петък, 1 февруари 2013 г.

Пророци извън времето


Хората обичат пророчествата и понякога - пророците. Безброй са те, някои са достигнали до нас през времето, което, казват, не съществувало. За квантовата частица време няма, той/тя/то се движи и напред, и назад, и тук, и там. Какво говоря - той/тя/то!? Частицата няма пол, форма и възраст. Има други параметри, някои от тях - напълно неизвестни.

Ако се движиш със скоростта на светлината, за теб времето изчезва. Светлината, за която казват, че е съставена от "неща" които са хем частици, хем вълни, не е подвластна на времето. Изкушаващо е да мислиш, че включвайки крушката в тока, ти пращаш извънвремеви сигнали. А какво е токът? Електричеството? И то няма форма, пол, възраст. Неправилно го наричам "то". За него няма местоимение - реално. И електричеството е нещо, стоящо извън времето. Софтуерът - и той не ги притежава тия, уж всеобщи, параметри. Нематериален е.

Както се твърди на много места, ако наистина няма "време", такова, каквото го "усещаме", то действително пророчествата са възможни - всяко едно нещо съществува винаги. Няма време - има вечност. Чиито параметри привидно са минало, настояще и бъдеще.

Защо всяко едно поколение мисли, че пророчествата на известните пророци се отнасят именно за неговото "време"? Въпрос, на който засега няма отговор.

Добре де, защо никой никъде не разтълкува, че някое пророчество се отнася за съвременните банки и банкова система?

Защо никое пророчество не говори за Интернет? За глобалната електрификация? За глобалната информация?

Все важни неща... Твърде важни, сложни и определящи развитието на човека и обществото му.

Веднага ще кажат - ами те, пророците, не са знаели как се казват тия работи и затова са говорели в алегории и притчи.

Дали? Или просто пророчествата не са това, което са. Възможно е състоянието на пророкуващия да е подобно на това на светлината, или на електричеството, или на глобалната мрежа, или на софтуера.

Пророкът получава своето "видение", изказва го, без да знае какво значи и за кое нещо се отнася. Вкарва във форма "светлината". И тя престава да бъде светлина. И не служи за нищо.

Хората, които са активирали "третото си око", или каквото е там, името не е от значение, знаят, че щом затворят очите си, виждат "вътрешната си светлина". Тя е там постоянно - понякога бляска като светкавици, друг път свети като огън, трети път - като студена постоянна светлина - и т.н. Дали тази вътрешна светлина е случайна? Игра на вечно играещия мозък?

Или и той, подобно на крушката, не изпраща своите вечни сигнали във вечността?

Сърцето, което се движи от едно тайнствено електричество - дали и то не запраща постоянно своите послания там някъде, във вечността? Защото електричеството е неподвластно на времето, формата, пола и смъртта...

...

01.02.2013г. Аеиа

4 коментара:

  1. Харесва ми. Обаче разрушава всички граници и дефиниции за ВСИЧКО.
    Няма време и параметри за него, а в една безкрайност има всичко и нищо.
    Нещо такова..

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Кайти! :)

      Свикнали сме да "дефинираме" нещата, мислим, че всичко е ясно, а не знаем какво е Животът, не знаем откъде идва електричеството в светкавиците, нито в сърцата - и както ние не знаем и не можем да го дефинираме, така сърцата си бият. През цялото "време", което ни е отпуснато "тук". :) Може би е "време" за нов вид дефиниции, които пак ще ограничават, но в по-широк аспект. В тази връзка, все още не можем да дефинираме в цялост "видимото" и "крайното", какво остава за Вечността/безкрайността? Явно затова все още не сме "наясно". :)

      Изтриване
  2. Къде пак хукна из вселената да търсиш неоткриваеми неща! Предлагам нещо точно и позитивно - една ракийка с една шопска салатка, лампичката се зарежда, светлината й се усилва и животът става шарен! Мяяяяу !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наздраве, тогава, мяяяу! :))) Йогата до такава степен усилва тия благини - салатките, ракийките и т.н., че не само става шарен светът - той и без тях си е прекалено такъв - а направо се отнасяш в много светове, мммррр, мяяу :)))))

      Изтриване