Притча за ГУРУТО и БЪЛХАТА

Имаше един гуру, нестандартен.

Последователите му знаеха много добре как могат да

прихванат просветление от него –

достатъчно бе да ги полази и нахапе бълха,

пребивавала преди това по гурувата кожа.

Този гуру, обаче, много рядко имаше бълхи – нарочно!

Беше проява на голямо Майсторство, ученик да успее да пусне бълха върху Гуруто.

Защото той, освен че беше изключително чувствителен за крачките на бълхите по собствената му кожа, можеше и да разговаря с тях! Рядко се намираше бълха, която да се осмели да го полази на своя глава!

Не за друго, а защото никоя бълха не иска да е преносител на Просветлението.

И то не защото Просветлението е нещо лошо!

А просто някои го бъркаха с опасна болест и поставяха горката, прихванала Бълха, под строга карантина!

Която понякога траеше ЕОНИ!!!

Не е добре да висиш толкова време под карантина!

Особено ако си Бълха!

Т.е. – ако по рождение можеш да НАДскочиш 18 000 пъти собствения си ръст!!!

...

11.06.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo