петък, 11 април 2014 г.

Тайните на Летящата Котка


Във вечно тайната Вселена,

там, нейде във Безкрая,

цветенце нежно се опитваше

Земята да пробие.

Тя чувстваше невнятна болка

от тези опити за пробив,

но някъде дълбоко знаеше,

че нежното Цветенце -

щом над Земята се разкрие -

ще стане част от Нейните Криле,

с които ще открие

дълбокия неведом Порив,

вездЕ присъстващ и отсъстващ,

обединил в единно цяло

дори самата Единица;

Искрата Първа и Последна;

Вечерната Зорница.

...

- Ако ви се е случвало да ви никнат криле, вероятно знаете, че това нещо боли!

Така отпочна Котката своята импровизирана лекция пред сбраните от кол и въже дечурлига. Иначе диви и непоседливи, в този момент децата стояха мирни, вперили очи в Летящата Котка и попивайки всяка една нейна дума. Дори фактът, че тази котка можеше да говори, не струваше нищо пред наличието на Крила на гърба й и нейната способност да лети. Децата просто не регистрираха като достойна за отбелязване подробността, че котката говореше на човешки език - искаха час по-скоро да разберат каква е и откъде е, и, най-важното - тя бе казала, че ще избере един от тях, на когото ще позволи да й седне временно на гърба и с когото ще извърши "една разходчица до най-великите Тайни на Вселената".

...

...

11.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

Няма коментари:

Публикуване на коментар