящи Бабички. Хряс! Пликът бе уставно разкъсан (това издаваше донякъде, че все пак бай Иван изпитва леко вълнение!) и пред БайИвановия взор се ширна едно наистина много любезно, сухо, дори стряскащо формално писмо-покана! Лигата на Кълнящите Бабички, която бе получила отлични отзиви за него като йога-учител, го молеше най-учтиво да изнесе един семинар за йога на тяхна сбирка и евентуално в последствие да уговорят провеждане на йога-сеанси веднъж седмично сред Бабите...

Не е необходимо да казваме, че бай Иван бе много учуден, но не за поканата, а от факта, че за първи път в живота си е успял да постигне една по-различна комуникация с тази част от човешкия род. "Дааа, Праната не бива да се подценява никога! Не се знае в кой момент ще те напъне по начин, който да ти докара среща на културни начала с цяла лига кълнящи бабиери!" - каза си на самомайтап бай Иван, и добави: "Е, доста повече щях да се зарадвам на такава покана от някоя Лига на Красивите Жени, ама и кълнящите бабички са нещо, де...!"

...

...И бай Иван се отзова. Няма да навлизаме в подробности. Ще кажем само, че оцеля и нито беше псуван, нито проклинан, нито бит. Бабите харесаха идеята за "Йога" и с неподозиран хъс, желание и отдаване се впуснаха в сеанси, ръководени, то се знае, от бай Иван... Лигата се състоеше от огромен брой членки, всяка държаща монопола за проклятия я на своята улица, я във входа си, я в цял квартал...

Сеансите продължаваха. Изминаха няколко месеца.

Бай Иван, като зает човек, нямаше много време за наблюдения над околния свят, но, независимо от това, по едно време започна да забелязва много неприятна промяна в държанието на хората от прякото и непрякото си обкръжение. До вчера културни, кротки, интелигентни, разбрани и нормални хора, кой знае защо бяха започнали да се държат видимо много зле - агресивно, злобарски, неуравновесено и изобщо - отвратително!

"Става нещо!" - помисли си бай Иван. "Ех, защо ли не може тия чалнати хора да постъпят като Кълнящите Бабички и да потърсят помощ по някакъв начин, за да се отърват от налетялата ги агресия?"...

Междувременно пък Лигата на Кълнящите Бабички обмисляше варианти за ново име на организацията си. Не за друго, а защото всички членки бяха коренно променени. Бяха се превърнали в породата "блага бабка"! Никой от обкръжението им не можеше да ги познае и те една по една губеха монопола над проклинането в своя квартал, улица, блок или вход...

...

Бай Иван продължаваше своята нормална, ежедневна дейност, и с всеки изминал ден установяваше, че този или онзи приятел нещо се е чалнал и псува ближните на лягане и ставане, че този или онзи съсед, преди приятен и усмихнат, сега е станал агресивен кьотук... Когато обаче видя жена си, по принцип винаги приятелски настроена към деца, да им крещи нечленоразделно в градинката - деца, които й бяха всъщност приятели и които бяха научили много неща от нея - бай Иван реши да вземе някакви мерки и да разбере "какво всъщност става"...

Той имаше безброй начини за "проучване" на нещата. Този път реши, че ще зареже ОМ-Съзнанието, Помощта на Боговете, Сливането с Обществения Аз и пр., и пр., а ще действа с логическия си ум - нещо, което правеше твърде рядко. Не защото бе алогичен, а защото логиката далеч не винаги помага, когато искаш да научиш нещо за хората и тяхното държание... Но в случая силната Интуиция на йогина му каза, че е належащо да включи тип логично мислене. И той я послуша. Е, ясно е, че веднага разбра причината за "всеобщата гадост". Ами да! Той, бай Иван, се бе намесил по неведоми пътища в крехкия равновесен механизъм на микро-обществото и, превръщайки кълнящите бабички в благи баби, бе предизвикал ответна реакция на възстановяване на равновесието, състояща се в преобразяване на уравновесените и добри хора в подобия на кълнящи бабички!

"Ами сега!?"... Бай Иван не се чуди дълго. Последваха йога-сеанси пред преименуващите се Лигаджийки, които за кратко време успяха да им възвърнат старото статукво...Те се отказаха от смяната на Името си. Отказаха се и от йогата. Другите хора възвърнаха предишния си облик...

Бай Иван осъзна, че е направил огромна глупост, даже няколко глупости. Но пък нямаше и избор. Положението и преди, и сега беше "хем боли, хем сърби"...

...

Измина още известно време. Всичко се нормализира и тръгна по стария си Път. Сумата на Общата Доброта в Света отново бе същата. Само бай Иван бе прибавил едно ново свое заключение, което не сподели, както винаги, с никого.

То гласеше: "Ако положението е "хем боли, хем сърби", ти недей да изправяш криви краставици - това няма да се отрази на Сумата на Общата Доброта в Света!". Всъщност, това бе твърде неясно...

Може би затова бай Иван не желаеше да го споделя?

09.06.2012г. Соня Петрова - Аеиа


4 коментара:

  1. Кълнящите бабички са трудни за изучаване от науката :) Но поне моята собствена бабичка (лека и пръст) ме е научила на една магическа фраза, която се е налагало да ползвам едва няколко пъти, но при която кълнящата бабичка развива скорост от 300 километра в час и повече не ме закача :)

    "Чесън ти в устата, лук ти в г..а, марш от тука ма!"

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Светла Й Памет на Баба ти! Благодаря ти за това споделяне, със сигурност ще запомня "формулата"! :)))

      Изтриване
  2. Стига този насран бай Иван, да ви се изсере в устата и в гъзъ ви, дона! Вие бабичка ли сте, според стила ти на писане, май сте бабичка! Сигурно участвате и в лигата!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не, драга ми, хвърляща лиги Лайнонимна, аз съм една доста яка тетка, както е видно от снимката ми, която, ако те хване за косата, може да те влачи до края на света :))))) Еееййй, тоя бай Иван май ти бръкна в дупка, в която не обичаш да ти бъркат, тц тц тц, много невнимателен човек! :))))))

      Изтриване