сряда, 9 април 2014 г.

Завоалираната връзка между ЗНАНИЕ и БУДНОСТ


Коренът –budh- в санскрит, от който произлиза и името „Буда”, и българският глагол „будя”, означава основно „знам, будя”. Да, знанието от всякакво естество често се свързва и сравнява с буденето или будността. Но знаем ли наистина що е „будност” и що е „знание”, „знаене”? Защо всички известни ни учения и традиции пледират за постоянна „будност”? Какво ли значи това? Да спиш осъзнато и да си буден и в съня си ли?

Ако можеш да бъдеш осъзнат в съня си, т.е. да знаеш, че сънуваш... Хоп! Ето го! Появи се знаенето! Някак от това може да се направи пряката връзка между „будене” и „знаене”, та дори и тези две състояния да се видят като едно-единствено.

Та, ако можеш да бъдеш осъзнат в съня си, ако когато сънуваш ЗНАЕШ, че сънуваш, със сигурност можеш да бъдеш осъзнат и в реалността си. Ще можеш да ЗНАЕШ реалността. Да познаваш реалността. Познаването на нещо предполага владеене на това нещо. Който е имал осъзнати сънища знае, че той самият е пълен владетел на сънната реалност и че може да я модифицира напълно според своята си Воля... Да владееш вероятно означава и „да сътворяваш”, да имаш достатъчно власт, за да можеш да действаш.

Разбира се, и така наречената ти „реалност” също е сън. Вероятно в това е част от разковничето...

Разковниче за какво?

Да, и това е интересен въпрос - от вида минаване през поредица от безкрайни врати – отваряш една, за да попаднеш на следваща.

Виждайки пред себе си една врата, ти я виждаш само от едната й страна. Практически ти не знаеш какво има оттатък. Не знаеш дори дали от другата си страна това „нещо” е „врата”. ТИ НЕ ЗНАЕШ! Отново се връщаме към или пристигаме при ... ЗНАЕНЕТО.

Напълно реалистично погледнато, без капка мистика и фантазии, можем да твърдим, че каквото и да виждаме/гледаме – виждаме го само от страната, от която е обърнато към нас... Ние де факто не виждаме гърбът на човек, който е обърнат с лице към нас. Само предполагаме, че той има нормален, стандартен гръб. Но реално не можем да знаем дали е така. Само си въобразяваме, че, виждайки пред себе си затворена врата, тя е врата и от другата си страна...

Очите ни – те също възприемат информация с една единствена своя повърхност! А биха могли да приемат информацията поне от ... шестте си повърхности.

Ние възприемаме триизмерно. Опростенчески, но не съвсем, може да се каже, че възприемаме така, защото очите ни са две и всяко от тях възприема с по една своя повърхност.

Една повърхност + Една повърхност + Една Обща от Двете = Три Повърхности

Ето ти Трите Измерения! Времето, което се брои за четвърто измерение – него ние не го виждаме, макар често да забравяме и тази „подробност”.

А как вижда мухата? Тя възприема със – условно - четири от шестте си възприятно-очни повърхности. Значи, вероятно мухата вижда ... деветизмерно.

По време на медитация до мен долетя въпрос – каква ли картина на света ще види моят зрителен анализатор, ако рецепторите ми, т.е. очите, възприемаха околния свят с всички свои страни? И видях картината – разбира се, това не бе нито дву-, нито триизмерно изображение. Не мога да го опиша, защото езикът ни също е четири-измерен. Не мога и да го нарисувам – на плоския лист това е невъзможно – на него едва се сколасва да се направи триизмерен образ... За скулптиране също ще е трудно.

Между другото, дори и скулптури да наблюдаваме пред себе си, никога не можем да ги видим „в цялост” от един поглед и от един ракурс.

Знание, наука, мъдрост – на санскрит една от основните думи за тези понятия е: vijjana. Коренът „-виж-” се забелязва веднага. Вероятно това не е случайно, както не е случайна и връзката между „знание” и „виждане”.

И още нещо любопитно – коренът –бодх-, с който започнах, означава още и „сини очи”. Просветлени, осветени очи... Връзката отново е очевидна.

В заключение, без претенции за каквато и да било меродавност, ще скоча отново на "езика" и ще направя опит за обяснение на гореописаните завоалирани "връзки". Ние, хората, бидейки същества, които възприемат зрително три-измерно, независимо че например чуваме доста по-високоизмерно, оперираме и мислим основно на някакъв език - който, от своя страна, също е триизмерен, като допуска и може да описва и четвъртото измерение. Всичко останало ни е "тъмна Индия". Възприемайки реалността три-четири-измерно и описвайки я отново в същите измерения, ние трудно можем да прекрачим "отвъд" и да видим "разгърнатата, цялостна Реалност". По същия начин, ако се опитваме да нарисуваме една скулптура на плоския лист, ние няма да можем да я нарисуваме цялата. Съответно, ако някой няма възможност да види оригиналната скулптура, а гледа нашата картина на плоския лист, колкото и виртуозно нарисувана да е тя - този някой няма да добие пълна представа за тази статуя. Точно това прави езикът с нашето мислене и нашите възприятия. Всъщност, той накъсва реалността. Но "пионерите накъсвачи" са реално очите ни... Казват, че преди време писането на езика (словото) се е считало за кощунство и единствено ценно е било изговореното слово. Говорът се възприема чрез слуха/ушите, които възприемат по-високи измерения от очите. Писменото слово се възприема от очите. Разбира се, досега все още никой не знае как е възникнал езикът. Той е една от великите ни загадки, които обаче ползваме ежесекундно. Ако се окаже, че и с език, и с очи не може да се оперира с повече от четири измерения, то би могло да е възможно езикът някога да е бил създаден на базата на зрението (а не на звука/слуха/осезанието). Възможно е и да е имало някакъв велик Общ ПраЕзик, който да е бил създаден на базата на всички видове възприятия, и съответно да е бил и по-високо-измерен. После, по неизвестни пътища, зрението би могло да е станало водещо, да е изтласкало всички други възприятия на заден план, и самото то да се е ограничило - поради някакви неизвестни причини - ставайки три-измерно.

...

09.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

2 коментара: