сряда, 28 ноември 2012 г.

Той брои тревата


От малък беше някак различен. Първоначално не знаеше, че е такъв - мислеше, че всички са като него. С годините, още в детска възраст, успя да види разликата.

...

Не вярваше в нищо. Не можеше да вярва. Знанието бе неразделна част от него.

...

Годините си минаваха - той не се променяше. Единствено косата му побеля. Понякога, рядко, срещаше хора, в които безпогрешно разпознаваше това, което имаше и той. Повечето от тях бяха в детска възраст. И не знаеха, че са такива. В продължение на дълги години си правеше майтапи с тях - от сорта да ги впечатли с нещо, на вид странно, което да запомнят завинаги. Случваше се тия шеги дори да ги събудят за тяхната истина - но най-често нищо не разбираха, а само запомняха майтапа като странен и необясним случай...

...

Когато и внуците му напуснаха този свят, той реши, че е време да приеме насериозно легендите за вечно живите хора - отдавна бе изчел всичко по този въпрос, достигнало до нашия свят - отпреди Вавилон до щуротията за Скитника Евреин.

...

Той не вярваше в нищо. Легендите бяха истина. Не търсеше и никога не бе търсил себеподобни и съмишленици. Реши, че е време да разкрие за себе си своята истина. И тръгна да търси тези, с които някога се бе майтапил. Само че - не децата. Те, впрочем, вече бяха станали старци - може би. А вероятно бяха като него. И също търсеха. Хора на неопределена, наглед средна възраст, които никой не забелязва, защото са "част от нормалния пейзаж".

...

На едно съвсем неочаквано и тривиално място той намери един като него. Беше много по-стар, макар да не му личеше.

- Аха, - каза Намереният, - случват се и такива работи.

- Какво ли не правих, къде ли не учих - никой не можа да разбере какъв съм и никой не разгада причината да съм такъв. Да, знам че няма причини. Знам че причина и следствие е едно цяло и че са илюзии. Знам, че животът е илюзия, но... ти знаеш - точно защото нашият живот не е илюзия, сме принудени да живеем толкова дълго.

- Май вечно? - захили се Намереният.

- Е, не обичам крайни изказвания - засега не съм живял вечно и не мога да кажа как е. Ти също не си живял вечно, нали?

- Дааа, прав си, майтапех се!

- Наистина смешно! - усмихна се и той. - Сега ще те попитам нещо още по-смешно. Знаеш ли някакъв сигурен начин, който да ми разкрие истината?

Намереният загледа разсеяно, но каза:

- Според мен най-сигурният е да изброиш всичката трева на Земята.

- ???... Скучно занимание. Но... да, струва ми се, че това е начинът...

...

Той повярва за първи път.

...

Един човек на средна възраст брои тревата. Никой не може да разбере какво прави, нито защо се занимава с това. Покрай броенето върши и куп полезни неща. Помага на много хора - може би затова не забелязват основната му дейност...

...

28.11.2012г. Аеиа

4 коментара:

  1. Обичам, когато ме караш да се замислям.
    Сега се замислих за вярата и начина да повярваш.За знанието и незнанието.
    Продължавам да мисля :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Кайти! :))) Тия работи изискват много мислене, май, и досега не са измислени :)))) Встрани от майтапа, може би, истинското знание предполага знание и на незнанието, и истинско признаване на второто. Възможно ли е чрез незнанието да постигнеш знание? Чрез знанието - незнание? И къде се помества в този процес вярата, и върши ли тя работа? И аз си мисля и продължавам. :)))))

      Изтриване
  2. Котарано, добро е, мъррр.. Като, че там съм била...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, мац-пис-пис-пис-мрррр :))) Няма как да не си била - Котките са навсякъде и нищо не изпускат :))) Поздрави!

      Изтриване