събота, 29 март 2014 г.

Смехът - великият целител


Изцелявам себе си или някого - правя го отново "цял". Не е точно възстановявам, нито създавам наново (recreation) - просто го правя ЦЯЛ.

Смехът е един странен, тайнствен, загадъчен, необяснен от науката, но чуден Дар, дарен на всички Хора.

Отделен е въпросът дали ползваме адекватно този Дар и ползваме ли го изобщо. За никого не е тайна, че в наше време смехът става все по-рядко явление - и за наблюдение, и за преживяване. Кога за последно чухте около вас да се носи смях? Истински, звучен, освобождаващ?

Тия дни ми хрумна, че един от тестовете за добронамереност в околните може да е именно това: дали съответен човек те разсмива или не. Ако някой те разсмива - значи е добронамерен към теб. Защо смятам така? Като че ли хората подсъзнателно усещат, че смехът е освобождаваща сила. Ако са злонамерени - вероятно не биха искали вие да се чувствате свободни. Затова злонамереният никога няма да ви разсмее съзнателно - той може да прави мили очи, да се преструва на приятел, дори реално да ви помогне в тежка ситуация (със задна цел) - но няма да ви разсмива.... Злонамeреният иска да ви натовари възможно най-пълно със своя си боклук. Един откровен смях от ваша страна би изхвърлил натрупания във вас боклук. Злонамереният знае, най-често несъзнателно, че, колкото по-задръстени сте с боклуци и баласт, толкова повече ще сте склонни да приемате още и още. Защото от мръсотия няма да виждате истинската реалност. Ако се разсмеете - има "опасност" да си изчистите визията, във всички смисли...

Между плача и смеха няма голяма разлика. А и на всеки е известно, че не е трудно едното да премине в другото. Тези две външни изяви на емоции са изключително близки като физическа изява, а именно: основното и при двете е силното тресене на корема!

Коремът, най-общо, в повечето традиции се разглежда като основен източник на енергия. Когато се смеем, коремът започва да се тресе. Който се е смял продължително знае, че може да му се наложи да се хване за корема в един момент - от умора, от чувство за предстояща експлозия, от какво ли не! Да, смехът е нелеко физическо упражнение.

В йога има практики, които могат да отключат пораждане на неудържим смях - или гръмък плач - зависи от вида емоции, които са складирани в корема. И това складиране съвсем не е метафорично, алегорично и прочие преносно действие. Емоциите са нещо напълно реално, което въздейства напълно осезаемо на тялото. Медицината донякъде го признава това - с утвърденото вече съществуване на психо-соматиката - психичните проблеми, които причиняват напълно телесни промени (т.е. болести) - или така нареченото соматизиране на емоцията. Емоциите са вид психични сили. Когато ги трупаш в съответните резервоари, без да ги канализираш правилно и целесъобразно - в един момент те избиват и причиняват куп бели. Може би вече няма човек по света, който да не е наясно с това.

Не за всички е напълно ясно обаче, че смехът, респ. гръмкият плач, е този агент, който може да разбие и най-твърдо заседналите емоции. Всъщност, заседнали не е съвсем точната дума за описване на явлението. Когато човек се смее продължително, може съвсем осезаемо да усети, че смехът разбива вътре в него някакви незнайни материални пластове. Пластове, които пречат на циркулацията на жизнените сили - най-общо.

Разбира се, с всичко това не искам да обобщавам, че всеки, който не те разсмива или разплаква, е злонамерен към теб. Всяко правило си има изключения - и всяко изключение - правила.

Смехът и гръмкият, тресящ се плач, са всъщност всеизвестният катарзис. Но за да проявят истинската си изчистваща природа, те задължително трябва да предизвикват силно разтрисане - съвсем физическо.

Нямам повече време за писане в момента - затова - засега толкоз!

...

29.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Няма коментари:

Публикуване на коментар